Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-28

Аурокс

Вниманието на момчето беше изненадващо. Той отиваше на нощната си обиколка, според постоянната заповед на Неферет, най-вече да се увери, че нито един гарвана-демон не е нарушил границите на Дома на нощта, когато мина близо до сградата на женското общежитие. Тя стоеше под едно от големите дървета и когато той се приближи, тя застана директно на пътя му.
– Здравей.- Усмивката ѝ беше копринена.- Аз съм Бека. Все още не сме се запознали, но те наблюдавах.
– Здравей, Бека.- Любопитен, той и позволи да го спре. Тя не беше красива или необичайна, както някои от другите новаци, както Зоуи, прошепна умът му, но той се отърси от тази мисъл. Тази Бека имаше цял набор в себе си, а езикът на тялото ѝ, как се поклащаше в бедрата и отмяташе назад дългата си руса коса, говореше, че го намира за приятен.- Аз съм Аурокс.
Тя се засмя и облиза гладките си розови устни.
– Да, знам кой си. Както казах, наблюдавах те.
– И какво си научила от това, че ме наблюдаваш?- Повтори думите ѝ той.
Тя се приближи до него и отново отметна косата си назад.
– Че можеш да се справяш сам в битка, а това е нещо добро в наши дни.- Тогава тя го докосна, прокарвайки розово боядисан нокът по гърдите му, и точно тогава емоциите ѝ го удариха. Той усети желанието ѝ. То беше примесено с отчаяние, а също и с малко подлост. Аурокс дишаше дълбоко, вдишвайки опияняващия аромат на похот, оцветен с жестокост. Тръпка на очакване премина през него, когато силата в него започна да се натрупва.
– Ооо, твърд си.- Бека се засмя тихо и се приближи още повече.- Имам предвид мускулите ти.- Желанието ѝ се засили, когато гърдите ѝ се притиснаха в гърдите му, докато тя се наведе към него, облиза врата му и след това го ухапа – не достатъчно силно, за да потече кръв, но и не достатъчно нежно, за да бъде чисто игрово.
Това зарадва бика в него и съществото се раздвижи.
– Харесва ли ти болката?- Попита Аурокс, като прокара грубо ръце по гърба ѝ. После наведе глава, така че зъбите му откриха меката извивка на шията ѝ. Захапа, като целенасочено и пусна кръв, макар че не се интересуваше от вкуса ѝ.- Харесва ли ти болката?- Повтори въпроса с кръвта ѝ в устата си, въпреки че усещаше отговора в прилива на похот, който я разтърсваше.
– Всичко ми харесва – изстена Бека.- Хайде. Позволи ми да опитам малко. Бъди моят Консулт – бъди моят мъж.- Аурокс не помисли да я спре. Той изобщо не се замисли. Само усещаше: похот, засилена от подъл, отчаян дух. Аурокс се остави тя да го завладее. Той се притисна към нея, затвори очи и се отдаде на думите си, които идваха дълбоко от подсъзнанието му – толкова инстинктивни и автоматични, че мисленето и разбирането нямаха нищо общо с тях.- Да, Зи. Ухапи ме.
– Задник! Зоуи? Ще ти покажа някои неща, от които Зоуи Редбърд ще изглежда смешна.- Бека го ухапа. Силно. Той усети острата болка и топлината на стичащата се кръв. После устата ѝ се притисна към прясната рана на врата му – но само за миг. Той усети промяната в нея веднага щом вкуси кръвта му. Гневът и похотта ѝ се разсеяха и бяха заменени от сурова ярост.
– О, Богиньо! Не, това не е правилно!- Бека се опита да се отдръпне от него, но Аурокс я вдигна, направи две крачки и я подпря на дървото.
– Чакай, не!- Бека настояваше, като се опитваше да запази гласа си стабилен, въпреки че страхът ѝ го заливаше и преминаваше през него, хранеше го, променяше го.- Спри! Нямаш добър вкус!
Съществото в него пулсираше и се огъваше, искаше да се освободи от хватката на страстта и разкъсването. Той изхриптя и бикът отекна в звука.
– Сериозно, спри! Не искам да бъда с някой, който е изцяло влюбен в Зоуи!
Зоуи…
Името отекна в него, като потуши бика като водата огъня.
– Какво става тук?
При звука на гласа на дракона Ланкфорд Аурокс отстъпи назад, освобождавайки Бека. Момичето се свлече до дървото и уплашено се вгледа в Аурокс.
– Аурокс? Бека? Има ли проблем между вас двамата?- Попита Драконът.
– Не, само леко недоразумение. Вярвах, че момичето е разбрало какво желае – каза Аурокс, обърнат към майстора на меча и игнорирайки Бека.- Не бях прав.
Тя се измъкна от дървото и се премести, за да постави Дракона между себе си и него – страхът ѝ бързо бе заменен от увереност и гняв.
– Знам какво не искам и това е още един човек, който е влюбен в Зоуи Редбърд. Надявам се, че нямаш нищо против това да стоиш на опашка, защото има цял списък с момчета, които са стигнали дотам преди теб.
– Бека, няма причина да бъдеш груба. Знаеш, че вампирите вярват в свободата на избора и взаимното желание. Ако желанието не е взаимно, тогава избери да си тръгнеш елегантно – категорично каза Драконът.
– Звучи ми добре – каза Бека на Дракон, а после се ухили в посока на Аурокс.- Довиждане и на теб, боклук.- Тя се отдалечи с бърза стъпка.
– Аурокс – започна бавно Драконът.- Вампирското общество е отворено за много различни пътища, които водят до желание и удовлетворяване на страстта, но трябва да знаеш, че по някои от тези пътища не бива да се тръгва, освен ако няма ясно съгласие от всички участници и определено, по-дълбоко ниво на страст.- Въздишката на Дракон го накара да звучи стар и уморен. – Разбираш ли какво се опитвам да ти обясня?
– Разбирам – каза Аурокс.- Бялата Бека има зъл дух.
– Наистина ли? Предполагам, че не съм забелязал.
– Не вярвам Зоуи Редбърд да има злобен дух – каза той.
Веждите на Дракона се вдигнаха.
– Не, аз също не вярвам, че има. Знаеш, че Неферет и Зоуи не се разбират, нали?- Аурокс срещна погледа му.
– Те са врагове.
Погледът на Дракона не помръдна.
– Можеш да ги опишеш като такива, да, макар че ми се иска обстоятелствата да са други.
– Ти не си последовател на Неферет – каза Аурокс.
Изражението на Майстора на меча замръзна и уморената му, но открита физиономия се затвори.
– Аз следвам себе си и никого другиго.
– Нито Никс?
– Няма да се изправя срещу богинята, но също така няма да подкрепям никого освен себе си. Драконът е единственият път, който ми е останал.- Аурокс го изучаваше. Емоциите му бяха забулени. Вампирът не излъчваше нищо – нито гняв, нито отчаяние, нито страх. Нищо. Беше озадачен.
Може би именно това недоумение го накара да говори за мистерията в себе си.
– Казах името на Зоуи вместо това на Бека.- Веждите на Дракон отново се вдигнаха, а изражението му говореше, че е леко развеселен.
– Ами, Аурокс, жените – злонамерени или не – не обичат, когато си с една от тях и произнасяш името на друга.
– Но не знам защо го направих.
Драконът сви рамене.
– Зоуи сигурно е била в ума ти.
– Не го осъзнавах.
– Понякога не го правим.
– Значи това е нормално?- Попита Аурокс.
– За повече от сто години единственото нещо, което съм установил, е, че наистина няма нищо нормално, когато става дума за жени – каза Драконът.
– Майсторе на меча, мога ли да ви помоля за една услуга?
– Можеш – каза той.
– Не казвай на Неферет нищо от това, което се случи тук тази вечер.
– Спазвам съветите си, момче. Не бива да забравяш да спазваш и своите.- Майсторът на меча го потупа по рамото и си тръгна, оставяйки Аурокс объркан, притеснен и както винаги – сам.

Назад към част 27                                                               Напред към част 29

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *