П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Падението на Калона-новела 11,5-част 1

П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири

Падението на Калона-новела 11,5

 

 

 

 

 

 

1.

ИНТРИГАТА ПОРАЖДА ЛЮБОПИТСТВО, А ЛЮБОПИТСТВОТО – ПРОУЧВАНЕ…

Някога, много, много отдавна, съществувала само Божествената енергия на Вселената. Енергията не била нито добра, нито лоша, нито светла, нито тъмна, нито мъжка, нито женска – тя просто съществувала, като водовъртеж от възможности, сблъсквайки се, съединявайки се и нараствайки. С нарастването на енергията тя еволюирала. Развивайки се, тя творила.
Най-напред бяха създадени царствата на Другия свят – безкрайни пространства, изпълнени с мечтите на Божествеността. Тези царства били толкова красиви, че вдъхновили Енергията да продължи да твори и от утробата на всяко от царствата на Другия свят се родили велики слънчеви системи, осезаеми отражения на Старата Магия на Другия свят.
Божествената енергия на Вселената била толкова доволна от своите творения, че започнала да се променя и да се променя, като вихрите на силата в нея, подобно на молец, били привличани към различните вселени. Част от Енергията била доволна и си почивала, вечно съществувайки във въртяща се орбита от звезди и луни и красиви, но празни планети.
Някои енергии унищожаваха творенията си, по-доволни от себе си, отколкото от възможностите.
Друга енергия продължаваше да се променя, да се развива и да твори.
В едно от извънземните царства Божествената енергия била особено търсеща и доскосваща, неспокойна и радостна, защото повече от всичко желаела общуване. Така че от зелените горички и сапфирените езера на Другия свят Божествената енергия създала приказни същества и им вдъхнала живот. Дъхът на Божественото носел със себе си безсмъртие и съзнание. Божественото нарекло тези същества Богове, Богини и Феи. Той предоставил на боговете и богините властта над всички извънземни царства, а на феите възложил да бъдат техни слуги.
Много от безсмъртните същества се разпръснали из безкрайните царства на Другия свят, но тези, които останали, много се харесали на Божественото. На тях Божественото дарило допълнително владение над всички останали безсмъртни – управлението на една конкретна планета в тяхната система – планета, която заинтригувала Божествената енергия, защото отразявала зелено-синята красота на Другия свят.
Интригата породила любопитство, а любопитството – изследване, докато накрая Божествената енергия не устояла да не погали повърхността на зелено-сапфирената планета. Планетата се събудила и се нарекла Земя. Земята привлякла Божественото, като го поканила в своите тучни земи и сладки, успокояващи води.
Изпълнени с удивление, боговете и богините я наблюдавали.
Омагьосана от собственото си творение, Божествената енергия се съединила със Земята. Тя и доставила огромно удоволствие, но Енергията не може да бъде задържана дълго. Земята разбрала и приела природата и, като никога не я обичала по-малко заради това, което не можело да се промени. Преди да я напусне, за да се скита из Вселената, търсейки повече другарство, Божествената енергия дала на Земята най-ценния си дар – магията, която била силата на сътворението.
Младата Земя, плодородна и знойна, започнала да твори.
Земята посяла земите и океаните с дара си на сътворението и от тях се развила такава величина от същества, че боговете и богините от наблюдаващия Друг свят започнали често да я посещават, наслаждавайки се на разнообразието на живата Земя.
Земята посрещнала безсмъртните, децата на любимото си Божество. Тя ги обикнала толкова силно, че се вдъхновила да създаде едно много специално творение. От пазвата си тя оформила, а след това вдъхнала живот на същества, които оформила по образа на боговете и богините, като ги нарекла хора. Макар че Майката Земя не можела да дари децата си с безсмъртие – този дар можела да даде само Божествената енергия – тя вложила във всяко от тях искра от Божествеността, която била споделена с нея, като гарантирала, че макар телата им винаги да се връщат в земята, от която били създадени, съзнанието им ще продължи вечно под формата на дух, за да могат да се прераждат отново и отново при Майката Земя.
Създадени по техен образ, децата на Земята омагьосват боговете и богините. Боговете и богините се заклели да бдят над тях и да споделят Другия свят с Божествените духове в тях, когато се случи неизбежното и да умрат смъртните им тела.

* * *

Отначало всичко било наред; хората процъфтявали и се размножавали. Те били благодарни на Майката Земя, като всяка култура я смятала за свещена. Боговете и богините често посещавали децата на Земята и хората ги почитали като Божествени.
Майката Земя наблюдавала и забелязвала кои от децата на Божеството са добронамерени и кои – импулсивни. Кои от тях прощават и кои са отмъстителни. Кои от тях били добри и кои – жестоки.
Когато безсмъртните били добронамерени, прощаващи и любещи, Майката Земя била доволна и показвала удоволствието си с плодородни земи, дъждове и богата реколта.
Когато безсмъртните били буйни, отмъстителни и жестоки, Майката Земя отвръщала лицето си от тях и настъпвали суша, глад и чума.
Буйните, отмъстителни и жестоки божества се отегчили от сушата, глада и чумата и престанали да посещават живата Земя.
Майката Земя била доволна и се оттеглила в себе си, да отпочине от напрежението на сътворението, спяла в продължение на безброй векове. Когато след това се събудила, тя потърсила децата на Божественото и почти не осъзнала присъствието им.
Призовала Въздуха към себе си, Майката Земя изпратила послание до Отвъдния свят, в което молела децата на своя любим да си спомнят за своя обет и ги приканвала да се върнат при нея.
Само един безсмъртен се отзовал на молбата ѝ.
Богинята се проявила през една ясна нощ, когато луната била почти пълна, на един пресечен остров, чието име още не било дадено. Когато Майката Земя осетила Богинята, тя видяла безсмъртната да седи пред една горичка, а нежната ѝ ръка била протегната към любопитна дива котка.
– Къде са другите деца на Божественото? – Гласът на Майката Земя беше разлюляване на листата на глог в горичката.
Богинята вдигна рамото си в жест, който Майката Земя намери за изненадващо детски.
– Те си отидоха.
Земята потрепери в отговор на изненадата на Майката Земя. – Всички? Как може всички да са си отишли?
– Казаха, че им е било скучно и са станали неспокойни. – Богинята поклати глава и дългата ѝ светла коса заблестя на лунната светлина, като се промени от руса в сребриста.
Листата на дърветата в горичката затрепериха.
– Толкова приличат на баща си – прошепна тъжно Майката Земя. – Защо всички те трябваше да ме напуснат?
Богинята въздъхна.
– Не знам. Не разбирам как може да им е скучно тук.
Тя погали дивата котка, която се беше свила с любов около краката ѝ.
– Всеки ден има нещо ново. Представете си, че само до вчера не знаех, че това прекрасно същество съществува.
Доволна, Майката Земя стопли вятъра, който носеше гласа ѝ от горичката.
– Ти сигурно си се образувала от един от неговите по-осезаеми сънища.
– Да – каза богинята с копнеж. – Иска ми се само повече от неговите мечти да бяха като мен. Това е…- Тя се поколеба, сякаш не можеше да реши дали да продължи.
– Какво е? – Запита я Майката Земя.
– Самотно – призна тя тихо. – Особено когато няма други същества като мен.
Майката Земя усетила тъгата на богинята и като я съжалила, извикала да събудят горичката, където от мъха и пръстта, листата и цветята Майката Земя приела осезаема форма.
Богинята ѝ се усмихнала. Красива като мъхестите крила на пеперуда, Майката Земя се усмихнала в отговор и попитала: – Как се казваш, Богиньо?
– Хората ме наричат с много имена. – Богинята погали за последен път дивата котка, след което се изправи и разпери широко ръце. – Някои ме наричат Сарасвати. – Тялото ѝ промени формата си, като промени кожата си от светла на тъмна, косата си от светла като лунна светлина на черна като гарваново крило, когато внезапно се появи още един чифт стройни ръце. Все още усмихната, богинята продължи: – Нидаба е името, което някои от твоите деца шепнат в молитвите си. – Богинята отново смени формата си, като и пораснаха крила и замени краката си с нокти. – А недалеч от този остров те са започнали да ме познават като Брео-сейгхед, носителка на огън и справедливоста. – С това изказване богинята приела формата на красива жена с коса с цвета на пламък, а бялата ѝ кожа била украсена с блестящи сапфирени племенни татуировки.
Зарадвана, Майката Земя плесна с ръце и заспалите пеперуди се събудиха, за да се полюлеят около нея.
– Но аз те познавам! Наблюдавала съм тези богини в продължение на безброй векове. Ти си добра, благосклонна и справедлива.
– Аз съм. Но съм и сама. – Огънят избледня от косата ѝ и богинята отново заприлича на светлокоса девойка, невинна и сладко тъжна.
– С какво име искаш да те наричам? – Попита Майката Земя, искайки да я разсее от меланхолията ѝ.
Богинята се замисли и после отговори доста срамежливо:
– Има едно име, което ми харесва повече от другите – Никс. То ми напомня за нощта, а аз толкова обичам спокойствието на нощта и красотата на лунната светлина.
Докато говореше, Майката Земя видя, че формата ѝ се промени съвсем леко. Все още изглеждаше млада, но беше повдигнала брадичката си, усмихвайки се на Луната, а деликатни, филигранни татуировки светеха сребърно и сапфирено по кожата ѝ, правейки я загадъчна и невероятно красива. Едва ли не с мисълта си Майката Земя призова магията от нощното небе и я разпръсна върху богинята, така че тя се настани върху нея като покривало за глава от блестяща лунна светлина и звезди.
– О! Това е прекрасно! Мога ли да го задържа? – Казала богинята и се завъртяла момичешки.
– Ти си прекрасна Никс. И можеш да го задържиш при едно условие – вместо да последваш другите, да не изоставяш мен и децата ми.
Никс се успокои. Момичешката и хубост се отдръпна от нея, докато Майката Земя не погледна в очите на зряла богиня, която носеше мъдрост и сила толкова сигурно, колкото и мантията на лунната светлина. Когато Никс заговори, Майката Земя чу в гласа ѝ силата на Божествеността.
– Не е нужно да ме връзваш тук с подкупи. Такива трикове не са достойни за теб. Когато създадохте хората, аз се заклех, че ще бдя над тях и ще направя място за онова в тях, което остава вечно и Божествено. Никога не нарушавам обета си.
Майката Земя бавно склони глава пред Никс.
– Простете ми.
– От цялото си сърце – каза Никс.
Майката Земя се изправи и с шумоленето на вятъра, който се носеше през поляна с висока трева, се приближи до Никс и притисна лицето на богинята между зелените си длани.
– А сега ти давам дар, който е достоен и за двете ни. От тази нощ нататък ти давам власт над моите пет елемента: Въздух, Огън, Вода, Земя и Дух. Призови всеки от тях и те ще се отзоват, изпълнявайки заповедите ти вечно. – Майката Земя се наведе и целуна Никс по челото.
От центъра на челото на Никс се появи съвършен полумесец, а от двете страни на лицето ѝ, разпростирайки се надолу по красивото тяло на богинята, се появи филигранна шарка, носеща знаци и символи, които представляваха всичките пет елемента.
Никс вдигна стройната си ръка, изучавайки с признателност новите си знаци.
– Това е също толкова специално, колкото и всеки от елементите. Ще ценя дара ти вечно. – Момичешката усмивка на Никс се върна. – За това и аз ти благодаря от цялото си сърце. След тази вечер не се чувствам толкова самотна, нито толкова уплашена.
– Уплашена? Но какво може да уплаши един безсмъртен, създаден от Божественото?
Никс отметна кичур сребриста коса от лицето си и Майката Земя забеляза, че ръката ѝ трепери.
– Мрак. – Богинята прошепна думата.
Майката Земя се усмихна, докато седеше под най-близкия до Никс глог.
– Но ти току-що говори за мира и красотата на нощта. Как тогава тъмнината може да те плаши?
– Нощта никога не би могла да ме уплаши; не е буквален мрак, за който говоря, а неосезаем, в който усещам търсеща, нарастваща сила, която не познава мира, радостта и красотата – която не познава любовта. – Никс говореше тихо, но сериозно. – Той все още не е навлязъл напълно в Другия свят, но често съм го усещала тук, в царството на смъртните. Мисля, че се засилва, колкото по-дълго съм сама.
Майката Земя внимателно обмисли думите ѝ, преди да отговори.
– Усещам истината в страха ти. Това, че Мракът се засилва с твоята самота, ми подсказва, че случилото се с теб засяга моето царство – и е много вероятно да се разпространи и в твоя друг свят. Богиньо, страхувам се, че нашите царства са се разбалансирали.
– Как да възстановим изгубеното?
Майката Земя се усмихна.
– Вярвам, че първата ни стъпка вече е направена. Нека се съгласим да бъдем приятелки. Докато аз съществувам, ти никога повече няма да бъдеш истински сама.
Никс обгърна с ръце Майката Земя.
– Благодаря ти!
Майката Земя отвърна на прегръдката ѝ.
– Най-скъпо дете, ти ми донесе много радост тази нощ. Ще се срещнеш ли с мен отново? Тук, в тази горичка, след три нощи, когато луната е пълна?
– За мен ще бъде удоволствие. – Никс се изправи и наведе царствено глава към Майката Земя, след което, усмихвайки се, се наведе и взе дивата котка в ръцете си. В експлозия от блестящи сребърни звезди тя и звярът изчезнаха.
Докато гледаше как звездната пътека се размива, Майката Земя се облегна на кората на глога и си мислеше… мислеше… мислеше…
В продължение на три дни и три нощи Майката Земя не помръдна.
На третия ден горичката била така изпълнена с магията на нейното присъствие, че привлякла толкова много слънчева светлина, че храстите, покриващи малкия остров, започнали да цъфтят в лилаво от радост.
Майката Земя се усмихнала на слънцето и то се ускорилоло в отговор.
На третия ден, когато настъпила нощта, луната, привлечена от магията на своето присъствие към горичката, облъчила малкия остров с толкова пълноценни лъчи, че суровите скални късове, осеяли пейзажа, променили цвета си, отразявайки бялата лунна светлина, наситена с магията на нощта.
Майката Земя се усмихна на Луната, а тя се ускорила в отговор.
С лек звук на задоволство Майката Земя разбра какво трябва да направи за тази последна, тази единствена, тази най-специална богиня, Никс.

Напред към част 2

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *