ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 25

Глава 25

Майк чакаше на тротоара до колата. Направих само две стъпки, когато чух името си. Тереза стоеше пред входа и вдигна ръка. Като видя, че се колебая, тя побърза към мен.
― Хей! Обзалагам се, че не си очаквалА да ме видиш.
Меко казано. – Бях любопитна, но заговорих със студен тонът.
― Какво става, Тереза? – Тя кимна и наду бузи.
― Добре. Признавам… – пое си дълбоко дъх. – Бях кучка. Знам го и наистина се срамува. Нямам извинение. Нямам наистина, но идеята само, за това, което той направи и историята за това, което ти си направила, ме озадачава.
― Това не е просто история, Тереза.
― Знам. Повярвай ми, Ноа ме тормозеше дни наред докато разбрах, че съм била несправедлива към теб. – Аз примижах.
— Значи реши да ми говориш заради Ноа?
― Не, не! Не правя нищо заради Ноа. Ако го правих, щеше да ми е много по-лесно, повярвай ми. Но съм твърде упорита и глупава. Просто ми отне много време, за да разбера, че греша. Ако ти наистина си го направила по тази причина, не заслужаваш да отидеш в затвора и разбирам защо не си отишла в полицията. Аз не бих имал смелостта да остана тук и да се опитам да продължа напред. Разбирам всичко. Наистина. Наистина разбирам, – тя направи гримаса. – Нещо се отнесох. Просто исках да кажа, че искам прошка за своята недоброжелателност. Нямам извинение за това. И отдавна трябваше да ти кажа това, а не да чакам един месец. Но се стеснявах.
― Стеснявала си се?
― Да. Много. Аз съм идиот. Знам, че не бяхме много близки приятелки, но усещах, че можем да бъдем. Мислиш ли, че ние двете можем да започнем отначало?
Измъчваше ме неволно подозрение. – Ами ако тя беше сключила сделка с полицията? И те я използват, за да получават информация за мен и за Картър?
― Не желая да говоря за Картър.
― Не-не! Добре. Разбирам те.
― Изобщо… и също не искам да говоря за това, което направих.
― Знам, Ема и наистина те разбирам. – Тя отново трепна, оглеждайки се.
Майк, който до този момент седеше на разстояние, се приближи. Неговото присъствието беше достатъчно, за да изпари желанието, на който и да е, да се заяжда с мен. Когато го забеляза Тереза се усмихна смутена и му махна нервно с ръка.
― Хей, г-н бодигард, чието име никога не съм знаел. Аз вече нямам намерения да я предам. – Тя се обърна към мен с молещи очи. – Наистина не смятам. Знам, че те нараних, когато се отвърнах от теб. Това няма да се повтори. Късметлиика съм, че намерих истинска приятелка. И не възнамерявам да я изгубя. – Тя се засмя. –Ти си една от малкото хора, с които мога да дружа от цялата компания на Ноа. Също бях изненадана, когато той ми каза, че двамата с Картър все още тренират заедно.
— Аз също – признах аз.
— Е, ще ми дадеш ли още един шанс?
Не мислих да й вярвам, но нямаше да навреди да имам приятелка, с която можех да поговоря на работа или да отида в Инфинити вечер. Затова предложих.
― Днес отивам с приятелка В Инфинити. Искаш ли да дойдеш с нас? – Очите й се разшириха.
― Наистина? – Аз кимнах.
― Естествено, ако няма да съдиш приятелката ми кога се напива. Защо не?
― Не ме ли ме видя на партито, Ема? – Засмя се тя. – Аз също обикновено пия повече, отколкото трябва. Ноа непрекъснато ми се ядосва, но аз обичам да изпускам пара.
― Добре. Ще се видим там тогава. Ще ти пиша по-късно в колко часа отиваме.
― Ще ходиш направо от вкъщи или…? – Не се бях сетила и се върнах в кафенето. Аманда беше вътре пред бар плота.
— Аманда имаш ли нещо против моята колежка да се присъедини към нас тази вечер? – Тя беше изненадана, но сви рамене.
― Не разбира се.
― Ще се срещнем у вас тогава?
— Добре… – тя кимна с голям ентусиазъм. – Можем да пием вино заедно докато се приготвяме. – Погледите ни се срещнаха и разбрах, че тя мисли същото. Както в добрите стари времена. Аманда се усмихна весело и добави.
― Днес в осем?
― Идеално. Ще се видим в осем.
Тереза чакаше на тротоара, премествайки се от крак на крак. Тя повдигна глава, когато се появих отново.
― Ще те взема в седем и половина. Ще се срещнем в дома на моята приятелка. Тя иска да пийнем малко вино, преди да идем.
― Звучи ми страхотно, Ема. – Майк се приближи до мен и прошепна с дебелият си глас в ухото ми.
― Ема! Звънят ти. – Аз кимнах. Това означаваше, че е време да тръгваме. Махнах на Тереза за довиждане.
― Днес в седем и половина.
― Седем и половина! Ще се видим. Ще съм готов.
― Добре.
Когато се качих в колата, не можах да изтрия усмивката от лицето си. – Толкова много възходи и падения, но Аманда е права. Трябва да вървя напред и да не се чувствам виновна. Където и да е Мелъри, се надявам тя прави същото. Купон с Аманда и Тереза изглежда ми непредвидим, но знам, че ще бъде забавно. – Но скоро тези мисли ме оставиха, докато бяхме на път за вкъщи. Бях завладяна от обичайното нетърпение преди среща с Картър.
Когато пристигнахме там, той чакаше в кухнята. Хвърлих чантата си на плота и го прегърнах хвърляйки се на врата му. И радостно му казах.
― Тази вечер излизам с момичетата. Надявам се, че нямаш против. Тереза дойде да ми поиска примирие, изглеждаше ми съвсем искрена. Не знам, дали да и вярвам, но днес така или иначе ще бъде забавно. Аманда ще е с нас. Ще идем у тях за да се подготвим…
Погледнах нагоре и замръзнах. – Нещо не е наред. Нещата за зле.
– Картър?
Той не ме прегърна в отговор. Всеки мускул в него беше напрегнат и неподвижен. Той стоеше като статуя от камък. И погледна към мен, стиснал челюсти.
– Картър? – Повторих аз. Погледнах го в очите и тогава усетих нещо лошо. Имаше нещо в тях. Ръцете ми потрепнаха, сякаш се изгорих. Отдръпнах се и поклатих глава. Той проговори и вече знаех какво ще каже. Имах чувството, че сякаш ме удариха в корема.
― Намерили са Мелъри днес.
Продължих да се отстъпвам назад, поклащайки глава. Исках отново да се махна Някъде да избягам. – Не може да бъде. Тя беше в безопасност. Някъде далеч. Не това, което се канеше да каже. Това е невъзможно. Бен никога не би го позволил.
― Ема.
― Не-не-не.
― Тя е била бременна.
Боже мой. – Щях да падна, ако Картър не ме беше хванал. Той ме притисна към гърдите си и зарови брадичката си на любимото си място. Докосвайки ме с устните си ми каза.
― Имала е спонтанен аборт, загубила е много кръв.
Тя е мъртва. Господи, той ми казва, че е мъртва. – Обърнах се. Опитах се да се дистанцирам. Не исках да го слушам.
— Ема… – прошепна той, оправяйки няколкото паднали върху челото ми кичура коса. – Ема, погледни ме.
Не, няма да гледам. Няма.
― Ема.
― НЕ! – Отдръпнах се от ръцете му и се опитах да се отдалеча. Той посегна към мен, но аз го отблъсна.
― Аз казах не! – Тогава той свали ръката си.
Убих за нея. Можеше да умре, но аз я спасих. Аз го убих. Убих го, за да може да живее, а сега той казва… Отказвам да вярвам. – И отново поклатих глава.
― Не. Аз не ти вярвам.
― Полицията са я намерили.
― Къде?
― Не можеш да отидеш там.
― Защо не?! Тя беше моето семейство.
Тя замина и аз си помислих, че е започнала от нулата. Както каза Аманда. Аманда винаги е права. Те започнаха отначало. Аз започнах също. Всички оцеляхме. А сега Картър казваше, че не всички сме оцелели. Не тя… – Погледнах го и прошепнах.
― Трябваше да съм на нейно място. – Той ме придърпа към себе си и ме прегърна.
― Не, Ема.
― Трябваше да съм аз. – Той ме стисна в ръцете си.
― Не, ти не. Съжалявам… ще убия всеки, за да предотвратя това.
— Добре… – отдръпнах се отново. – Осъзнах. Ти искаше това. Искаше да ме държиш тук за да съм в безопасност. Е, поздравления. Аз съм жива, но ако бях останала там, може би щяха да убият мен вместо нея. И тя щеше да е жива сега и аз щях да умра вместо нея.
― Гаджето й я уби! – Каза той с леден глас. Аз замръзнах.
Бен? Това е невъзможно. – Но след това погледнах в студените очи на Картър и разбрах, че това беше истина. Той не би започнал да лъже за това.
― Какво каза? – Изкрещях аз.
― Тя е убита от гаджето си. Той е превъртял, Ема. Тя е била бременна. Според теб чие е било детето? Предполагам не е било негово.
Аз отстъпих като ударена. Студеният му тон ме измъчваше, но беше вярно. Поклатих глава.
― Бен никога не би наранил Мелъри.
― Направил го е, под въздействието на наркотици. – Отсече той. – Аз мисля, че Франко го е зарибил. За да не се раздели с парите. И когато той е разбрал, че тя е бременна, се е побъркал. Случва се.
Бях вцепенен от разбиращия му тон.
― Ти би постъпил по подобен начин?
― С жената, която обичам? Не! С тези, които се опитват да я наранят? Да…
Отново останах без думи. Когато Картър не мигна дори с око докато отговори. Дори изглеждаше спокоен. Той отново се превърнал в хладнокръвният непознат.
― Нейният приятел…
― Той не й беше гадже. Никога не е бил.
― Но е искал да бъде. Предполагам, че е бил бесен, когато тя се е срещала с Дънван. Предполагам, че е помислил, че времето му ще дойде, когато тя се раздели с предния си приятел. И че той е следващият по ред. И когато тя е започнала да излиза с Дънван, той се е уморил да чака. Той й се е обаждал? Може би дори е идвал в апартамента, когато тя е ходила на срещи?
Но откъде той знае? – Бях потресена от чутото. Картър продължи.
― Когато сте отишли при него, той се е превърнал в рицарят на бял кон. Сигурен съм, че му е харесало дори. Вероятно още в първата нощ той я е убедил, че не може да се отърве от докосването на Дънван и трябва да е с друг мъж.
Тя не искаше повече да го усеща. Искаше да усети мен. Искаше да бъде докосната от друг мъж. – Спомних си думите на Бен и драскотините по гърба му. – Той дори не изглеждаше виновен, въпреки че плачеше. Той отново я беше разплакал.
― Ема?
Погледнах Картър и премигнах от изненада. – Защо той е толкова добър? Тези ледено сини вълчи очи… Защо ме спаси? – Аз промърморих:
― Усилията ти бяха напразни, трябваше да ме оставиш. – Той пое дълбоко дъх. – Тогава трябваше да им позволиш да ме убият. Всички тези години можех да бъда с Ей-Джей. Всичко за теб щеше да бъде по добре. Теб те приеха в колеж. Защо не отиде да учиш?
Той се облегна на плота. Ръцете му се плъзнаха по бедрата ми.
― Искаш да поговорим за това сега ли?
― Да, бъди добър. – Той ме погледна внимателно.
― Защо сега?
Вдигнах рамене и се обърнах. Той улови брадичката ми и ме дръпна назад.
― Защо, Ема? Какво става в главата ти?
Не го отблъснах този път. Исках да ме прегърне отново и всичко да си отиде. Но това е невъзможно. – Мелъри е мъртва. Аз чувствах, знаех, че нещо не беше наред, но Аманда ме убеди, че всичко е наред. И аз искрено повярвах, че тя е щастлива някъде с Бен, но Картър беше прав.
― Ти си прав.
― За какво съм прав?
― Относно Бен. Той каза, че има нужда от чуждо докосване на мъж. Мислех, че той наистина я обича.
― Той е болен. Ненормален.
Той ме придърпа към себе си. Затворих очи, когато се наведе към врата ми и го целуна. – Аз му принадлежах. Защо се съпротивлявах? – Но щастието ми се смесваше с празнота. – Мелъри трябваше да живее. Но тя умря. А аз бях с Картър. Намерих сродна душа. Бебето й беше изрязано. – Тогава той измърмори.
― Ти се опита да я спасиш, но не можеш да дадеш живота си за нея. Тя си отиде, Ема. – Аз се разтреперих. – Тя вкара Дънван в живота ви. В онзи момент вие бяхте всичките вече обречени… И ти го знаеш, че съм прав. Дълбоко в себе си го знаеш. Ти трябва да й се сърдиш на нея.
― Тя умря, няма я вече.
― Тя умря преди много време… – възрази той. – И ти го знаеш. Ти винаги си го знаела. – Поклатих глава и прошепнах.
— Ето защо трябваше да ме пуснеш. Нищо от това не би се случило. Може би тя дори нямаше да го срещне. Дори нямаше да бъдем съквартирантки. Може би трябваше да умра, Картър. Може би, не трябваше да ме спасяваш и да убиваш всички тези хора за Ей-Джей…
― Убих ги заради теб. Търсиха те. Не бих го позволил. – Отново поклатих глава.
― Всичко трябваше да е различно. Тя не трябваше да умира. Аз трябваше да умра… – Той стисна ръцете ми и ме постави пред себе си.
― Престани, Ема. Веднага.
― Не. Не трябваше да умира…
― Спри! Чу ли ме?
— Аз му я предадох! – Изплаках в отговор. – Спасих я от едно чудовище, за да я изпратя на друго. Тя нямаше шанс. Не са имали шанс, Картър. Как мога да се помиря? Тя беше моя най-добра приятелка. Тя не пиеше. Не пушеше. Момчетата само бяха нейната слабост. От един отиваше при друг. Никой не я обичаше, а аз… Не можах да предотвратя нищо.
― Не си била отговорна за нея. – Погледнах го.
― Така значи, аз не нося отговорност за нея. Ти тогава не носиш отговорност за мен. – Той се намръщи, но замълча.
― Обичах я. Тя беше моето семейство. Моя отговорност. Тя беше травмирана. Просто ти не знаеш. Не разбираш.. – Веждите му се издигнаха.
― Не знам какво е травмиран човек? – Пълни глупости… – лицето му се изкриви. Бях вцепенен от гнева му. – Ти си травмирана също, откакто Ей-Джей загина. Не, дори по-рано. Откакто родителите ви починаха. – Обърнах се. Не исках да слушам. Той обви ръце около кръста ми, придърпвайки ме обратно към себе си. И продължи да говори в ухото ми. – Може би сега не е подходящият момент за подобни речи, но ти не носиш никаква отговорност за това. Ти се погрижи за нея и се опита да помогнеш, и това е всичко, което можеш да направиш. Ти не си Бог… не си нейният Бог. Направи всичко възможно. И дори повече. Твоята приятелка имаше голям късмет. И мисля, че тя го знаеше и оценяше. Тя знаеше, че ти си страхотен приятел, но знаеше също, че трябва да спасиш себе си. И ти направи точно това. Не можеш да се обвиняваш.
Аз прошепнах.
― Защо ми казваш това?
― Защото няма да можеш да я пуснеш, ако обвиняваш себе си. Не искам да се затваряш в себе си. Ти значиш твърде много за мен. Много… и няма да го позволя.
― Престани, Картър. – Той ме задържа и започна да целува тила ми. Той протегна ръка и погали корема ми.
― Няма да спра. Никога няма да спра. Дори не моли за това. Аз те обичам, Ема.
И аз го обичах. Емоциите ме обзеха, вкопчих се в него. Той ме хвана и ме задържа на място. Продължавайки да целува врата ми, той прошепна.
― Ти си моя. Няма да те оставя да си тръгнеш. Няма да позволя да виниш себе си за нейната смърт. Направи всичко възможно. Не е твоя вината. Не е твоя…
Аз се разплаках. Картър ме занесе в леглото и остана с мен до края на вечерта. По някое време той се изправи и чух, че говори по телефона. Когато се върна, пак легна и ме целуна по рамото.
― Обадих се и казах на Ноа какво се е случило. Той ще каже това на Тереза, че не можеш да дойдеш тази вечер.
Тереза… Аманда… – Седнах в леглото. Картър седна с мен.
― Какво?
― Аманда не знае. Аз трябва да й кажа. – Вътре в мен избухна нова буря. Трябва да й кажа какво Бен бе направил на Мелъри, и изведнъж ми просветна, че той не е казал нищо за Бен.
― Полицията залови ли го? – Погледът му се ожесточи. Той стисна челюст.
― Не още. Моите хора също го търсят.
― Боже мой. – Той знае какво направих. – Картър ме придърпа по-близо.
― Моите хора ще го намерят.
Което означава, че Бен ще трябва да умре. Още един човек. Независимо от думите на Картър, отговорността беше моя. Мелъри е мъртва заради мен. Джеръми Дънван е мъртъв от моите ръцете и сега Бен трябва умре, защото знае за мен.
― Трябва да отида при нея, незабавно.
― При Аманда? – Кимнах, обременена от новото бреме.
― Добре. – Картър ме целуна по челото. – Но аз ще дойда с теб.
И двамата тръгнахме хванати за ръце.

Назад към част 24                                                                 Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *