***
Скарлет последва Кали до асансьора, усещайки познатото чувство на страх в корема си. Нещо в Кали я привличаше – и в същото време я отблъскваше.
Кали беше всичко, което тя не беше: руса и с очи на лале, невинна, здрава. Кали дори сякаш беше покорила изключителната независима жилка на Хънтър – нещо, което Скарлет никога не беше успявала да постигне през времето, когато бяха заедно.
Скарлет пътуваше с асансьора нагоре, чувствайки се странно защитена от Кали, наблюдавайки я, за да се увери, че няма да получи нов пристъп на паника или нещо подобно. Чувстваше се приятно отново да се грижи за някого, така както се беше грижила за Кали извън болницата, макар и само за една-две кратки минути.
Асансьорът изпищя и вратите се отвориха, за да ги пуснат заедно. Кали погледна Скарлет с леко притеснен поглед, а Скарлет се опита да ѝ отвърне с утешителна усмивка.
Разбира се, ако Хънтър по някакъв начин се възстанови, тя ще забрави всичко за мен. Ще забрави, че съм я държала за ръка и съм я утешавала. Отново ще бъда сама, както винаги.
Скарлет въздъхна, като си припомни, че по принцип винаги е била сама и някак си винаги се е справяла. Не се е нуждаела от Кали или Хънтър, със сигурност не и от Терънс (който така или иначе беше луд и мъртъв), не се нуждаеше от никого. Отдавна се беше отказала от рицаря в блестящи доспехи. Със сигурност нямаше намерение да започва да се надява на приятелство с новата приятелка на Хънтър.
И все пак ето я тук, усещайки същите трепети на надежда и страх, докато седеше до Кали в чакалнята и изведнъж се почувства близка с тази жена, която едва познаваше.
– Най-малкото, което могат да направят, е да пуснат нещо прилично по телевизията – прошепна Скарлет с усмивка.
Кали се засмя в отговор. По телевизията вървеше епизод от новото предаване за игри „Вземи всичко“ и една участничка пищеше, докато Хауи Мандел обявяваше, че току-що е „взела всичко“. Шоуто едва се чуваше.
– Това може да изглежда като наистина странна молба – каза и Кали. – Но можеш ли да ме хванеш за ръка отново?
Скарлет кимна, опитвайки се да пренебрегне топлия поток от щастие, който я заля от това, че чу тези простички думи. Тя хвана ръката на Кали в своята и я погали нежно.
– По-добре?
– Да. – Въздъхна Кали.
Скарлет си помисли, че сякаш по естествен начин е поела майчинската роля във връзката, въпреки че вероятно беше само две-три години по-голяма. Но в действителност тя вероятно беше преминала през почти цял живот на преживявания, които Кали не можеше да си представи.
Аз вече не съм този човек. Сега започвам нов живот.
Но колко пъти се беше опитвала да започне нов живот? Винаги е завършвала на едно и също място.
Тя стисна ръката на Кали, колкото да я успокои, толкова и за да се успокои.
– Всичко ще бъде наред – каза тя. – Обещавам.
Малко след това телефонът на Скарлет иззвъня. Тя бръкна в чантата си и намери мобилния си телефон, като в първия момент не разпозна номера. Но после осъзна, че вероятно е някой от наемателите, с които се беше свързала наскоро, и побърза да отговори, като запази гласа си възможно най-тих.
– Това е Скарлет – каза тя.
Мъжът от другата страна имаше носов, доста висок глас.
– Свързахте се с мен по Craigslist за моя апартамент? – Попита той.
– Да. Все още ли е свободен?
– Да. Можете ли да дойдете днес, за да го видите?
Тя въздъхна.
– Имах спешен случай и в момента съм извън града. Какво ще кажете за началото на следващата седмица?
Последва дълга пауза.
– Съжалявам, но днес и утре вече имам няколко човека, които ще дойдат. Сериозно се съмнявам, че ще бъде на разположение през следващата седмица.
– О. – Тя облиза устните си. – Разбирам…
После той затвори слушалката. Отначало Скарлет си помисли, че мобилният ѝ телефон губи обхват, но когато провери, все още имаше много барове.
– По дяволите. Той ми затвори телефона.
Кали я погледна.
– Всичко наред ли е?
– Разбира се. – Скарлет усети прилив на емоции. В края на краищата, именно заради Кали сега беше в това положение – опитваше се да си намери ново място за живеене с много малко пари. Все пак тя се опита да прикрие смесените си чувства, като се има предвид колко много вече беше преживяла Кали през последните няколко дни. – Всичко е наред – каза Скарлет.
– Не звучи така. – Гледаше я Кали.
Скарлет въздъхна.
– Просто беше много трудно да се опитам да намеря ново място за живеене. Всичко е скъпо или в лоши квартали. Хубавите места се изчерпват толкова бързо, че дори нямам възможност да ги видя. – Тя поклати глава. – Но не би трябвало да се оплаквам от нещо подобно, когато… – отвърна, оставяйки мисълта недовършена.
– Но защо трябва да си намериш ново място за живеене?
Скарлет просто я погледна. Наистина ли Кали не осъзнаваше последиците от това, че Хънтър изхвърля Скарлет от къщата си и след това прави Кали изпълнител на имуществото си?
– Не мога да продължавам да разчитам на… на други хора да ми плащат сметките – каза тя накрая. – Ти сама го каза, помниш ли?
Устните на Кали се свиха.
– Не исках да кажа тези неща, които казах. Бях ядосана.
– Знам, но това не означава, че не си била права за нищо от това.
Скарлет осъзна, че това не е времето и мястото за този разговор. Тя просто искаше да излезе от тази стая, да си тръгне, да се отдалечи от всичко.
– Мисля, че трябва да отида да пуша – каза тя и се изправи.
– О, добре. – Кали седеше там, докато Скарлет събираше нещата си и бързо излизаше от стаята.
Скарлет беше ядосана на себе си, докато си тръгваше. Кали се нуждаеше от нейната подкрепа, а тя току-що си беше тръгнала намусена. Защо? Защото някакъв идиот от „Крейгслист“ ѝ беше затворил телефона? Защото наемът е скъп в Ню Йорк?
Тя заби пръст в бутона на асансьора, почука с крак и поиска да изпуши цигара повече, отколкото някога през живота си.
Точно когато асансьорът пристигна, тя чу гласа на Кали зад себе си.
– Скарлет, почакай.
Скарлет се обърна и изведнъж осъзна, че се е надявала точно на това. Надяваше се, че Кали ще бъде достатъчно загрижена, за да дойде след нея.
Кали се приближи бавно към нея.
– Искам да ти кажа нещо – каза Кали. – И моля те, не приемай това погрешно. Знам, че ти и Хънтър сте били близки и че не разбирам всичко, през което сте преминали двамата, нито каква точно си била ти с него.
– Уговорка? – Скарлет повдигна вежди.
– Очевидно се е съгласил да ти плаща наема и да те пази от Терънс.
– Терънс е мъртъв.
– Но синът му не е. – Кали я погледна. – Възнамерявам да изпълня желанията на Хънтър, независимо какво ще се случи с него. Не е нужно да си търсиш ново място за живеене. Поне не точно сега – не и докато не си готова.
– Ще се оправя, не е голяма работа.
– За мен е голяма работа. Искам да знаеш, че не трябва да се притесняваш за намирането на нов апартамент точно сега. Остани там, където си, ние ще се погрижим за нещата.
Скарлет се почувства толкова благодарна, че дори едва успя да проговори.
– Благодаря – промълви тя накрая, като се мъчеше да не се разплаче. – Оценявам това.
– Ще се върнеш ли, когато приключиш с пушенето?
– Да. – Кимна Скарлет. Асансьорът пристигна и тя се качи. Когато вратите се затваряха, те отново установиха контакт с очи и Скарлет осъзна, че може би наистина си е намерила приятел.
Назад към част 1 Напред към част 3