ГЛАВА 6
Научих няколко неща през следващите двадесет часа. Не за демоните или мистериозното оръжие – Ейдриън отказваше да говори за тях, а за него. Като например патологичната му омраза към огледалата.
Всеки път, когато спирахме да заредим гориво, Ейдриън разбиваше огледалото в дамската тоалетна, преди да ме пусне вътре да пикая. Бях убедена, че ще го арестуват, но скоро разбрах друг факт: никой освен мен не можеше да види как изглежда Ейдриън в действителност.
– Той е около тридесет и пет години, кльощав, с черна коса – изчурулика в телефона си служителят на бензиностанцията, а испанският му акцент се сгъсти, докато крещеше: „Пендехо!“ на Ейдриън за това, че е унищожил огледалото в банята. – И кара… a mi Dios!
Последната част беше изкрещяна, когато Ейдриън се придвижи с невероятната си скорост, изтръгвайки пушката, която служителят беше извадил. След това я счупи през коляно и върна двете парчета с ръмжащото:
– Приятно изкарване.
– Диабло – изстена обслужващият и потъна зад гишето си.
Не мислех, че Ейдриън е дявол, но все още не знаех какво е той. Най-бързият начин да получа мълчаливо отношение от него беше да попитам отново от кой „род“ е. Той все пак обясни, че архонтският блясък маскира външния му вид, така че да не бъде разпознат от слугите. Сега вече знаех защо първият удар на детектив Крогер бе улучил Ейдриън в рамото. Мислеше си, че удря много по-нисък противник. Затова и Ейдриън беше поискал да го опиша скоро след запознанството ни.
– Можеш да виждаш през демоничния блясък – беше обяснил той, хвърляйки ми един от онези учудени погледи. – Слугите също могат да го правят, но само хора от някоя от нашите линии могат да виждат през архонтски блясък, така че трябваше да разбера каква си ти.
– Ами ако не бях успяла да те опиша точно? – Попитах.
Повдигна рамене.
– Тогава щеше да си слуга и щях да те убия.
Между това признание, натрапчивото разбиване на огледалото и непроницаемата му потайност бях на път да преодолея привличането си. Ейдриън не беше просто повредена стока, той беше ненормална стока, а от човек с психоза в миналото това говореше нещо. Когато спряхме в мотела на половината път в Керни, Небраска, щях да съм щастлива да не го видя никога повече.
Извиках влизам в банята веднага щом влязохме в хотелската стая. Ейдриън се подчини, след като разби огледалото – досега трябваше да има десет хиляди години лош късмет – и най-накрая успях да си взема душ. Слава Богу, че в мотела имаше безплатни бутилки шампоан и балсам, защото нямах намерение да моля Ейдриън за такива. Доколкото знаех, обемистата чанта, която беше донесъл, беше пълна с отрязани глави на миньони.
След като се изкъпах, изпрах дрехите си и си отбелязах да настоявам да пазаруваме, преди да тръгнем на път утре. След като всичко, което притежавах, вече висеше, за да изсъхне, облякох палтото на Ейдриън върху кърпата си, преди да изляза от банята.
Той стоеше пред вратата на мотела и хвърляше нещо от стъклен флакон върху нея. Направи същото и с прозореца, докато мърмореше на онзи странен, суров лиричен език.
Вероятно нямаше да ми каже, но аз все пак попитах.
– Какво правиш?
– Поставям свръхестествени ключалки – отвърна той, като ме погледна изнервено. – Този мотел не е на свещена земя, така че трябва да защитим тази стая от демони. Не мисля, че са ни проследили, но предпочитам да не те убият в съня ти.
Преглътнах. И аз предпочитам това да не се случи.
– Значи това нещо, което разпръскваш наоколо, е като демонична магия?
Устните му потрепнаха, което ме накара да се запитам дали не се бори с усмивката си.
– Близо. Знаеш ли как свещеникът благославя водата и след това тя се смята за свята? Това е архонтската версия на благословеното масло, което за кратко превръща всяко място, до което се докосне, в свещено.
– Колко кратко е „за кратко“? – Зачудих се.
Повдигна рамене.
– Достатъчно дълго, за да можем да спим.
– Ако то освещава всяко място, защо тогава прекарахме миналата нощ в крипта, пълна с паяци? – Попитах веднага.
Сега бях сигурна, че той се бори с усмивката си.
– На мен ми се стори, че спа там съвсем добре. – При незабавното ми съскане той добави: – Мога да получа тези неща само от Зак, а той е стиснат в раздаването им. Това е последното, което имам, така че след тази вечер ще трябва да спим на истинска свещена земя, докато той реши да се появи и да ми даде още.
Стиснат ангел. Сега вече бях чувала за всичко. Предполагам, че тази вечер ще е по-добре да се насладя на истинското легло. Кой знаеше до какво ще се сгуша утре. Говорейки за това, трябваше да се справя с някои неща, преди да изляза изцяло от мрежата.
– Имаш ли телефон, който мога да използвам? Трябва да се обадя на съквартирантката ми Делия. Да и кажа, че ще отсъствам за… известно време.
Изражението на Ейдриън се промени от потиснато забавление до строг отказ.
– Няма шанс. Никакви обаждания, съобщения или имейли.
Кой си мислеше, че е новият ми баща ли?
– Нека се изразя отново – обаждам се на съквартиранта си, или с твоя телефон, или с някой друг.
Не можех просто да изчезна на Делия. Аз, от всички хора, знаех колко ужасно е да се чудиш дали някой, на когото държиш, е жив или мъртъв, а тя не беше просто моя съквартирантка. След Жасмин, Делия беше най-добрата ми приятелка.
– Ако се обадиш на нея или на някой друг, когото познаваш, го превръщаш в мишена – хладно отвърна Ейдриън. – Не са много хората, които успяват да избягат от опит за демонично отвличане. На тези, които успяват, обикновено им помагам аз, така че това допълнително вбесява демоните. До този момент слугите са претърсили всеки аспект от живота ти и чакат да се свържеш с някого, за да могат да го използват срещу теб.
Нищо не се промени в стаята, но тя изведнъж се почувства по-малка, сякаш стените се приближаваха една към друга.
– Какъв е смисълът? Те вече имат сестра ми – казах аз, а гневът и отчаянието изостриха тона ми.
Ейдриън ме погледна с блестящия си поглед.
– Точно така, така че не им давай никой друг.
Седнах на това, което предполагах, че е моето легло, тъй като чантата на Ейдриън беше на другото. Ципът беше отворен, като не разкриваше нищо по-зловещо от дрехи и тоалетни принадлежности. И тук бях толкова сигурна за отрязаните глави на миньоните. Все пак погледнах с копнеж четката за зъби. В този мотел нямаше такива като безплатни, а дъхът ми вероятно можеше да убие дракон.
– Наслади се – заяви Ейдриън, кимайки към чантата. – Зак е опаковал запаси и за двама ни.
Не беше нужно да ми казва два пъти. Отидох до леглото му и започнах да ровичкам в чантата. Благодарение на едрото му телосложение не беше трудно да различа какво е предназначено за Ейдриън и какво за мен. Единствената изненада беше, че Зак беше отгатнал размера ми, дори по отношение на интимните предмети.
– Какъв ангел забелязва размера на чашката? – Измърморих под носа си, докато добавях сутиен към купчината си.
Лаят на смеха на Ейдриън ми даде да разбера, че съм го казала твърде силно.
– Зак не е нищо, ако не е ориентиран към детайлите.
– Звучиш така, сякаш го познаваш отдавна – отбелязах аз.
Лицето му се затвори по вече познатия начин. Можех да го оставя да отмине, както го правех през по-голямата част от пътя дотук, но ми омръзнаха честите му пристъпи на мълчание.
– Разбирам, че не искаш да си тук и наистина не искаш да говориш за каквото и да е, но ако ще се борим с демоните заедно, би трябвало поне да знам повече за теб.
Ейдриън се приближи до мен, а твърда малка усмивка изкриви чертите му. След това се наведе, докато лицето му се изравни с моето. Очите му изглеждаха още по-ярки на изкуствената светлина, а той беше толкова близо, че видях, че миглите му са тъмнокафяви, а не черни.
– Ето най-важното, което трябва да знаеш. Мразя демоните повече от теб, така че можеш да ми се довериш, че ще ти помогна да ги убиеш. Но, Айви… – грубият смях докосна кожата ми в собствената си ласка – каквото и да правиш, не ми се доверявай за нищо друго.
Последния път, когато бяхме толкова близо, той ме беше притиснал към колата си. Сега не ме докосваше, но по някакъв начин погледът му правеше момента също толкова интензивен. Най-страшното беше, че това ми харесваше. Без да се замислям, навлажних устните си.
Погледът му падна там и аз затаих дъх от глада, който се появи на лицето му. Значи откриването на предполагаемото ми потекло не беше убило привличането му към мен! С това знание нещата по-надолу започнаха да се затягат. Ейдриън беше луд, объркан, опасен… и какво щях да направя, ако се опита да ме целуне?
Изведнъж видях размазано движение и след това той изчезна, а вратата вибрираше от излизането му.
* * *
Събудих се с прекрасната миризма на гореща, мазна храна и още по-съблазнителния аромат на кафе. Когато отворих очи, на нощното ми шкафче лежеше пакетче „Макдоналдс“. Не бях чула Ейдриън да тръгва за него, но от друга страна, не го бях чула и да се връща и снощи. Сигурно го е направил, тъй като леглото му беше разхвърляно, а от звуците се виждаше, че сега е под душа.
Нападнах храната като изгладняло животно. Един бонбон и малко пакетче фъстъци беше всичко, което бях яла през последните два дни. Това, че бях нападната от няколко служители на бензиностанция, след като Ейдриън счупи огледалата им, не ме беше накарало да търся по-солидна храна. След като приключих, бързо се облякох, защото не исках Ейдриън да излезе, докато съм полугола. Нещата между нас вече бяха достатъчно странни.
Колието ми се закачи за пуловера, докато го дърпах през главата си, напомняйки ми, че има едно огледало, което Ейдриън все още не е счупил. Тъй като душът все още течеше, отворих медальона и ме заболя, когато видях снимката на сестра ми от едната страна и малко огледалце от другата.
Така винаги ще бъдем заедно – беше казала Жасмин, когато ми го подари в нощта преди да замина за колежа. Тогава тя беше плакала малко, а аз никога не съм го признавала, но когато останах сама в стаята си онази вечер, аз също плаках. Разбира се, понякога се карахме като луди, но никой не ми беше по-близък от Жасмин. С всички останали трябваше да се преструвам, за да повярват, че всичко е наред. За родителите ми беше така, за да не се притесняват за мен. За психолога ми беше, за да избегна повече изследвания или престой в болница. За приятелите ми и понякога за гаджетата ми, за да не се налага да им обяснявам неща, които те вероятно не искат да разберат. С Жасмин можех да бъда себе си, защото, която и да бях аз, тя нямаше нищо против това.
– Луда, нормална, няма значение – беше казала тя преди години, когато бях разстроена, след като психологът ми каза, че може би никога няма да се излекувам. – Ти си ми сестра, Айвс, така че независимо от всичко, ние сме си останали една на друга.
Докато се взирах в снимката ѝ до собственото си отражение, загубата ѝ ме порази отново. Отне ми всичко, което имах, за да сдържа сълзите си. След няколко усилени мигания образът ѝ стана по-малко размазан. Докато я гледах, безмълвно ѝ дадох обещание. Независимо от всичко, ще те намеря. Тя никога не се беше отказала от мен. И аз със сигурност нямаше да се откажа от нея.
След като дадох обещание, можех да погледна снимката ѝ, без да се разплача отново. Не си приличахме, разбира се. Жасмин беше синеока блондинка като осиновителите ми, а аз имах лешникови очи и кафява коса. Зеленикавокафявите ми очи, светлият цвят на кожата и други белези накараха педиатъра ми да предположи, че единият от родителите ми е бил кавказец. Предполагахме, че другият е испанец, защото това беше националността на имигрантите, които не са успели да избягат от катастрофата с трактор с ремарке, но кой знае?
Мисълта за биологичните ми родители накара думите на Зак да се промъкнат в съзнанието ми, въпреки че бях направила всичко възможно да ги забравя. Истинската ти майка не те е изоставила, защото е бягала от полицията… тя го е направила, за да те спаси, точно както разкриват сънищата ти…
– Добре, станала си.
Силният глас на Ейдриън ме накара да подскоча. Затворих медальона, доволна, че съм с гръб към него, за да не види какво съм прибрала под пуловера си. Той нямаше да разбие последния подарък, който сестра ми ми даде, независимо дали има фобия от огледала или не. След като медальонът беше безопасно скрит, аз се обърнах.
– Благодаря за… закуската.
Не можех да помогна на паузата си. Някои неща би трябвало да са с предупредителен етикет и да видя как Ейдриън се разхожда из стаята, облечен само с кърпа, определено беше едно от тях. Не знаех, че подобна дефиниция на мъж съществува без въздушна четка, а мрежата от мускули по ръцете, гърба и гърдите му пулсираше, сякаш танцуваше на песен, която отекваше под плътта му.
Микеланджело е сбъркал, помислих си, откъсвайки поглед. С това тяло Ейдриън беше този, който се нуждаеше от мраморна статуя, изработена по негов образ и подобие. Добре, че беше толкова съсредоточен да натъпче нещата си в чантата, че не забеляза възхищението ми.
– Тръгваме след десет минути – заяви той, все така с груб тон.
След като той избухна снощи, си казах, че няма значение дали Ейдриън все още е привлечен от мен. Трябваше да спася сестра си, а не да започвам нещо с момче, което ме беше предупредило, че не заслужава доверие, да не говорим за всички останали причини, поради които Ейдриън беше недопустим. Без значение от ослепителната опаковка, той беше два метъра неопределени свръхестествени лоши новини, така че студенината му сега отговаряше на целите ми.
Лаещите му заповеди обаче не бяха подходящи. Трябваше да изясним няколко неща, преди да продължим напред.
– Това, че си ядосан от нашето малко пътуване, не означава, че можеш да продължаваш да си го изкарваш на мен – казах аз. – По някаква причина си избрал да дойдеш и не е нужно да бъдем приятели, но трябва да престанеш да се държиш като мой шеф. Така че няма да тръгваме след десет минути, Ейдриън. Тръгваме си след двайсет, защото и аз ще си взема душ.
Той се извърна, кръстосвайки ръце върху мускулестите си гърди в очевидна досада. Продължих напред, сякаш не го забелязвах.
– Не е моя грешка, ако никога не си имал сериозна приятелка, но повярвай ми, когато ти казвам, че е невъзможно едно момиче да се приготви за по-малко от двайсет минути.
– Добре – каза той, а тонът му беше само малко по-малко груб.
– Може би ще искаш да изчакаш, докато отида в банята, за да се облечеш и ти – казах ефирно аз. – Ако сега пуснеш кърпата, ще си помисля, че това е твоят начин да ми кажеш, че все още искаш тази среща.
Не изчаках отговора му, преди да изчезна в банята. Шегата настрана, но ако той наистина пуснеше тази кърпа, можеше да забравя всички многобройни причини, поради които трябваше да стоя далеч от него.
Назад към част 6 Напред към част 8
