П.С.Каст Кристин Каст-Училище за вампири-Падението на Калона-новела 11,5-част 3

3.

ТЯ ЩЕ БЪДЕ МОГЪЩ ВРАГ…

Новосъздаден, Калона отвори очи. Първата му гледка беше тази на Никс. Тогава той не знаеше името ѝ. Знаеше само, че красотата ѝ се стрелна в него и се заби някъде толкова дълбоко, че го накара да не може да говори.
Тя първа се приближи до него, макар че той почти не осъзнаваше другото същество, коленичило до него. Тя протегна ръка към него и каза първите думи, които той чу: – Аз съм богинята Никс и те приветствам с цялото си сърце.
Гласът ѝ беше сладък, музикален и успокояващ. Калона взе внимателно тънката ѝ ръка в своята много по-голяма, като забеляза уникалната красота на контрастиращите им кожи – неговата беше по-тъмна, обгорена, груба, а нейната – мека, бледа и напълно безупречна.
И все пак не можеше да говори. Усмивката ѝ накара кръвта му да загрее, а тялото му да се зачерви.
– А ти как се казваш? – Попита го тя.
– Калона – изригна той.
– Калона. Колко красиво име! Крилете ти са сребърни като на пълна луна. Ти трябва да си син на Луната – каза тя.
– Аз съм – каза той, без да спира да се чуди откъде знае това. – И съм създаден за теб.
Усмивката ѝ пламна и Калона усети как сърцето му се учестява.
– Богиньо Никс, аз съм Еребус, син на златното слънце. Оттук и причината крилете ми да не са с цвета на лунната светлина. Аз също съм създаден за теб. – Другото крилато божество се изправи. – Извинявай, братко, но не мога да ти позволя да задържиш богинята само за себе си – каза той, като заобиколи Калона и нежно издърпа ръката на Никс от моята, преди Еребус да се поклони с размах на златните си криле.
Никс обърна светлата си усмивка към Еребус и възторженият ѝ смях сякаш заискри в горичката около тях.
– Еребус! Аз също приветствам сина на слънцето с цялото си сърце.
– Прекрасна богиньо, внимавай колко от сърцето си раздаваш. Даваш на Калона всичко – даваш и на мен всичко. Сигурно някой от нас ще се окаже недостатъчен? – Златните очи на Еребус блеснаха също толкова палаво, колкото и усмивката му.
Калона се намръщи на Еребус и му се наложи да стисне зъби, за да не изръмжи диво. Не биваше да се осмелява да говори така с богинята! На Калона му се искаше да свали самонадеяната усмивка от лицето на божеството!
– Не мисля, че трябва да започваш отношенията си с назидание на твоята богиня, млади Еребус, още повече че виждам, че това предизвиква гнева на брат ти. – Калона дори не беше забелязала другото същество, докато не започна да говори, придвижвайки се напред, така че да се разположи между Никс него и Еребус, почти като че ли смяташе, че богинята има нужда от защита срещу тях. Калона присви очи към тази по-ниска жена, готов да я поправи, да ѝ каже, че Никс никога няма да има нужда от защита срещу него! Той никога не би я наранил! Но очите на жената го уловиха, преди да успее да проговори, и едно предупреждение в тъмните им дълбини го накара да замълчи.
– Калона, Еребус, моля, поздравете моята приятелка, Майката Земя. Трябва да и благодарите, защото именно тя е позволила вашетото създаване! – Каза задъхано Никс.
Усмивката на Еребус беше очарователна, гласът му – дълбок и нежен, когато и се поклони с думите:
– Велика майко, поздравявам те и ти благодаря, и те моля да забравиш първия ми, погрешен опит за хумор. Уверявам ви, че намерението ми не беше да наставлявам моята богиня, макар че признавам, че ми беше забавно, че успях толкова лесно да предизвикам гнева на брат си.
– Преждевременно, толкова преждевременно! – Усмихна се на Еребус, Майката Земя докато говореше, прегърна го нежно и даде да се разбере, че харесва преждевременността на слънчевия бог.
Калона се изправи и се поклони дълбоко, с уважение.
– Поздравявам те, Майко Земя, и ти благодаря за ролята, която си изиграла в моето зачатие.
– Няма за какво, Калона. – Тя също прегърна и него, но Калона си помисли, че това е с много по-малко топлина, отколкото беше прегърнала брат му. Майката Земя се отдръпна и се обърна към тримата. – Така че всеки от вас признава, че тук наистина имам майчинска отговорност – каза Майката Земя.
– Наистина имаш, приятелко – отвърна Никс с готовност. – И аз вечно ще ти благодаря за това.
– Вечността е толкова дълъг, дълъг период от време – каза Майката Земя, като изучаваше последователно Калона и Еребус. – Предполагам, че ще искаш да ги вземеш със себе си в другия свят?
Погледът на Калона се втренчи в този на Никс. Видя, че бузите ѝ са порозовели съблазнително, и макар че погледът ѝ не се откъсна от неговия, гласът ѝ омекна, изглеждаше почти срамежлив.
– Да, ще го направя.
– Днес?
– Днес! – Кимна с глава Никс, без да откъсва поглед от Калона.
– Другият свят – каза Калона, като намери гласа си. – Дори името звучи магически.
Никс го възнагради с интимна усмивка.
– Красиво е, подобно на тази планета, само че е изпълнено с древна, божествена магия и сили, които понякога са трудни за владеене дори от мен. Такива сили могат да бъдат изтощителни – завърши тя, като изведнъж прозвуча по-възрастна и уморена.
– Богиньо моя, ще ти помогна да владееш силите, които те изтощават – каза Калона и направи нетърпелива крачка към нея.
– И все пак не е твоя работа да владееш Старата магия на Другия свят на Никс – каза Майката Земя и също се приближи.
Калона усети топлината на силата на Майката Земя и нейното недоволство. Погледите им се срещнаха, като нейният беше още по-непреклонен от неговия. Тя щеше да бъде могъщ враг… Знанието отекна в съзнанието му.
Калона се отдръпна и леко наведе глава в знак на признателност към могъществото на Майката Земя.
Еребус сякаш не забеляза силното недоволство на Майката Земя. Гласът му беше толкова лек, колкото и усмивката му. – Какво бихме искали от магията на Никс? В Божествения етер, който ни е създал, има много магия. Ако се нуждаем от сила, трябва само да я призовем. Тя трябва да ни отговори, тъй като това е наше кръвно право като синове на Божественото. Великата Майка, нашият матриарх, уверявам те, че брат ми и аз нямаме други желания, освен да служим на Никс.
– Помни, Майко Земя, че крилатите безсмъртни са създадени за мен, а не срещу мен – каза Никс, съгласявайки се със златокрилия безсмъртен.
– Да, знам. Те са създадени от мен. – Майката Земя не се успокои толкова лесно. Тя се изправи срещу Калона и Еребус. – Вие сте създадени от мен, за да служите на Никс; следователно моя отговорност е да се погрижа да искате и да можете да изпълните двойното си предназначение на воин и любовник, съучастник в игрите и приятел. Никс, съгласна ли си, че това е моя отговорност?
– Благодарността ми е такава, че никога няма да обсъждам отговорностите с теб. Вместо това доброволно признавам, че ти си Майката и Създателката на всичко това. – Никс направи пауза, размахвайки грациозно ръка в жест, който обхвана цялата земя, както и двамата крилати безсмъртни. – Просто ми кажи как предлагаш да изпълниш майчинската си отговорност. Няма да ти се противопоставя.
Калона усети как стомахът му се свива, докато Майката Земя продължаваше да ги изучава внимателно, сякаш търсеше недостатъци.
– Вярвам на думата ти, Никс. Това е, което предлагам – каза Майката Земя и изпрати на Никс майчинска и много доволна усмивка. – Под мое ръководство двамата ти крилати безсмъртни трябва да изпълнят по три задачи за теб, за да докажат, че са достатъчно силни, мъдри и верни, за да са достойни за теб.
– Това звучи възхитително, нали? – Каза Никс.
– Абсолютно – каза Еребус.
– Очаквам с нетърпение да докажа, че съм достоен за теб – каза Калона.
– Възхитително! – Повтори Никс, като срещна погледа на Калона.
– Тогава започваме веднага – каза Майката Земя, охлаждайки горещината, която погледът на Никс бе натрупал в кръвта на Калона.
– Незабавно? – Каза Никс, очевидно не толкова доволна, колкото Майката Земя.
– О, дете. – Майката Земя обгърна богинята с ръка. – Наслади се на тези първи, чудни стъпки. Магията на откритието винаги е по-сладка, ако е била заслужена.
Никс се проясни.
– Досега си била права. Вярвам ти! – Богинята се обърна обратно към Калона и Еребус. – Моля ви да следвате наредбите на Майката Земя, сякаш са мои собствени. Тя е мой истински, скъп приятел. – Никс погледна от тях към Майката Земя. – Какво искаш да направят?
– Трябва да се изпълнят три задачи. За всяка от тях ще накарам Калона и Еребус да изберат по един елемент – три от петте магически: Въздух, Огън, Вода, Земя и Дух. Заедно с избрания от тях елемент им подарявам и китка енергия на сътворението. Смесете моя дар със силата на Божественото, която Еребус наскоро обяви за свое рождено право. – Тя направи пауза и леко наведе глава към Еребус в знак на признание. – И всеки от тях трябва да създаде нещо тук – ръката ѝ се протегна, жест, който отразяваше този на Никс – което ще те зарадва там. – Майката Земя вдигна ръка, сочейки нагоре към блестящото синьо на утринното небе.
– Каква прекрасна идея! – Радостно плесна с ръце Никс.
Калона се намръщи.
– Създаване чрез елементи? Създадени тук и ползвани в другия свят? Нямам намерение да проявявам дързост, Майко Земя, но как ще изпълним тези задачи, без да знаем нищо за Земята или за Другия свят?
Майката Земя махна пренебрежително с ръка.
– Вие носите безсмъртието на Божествената енергия – тази, която е създала всички нас. Погледнете навътре. Вие вече познавате Другия свят. Останалото е лесно, ако отделиш време да научиш за моята Земя и моите елементи.
– И ние познаваме нашата Богиня – каза Еребус и се усмихна ласкаво на Никс. – Ние сме създадени, за да познаваме нашата Богиня. Да и доставяме удоволствие е наше удоволствие!
Калона отново изръмжа.
Майката Земя сведе тъмните си очи към него, като го погледна строго, сякаш наистина беше майка, а той – нейното заблудено дете.
– Кой елемент ще избереш първо? – Попита Никс, като че ли не забелязваше напрежението между Калона и Майката Земя.
Калона беше сигурен, че богинята му е говорила, но брат му беше този, който отговори:
– Въздух, разбира се. Именно от въздуха бяхме създадени за теб. Съвсем правилно е Въздухът да продължава да те радва.
– Отличен избор, Еребус – каза Майката Земя. – До момента, в който всеки от вас призове своето творение, аз ви предоставям властта над Въздуха! Така съм казала, така да бъде! – Вятърът ги връхлетя, прекъсвайки думите ѝ. После хвана ръката на Никс и я преплете през ръката си. – Хайде, Никс, нека оставим твоите безсмъртни на първите им изпитания, докато пием още нектар, а ти ме запознаеш с някои от твоите интересни малки феи.
– Но какво точно трябва да създадем? – Попита Калона, като намрази отчаянието, което чу в гласа си.
Майката Земя го погледна през рамо.
– Ако си достатъчно умен, за да претендираш за място до тази прекрасна, вярна богиня, ти си достатъчно умен, за да разбереш това сам – освен ако не се провалиш на изпита, Калона.
– Няма да се проваля – каза Калона през зъби.
– Но ако се провалиш – каза Майката Земя, – няма да ти бъде разрешен достъп до другия свят – не и докато не преминеш и трите теста. Съгласен ли си?
– Съгласен съм – каза Еребус.
– Съгласен – каза Калона, макар и с неохота.
– Но съм напълно сигурна, че няма да се провалиш – каза Никс. Думите ѝ бяха балсам за него, докато не обърна поглед от него към брат му. – Никой от вас няма да ме провали. И нямам търпение да видя творенията ви!
– О, и още нещо – каза Майката Земя. – Моят свят е населен с хора, смъртни, създадени от мен по образа на безсмъртните. Те са обичани от мен. Погрижете се за тях. Без съмнение ще ви вземат за богове. Ако трябва да общувате с тях, бъдете напълно сигурни, че знаят, че това е грешка. Вие сте воин и любовник, приятел и съиграч – не сте богове. Разбирате ли ме?
Крилатите безсмъртни промърмориха в тандем уверения, че наистина разбират Майката Земя.
– Добре! Когато натрупате достатъчно знания и сте готови, използвайте въздуха, за да ме повикате. Никс ще ме придружи. Като ваша богиня тя има право да съди творенията ви. Пожелавам и на двама ви късмет в начинанията ви – каза Майката Земя.
– А аз с нетърпение очаквам да посрещна и двама ви в другия свят, когато тестовете ви приключат – каза Никс и се усмихна последователно на Калона и Еребус.
След това, като се преобразиха бързо от божества в момичета, двете жени сведоха глави, едната светла като пълната луна, а другата тъмна и загадъчна като земята, на която стояха. Хихикайки и шепнейки, те изчезнаха в зелената горичка.
Калона се взираше след своята богиня и не искаше нищо друго, освен да се втурне към Никс и да я измъкне от Майката Земя – да я откъсне от всичко и всеки, който се опитва да застане между тях.
– Тя е изящна, нали, братко?
Калона отмести погледа си от горичката, за да погледне Еребус. Отказвайки да му говори за богинята, той каза:
– Въздух? Защо си избрал такава неосезаема стихия, за да я владееш?
Еребус сви рамене, зачервени от слънцето. Калона забеляза, че косата му свети със същия златист огън като крилата му. – Единственият ми отговор е този, който вече дадох на нашата Велика майка: именно от въздуха сме родени. Изглежда логично именно той да е елементът, който владеем за първи път.
– Тя не е моя майка – каза Калона, изненадвайки се.
Златните вежди на Еребус се повдигнаха.
– Мисля, че нашата богиня може да не е съгласна с теб.
Нашата богиня. Калона намрази звука на тези думи.
– Прекарай времето си в мислене за това какво ще създадеш – каза Калона рязко на брат си. – Уверявам те, че това, което ще създам, ще бъде достойно за нея.
– Не вярвам, че тези изпитания са предназначени да бъдат състезание – каза Еребус.
– Е, братко, мисля, че нашата богиня може да не се съгласи с теб. – С тези думи Калона направи няколко крачки към брега. Той скочи на самия му край, като удари мощно крилата си и използва невидими енергийни потоци, за да се издигне.
Усещаше погледа на Никс върху себе си и точно преди да изчезне в хоризонта, Калона погледна назад. Тя стоеше на ръба на горичката, гледаше го и се усмихваше с топлина, която той усещаше по кожата си. Калона срещна очите ѝ и докосна устните си с ръка. Почти като че ли бяха огледални същества, Никс вдигна собствената си ръка, за да докосне устните си.
Тя ме обича най-много! Думите в съзнанието му съвпаднаха с ударите на мощните му криле, докато Калона се издигаше в небето с намерението да създаде това, което щеше да докаже, че е достоен за благоволението на своята богиня.

Назад към част 2                                                              Напред към част 4

 

 

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *