П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 8

Калона

Крилатият безсмъртен мразеше, че човекът е бил убит. Не че имаше нещо против това, че човекът е загубил живота си. От информацията, която Калона получи от останалите, кметът беше слаб, простодушен, безполезен човек. Калона имаше против само това, че се е случило, докато е бил Воин на върховната жрица на смъртта, и че човекът е бил убит под негово наблюдение.
Калона мразеше и това, че Неферет очевидно е била убийцата. С раздразнено хъркане Калона се облегна назад в просторното кожено кресло и хвърли кинжала в изсечената мишена, която беше монтирана на стената срещу бюрото на Дракон Ланкфорд. Той попадна точно в центъра на оцветеното в кръв „биче“.
– Трябваше да бъда по-бдителен. Трябваше да знам, че Тси Сгили ще намери начин да възвърне телесната си форма и да се върне, за да започне отмъщението си. – Докато говореше, той хвърли още един нож. Той се заби и се задържа до първия. – Но вместо да защитавам, аз се криех – той произнесе думата, сякаш имаше неприятен вкус – за да не бъдат местните хора шокирани от вида ми. – В смеха му липсваше хумор. – Не, вместо аз да ги шокирам, те се сдобиха с два смъртни случая. – Калона посегна към поредния кинжал и ръката му докосна деликатния слънчоглед от духано стъкло, държан в кристална ваза, върху която беше гравирано изображение на Никс, вдигнала ръце, притискащи полумесец. Движението накара вазата да се разклати, така че тя загуби равновесие, преобърна се и падна към каменния под.
В кабинета избухна светлинно кълбо, ярко като изгряващото слънце. Времето беше спряло. Вазата и цветето спряха да падат, като се носеха точно над безпощадния каменен под.
Една ръка, загоряла до златисто, се протегна от кълбото светлина и изтръгна от въздуха първо цветето, а след това и вазата с релеф на богиня, като ги постави точно на бюрото.
– Братко, трябва ти работа – саркастично каза Калона.
– Имам – каза Еребус и излезе от кълбото светлина. Той седна, прегърбен непочтително на ръба на широкото дървено бюро на Дракон Ланкфорд. – Аз защитавам онова, което е изящно и красиво. – Той направи жест към кристалната ваза.
Калона се ухили.
– Сравняваш Никс с ваза? Не съм съвсем сигурен, че богинята би оценила това сравнение.
– И все пак то е основателно – каза Еребус. – Вазата е изящна и красива, а ти се отнесе небрежно към нея. Ако не се бях намесил, тя щеше да се счупи.
– Счупен бях аз, а не Никс.
– Поправям се. Да сравняваш богинята с ваза е глупаво. Никс никога не би могла да бъде счупена толкова лесно, още повече че аз вечно ще бъда неин защитник – каза Еребус.
– Ти? Защитникът на богинята? – Безочливият смях на Калона изпълни стаята със студенината на зимната лунна светлина, като накара част от летния блясък на Еребус да заглъхне. – Братко, ти винаги ще бъдеш само едно нещо, но това не е Воин. Аз бях единственият от нас, който можеше да изпълнява повече от един дълг за богинята.
– Любовта не е задължение – каза Еребус.
– Не е ли? Не бих си помислил, че знам за любовта повече от теб, но знам, че понякога е дълг да поддържаш любовта жива и да не позволяваш на светлината ѝ да угасне.
– Малко чудно, че не си могъл да я задържиш – каза Еребус. – Да обичаш богиня никога не би трябвало да е задължение, независимо в каква реторика се опитваш да обвиеш тази дума.
– Ти беше този, който не можа да я задържи. Ако си задоволявал Никс толкова пълноценно, защо тя се обърна към мен? – Калона се усмихна на брат си.
Светлината на Еребус потъмня още повече.
– И все пак сега образът ѝ в стъклото е най-близкото до Никс, което можеш да получиш.
– Но ти няма да ме оставиш на мира. Защо е така, братко? Страхуваш ли се, че тя отново ще се обърне към мен?
Еребус удари с ръка по бюрото, изгаряйки отпечатъка на дланта си в дървото. Калона не помръдна, нито пък отвърна поглед от брат си, макар че гледката на пламтящия от светлината на баща му Еребус изгаряше лунните очи на Калона.
– Тук съм само защото отново си направил ужасна грешка.
Калона се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
– Не отричам, че съм направил дълъг списък от грешки. За разлика от теб никога не съм претендирал за съвършенство. Кои от този дълъг списък би искал да обсъдим?
– Грешките ти наистина са огромни. Списъкът с грешките ти срещу човечеството, вампирите и богинята е дълъг. Но нямам нито време, нито желание да ги изброявам всичките. Последната ти грешка е тази, за която трябва да говоря. Позволи на една изпаднала в затруднение върховна жрица на Никс да се обърне към Мрака и да стане инструмент на злото. Тази повредена жрица стана безсмъртна и неописуемо опасна.
– Неферет беше заинтригувана от Мрака много преди да знае нещо за мен.
– Неферет беше съкрушено момиче, което се превърна в съкрушен новак. Твоят шепот беше отговорен за привличането ѝ към тази земя и подхранването на нуждата ѝ от контрол и власт, а в крайна сметка и за насърчаването на пътя ѝ към безсмъртието и за изпадането ѝ в лудост.
– Грешиш. Ти не знаеш нищо за Неферет. Жрицата беше съкрушена и луда, преди да започне да слуша шепота ми.
– Знам, че Неферет е причинила на Богинята много болка, а това означава, че трябва да бъде спряна – каза Еребус.
Калона отново се разсмя.
– А сега доказваш по безспорен начин, че не знаеш нищо за Неферет. Тя е избрала пътя на хаоса. Дори смъртта не може да я откаже от него.
– И все пак ти ще я разубедиш.
– Глупако – преди седмица съдът Аурокс, изцяло в магическата форма на звяр, захапа Неферет и я хвърли от балкона на сграда, висока колкото връх на планина. Миналата нощ Неферет възвърна достатъчно от физическата си форма, за да се прояви в този кампус, да накара едно бяло дете да отхвърли Промяната и да убие възрастен човек. После отново изчезна. Тя е безсмъртна. Тя не може да бъде убита – каза Калона.
– И все пак нещо трябва да се направи с нея. Отворил си и вратата към безсмъртната сила – ще я затвориш.
Калона поклати глава, събирайки студената светлина на луната близо до себе си.
– Кой си ти, че да ми заповядваш? Ти си мой брат, а не моя богиня.
– Аз говоря от името на твоята богиня! – Светлината на Еребус пламна, изгаряйки толкова ярко, че дори Калона не можа да не разпознае божествената и заимствана сила на Никс, която той владееше. – Когато за пръв път падна от Другия свят, ти опустоши хората, които се опитаха да те подкрепят, докато Никс не чу виковете им и не откликна на молитвите на техните Мъдри жени, като ги призова и им позволи да използват Божественото женско начало в себе си. Така бе създадена Ая, тази, която те държа в плен поколения наред.
– Добре помня какво се случи – изръмжа Калона. – Нямам нужда нито ти, нито Никс да ми напомняте за онова мрачно време.
– Мълчи, глупако! Идвам с указ от Никс! – Пламна Еребус. – Аз не ти напомням за това време. Припомням ти причината за него. Ти отхвърли своята богиня и в опита си да я замениш използва и отхвърли много жени, докато не бе създадена Ая. Тогава разпозна искрата на Никс в нея. Ето защо беше уязвими за нея. Ето защо я обичаше.
Калона отмести поглед от Еребус. В недалечното минало бе имало момент, в който той високомерно щеше да отрече думите на брат си и да използва собствената си безсмъртна сила, за да го прогони от смъртния свят и да го върне обратно в Оня свят.
Но Калона се беше променила. И истината в казаното от брат му го изгаряше повече, отколкото суровата светлина, която Еребус бе наследил от баща си – Слънцето.
Затова крилатият безсмъртен остана безмълвен, неподвижен като статуя, докато думите на Еребус, докоснати от богинята, продължаваха да го блъскат.
– Но ти няма да останеш в затвора. Дори погребан в земята, обвит в ръцете на тази, на която Никс вдъхна живот, ти все още копнееше за онова, което заради арогантността си беше загубил. Така че ти изпрати своя примамлив шепот, търсейки друг, който е бил докоснат от Никс – някой, който да запълни празнотата в теб. От момента, в който беше белязана, Неферет беше специална за богинята – заради, а не въпреки ужасите, които беше преживяла. Но тя наистина беше уязвима млада девойка. Ето защо Неферет беше податлива на твоя призив. Ето защо, след като завърши Промяната, ти я убеди да те освободи.
Калона искаше да избяга, да се спаси от обидните думи на брат си, но нещо в него му подсказваше да остане и да чуе указа, който Никс бе изпратила на Еребус да провъзгласи.
– И тъй като и тя беше докосната само от богинята, а не от въплътената Никс, Неферет не успя да запълни тази празнота в теб. Нейният неуспех се превърна в отрова. Отричаш ли, че си мислил, че я обичаш, както си вярвал, че обичаш девойката Ая?
– Не отричам нищо, както не признавам нищо. Изречи своя указ и си тръгни. Думите ти ме изморяват.
– Погледни в себе си. Не моите думи са тези, които те уморяват. Денят, в който признаеш истината за миналото си и поемеш пълната отговорност за всичкото зло, което си пуснал в това царство, е денят, в който бремето ти ще започне да се облекчава. – Гневът в гласа на Еребус омекна, макар че силата на подсилената му от богинята визия продължаваше да пламти. – Тогава срещна младата Зоуи Редбърд и веднага беше привлечен и разгневен от връзката ѝ с Никс. Искаше да я съблазниш и унищожиш.
– Но аз не направих нито едното, нито другото!
– Само защото връзката на Зоуи с Никс наистина е силна и за разлика от Ая тя е жена, напълно оформена, със собствена воля и за разлика от Неферет не е повредена. Сърцето на Зоуи Редбърд е лоялно и вярно. Въпреки че действията ти почти я унищожиха. Не забравяй, че разби душата на детето. Не забравяй, че навлезе в другия свят, рискувайки гнева на Никс. Заради това самата богиня се застъпи за дъщеря си.
Калона отново погледна встрани, спомняйки си онзи кратък, сладко-горчив миг, когато отново бе в присъствието на Никс.
Тя не му беше простила и Калона се разплака от горчивина и съжаление.
– Неферет хвана душата ми в капан и използва силата на Мрака, за да ми заповяда да изпълнявам заповедите ѝ. Не съм се провинил доброволно.
– Отново Неферет. Твоето влияние създаде това същество. Твоя е отговорността да я спреш. Така гласи заповедта на богинята! – Еребус направи замахващ жест. Жълтата светлина на слънцето заблестя и се превърна в пламтящи писмени думи, изгорени във въздуха:

Онзи, който някога е бил мой любим
ще победи тази, чиято любов към мен някога е блестяла.
С тази заповед аз се застъпвам.
Воинът на смъртта трябва да защити онези, които са в нужда.
Ако сърцето му се отвори, оголено отново
прошката може да победи омразата и любовта да победи… да победи…

Еребус притисна длани към дървеното бюро и се наведе напред, така че лицето му и това на брат му да са само на сантиметри един от друг. Докато говореше, Калона усещаше топлината, идваща от осветеното му от слънцето тяло, и мириса на летен ден в дъха му.
– Бих казал, че се надявам да се провалиш, но не е нужно да губя надеждата си. Един безсмъртен не може да бъде победен без жертва, която е равна или по-голяма от безсмъртието. Ти си способен на голям гняв, на голямо насилие, на големи битки. Никога не си бил способен на голяма жертва. Ще се провалиш. Никс ще продължи да усеща болката, която грешките ти са причинили, а аз ще продължавам да я утешавам.
Гневът на Калона най-накрая се оказа твърде голям, за да може да го овладее. С рев той се изправи, преобърна стола си и събра ръцете си в мощен плясък, при който между дланите му се появи замръзнала струя лунна светлина. Студената сребърна светлина угаси слънчевото кълбо на Еребус. Със съскане, подобно на меча, който се среща с ковачницата, Еребус изчезна.
На вратата се почука и гласът на Дарий се понесе лесно през внезапната тишина.
– Калона? Можем ли да си поговорим с теб?

Назад към част 7                                                             Напред към част 9

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *