Кали Йънг взе най-трудното решение в живота си и сега чака да разбере резултата. Без значение какво се случва, тя ще трябва да бъде по-силна от всякога, за да се справи с последиците от своя избор.
В крайна сметка дали Кали и Хънтър ще преодолеят най-голямата криза, с която са се сблъсквали, или по-голяма сила ще сложи край на всичките им надежди и мечти?
***
Беше изминало повече от два часа, откакто д-р Уолш беше започнал проучвателната операция на Хънтър, а Кали се разпадаше.
Чувстваше се така, сякаш можеше да загуби разсъдъка си. Останала сама в чакалнята, тя не обръща внимание на постоянно звънящия си телефон. Имаше съобщения и обаждания от семейството, приятели и непознати номера, за които тя подозираше, че са от журналисти.
Детектив Филипс се беше опитал да остане с нея, но тя го беше изпратила обратно в хотела, за да си почине. Явно е имал почти нула часа сън.
Кали изключи мобилния си телефон и седна като зомби, взирайки се в телевизора и чакайки светът ѝ да се срине.
В определен момент тя знаеше, че Хънтър ще умре по време на процедурата. Кали беше постъпила импулсивно, арогантно и на границата на престъпността, като беше захвърлила уважаван и високо оценен гръден хирург в полза на сравнително опитен хирург като д-р Уолш.
Предупредителните думи на д-р Форест прозвучаха силно в ушите ѝ. Той беше казал, че тя ще бъде съучастник в убийство, ако настоява да подложи Хънтър на рискована, ненужна операция, когато той се нуждае само от силен курс антибиотици.
Какво си мислиш? Защо трябваше да се бориш със зъби и нокти, за да подложиш Хънтър на това мъчение? Напълно ли си се побъркала?
Тя беше. Умът ѝ воюваше сам със себе си, мъчейки се да се примири с това, че тежестта на това решение на живот и смърт лежи на нейните рамене, и то само на нейните рамене.
Просто направих това, което смятах за правилно.
Мисълта не я успокояваше. Какво значение имаше дали е смятала, че е права, когато експертите ѝ казваха, че греши? Коя си е мислила, че е? Животът на един човек беше заложен на карта. Мъж, когото тя обичаше.
Страхът беше толкова силен, толкова интензивен, че цялото тяло на Кали беше парализирано от него. Тя едва дишаше. Знаеше, че до края на тази операция – когато някой дойде и ѝ обясни, че Хънтър е починал по време на операцията – ще трябва да бъде откарана в усмирителна риза.
Кали знаеше, че никога няма да може да живее със себе си, след като не е успяла да защити Хънтър, когато той е имал най-голяма нужда от нея.
Най-накрая тя се принуди да се раздвижи. Ако седнеше в застоялата, бяла болнична чакалня дори за още един миг, щеше да започне да крещи и нямаше да спре, докато не дойдат за нея с усмирителна риза.
Крайниците ѝ се движеха механично, сякаш принадлежаха на някой друг. Тя излезе роботизирано от стаята и се спусна с асансьорите до първия етаж, след което излезе от болницата. Планираше да се разходи из сградата, като си мислеше, че може би като е навън, сред нормални хора, които се занимават с ежедневието си, ще намери малко здрав разум.
Когато обаче излезе навън, вместо това Кали се сблъска със Скарлет, която пушеше цигара и крачеше по тротоара.
Тя изпита гняв, когато видя Скарлет там. В края на краищата бившата приятелка на Хънтър беше обещала да си тръгне и да се върне в хотелската стая, чакайки новостите на Кали.
– Какво правиш? – Каза Кали, думите ѝ излизат отсечено и без емоции.
Скарлет се обърна, а очите ѝ се разшириха от изненада.
– Чакам да видя дали той е добре.
– Мислех, че ще се върнеш в хотела, за да чакаш.
Скарлет погледна към земята.
– Бях. Върнах се, но не можех да издържа да стоя там и да нямам какво да правя. Затова дойдох тук. Не исках да те притеснявам, Кали, затова останах навън.
Кали се вгледа в нея за миг.
– Разбирам. – Скарлет колебливо срещна погледа ѝ.
– Добре ли си?
– Как мислиш?
– Знам, че си разстроена…
– Очевидно е, че съм разстроена. Хънтър ще умре заради мен.
– Как можеш да кажеш такова нещо?
Кали се усмихна.
– Защото това е моя грешка, ето защо. Попитай д-р Форест. – Скарлет поклати глава.
– Не те следя. Нещо се е случило ли?
– Взех изпълнително решение – каза Кали и в ушите ѝ собственият ѝ глас прозвуча високо и неестествено. – Точно както Хънтър ми каза. Смених д-р Форест от случая и сложих тази друга лекарка на неговия случай – тя се казва доктор Уолш. Тя искаше да направи една много рискована, проучвателна операция, за да види защо Хънтър има септична инфекция.
Лицето на Скарлет пребледня.
– Значи той е в операционната в момента?
– Да. И нямах сили да се обаждам и да пиша на всички нови съобщения за това как съм провалила лечението на Хънтър. Не можех да се накарам да обясня как се намесих и се замесих в неща, за които не знаех нищо. Затова и не ти се обадих и не ти казах нищо от това.
Изражението на Скарлет беше дълбоко разтревожено. Тя дръпна дълго от цигарата си.
– Не е страшно, че не си ме уведомил. Разбирам те, Кали.
Кали се обърна към нея.
– Ами не би трябвало да разбираш. От самото начало не съм се държала с теб никак добре. Бях злобна, студена и гадна. А сега съм отишла и съм объркала нещата непоправимо. Не трябва да разбираш нищо от това – трябва да ме мразиш. Ръцете ѝ трепереха, докато говореше. Дишането ѝ ставаше неравномерно и изведнъж тя не можеше да си поеме дъх.
– Кали, какво става?
Тя се опита да си поеме дълбоко дъх, но не успя. Гърлото ѝ се свиваше и тя чуваше как дъхът ѝ свисти, сякаш хранопроводът ѝ току-що се беше затворил напълно.
– Не мога да дишам.
Скарлет изпусна цигарата си на тротоара и я смачка под краката си. После взе ръцете на Кали в своите.
– Погледни ме – каза тя. Гласът ѝ беше спокоен и контролиран.
Кали срещна погледа ѝ. Тя преглътна. Сърцето ѝ биеше толкова, толкова бързо – сякаш щеше да избухне. Гръдният ѝ кош натежаваше навътре и навън, а краката и ръцете ѝ изтръпваха.
– Не мога – не мога да си поема въздух.
– Всичко е наред. Имаш пристъп на паника. Би трябвало да знам, имала съм достатъчно такива в живота си. – Тъмните очи на Скарлет се взираха втренчено в очите на Кали.
– Мисля, че ще припадна.
– Просто издишай, бавно. Преброй до пет в главата си.
Кали направи каквото ѝ беше казано, бавно изпускайки въздуха, който имаше в дробовете си. Чувстваше, че трябва да глътне още въздух, но устоя на импулса.
– Добре – прошепна тя.
– Сега вдишай много бавно, за пет секунди. Бавно. Бавно. Скарлет погледна в очите на Кали и вдиша заедно с нея.
Кали преброи на себе си. Накрая тя вдиша толкова въздух, колкото можеше.
– Така? – Попита тя.
Скарлет кимна.
– Издишай отново бавно. – През следващите една-две минути Скарлет я водеше по този начин.
След малко Кали усети, че чувството на паника започва да отминава.
– Мисля, че съм по-добре – каза Кали тихо.
Скарлет отдръпна ръцете си, но все още гледаше внимателно Кали.
– Насилила си се твърде много – поела си твърде много от това върху себе си. Не можеш да мислиш, че животът на Хънтър е в твоите ръце. Лекарите са единствените, които имат такава власт – лекарите и Бог. Това е всичко.
Кали кимна.
– Благодаря ти, че го каза – каза тя. Няколко сълзи се стичаха по бузите ѝ. Чувстваше се така, сякаш е направена от лед или дори от стъкло – толкова крехка, че при най-малкия полъх на вятъра щеше да падне и да се разбие на милион парчета.
– Знам какво е да носиш тежестта на света на раменете си и нека ти кажа – не си заслужава, Кали. Повярвай ми.
Скарлет ѝ се усмихна.
– Просто не знам какво да правя с това – полудявам. Като, наистина и истински луда. – Тя прехапа устни. – Не мога да го загубя.
– Ако само пушеше – засмя се Скарлет, извади нова цигара от пакета си и бързо я запали с лекотата и грацията на дългогодишен ентусиаст. Тя дръпна дълго, а Кали я наблюдаваше, възхищавайки се на загадъчната красота на другото момиче. Сега вече разбираше защо Хънтър е бил толкова привлечен от нея.
– Може би ще ме научиш как – усмихна се Кали. – Никога не съм пушила.
Скарлет поклати глава.
– Не, не бих могла да го направя с теб, Кали. Пристрастяването не си заслужава.
– Ще се върнеш ли вътре с мен – ще ми правиш ли компания? – Скарлет изглеждаше изненадана.
– Наистина?
– Би било хубаво да седнем заедно, да имам до себе си някой, който познава Хънтър и разбира какво е това.
– Разбира се, ще седна с теб. – Скарлет се усмихна широко. Миг по-късно двете се върнаха заедно вътре.