Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 23

Глава 21

Не исках да се закълна. И нямаше да му позволя да изтръгне думите от мен. Без значение колко болка ми причини, трябваше да остана силна. Но една устойчива защита сама по себе си нямаше да е достатъчна, за да издържи това. Трябваше да нападна, и то бързо.
Противодействай на мисловните му трикове с няколко свои – заповядах си аз. Данте беше казал, че мисловните трикове са най-доброто ми оръжие. Беше казал, че съм по-добрa в тях от почти всички нефилими, които познава. Бях заблудилa Пач. И сега щях да заблудя Барух. Щях да създам своя собствена реалност и да го натикам в нея толкова силно, че да не разбере какво го е ударило.
Стискайки очи, за да блокирам коварното пеене на Барух, с което искаше да се закълна, се катапултирах в главата му. Най-голямата ми увереност идваше от това, че знаех, че по-рано днес съм консумирала дяволски сок. Не вярвах на собствените си сили, но дяволското изкуство ме направи по-могъща версия на самата мен. Той засили природните ми таланти, включително и способността ми за мисловни трикове.
Избягах по тъмните, изкривени коридори на ума на Барух, като залагах една след друга експлозии. Работих колкото се може по-бързо, защото знаех, че ако направя една грешка, ако му дам някаква причина да мисли, че реконструирам мислите му, ако оставя някакви следи от присъствието си…
Избрах единственото нещо, което знаех, че ще разтревожи Барух. Нефилимите.
Армията на Черната ръка! Помислих експлозивно за Барух. Нападнах мислите му с образа на Данте, който се втурва в стаята, следван от двайсет, трийсет, не-четиридесет нефилима. Излъчвах в подсъзнанието му картини на разярените им очи и твърдите им юмруци. За да направя видението още по-убедително, накарах Барух да си мисли, че наблюдава как собствените му хора са отвличани в плен от нефилимите.
Въпреки всичко това усещах съпротивата на Барух. Той стоеше като закован на място и не реагираше както би трябвало да реагира на това, че е заобиколен от нефилими. Опасявах се, че подозира, че нещо не е наред, и се впуснах напред.
„Да се изгавриш с нашия лидер, означава да се изгавриш с нас – с всички нас.“- Нахвърлих отровните думи на Данте в съзнанието на Барух.- „Нора няма да се закълне във вярност сега. Нито сега, нито някога.“ Създадох си картината, в която Данте взема ръжен от инструментите на камината и го забива в белезите на крилото на Барух. Забих яркия образ дълбоко в мозъка му.
Чух как Барух пада на колене, преди да отворя очи. Той беше на четири крака, с прегърбени рамене. Лицето му беше напълно шокирано. Очите му се насълзиха, а в ъгълчетата на устата му се появи слюнка. Ръцете му се протягаха към гърба, хващайки въздуха. Опитваше се да махне ръжена.
Издишах с облекчение. Беше сработило. Беше се хванал на моя мисловен трик.
Една фигура се приближи до вратата.
Изправих се на крака и грабнах истинския ръжен от камината. Вдигнах го до рамото си, готвейки се да замахна, когато Дабрия се появи пред очите ми. В полумрака косата ѝ светеше в ледено бяло. Устата ѝ беше стисната.
– Ти си го измамила?- Отгатна тя.- Хубаво. Но сега трябва да се измъкнем оттук – каза ми тя.
Почти се засмях, студено и невярващо.
– Какво правиш тук?
Тя пристъпи над неподвижното тяло на Барух.
– Пач ме помоли да те заведа на сигурно място.
Поклатих глава.
– Лъжеш. Пач не те е изпратил. Той знае, че ти си последният човек, с когото бих тръгнала.- Затегнах хватката си върху ръжена. Ако тя се приближеше с още една крачка, с удоволствие щях да го забия в белезите на крилете ѝ. И подобно на Барух, тя щеше да бъде в почти коматозно състояние, докато не намери начин да го изтръгне.
– Той нямаше голям избор. Между това да прогони другите паднали ангели, които нахлуха на партито ви, и да изтрие съзнанието на паникьосаните ти приятели, които в момента на разговора ни бягат по улицата, бих казала, че е малко зает. Двамата с него нямате ли тайна кодова дума за ситуации като тази?- Попита Дабрия, без да се пропука в леденото си спокойствие.- Когато бях с Пач, имахме такава. Бих се доверила на всеки, на когото Пач я даде.
Не откъсвах очи от нея. Тайна кодова дума? Боже, боже, но тя умееше да се вмъкне под кожата ми.
– Всъщност имаме таен код – казах аз.- Той е „Дабрия е жалка пиявица, която не знае кога да продължи напред.“- Покрих устата си.- О. Току-що разбрах защо Пач вероятно не е успял да сподели тайния ни код – от думите капеше презрение – с теб.
Устните ѝ се изтъниха още повече.
– Или ми кажи за какво наистина си дошла тук, или ще забия това нещо в белезите ти толкова дълбоко, че то ще бъде новият ти постоянен придатък – казах й.
– Не е нужно да се примирявам с това – каза Дабрия и се завъртя на пета.
Последвах я през празната къща и излязох на алеята.
– Знам, че изнудваш Пепър Фриберг – казах аз. Ако я бях изненадала, тя не го показа. Крачката ѝ не се забави.- Той смята, че Пач го изнудва, и прави всичко възможно, за да вкара Пач на бързата писта към ада. Заслугата е твоя, Дабрия. Твърдиш, че все още си влюбена в Пач, но имаш забавен начин да го покажеш. Заради теб той е застрашен от изгнание. Това ли е твоят план? Ако ти не можеш да го имаш, никой не може да го има?
Дабриа натисна ключодържателя си и задните светлини на най-екзотичния спортен автомобил, който някога бях виждал, проблеснаха.
– Какво е това?- попитах.
Тя ме погледна снизходително.
– Моето Bugatti.
Bugatti. Блестящо, изискано и от лимитиран клас. Точно като Дабрия. Тя се спусна зад волана.
– Може би ще искаш да махнеш този паднал ангел от хола си, преди майка ти да се върне.- Тя направи пауза.- И може би ще искаш да провериш основателността на обвиненията си.
Тя започна да затваря вратата, но аз я отворих.
– Отричаш ли да си изнудвала Пепър?- Попитах ядосано.- Видях как двамата спорите зад Чантата на дявола. Дабрия уви копринен шофьорски шал около главата си, като преметна краищата му през рамене.
– Не бива да подслушваш, Нора. А Пепър е един архангел, от когото е добре да стоиш настрана. Той не се държи мило.
– Аз също не се държа добре.
Тя втренчи очи в мен.
– Не че това е твоя работа, но Пепър ме потърси онази нощ, защото знае, че имам връзка с Пач. Той търси Пач и погрешно е помислил, че ще му помогна.- Тя запали двигателя, подавайки газ, за да заглуши отговора ми.
Погледнах Дабриа, без да вярвам, че взаимодействието ѝ с Пепър е било толкова невинно. Дабрия имаше солиден опит в лъжите. На всичкото отгоре имахме лошо минало. Тя беше ужасно напомняне, че Пач е бил с някого преди мен. Нямаше да е толкова дразнещо, ако тя беше останала в миналото му, където ѝ беше мястото. Вместо това тя продължаваше да се появява като злодей с няколко живота във филм за убийци.
– Лошо преценяваш характера – каза тя, като вкара Bugatti-то в движение.
Скочих до предната броня и ударих длани в капака. Още не бях приключил с нея.
– Когато става въпрос за теб, не греша – обадих се над двигателя.- Ти си коварна, задкулисна, егоистична и самовлюбена.
Челюстта на Дабрия видимо се сви. Тя изглади няколко кичура от лицето си, избута се от колата и се запъти към мен. С токчетата си тя се равняваше на ръста ми.
– Искам да изчистя името на Пач, нали знаеш – каза тя с хладния си глас на вещица.
– Това е реплика, достойна за „Оскар“.
Тя се вгледа в мен.
– Казах на Пач, че си незряла и импулсивна и не можеш да преодолееш ревността си към това, което имахме с него, достатъчно дълго, за да се получи.
Бузите ми почервеняха и аз я хванах за ръката, преди да успее да ме избегне.
– Не говори повече на Пач за мен. Нещо повече, не говори с него изобщо.
– Пач ми вярва. Това би трябвало да е достатъчно за теб.
– Пач ти няма доверие. Той те използва. Той ще те използва, но в крайна сметка ти си излишна. В момента, в който вече не си полезна, всичко приключва.
Устата на Дабрия се сви в нещо грозно.
– Щом си даваме съвети, ето и моя. Разкарай се от гърба ми.- Очите ѝ ме пронизаха предупредително.
Тя ме заплашваше.
Имаше какво да крие.
Щях да изровя тайната ѝ и щях да я унищожа.

Назад към част 22                                                      Напред към част 24

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *