ГЛАВА 7
Заведението „Врана и чук“ беше много по-претъпкано, отколкото последния път, когато бях тук.
С награди за главите на всеки един член ръководството на гилдията беше събрало всичките си петдесет члена в централата, използвайки вековната стратегия „сила в броя“, за да осигури безопасността на всички. Митиците бяха натъпкани в кръчмата като сардини, а гласовете им се надпреварваха в разговорите, докато се разхождаха неспокойно.
– Изглежда, че ви дължа по едно – отбеляза Дариус.
Тримата стояхме в средата на кръчмата до маса, изписана с драсканици на Аркана. Лиена току-що беше приключила с „теста за демоничен маг“, който Сьозе беше отказал да направи на Езра. Резултатите? Беднякът не беше повече демоничен маг от мен.
– Трябва да благодариш на Зак – казах му аз. – Обикновено не бих рискувал да блокирам с белезници пика на фантазията за арест на Блайт, но той се обади за услуга.
Ъгълчето на устата на Дариус се повдигна в потисната усмивка.
– Бях чул слух за един агент от отдел „Вътрешни работи“. Не знаех, че той контролира участъка.
– Това се случи по-рано днес. Той вече е на власт и никой в участъка не може да го обуздае. Не знам дали има нещо против вашата гилдия, или просто мрази всички, но ще му писне, когато разбере, че сте избягали.
Дариус мълчеше, сивите му очи бяха отдалечени – но не по начина „изгубен и объркан“. По-скоро приличаше на математик, който е получил ново уравнение и прави бърза и смъртоносна цифрова гимнастика в главата си, за да го реши.
– Аурелия ми каза, че агент Сьозе не играе по правилата – каза той накрая, като изпусна първото име на капитан Блайт с непринудена лекота. – Мога ли да предположа, че дори и да позволи на Езра да бъде тестван за демонично заразяване, това няма да е достатъчно?
– Доста сигурен залог – отвърнах аз.
– Не го тествай отново – намеси се Лиена с нисък и остър глас.
Погледнах я изненадано. Тя беше извадила носа си от гримоара, който четеше, откакто приключи демоничния тест на Езра и обяви, че той не е демоничен маг. Беше отмъкнала книгата с кожена подвързия някъде от пода на изолатора, защото тя включваше ритуала за теста и като изключително умен човек, какъвто е, беше преценила, че може да ни потрябва.
Огледа се, за да се увери, че никой не е достатъчно близо, за да подслушва, и вдигна дланта си. В нея лежеше кристалът с размер на гроздово зърно от теста на Езра, бял като слонова кост.
– Не го забелязах веднага – прошепна тя – но…
С един пръст тя обърна камъка. По бялото дъно се виждаше пурпурна звездичка, подобна на пръски кръв върху пресен сняг.
– Ех. – Примигнах към него. – Какво означава това?
– Според бележките към ритуала кристалът става плътно червен за демоничен маг. За изпълнител той ще бъде равномерно червен. Не знам какво означава това, но Езра определено има някаква демонична зараза.
Погледът ми се насочи към Дариус, но изражението му не разкри нищо повече от лека изненада.
– Колко неочаквано – промърмори той. – Изглежда, че не можем да разчитаме на теста, за да докажем невинността на Езра.
Размених поглед с Лиена. Значи Езра не беше демоничен магьосник… но по необясним начин беше по-демоничен от средностатистическия митик. Всичко това миришеше на конспирация, но вече не бях сигурен чия е тя.
Издишах раздразнено и поклатих глава.
– Знаеш ли какво? Не искам да знам. Имаме си собствени пожари за гасене.
Дариус кимна.
– Нямам право да искам нищо повече от теб, но трябва да знам какъв е отговорът на Сьозе на нашето бягство – и колко време имам, за да съставя нова стратегия.
– Сега се връщаме в участъка – каза Лиена. – Ще ви съобщим какво ще научим.
– Благодаря ви.
Загледах се в Лиена по две причини. Първо, откога се връщаме направо в участъка? Да се върнеш веднага след освобождаването на издирвани престъпници беше доста неразумно. И второ, какво се беше случило с моята партньорка, която стриктно спазваше правилата, и която още от първата ни среща с Дариус и неговата съмнителна етика го смяташе за напълно ненадежден?
От друга страна, тя току-що го беше измъкнала от изолационния етаж. Тогава защо бях изненадан? Старата Лиена беше еволюирала и аз наистина, наистина харесвах тази нейна версия на отмъстител.
Оставихме Дариус да се посъветва с офицерите си, а Лиена и аз се отправихме към вратата. На половината път до мен се появи тъмна сянка. Откакто бяхме пристигнали, Зак се беше притаил сред членовете на „Врана и чук“. Изглежда, че знаеха кой е, и макар да не беше получил топъл прием, също така не го бяха проклинали, крещели или нападали.
Наистина, можех ли да виня целия ни участък, че подозираше тази гилдия в съмнително поведение?
– Хареса ли ти шоуто? – Попитах го, като посочих центъра на кръчмата, където Лиена беше извършила ритуала върху Езра. – Обикновено имаме танцьори, няколко дубльори и подгряващ акт, но това беше импровизирано шоу, така че трябваше да го обезкостим.
Зак ми подхвърли ключовете за колата. Откраднати ключове за кола.
– Изхвърли я на някой обществен паркинг. На градските ченгета ще им трябват няколко дни, за да я намерят. Те ще я върнат на собственика ѝ и никой няма да се интересува да рови по-дълбоко.
Прибрах ключовете в джоба си.
– Тук ли оставаш?
Погледът му се рееше из кръчмата, сякаш търсеше някого – може би напорист, червенокос някой?
– Засега – изръмжа той. – Бъди внимателен в участъка.
– Притесняваш ли се за мен? – Попитах срамежливо, като пърхах с мигли.
Той ме отблъсна с ръка към лицето ми, сякаш гузното ми изражение беше твърде обидно, за да го гледа, и докато се оправя, вече беше изчезнал в тълпата от отегчени, разтревожени митици на „Врана и чук“.
– Това мина добре, като се има предвид всичко – казах аз, когато с Лиена излязохме от гилдията и навлязохме в хладната, тиха нощ.
Устата ѝ се скова.
– Още не е свършило.
– О, знам. – Бръкнах за ключовете на колата, които ми беше дал Зак. – Значи ще се върнем направо в бърлогата на лъва?
Тя кимна.
– Не мога да се отърва от усещането, че в Сьозе има нещо повече от един хулиган, който е на власт. Той има скрит мотив и ако той е свързан с „Врана и чук“, това е нашият шанс да го разберем.
– Ах, да – съгласих се мъдро. – Злодеите често пускат намеци за истинските си мотиви в пристъп на ярост след като са били справедливо осуетени от героите. Това се случва постоянно във филмите.
– А сега?
Хуморът ми леко изчезна.
– Обикновено това е и моментът във филма, в който героите се оказват в най-дълбока дупка.
Назад към част 7 Напред към част 9
