Глава 17
ХАЛЕН
Наведох се, за да разгледам по-отблизо това, което един от нашите постоянни клиенти ми показваше на колата си. Беше си купил още една скапана кола, която да поправи и препродаде.
Нямаше значение за мен. Неговите коли на парче носят пари към заплатата ми.
– Това е вашият серпентинен ремък и водна шайба – казах му аз. – Ще трябва да сменя и двете. Маркучите на радиатора са съссипани. Вероятно ще трябва и нов радиатор. – Погледнах го. – Докато приключа с това, ще имаш чисто нов двигател.
Той сви рамене.
– Вие вършите най-добрата работа. Каквото и да е, кажи ми. Ще ви преведа парите веднага щом ми дадете общата сума.
– Разбрах – казах му и стиснах ръката му, докато се изправях.
Той се придвижи към офиса. Протегнах ръка, за да затворя капака. Нещо изпука и ме удари в гърба. С ръмжене се обърнах. Генезис стоеше там със смеещия се Рандал, а Логан и Винсънт бяха виновниците, които държаха оръдия с конфети. Сини и розови конфети се спускаха около мен.
– Какво става? – Поисках.
Генезис се приближи до мен и ми подаде някаква сгъната, лъскава хартия. С въздишка я разгърнах, а очите ми се разшириха при снимките.
Тя беше бременна.
Вдигнах очи към нейните. Тя изведнъж изглеждаше несигурна, а очите ѝ нервно пробягваха по лицето ми.
– Ти си бременна? – Възкликнах.
Тя нервно прибра бялата си руса коса зад ухото си и кимна. Усмихвайки се, обвих ръка около врата ѝ и я придърпах към себе си, като прокарах устни по нейните.
Всичко това не беше в реда на нещата, като се има предвид, че исках да се оженя за нея, преди да доведем още едно дете в семейството, но сега, когато тя беше бременна, не исках да е другояче.
Ебаси, само мисълта, че е бременна с голям, закръглен корем, ме възбуждаше до смърт.
– Какъв начин да развалиш сватбата, бейби – подразних, като докоснах устните ѝ.
Тя се изчерви и сви рамене.
– Можем или да избързаме със сватбата, или да я отложим – каза ми тя. – Това зависи изцяло от теб.
– Ммм… ще я отложим – казах ѝ аз. – Нямаш нужда от допълнителен стрес, свързан с преподаването, плюс опитите да планираш сватба в допълнение към подготовката за бебе. – Допрях носа си до нейния. – Ще бъдеш гореща бременна жена.
Тя ме плесна по рамото. Засмях се.
– Чакай, мама е бременна?! – Рандал изкрещя от вълнение.
Генезис се отдръпна от мен. Рандал се втурна напред, хвърляйки се в прегръдките ми. Повдигнах го.
– Да, тя е бременна. Нямаш нищо против, приятелю, нали?
Той нетърпеливо кимна с глава. Знаех, че идеята му харесва, но истинското изпитание щеше да бъде, когато рутината му се обърка, когато бебето се появи. Ставаше много по-добър за някои неща, но рутината му все още беше нещо, което го предизвикваше.
Имаше нужда от ред. Това не беше опция за него.
Но както Генезис и аз винаги сме правили, щяхме да го вземем ден по ден, успокоявайки го в новата рутина.
Момчетата веднага започнаха да ме поздравяват. Скайлар се хвърли с ръце около Генезис, като почти я събори на земята, но Генезис се улови навреме.
– Толкова съм щастлива за теб! – Изкрещя Скайлар.
Деймън ме потупа по гърба.
– Бащинството ти отива, братко. Изминал си дълъг път от онова прецакано дете, което Купър намери.
Думите му означаваха повече за мен, отколкото той някога би могъл да разбере.
– Благодаря, братко.
– Татко, ще я боли ли на мама да има дете? – Попита ме Рандал.
Погледнах надолу към Рандал.
– Ще я боли – казах му честно. – Но обещавам, че това е малка цена, която тя трябва да плати, за да ти даде малко братче или сестриче.
– Искам малка сестра – като мама – каза ми Рандал, което всъщност ме изненада. – Райкър казва, че момичетата са гадни – това предизвика бурен смях – но мама е наистина хубава и много ме обича. Ще ме обича ли и сестра ми?
Ебаси, обичах това дете.
– Ако имаш по-малка сестра, Рандал, тя ще те обича точно толкова, колкото и майка ти. Разбира се, тя може да ти се сърди много…
– Както мама на теб? – Попита той.
Засмях се.
– Да, хлапе, като на мен, но тя винаги ще те обича.
Той кимна. Райкър го издърпа, докато аз го изправях на крака. Купър плесна с ръка по рамото ми.
– Направила си шибани чудеса с него, Хален. Толкова много е пораснал, откакто е под твоите грижи.
Погледнах го.
– Учих се от най-добрите – казах му честно.
Купър поклати глава.
– Не, Хален. Просто ти показах, че да бъдеш долнопробно парче говна не е всичко, което може да бъде. – Подсмъркнах. – В момента, в който те срещнах, знаех, че си способен на по-добри неща. Просто първо трябваше да те накарам да се оправиш.
Гледах как Генезис бързо взе един инструмент от Рандал, като леко го смъмри, тъй като знаеше, че е правило да не може да докосва нито един от инструментите без надзора на възрастен.
Рандал се нацупи, за първи път в живота си го направи. Той се отдръпна от нея и изведнъж Генезис започна да плаче. Очите ми се разшириха от тревога. Втурнах се към нея и я придърпах в прегръдките си. Знаех, че това е етап, през който Рандал преминава и с който тя ще трябва да свикне.
С всеки изминал ден той все повече излизаше от черупката си, което означаваше, че започва да се държи и като възрастен.
Което означаваше, че щеше да се държи като хлапак, когато искаше да постигне своето.
– Всичко, което направих, беше да взема инструмента. – Тя подсмръкна. – И той се ядоса. Но защо плача?
Притиснах устни към слепоочието ѝ.
– Това са просто хормоните на бременността, бейби успокоих я, като се опитах да не се разсмея. Генезис мразеше да плаче. – Само се влошава.
Тя се разплака още повече.
– Мразя това! Мислех, че това е само мит. Познавам много жени, на които не им се случва това.
Прегърнах я по-силно.
– За всяка жена е различно – опита се да я успокои Скайлар. – От това, което разбирам, Пени е била разхвърляна, докато аз бях просто кучка.
Очите ми се разшириха от ужас. Не бях сигурен дали ще мога да се справя с това, че Генезис е по-суетна от обикновено. Купър се изсмя на ужасеното ми изражение.
– Какво? – Попита Генезис, като се отдръпна от мен и ме погледна. – Какво става?
– Нищо – отговорих бързо, без да искам да я разгневявам. Обичах Генезис с всяка фибра на тялото си, но понякога тя ме плашеше до смърт. Беше толкова яростно независима и изразяваше чувствата си, което беше много хубаво, но понякога ме обземаше страх от Бога.
Тя сведе очи към мен, но вече не плачеше.
– Чакай, мислиш, че ще стана по-сурова? – Изсумтя тя срещу мен. Свих се. Тя се завъртя на петата си. – Иди на майната си, Хален.
Въздъхнах и я хванах за китката, като безмълвно проклинах Рандал в главата си за това, че изобщо предизвиках тази емоционална катастрофа. А след това проклинах члена си за това, че превърна Генезис в тази красива бъркотия.
– Бейби, не – успокоих я. Тя се опита да издърпа китката си от хватката ми. С ръмжене вплетох пръсти в косата ѝ и придърпах устните ѝ към моите, като на практика я накарах да замълчи и да изтрие от съзнанието си всичко, за което се беше скарала с мен.
Тялото ѝ се отпусна. Докоснах устните ѝ за последен път и се отдръпнах.
– По-добре? – Попитах я.
– Съжалявам – промълви тя.
Усмихнах ѝ се.
– Обичам всяка част от теб, бейби. Дори и емоционалните, кучешки части.
Тя извъртя очи.
– Шибай се, Хален.
Хвърлих ѝ злобна усмивка. Зениците ѝ се разшириха, а дъхът ѝ застина в гърлото.
– Не, бейби. За това имам теб.
Бузите ѝ почервеняха от думите ми. Усмихнах ѝ се, преди да отида да намеря сина си, за да го накарам да се извини на Генезис. Но преди това трябваше да проведем дълъг разговор за това как трябва да се отнасяме внимателно с Генезис, иначе тя може да ни отхапе главите.
Назад към част 16 Напред към част 18
