Глава 25
Главата ми бе пуста. И само една картина просто се превърташе отново и отново. Слугинята и Рийвс, Рийвс и слугинята. Горещо парче била… каза той. Ах този самозванец. Не го слушах повече. Сбърчих вежди и се опитах да се успокоя.
– Аз ще го убия… – изглежда, че почти го направих. Дори със сегашното ми ниво. Аз обаче почти не помня състезанието. А главата ми беше хладна…
Тълпата викаше, но аз разбутах протягащите се към мен ръце, отдръпнах се… скочих в мобила си, за малко да смачкам прекалено ревностните. И, полетях…
А как я намерих отново… не знам. Сякаш съм свързан… и не я намирам за първи път, винаги знам къде е. Без да мисля, просто знам.
– Мисля… постоянно. Бездни демони… – стиснах юмруци – Тя и Рийвс.
Не можех да дишам от тъмната, дива ярост, която се надигаше вътре в мен. Доведох я в една от нашите къщи. Родителите ми рядко я използват. Слугинята изглеждаше доста изненадана и уплашена. Трепереше и беше нервна. И с право нервничеше. И тогава тя посегна да ме удари, и почти успя да го направи! В своето безумие пропуснах да усетя намерението ѝ, и само отработените ми с годините реакции, ми спасиха носа! Стиснах китката ѝ, разтърсих я… притиснах я, и поисках желание. Толкова ниско да падна… и подло. Като последна отрепка.
Слугинята направи гримаса и замря, и аз също замрях. Взрях се в лицето ѝ. Гледаше надолу, а миглите ѝ са мокри. Отново сълзи… забери я бездна! И тези нейни проклети мигли пак нещо ми направиха… превключиха. Какво правя?!
Притиснах чело в стената. Дишай Аш…
– Ще те заведа в академията… – изтръгнах през зъби, без да поглеждам повече момичето. – И забрави какво казах… освобождавам те от желанието, което ми дължиш.
Тя мълчаливо гледаше към пода. Към разпръснатите там суни. В следващия миг вдигна глава, погледна ме тъжно и бавно изтри нещо влажно от бузата ми.
– Ти кървиш, Аш…
– Какво? – Без да мисля, притиснах ръката ѝ към лицето си. Тя ме погледна. И усетих как нещо болезнено пърхаше по между ни, обръщайки душите ни наопаки. Неохотно я придърпах обратно към себе си. Потребността да чувствам близостта ѝ… явно я плашеше. Въздъхнах тежко и прошепнах. – Ако ми кажеш, ще те закарам. Но ми се иска да останеш. – Тя застина в ръцете ми, беше толкова напрегната. Толкова слаба и сладко ухаеща… не съм сигурен дали ще я пусна, ако поиска да си тръгне… не съм сигурен. Искам да покрия лицето ѝ с гладни целувки… отново и отново. Не мога да се откъсна от нея… – и тогава чух шепота ѝ, който ме измъква от тази реалност.
– Добре, аз… ще остана.
* * *
– Ще останеш? – Аш ме гледаше гневно. – Защо?
– Защото аз също чувствам, че ще полудея… – казах искрено аз.
Той затвори очи за момент. И ме сграбчи, повдигна ме и ме притисна към себе си. Така, сякаш не вярваше на това което чу. Аз самата не повярвах. Увих краката си около него и го прегърнах. А той отново ме целуна. Този път усетих само ехо от яростта му, а целувката вече беше мека и сладка. Аш ме понесе някъде нагоре из къщата, държейки ме за задника. И изобщо не разбрах как не паднахме по тъмните стълби. А зад тях имаше три врати, Вандерфилд нетърпеливо бутна най-близката. Внесе ме вътре в стаята и ме пусна. И отново се впи жадно в устните ми.
Започна припрян да разкопчава якето ми. Сякаш облиза с гладен поглед копринената риза и изпъкналите очертания на гърдите ми под нея. Прокара ръка през косата ми, разхлабвайки панделката. Аз плахо докоснах черното му сако, под което беше облечен с тънък изящен пуловер. Бръкнах под него с пръсти, докосвайки горещата му кожа и стегнатия му корем. Престраших се и погалих изпъкналите кубчета на пресата му. И дори изпитах проблясък на удоволствие, когато Вандерфилд трепна.
– Проклятие… Адърли!
Произнасянето на фамилията ми ме накара да се усмихна, звучеше ми много не на място, точно в този момент. Понечих да кажа нещо, но Аш отново ме целуваше, събличаше останалите ми дрехи и се отърваваше от своите. Припряно, почти псувайки. Моята пола, ризата, чорапите и неговият пуловер и кожените панталони. Всичко се струпа на купчина, но за първи път в живота ми не ми пукаше. Топях се под ръцете и устните му, чувствах се като пияна и не съвсем нормална. И някак неочаквано по нас не остана нито една дреха, освен ръкавицата на дясната му ръка. За първи път в живота си застанах напълно гола пред някой човек. Смутих се и инстинктивно се покрих с ръце. Аш хвана нежно дланите ми, разтваряйки ги.
Не каза нищо, но начинът, по който ме гледаше, говореше без думи. Нервна, аз погледнах тялото му, възхитена. И пламнах, като видях красноречивите доказателства за мъжкото му желание.
– Ела при мен… – прошепна той, придърпвайки ме към себе си. Но изведнъж той замръзна, гледайки мръсните белезите от ръцете си върху кожата ми. Изглежда чак сега Аш осъзна, че все още е целият в пепел, прах и кръвта от състезанието. Той премести онемелия си поглед от дланите си към мен, и бавно се усмихна в очакване.
– Да вървим…
– Къде?
– Под водата.
С него? Под вода? Виж го ти… чистоплътния аристократ! Но кожата ми вече беше настръхнала от очакване. А зелените му очи бяха потъмнели от едва сдържаното желание. Аз кимнах несигурно, той си пое дълбоко въздух и издиша тежко. След което ме завлече до вратата на банята. Това, което видях пред вратата, приличаше повече на малък басейн, отколкото на обикновена вана за къпане. Вътре стените и таванът блестяха меко с хиляди мънички светлинки. Явно беше някаква невероятна и вероятно омагьосана лампа. Но не ми остана време, за да им се възхищавам. Аш завъртя дръжката и малък водопад започна да се стича сякаш извирайки от нищото.
Плахо прекрачих борда, а стъклените стени тихо се затвориха зад нас, откъсвайки ни от околния свят.
Аш веднага ме дръпна към себе си, разтвори устните ми с езика си. Топлата вода течеше отгоре ни, галеше кожата и отпускаше мускулите. Отдръпвайки се с мъка, Вандерфилд щедро наплиска ароматната течност върху дланта си, мина през раменете си и отдолу. Аз също повторих движенията му, разпенвайки сапуна между пръстите си.
– Обърни се… – наредих му засрамена.
Той ме погледна гладно и веднага се подчини, опря длани на стената и сведе глава. Галех гърба му, усещах с удоволствие напрежението в каменните му мускули и се вслушвах в накъсаното му дишане. Имаше жълто-виолетови следи от удари по раменете и гърба, отстрани личаха вече зарастващи рани по окървавените му ръце. По всичко личеше, че Аш не бе спечелил лесно. И отново сърцето ми заблъска в ребрата, от току що преживения страх на арената. Вандерфилд не помръдна няколко минути, може би той ми даде възможност да свикна с това, или може би на себе си. Прокарах хлъзгавите си длани по раменете му, после надолу, по гръбначния стълб до трапчинките на кръста му. Красив… пребит… напрегнат… но много красив. В този момент Аш, неспособен да се сдържи, се обърна.
* * *
Не помня до сега, да съм искал някое момиче толкова много… или това са някакви сподавени емоции? Или може би разрушителната ярост, която си бе намерила друг отдушник? Но само тези целувки са ми катастрофално недостатъчни, искам най-накрая да усетя всичко! Разтърсвам и притискам слугинята към стъклената стена, точно както исках да го направя там на Колелото. Какво тяло има само! Тази картина, как тя стои в средата на стаята, скрита зад дланите си, със сигурност ще ме спохожда нощем в сънищата. И ще се будя с такова ужасно желание, че дори ледената вода няма да помага.
Искам да я гледам. Нежното ѝ лице, обиколено от светли къдрици, да гледам светлите ѝ очи и сочните устни. Изящната шия и нежното очертание на ключиците. Да гледам, стегнатите ѝ гърди, сякаш идеални за ръцете ми, тънките ѝ ребра, които се очертаваха през нежната кожа. От уязвимостта и беззащитността на тези ребра се чувствам като гадно копеле… въпреки че съм си такъв според нея. Тясна ѝ талия и плавните извивки на бедрата ѝ. Да гледам… изящните ѝ дълги, стройни крака. Слугинята дори не осъзнава колко е красива. Треперя всеки път, когато я погледна.
Искам да я гледам, но още повече искам да я притежавам. Да я обладавам, да я държа, да я имам, да я карам да стене… никога не съм изпитвал такова всеобхватно, преобръщащо желание.
Целувам шията ѝ отново, разсипвайки жадни целувки, потъвам в гърдите ѝ. Повдигам момичето високо по хлъзгавата стена, за да налапам зърното ѝ алчно с устните си, да го търкам с езика си, захапвам го… и усещам нейното полу-стенание, полу-дихание, от което направо изпитвам екстаз… или е от нейните ръце? С които тя ме изследва, неуверено, почти плахо. Гали гърба ми, докосва тила ми, след това прокарва пръсти надолу. Искам да впие ноктите си в мен и сякаш почувствах сладката болка от това, Адърли стисна с пръсти бедрата ми почти до болка… и тогава разбрах, че това е всичко. Не мога да издържам повече. Искам я…
Без да се отделям от устните ѝ, я придърпвам по-близо. И още по-близо, прокарвам ръка между краката ѝ, докосвайки най-чувствителните места. Тина отново издиша дълбоко, но ми позволява да продължа да я галя. Тя започва отново да стене тихо, а аз облизвам капките от устните ѝ.
– Аш?
– М-м?
– Свали я…
Не разбрах, но Тина вдига дясната ми ръка към устните си, хвана ръкавицата ми със зъби. И почти експлодирах, когато тя я дръпна и след това прокара език по натъртените ми кокалчета и пръсти. Ужасните ми пръсти! Докосва ги с устни… със своите набъбнали и толкова чувствени устни! Бездни демони! Това е извън моите сили!
Разтварям широко колената ѝ, вклинвам се между краката ѝ, притискам се в нея. Това усещане разтърсва и двама ни… помагайки си с ръка се опитвам да проникна още по-дълбоко. Тина замира, прехапва устни. Но нещо не се получава… твърде тясно е… Какво по дяволите? Тя иска, знам… и опитвам пак. Слугинята отметна глава назад и затвори очи. Натиснах силно и по-дълбоко, тя се наведе към мен, обви ръцете си около врата ми и след това ме захапа за рамото. В следващия миг изкрещя болезнено, аз изръмжах и замръзнах, не вярвайки. Разтопеният ми ум отказа да приеме очевидното, това, което трябваше да разбера от самото начало. Това за което ми говореха сега петната от кръв по бялата ѝ кожа.
Аз… първият ли съм? Затворих очи. Но нали псето Грийн… и изрода Рийвс… и… господи тя е толкова красива… Издишах тежко. А аз наистина вярвах, че Клифърд е бил с нея. Вярвах го! И едва не откъснах главата на изрода! Глупак, безполезен…
– Тина? – Тя се облегна назад и въздъхна тихо. Аз стиснах нежно лицето ѝ в ръцете си, опитвайки се да я целуна. – Първи… Първи! Никога… Никой!
– Не спирай, Аш!
Как бих могъл да спра до тук! Нямаше да мога, дори и да бях по-голям егоист. Тя ме стягаше толкова силно отвътре, че бедрата ми се движиха неволно. Навън… и навътре… и пак. До нейния стон и до моя… Напред и назад. По-силно и по дълбоко.
– Аш…
Начинът, по който стене името ми, с нежното си дихание… направо ме подлудяваше. Чувствам се толкова добре, че ми идваше да крещя. Стискам зъби и не си го позволявам. Знам, че е малко вероятно тя да отлети с мен… първият път на момичетата е твърде болезнен, но аз наистина искам това. И се отдръпвам рязко. Обръщам я с гръб, за да се опитам да се овладея. Кратка пауза и се връщам нетърпеливо вътре… в тялото ѝ… притъмнява ми пред очите, твърде близо съм до финала. Галя я с пръсти и устни… дърпам косата ѝ, принуждавайки я да се наведе още повече. Тина отново стене този път диво и необуздано, а аз чувам в този звук удоволствието, от което толкова имам нужда. Стимулирам я с кръгови движения на пръстите и отново силно проникване… и двамата сме на ръба на… тя отмята глава върху рамото ми, а аз виждам замъглените ѝ очи, от които пръска удоволствие. И не мога да сдържа вече силните, луди удари по задника ѝ.
– Аш!
Нейното удовлетворение изстрелва и двама ни в облаците…
* * *
Аш ме уви в огромна кърпа, по-скоро като чаршаф. Самият той се отърси, събаряйки капките вода от кожата си и уви друга по-малка кърпа, около бедрата си. Бях онемяла, все още преживявайки случилото се. И не знаех какво да кажа в такъв случаи. Не знаех дори нужно ли е да говоря. Вандерфилд взе зелен флакон от един шкаф и го протегна към мен.
– Какво е това?
– Отвара. Омагьосана… елиминира последствията. – Аз кимнах вяло, Аш изтръска едно жълто хапче в дланта си, аз го взех и послушно го пъхнах в устата си. – В шкафчето има също мехлем… – добави Вандерфилд. – Мигновено облекчаване на болката. Ако е необходимо, разбира се… – поклатих глава, отклонявайки поглед. Аш се намръщи, след това обхвана лицето ми в ръцете си, принуждавайки ме да го погледна в очите. И попита рязко.
– Защо не ми каза?
– Не си питал…
– Бях сигурен, че ти… – той замълча, отново се замисли мрачно. – Какво общо имаш с Рийвс?
– Рийвс? – Изненадах се аз. – Нищо, разбира се. Какво можех да имам с него? Всъщност той предложи да ми помогнел. Суни в замяна на… моите услуги. Той много настойчиво го предложи. – Изведнъж замръзнах и се вторачих в Аш. – Почакай малко… той е каза нещо, нали? За мен ли ти е казал? Затова ли ти беше такъв? – Вандерфилд стисна зъби така, че челюстта му изпука.
– Кой друг от неприкосновените се е обръщал към теб?
Но как го разбра? Не исках да отговарям, но Аш изглеждаше взискателен.
– Кой? Все едно, аз пак ще разбера, Адърли… кой?!
– Еди… и онзи… този… Пангасиус.
В зелените очи на Вандерфилд проблесна нещо смъртоносно. Но в следващия момент той леко докосна устата ми с устните си и не ми позволи да гледам изражението на лицето му.
– Трябва да поспиш, слугиньо… – провлачи той с леко подигравателен тон. – Въпреки че наистина искам да продължа. Но ти едва ли ще можеш да направиш това днес. Да вървим. – Той ме задърпа към една от стаите. Последвах го, отчаяно оплетена в огромната си хавлия.
– Чия е тази къща?
– На родителите ми… една от всичките. Те рядко идват тук, не се притеснявай. – Аш сви рамене небрежно. Отвори гардероба, помисли за секунда и извади една памучна тениска и ми я подаде. – Сложи това… а аз ще потърся нещо за ядене.
Без да се смути дори, той хвърли кърпата и навлече свободни домашни панталони. Погледна ме, все още увита в огромната кърпа, и излезе.
Останах да стоя в средата на луксозната стая и да смилам случилото се. Бях изпитала първото удоволствие в живота си от интимност с мъж. И този мъж беше… този, когото поначало мразех толкова много! Въздъхнах и седнах на ръба на леглото, като потърках челото си. Явно Вандерфилд също трябва някак си да осмисли и преживее това… затова и избяга сега.
– Бедната ми ти, Тина, само проблеми с теб… – прошепнах с гласа на леля си. Облякох тениската на Аш и се качих на леглото. Прозях се блажено. Няма да е зле да осмисля…
Назад към част 24 Напред към част 26
