Т.О. СМИТ – Моля те, татко ЧАСТ 27

Когато се върнахме в стаята ни, вдигнах Джулиана на ръце и я отнесох в стаята за игри. Щях да бъда нежен с нея, както винаги, тъй като тя ставаше все по-голяма, колкото по-напред в бременността стигаше. Но и тя, и аз имахме нужда от това след емоционалната сутрин, която преживяхме.
И исках да заздравя връзката ни, преди да си тръгна тази вечер, за да се погрижа за нещо за Джеймс.
Тя ми отвърна нетърпеливо, като ръцете ѝ работеха по свалянето на дрехите ми, докато аз работех по свалянето на нейните. Щом се съблече пред мен, я поведох назад към леглото.
– Безопасна дума – заповядах, докато закопчавах китките ѝ за таблата на леглото.
– Черно, татко – отговори тя веднага.
Притиснах целувка към дланта ѝ.
– Добро момиче. И така, какво ще кажеш, ако сеансът стане прекалено дълъг? – Попитах я.
– Черно, татко.
Притиснах целувка към корема ѝ.
– Добро момиче – похвалих я отново. Взех една тапа и я поставих до устните ѝ. – Смучи – наредих.
Тя изстена и обгърна с устни лъскавия предмет, смазвайки го, за да мога да го вкарам в дупето ѝ. Тя се отвори за мен като добро момиче и с лекота вкарах тапата в тясната ѝ дупка, като я отпуснах отново по гръб.
След това взех вибратор с дистанционно управление и го плъзнах по гънките ѝ. Тя изстена, бедрата ѝ се повдигнаха, жадно търсейки още. Усмихнах се надолу към нея.
– Всичко е според условията на татко, момиченце. Помниш ли?
– Да, татко – отговори тя задъхано.
Вкарах го вътре в нея и след това го включих. Тя извика, ръцете ѝ стиснаха веригите на белезниците, докато извиваше гърба си. Застанах в края на леглото и стиснах члена си в ръце, като увеличих скоростта на вибратора докрай. Тя изпищя, а гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха.
– Татко, не – извика тя. – О, Боже, това е толкова много.
– Свърши се за татко, момиченце – изръмжах, докато помпах члена си в ръката. Тя ме гледаше през присвити очи, а бедрата ѝ се люлееха напред-назад върху леглото.
Тя свършваше отново и отново, а от устните ѝ се разливаха викове, хлипания и стонове. Преместих се над нея и започнах да търкам члена си по клитора ѝ, а устните ми смучеха и дърпаха зърната ѝ. Тя крещеше под мен, молейки ме да прекратя мъчението.
– Довери ми се – изревах аз.
– Доверявам се, татко – проплака тя. – Винаги съм ти се доверявала, но това е прекалено.
– Довери ми се – повторих аз.
Тя хлипаше.
Точно преди да свърши отново, извадих вибратора от нея и се плъзнах вътре в нея. Хванах дупето ѝ в ръцете си и я повдигнах нагоре, помпайки члена си в нея и от нея, наблюдавайки телата ни, които многократно се събираха, наблюдавайки как клиторът ѝ набъбва все повече и повече всеки път, когато се забивах в нея.
– Татко, моля те! – Изкрещя тя.
– Свърши, Джулиана! – Наредих.
Тя изкрещя, като се изпразни около мен. Изпразних се в нея, преди да положа тялото си върху нейното, като бързо посегнах да развържа белезниците ѝ. После я привлякох в прегръдките си и я държах здраво, докато чаках тялото ѝ да се успокои.
След това я занесох в банята ни и потопих телата ни във ваната, като я напълних с гореща вода. И просто я държах, прокарвайки ръка по косата ѝ, докато спеше, а тялото ѝ беше меко и гъвкаво в ръцете ми и в него живееше само пълно доверие.
– Обичам те – прошепнах аз. – Обичам те толкова много, миличка.
В отговор тя се сгуши по-близо до мен и до ушите ми достигна леко хъркане. Засмях се тихо и притиснах устни към върха на главата ѝ.
Беше толкова шибано очарователна.
И беше изцяло моя.
Завинаги моя.

~*~*~

Всичко, което можеше да се обърка днес, се обърка.
Първо, Джулиана не показваше никакви признаци на раждане. Изобщо. Дори не разбрахме, че ражда, докато проклетите ѝ води не изтекоха на стълбите.
Когато стигнахме до болницата, тя беше с осем шибани сантиметра разкритие. Нямаше време за епидурална упойка. Прозорецът за получаването ѝ беше минал.
Бебето беше започнало да се задушава. Щяха да се опитат да го изродят вагинално, но пъпната връв на бебето се беше увила около врата му. Трябваше да се направи спешно цезарово сечение.
И Джулиана изпадна в паника.
– Бебе, дишай – казах ѝ, като се опитвах да остана спокоен. Бях също толкова изплашен, колкото и тя, но трябваше да остана спокоен заради нея. Ако се издъня, Джулиана щеше да изгуби своя камък. Трябваше да я държа здраво стъпила на земята.
– Бебето… – изхлипа тя.
– Джулиана – изръмжах аз, преминавайки в режим „дом“. Очите ѝ се насочиха към моите в отговор. – Дишай – заповядах аз. – Паникьосваш се и това нанася повече вреда. Кръвното ти налягане се повишава, което ще повиши това на бебето. Трябва да се успокоиш. Няма да те оставя сама. Ще бъда там през цялото време. Кълна ти се, че всичко ще бъде наред. Повярвай ми – помолих я аз.
Тя кимна.
– Добре – подсмръкна тя.
Притиснах устните си до нейните и погледнах към хирурга.
– Готови сме – казах му.
Той кимна. Изкараха Джулиана от стаята, като я отведоха в операционната. Спряха за достатъчно време, за да облека чисти дрехи, и след това влязохме в стаята, като аз спазих обещанието си никога да не я напускам.
Струваше ми се, че това е цяла вечност, макар да знаех, че всъщност не е толкова дълго. Останах в режим „господар“, а Джулиана в режим „под“, за да я държа на земята. Не смеех да погледна какво правят лекарите. Ако видя как я разрязват, може да си изгубя ума.
Но тогава до ушите ми достигна един от най-красивите, стоплящи сърцето звуци на света.
Нашето бебе плачеше.
Джулиана избухна в сълзи.
– Добре ли е? – Попита ме тя.
Преглътнах силно, а очите ми се замъглиха от сълзите, докато гледах нашето малко момиченце. Малките ѝ ръчички и крачета ритаха яростно, докато сестрите работеха, за да я почистят, а хирургът започна да зашива Джулиана.
– Тя е перфектна – промълвих аз. Притиснах устните си до нейните. – Тя е толкова шибано съвършена. Толкова се гордея с теб, по дяволите.
А после и аз се разплаках.

~*~*~

Назад към част 26                                                                 Напред към част 28

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *