Глава 26
Камъкът се разби под кокалчетата му, където Огъст удари стената пред кабинета му.
Тя дори не го погледна, след като той премахна знака. Неговата следа. Ако го беше направила, щеше да види колко много съжалява за това в мига, в който лианите избледняха от деликатната ѝ китка. Беше правилно да и даде избор да си тръгне, но това беше и най-трудното нещо, което някога беше правил.
По-лошо от това да гледа как Малкълм се пречупва, знаейки, че не може да направи нищо, за да му помогне да преодолее жаждата за кръв. Беше безпомощен тогава и още повече сега. Беше ѝ се доверил, беше поверил сърцето си в ръцете ѝ и единственото, което можеше да направи, беше да чака да види дали тя ще си тръгне с него, или ще му даде своето в замяна.
За пореден път той се озова от другата страна на вратата, на Емери. Само че този път не си беше дал никакви гаранции, че тя ще бъде там, когато всичко приключи.
Той се втурна нанякъде, като скоростта му помогна да игнорира пристъпите на глад, докато разстоянието между него и Емери се увеличаваше. Поне, ако тя си тръгнеше, нямаше да изпитва силни скокове в нуждата си от кръв. Но нямаше да получи и облекчението, което тя му осигуряваше. Беше се справил с жаждата си за кръв, преди Емери да пристигне, и щеше да се справи отново.
Трябваше да се върне към това, което беше преди тя да пристигне, трябваше да се съсредоточи върху дълга си към кралството. Но мисълта, че тя си тръгва, го измъчваше, а съзнанието, че може никога повече да не я докосне, оставяше яма в стомаха му.
В гърлото му се надигна жлъчка от осъзнаването, че може би никога повече няма да усети устните ѝ под своите, няма да усети ясно изразения сладък аромат, който беше само на Емери. Гаденето го измъчваше, докато обмисляше вечния живот с някой друг, освен Емери, до себе си.
Огъст искаше да вярва, че може да се грижи за друг, но това беше лъжа. Емери винаги щеше да бъде на ръба на съзнанието му. И докато тя беше там, той никога нямаше да може да се отдаде на бъдещата си годеница.
Годеница.
Тази дума беше почти толкова лоша, колкото и съпруга.
Огъст отвори вратата на общата стая, която споделяше с Малкълм в кралското крило, и спря на място.
Калъм и Малкълм седяха на дивана с гръб към него, а на масичката за кафе бяха поставени две полупразни бутилки уиски. Стената пред тях беше превърната в команден пункт на „Съревнованието“. На бяла дъска беше залепена снимка на всяка жена, а под нея бяха изписани две числа – едно в синьо и едно в червено.
Малкълм посочи снимката на Емери, обозначена като Слоун, а под нея с червено беше написано числото едно.
– Все още залагам на Слоун. Тя ще се задържи наоколо, сигурен съм в това.
– Няма как – не се съгласи Калъм, а речта му леко се запъваше. – Видя ли омразата в очите ѝ на градинското парти? Мисля си, че той избира блондинката с големите цици. Аз бих го направил.
– Джеси? Разбира се, че би. Предупреждавам те, братовчеде, че тя е кучка от най-лошия вид. – Малкълм отпи от уискито направо от бутилката. – Освен това има тънка граница между омразата и любовта.
– Е, ако Слоун все пак реши да си тръгне, бих искал да си взема парче от нея, преди да си тръгне. Тя е нещо специално.
Ниско ръмжене отекна от гърдите на Огъст и двамата пияници се завъртяха към него.
– Какво, по дяволите, правите вие двамата?
– Братовчеде, ела при нас! Подреждаме състава на тази, която според нас има най-голям шанс да стане твоя бъдеща кралица.
– За вас двамата животът ми игра ли е? – Той прескочи количката на бара и отиде направо при минихладилника. Изваждайки две торбички с кръв, той ги изпи едновременно. Избърса устата си, грабна бутилка уиски и отпи три дълги глътки, преди да се присъедини към брат си и братовчед си. Нямаше как да се справи с тази идиотщина или с отхвърлянето на Емери, когато беше трезвен.
– Ние сме кралски особи, братовчеде…- Калъм вдигна бутилката си към Огъст, преди да я поднесе към устните си. – През целия си живот сме били пешки в една игра. Това просто ми помага да опозная жените ти малко по-добре, така че когато те бъдат елиминирани, да мога да нахлуя с дяволския си чар и да си намеря съпруга.
– Нямаш никакъв срам, Калъм.
– Никакъв – каза той с усмивка.
Огъст отпи още една дълга глътка и проучи как са класирали жените. Подредбата на Малкълм беше по-скоро в съответствие с емоциите му, докато тази на Калъм беше стратегически подбрана. Баща му щеше да се гордее с него.
– И така, твоят избор е Слоун, а неговият – Джеси. Има ли други идеи?
– Амелия изглежда хубава – предложи Калъм.
Огъст поклати глава.
– Тя е ужасна целувачка. – За разлика от опияняващите целувки на Емери, които караха цялото му тяло да изтръпва дълго след като се бяха разделили.
Малкълм изохка откъм гърба му.
– Не можем да те оседлаем с някой, който не знае какво да прави с устните си, нали.
За пръв път след убийството на Слоун той чу брат си да се смее. Огъст не се съмняваше, че е подхранван от празните бутилки, разпръснати из стаята, но все пак беше хубаво да види, че Малкълм е намерил пътя си обратно.
Може би и той щеше да го направи някой ден. Чудеше се дали Малкълм е точен образ на това колко време е необходимо, за да се върнеш след изтръгването на сърцето ти. Или дали времето е различно, когато страдаш от убита любов, в сравнение с любов, която си е тръгнала.
Калъм се изправи и се присъедини към него, вървейки покрай редицата снимки.
– Какво ще кажете за Викториите?
– Виктория М. си тръгва, въпреки че почти я похвалих за откровеността ѝ на партито. – Огъст отпи още една дълга глътка. – А ти можеш да махнеш Каролин, Ани и Саманта. Те ме помолиха да премахна знаците им преди тържеството. – Почти беше включил името на Слоун в този списък, но част от него все още глупаво се надяваше, че Емери ще се появи на бала.
Огъст се отърси от тази мисъл и отпи още една глътка от бутилката.
– Виктория И. става дива, щом се напие виждал съм го няколко пъти. Макар че не съм сигурен, че бих могъл да се справя с нея, когато е пияна на официално събитие.
– Жалко. – Калъм изтръгна петицата от снимката на Виктория И. – Тя беше в моята петица.
Вдигайки краката си на масичката за кафе, Малкълм се отпусна обратно на дивана.
– По-важното е кой е твоят топ пет, братко?
Огъст смръщи вежди и половин усмивка издърпа едната страна на устата му.
– Предполагам, че ще трябва да изчакаш до утре вечер, за да разбереш, нали?
Калъм се засмя открито.
– Което означава, че още не е решил.
– Трудно е да решиш, когато не си сигурен кой ще е там, за да избереш. – Той наистина не искаше да избира никоя от другите.
– Добре, тогава – Калъм сви пръсти пред устата си, сякаш имаше нужда от момент, за да обмисли следващите си думи. – Позволете ми да формулирам въпроса по друг начин. Кого се надяваш да видиш там?
– Няма значение какво искам. Важното е кой ще бъде най-добър за моето кралство.
Калъм изръкопляска по най-добрия начин, като към него се присъедини и Малкълм.
– Какъв дипломатичен отговор.
– Ти си преминал през това. Знаеш как протича играта, Калъм. Всъщност няма значение кого искам. Всяка от тези жени е добър избор, но знаеш, че бащите ни ще превърнат живота ни в ад, ако не изберем от техния списък с одобрени жени.
– Това е така, но ти направи нещо нечувано. Даде им възможност да си тръгнат. Дори баща ви не може да оспори това.
– Срещал ли си баща ми? – От градинското парти насам той умишлено избягваше баща си, за да не му се налага да отговаря за действията си, макар че според слуховете кралят бил бесен. – Да не говорим, че искам жените ми да са тук по правилните причини. Не само за мен, но и за кралството ми.
– Туше. Само не забравяй, че имаш време да превърнеш всяка от тези жени в кралицата, която искаш. И двамата знаем, че бащите ни няма да предадат властта в скоро време.
– Вярно. – Огъст разгледа снимките, като се спря на тази на Емери по-дълго от останалите. – Но аз искам нещо повече от просто кралица, която съм обучил. Искам някой, който да е равен на мен, а не всички имат тази способност.
– Искаш партньор.
Огъст се обърна и сведе очи към Калъм.
– Какво?
– Партньор. Знаеш ли, както вълците имат партньорки, а хората – сродни души. Сигурен съм, че трябва да има вампирски еквивалент.
– Мисля, че разреденият въздух в планините се е отразил на мозъка ти – изръмжа Малкълм.
– Не, наистина. Жена, която кара сърцето ти да пее и кръвта ти да кипи. Тази, за който си лягаш всяка нощ и мислиш. Тази, за която би се отказал от всичко.
– Партньор – Огъст изпробва думата на езика си. Чувстваше се добре. По-добре от булка или съпруга.
Калъм изпука кокалчетата на пръстите си.
– Може и да съм луд, но все още ще се придържам към надеждата, че има жена за мен, която ще бъде невъзможно да пренебрегна. Която ще се примири с моите глупости, докато ме вдъхновява да бъда най-добрата версия на себе си. И най-важното, жена, която ще накара члена ми да се надигне до пълна магия в момента, в който влезе в стаята.
Описаното от Калъм беше точно това, което търсеше. Това, което имаше с Емери. Тя отговаряше на всички изисквания, които Калъм поставяше за статут на партньорка, включително и да му стане твърд, когато е в нейно присъствие.
Малкълм се намеси от дивана:
– Партньорка или не, Огъст трябва да намали броя на кандидатките до пет.
Калъм се приближи до Огъст и сложи ръка на рамото му.
– Това е просто нещо, за което да помислиш.
– Да – промълви Огъст, вперил поглед в снимките на жените в неговото „Съревнованието“. Всички те имаха добри качества, но само една от тях се открояваше като материал за кралица. Материал за партньор.
За съжаление, това беше тази, за която имаше най-малка вероятност да е все още там на следващата сутрин.
– Е, това изглежда като оживена група момчета. – Чичо му Лахлан и баща му влязоха в общата стая. – С какво се занимавате, момчета?
Калъм се срещна с баща си по средата на пътя и му предложи бутилката.
– Просто се опитваме да помогна на Огъст да реши коя ще бъде неговата кралица.
Лахлан взе бутилката и допи половината от това, което беше останало.
– Някакви перспективи?
– Няколко – отвърна Огъст, без да иска да даде възможност на баща си да прецени.
– Щом другите ми избори, а освен тях и Амелия, са в първата петица, можеш да имаш другите две места да избираш – скастри го баща му, докато се преместваше да застане зад чекмеджето. – Но не затова дойдох да ви намеря, момчета.
Малкълм се обърна, за да погледне баща им.
– Всичко наред ли е?
– Не сме сигурни, но засега не искам никой от вас да влиза в града без придружители.
– Още смъртни случаи? – Огъст се надяваше отговорът да е „не“. Все още не беше чул нищо от хората си в града, но последното нещо, от което се нуждаеха, беше убиец на вампири, за когото да се притесняват.
Баща му кимна.
– Общо двадесет. Същите като последните. Всички жертви са вампири, а смъртта им е с вампирски характер. Телата им са обезкървени и изкормени. Убийствата са лошо изпълнени, небрежни.
По дяволите.
– Някой свидетел ли е на убийствата?
– Не. Но всички те са се случили в района, в който се намира твоят клуб.
Огъст се надяваше това да е съвпадение, но ако имаше нещо, което беше научил през дългия си живот, то беше, че истинските съвпадения са рядкост.
– Възможно ли е тези смъртни случаи да са дело на съперничещи си вампири, които се борят за района в града? Или смяташ, че това са целенасочени нападения?
– Първоначално мислех за първото, но всеки вампир в града знае, че този район принадлежи на теб. Те не са достатъчно глупави, за да се захванат с короната. Убийствата не са на разбойнически вампири или жертви на съперничещи си кланове, има нещо повече. След първата серия тела нашите хора забелязаха, че на местата, където кожата е била разкъсана, има слаб отблясък на сребърна магия. След известно време магията сякаш избледнява, макар да не сме сигурни къде отива. Досега не успяхме да я проследим, но работим по това да я открием.
– Ебати вещиците – промърмори чичо му Лахлан под носа си. – Не знам какво са замислили, но не ми харесва.
– На мен също не ми харесва, не и при посещението на вашата делегация и при положение, че Съревнованието на Огъст е в разгара си. Те замислят нещо и аз възнамерявам да разбера какво е то. Дори ако трябва да измъчвам всяка останала вещица в района на Чикаго, за да го направя.
Огъст знаеше много добре, че в района на Чикаго не са останали вещици. Поне не такива, които ценят живота си. Баща му или ги е убил, или ги е прогонил от града преди близо век. И с право. Те бяха усложнили живота на придворните си, които идваха и минаваха през града. Бяха избягали в Ню Орлиънс и повечето все още живееха там.
Трябваше да има поне една, която да живее в града, иначе по телата нямаше да има следи от магия. Интересно съвпадение, че в замъка имаше вещица, а вампирите се появяваха мъртви близо до клуба му.
Огъст не вярваше в съвпаденията.
– Стига вече с тези разговори за вещици. – Калъм се плъзна между дивана и кралете с поднос с чаши за шотове, наляти до ръбовете. – Обещаваме да не ходим сами в града, чичо Люин. А сега да пием за Огъст и неговата петорка.
– Тук, тук! – Изръмжа чичо Лахлан и помогна на сина си да раздаде шотовете. След като всички вече имаха чаши в ръце, той вдигна своята към Огъст. – За Огъст! Дано да имаш повече късмет от останалите в намирането на жена, която да обичаш.
– За Огъст – добавиха и останалите мъже.
Огъст хвърли алкохола в гърлото си и той го опари, но не толкова, колкото натрапчивата мисъл, която се повтаряше отново и отново в съзнанието му. Твърде много неща се бяха случили през последните няколко седмици, за да бъде нещо от тях съвпадение. Смъртта на Слоун. Бележката. Смъртта на вампирите. Имаше чувството, че всички те са свързани.
Само се надяваше да разберат как, преди още една смърт да почука на вратата на замъка.
Назад към част 26 Напред към част 28
