Глава 24
Димът изпълни въздуха. Белите ми дробове горяха от нуждата за кислород и не можех да се спра да не си поемам дъх. Въздухът имаше смътно пиперлив вкус, но гърлото ми не гореше повече от преди. Това беше димна бомба, а не отровен облак.
Кейд току-що беше изиграл класическия трик с изчезването на дузпата на фокусника от Вегас.
– Лиена? – Изкрещях.
В мъглата се появи сянка – твърде висока, за да бъде партньорката ми. Вдигнах чука нагоре, когато окървавеният и обгорен Бароуз се втурна право към мен, с оголени зъби и диви очи. Стиснал челюст от усилие, замахнах с чука в хоризонтална дъга.
Чукът се заби в горната част на ръката му – и по тялото му избухна мълния. Той отлетя настрани и се сгромоляса на пода, а от безжизненото му тяло се издигаше дим.
Няма как да стане. Този чук беше Мьолнир? Току-що бях забил Тор в душата на Бароуз!
В мъглата се появи още една сянка. Вдигнах наполовина Мьолнир, готов да си осигуря мястото на новокоронован Бог на гръмотевиците с втори взрив от всемогъща мълния, но новият ми претендент не беше враг. Беше Кай Ямада, друг от най-добрите бойни митици на „Врана и чук“, облечен в черна екипировка и държащ метателен нож, който сипеше електрическа сила.
По дяволите. Не бях призовал небесната високоволтова сила на Мьолнир. Това беше просто скучен електромаг.
– Морис! – Излая той, когато зад него се втурнаха още силуети – цяла група подкрепления на гилдията. – Какво е…
– Кит!
Викът на Лиена пресече разочарованието ми от това, че не е Мьолнир, и аз запратих дръжката на чука по Кай, преди да се завъртя и да спринтирам към гласа на Лиена.
– Лиена? – Извиках.
– Тук!
Намерих я до Дариус, който се беше облегнал на една маса с ръка, притисната към горната част на ръката, а по пръстите му се стичаше кръв. Аарон се беше свлякъл на стола до своя ГМ, дишаше повърхностно, очите му бяха полузатворени, а от множеството прорезни рани се стичаше кръв.
– Къде е Кейд? – Попита ме Лиена.
Огледах се диво в бялата мъгла.
– Не знам. Той изчезна в дима, а аз се разсеях от мълнията.
Лицето ѝ се сплеска със същото мрачно осъзнаване, до което току-що бях стигнал: Кейд беше избягал.
– Той ще се върне в леговището си – казах аз. – Не може да остави всичките си неща там, след като вече знаем къде се намира.
– Прав си. – Лиена се изправи. – Ако побързаме, можем да го хванем.
– Чакай. – Дрезгавата заповед на Дариус ни накара да спрем. ГМ надникна през мъглата. – Кай!
Електромагьосникът се измъкна от избледняващата мъгла, а няколко митици, които смътно разпознах, го последваха. Вниманието му се спря на приятеля му Аарон, а в тъмните му очи се появи загриженост.
Той хвърли поглед към Дариус.
– Да, сър?
– Придружи агент Шен и агент Морис.
– Разбрах. – Той направи жест към групата зад него. – Санджана, погрижи се за Аарон и Дариус.
Една жена с ярко маркирана медицинска чанта пристъпи напред и той се обърна към нас с очакване.
Не бих се оплакал от някакво подкрепление от магьосник от висока класа. С новия ни помощник точно зад нас се втурнахме през кръчмата, разминавайки се с още членове на „Врана и чук“ по пътя; изглежда, целият им екип от фалшивата награда на Сьозе се беше върнал наведнъж.
Навън, под силния вятър, колата ни беше точно там, където я бяхме оставили, с отворени врати, блестящи фарове, работещ двигател, ключове в запалването и като по чудо не беше открадната. Лиена и аз се качихме, а Кай скочи отзад и отново потеглихме, като се състезавахме по обратния път, по който бяхме стигнали до „Врана и чук“.
Докато Лиена се съсредоточаваше върху шофирането, аз набързо разказах на Кай за ситуацията. В огледалото за обратно виждане видях как изражението му се промени от предпазливо през мрачно до хладнокръвно убийствено, докато приключа. По нервите ми бучаха косите от усещането, че ще получа най-лошия статичен удар в живота си в момента, в който докосна нещо проводимо.
Десетина нарушени закона за движение по пътищата по-късно Лиена спря безшумно колата на улицата близо до ледената пързалка. Разтоварихме се, без да говорим, и Кай се движеше по петите ни, докато аз и Лиена се промъквахме покрай сградата. Зад ъгъла се намираше вратата на товарната рампа, през която първоначално бяхме влезли в бърлогата, и ако се съдеше по лъча оранжева светлина, който блестеше на паркинга, тази врата беше напълно отворена.
Дадох знак на Кай да изчака, надникнах бързо зад ъгъла – и се дръпнах назад.
Не само бяхме намерили Кейд, но и кокошката майка се беше върнала в кокошарника. Сьозе току-що бе излязъл от товарната рампа и от краткия ми поглед лицето му бе придобило нов нюанс на болезнено сьомгово розово – вероятно страничен ефект от значителния му гняв заради пълния провал на лакеите му да убият всички ни.
Кейд беше точно зад шефа си и спокойно носеше един от големите черни куфари на леговището.
– Сьозе и Кейд – прошепнах на съотборниците си.
– Видяха ли те? – Попита Лиена.
– Не, но…
Тя кимна кратичко. Това, че двамата членоразделни стършели не ме бяха зърнали, не означаваше, че не знаят за присъствието ни. Кейд имаше шесто чувство за местонахождението на хората, което нямаше никакъв смисъл, след като се предполагаше, че е стандартен магьосник.
Е, стандартен психопат, сериен убиец, щастлив от мъченията, напълно корумпиран магьосник. Но смисълът си оставаше.
Устойчивият вятър поде гласа на Сьозе към нас. Беше твърде далеч, за да достигнат до ушите ми цели изречения, но успях да различа думите „некомпетентен“, „унищожавам“ и по някаква причина „непоносим“.
– Трябва да се приближим – каза Кай с тих глас.
Отново подадох глава зад ъгъла. Кейд и Сьозе се бяха разменили; Кейд водеше, като безгрижно изнасяше черния куфар от товарната рампа, а Сьозе вървеше зад него и крещеше неприлични думи в гърба му.
– Ти нямаш атака от разстояние? – Попитах електромага, като за миг съжалих за решението си да оставя славното едноименно оръжие на „Врана и чук“.
– Не и на това разстояние – отвърна той.
А това разстояние само се увеличаваше. Вместо да се насочат към автомобилите на полицията, паркирани близо до товарната рампа, те вървяха през паркинга. Къде, по дяволите, отиваха?
Оставайки ниски и тихи, Лиена, Кай и аз забързахме зад ъгъла на сградата и се втурнахме към двете коли. Искрено се надявах, че вятърът, който щипеше очите ми и не правеше нищо добро на косата ми, ще скрие звука от стъпките ни. Може би неземното умение на Кейд беше ясночуване. Това щеше да го проследи. Въз основа на опита ми в ККК, екстрасенсите със свръхчувствителност бяха първокласни глупаци.
Тримата приклекнахме зад най-близкия автомобил на полицията и надникнахме през прозорците му към двамата задници, които бяха спрели по средата на паркинга, осветени от светлината на отворената товарна рампа. Кай изпъна врат, за да прецени различните ъгли на атака, след което поклати глава. Все още бяхме твърде далеч, за да може човешкият високоволтов знак да предизвика смъртоносна електрическа буря.
Но бяхме достатъчно близо, за да чуем разговора им.
– Трудно ми е – полуизкрещя Сьозе на подчинения си, плюейки с ярост – да разбера напълно твоята некадърност. Бяхте ги превъзхождали по оръжие и въоръжение, а сега трябва да обяснявам на Консилиума защо единствените трупове в тази жалка гилдия принадлежат на вашите „висококвалифицирани“ войници!
Консилиумът? Това беше нещо ново.
Изглеждайки отегчен от неуморната тирада на шефа си, Кейд сложи черния си куфар и кръстоса обемистите си ръце.
– Не обръщай внимание на безпардонното ти немарливо отношение към Морис и Шен – продължи Сьозе. – Не само че са все още живи, но и могат да се появят всеки момент с подкрепата на половината участък.
– Ще разбера, ако се приближат – хладно отвърна Кейд.
Плешивото копеле надценяваше способностите си за възприемане.
Кай извади чифт малки ножове за хвърляне от калъфите на предмишниците си.
– Ако ги подгоним, ще мога да се приближа достатъчно.
Поклатих глава, като направих жест към пистолета в кобура на бедрото на Кейд. Независимо дали ставаше дума за алхимичен вид или за по-бърз от звука куршум, бързането с него беше твърде опасно. Нямаше да изминем и десет крачки, преди да превърнем този паркинг в личното стрелбище на Кейд.
Вятърът се усилваше, блъскаше ушите ми и затрудняваше чуването на каквото и да било.
Вежливо Сьозе увеличи звука на непрестанните си ругатни.
– Консилиумът ще получи пълен доклад за това как не сте успели да убиете Дариус Кинг!
Вниманието на Кейд най-сетне се насочи към началника му.
– Това беше твоят план, Сьозе.
Силният вятър се усили и аз се напрегнах, за да чуя.
– Беше ти заповядано да се справиш с Дариус Кинг – продължи Кейд с насмешка. – Да го убиеш, без преди това да изровиш всяка частица знание от мозъка му, си е чиста проба некомпетентност, както обичаш да казваш.
Кейд вложи толкова много насмешка в това изкопаване, че щях да аплодирам изгарянето, ако не го мразех толкова, колкото и Сьозе.
– Ето защо – продължи Кейд, потапяйки ръка в джоба си – Консилиумът ми даде разрешение да премахна всички пасиви – включително и теб.
Устата на Сьозе увисна отворена, черна дупка в бялото му лице, докато поривите блъскаха по паркинга с нарастваща сила. Вятърът звучеше почти неестествено, като ритмично свистене.
Кай посочи нагоре.
– Виж!
Едва видим на фона на нощното небе, напълно черен, немаркиран хеликоптер се спусна към паркинга, докато не увисна на трийсетина метра над Сьозе и Кейд. От палубата се спускаше въжена стълба, чието долно стъпало отскачаше от паважа на няколко метра от двамата мъже.
Сьозе се хвърли към въжето и отчаяно се хвана за него.
Кейд замахна с малкия предмет в ръката си, а устата му се раздвижи и изрече думи, които вятърът отблъсна. Пурпурна светлина проблесна от артефакта и последвалият изблик на кръв накара стомаха ми да се свие.
Сьозе се преобърна. Тялото му се удари в паважа, а главата му се търкулна, напълно отрязана.
Прибирайки артефакта обратно в джоба, Кейд вдигна черния си куфар с една ръка, а с другата хвана въжената стълба. Главата му се завъртя на деветдесет градуса и от другия край на паркинга погледна директно към скривалището ми зад колата.
Погледът му срещна моя и той се усмихна – същата усмивка, която беше подарил на мен и Лиена, когато ни беше казал, че скоро ще се върне за нас.
Побиха ме тръпки, когато той стъпи на долното стъпало на стълбата. Въртолетът се издигна, издигайки го над асфалта, а аз можех само да гледам през прозорците на колата, докато сърцето ми биеше в гърлото.
– Той се измъкна! – Изкрещя Лиена, скачайки нагоре.
Преди главата ѝ да успее да се отлепи от покрива на колата, Кай я дръпна обратно надолу.
– Остани на място – изсъска той. – Не виждаш ли стрелеца в хеликоптера?
Нервите ми отново изпъкваха, докато се взирах в издигащия се хеликоптер. Слабо осветен от светлините в пилотската кабина, можех да различа отворената врата и един облечен в черно мъж, който висеше наполовина навън, разположен до нещо дълго и много подобно на картечница.
– Какво да правим? – Попита Лиена припряно.
По дяволите, ако знаех. Само веднъж се бях возил в хеликоптер и съм сигурен, че никога не съм се борил с такъв. Една халюцинаторна бомба, разпръсната достатъчно далеч, за да хване пилота, щеше да свали целия хеликоптер, но за съжаление сега това не беше опция.
Докато вихроподобната птица се издигаше в нощното небе, аз се обърнах към осветения товарен отсек. Бяхме изгубили Кейд – и Сьозе беше мъртъв, но все още имахме леговището. Не им беше останало време да го разчистят цялото. Може би вътре имаше улики, които щяха да ни отведат до този, който даваше заповеди на Сьозе и Кейд: Консилиума.
Оглушително бумтене сложи край на тази мисъл.
Прикрих се зад колата, тялото ми реагира на звука, преди мозъкът ми да го е обработил. От товарния отсек изригна огромно огнено кълбо. От вътрешността на колата се разляха горещина и оранжеви пламъци, а черният дим се издигна в небето.
И тримата се сгушихме зад колата, докато огънят се разпространяваше, поглъщайки всичко в товарната рампа и механичните помещения.
Докоснах рамото на Лиена.
– Добре ли си?
Тя кимна.
Погледнах към Кай.
– Ти?
– Добре съм.
Лиена се изправи на крака, оглеждайки разрушенията, след което се обърна към безглавото тяло на Сьозе, което лежеше насред паважа.
– За какво, по дяволите, беше това? – Промълви тя.
– Не съм сигурен – казах със стиснати зъби, наклонил глава назад, за да сканирам нощното небе. Хеликоптерът отдавна беше изчезнал. – Но не беше нищо добро.
Назад към част 24 Напред към част 26
