***
Тази нощ, въпреки всичко, което беше преживяла, Кали успя да заспи дълбоко.
Когато се събуди отново, беше едва на разсъмване и тя се чувстваше така, сякаш някой я беше включил в електрическата мрежа и я беше свързал със звук. Беше сноп от енергия и нерви; уплашена от това, което я очакваше през деня, но с надежда, че може би ще има добри новини.
Кали стана от леглото и се обади в стария им хотел, който Хънтър им беше резервирал в Западен Холивуд. Обясни на портиера какво се е случило (нямаше нужда да обяснява – изглежда, че целият хотел, а може би и целият щат знаеха за стрелбата) и ги помоли любезно да изпратят целия багаж на нея и Хънтър в „Хилтън“.
– Можеш да го запишеш на картата ми – каза му тя.
– Не бих си и помислил за това, мис Йънг – отговори портиерът. – Моля, възстановете се бързо. Град Лос Анджелис е в мислите и молитвите си за вас и мистър Риърдън.
– Много мило от ваша страна – каза му тя.
– Багажите ви ще бъдат в новия ви хотел до час.
– Още веднъж ви благодаря – каза тя, докато изключваха телефона.
Това беше благословия, помисли си тя, защото нямаше нито дрехи, нито тоалетни принадлежности, а последното нещо, което искаше да прави, беше да носи отново същите гадни дрехи от вчера.
След разговора Кали отиде и си взе хубав и дълъг душ. Тази сутрин всичко я болеше, осъзна тя. Болеше и щипеше – малки болки, които не беше усещала в стреса и суматохата от предишния ден, сега ги усещаше остро.
Малките порязвания по дланите ѝ от счупеното стъкло изгаряха от топлината на струята на душа. В същото време и беше приятно да стои там, в парата, да затвори очи и да позволи на мускулите си да се затоплят и леко да се отпуснат. Вратът ѝ беше толкова стегнат, сякаш някой беше завъртял въображаеми винтове в раменете ѝ и беше накарал всеки мускул да изпъкне като цигулкова струна.
Мислеше си за Хънтър, докато затваряше очи и усещаше топлината и изгарянето на всичките си малки ранички.
Образът му, който лежеше в това легло, напълно неподвижен, а подутото му тяло беше увито, сякаш болницата беше в процес на мумифицирането му – беше като нещо от филм на ужасите. Хънтър беше най-жизненият мъж, когото Кали някога беше срещала, а сега беше станал слаб, крехък и студен.
Онзи маниак беше откраднал Хънтър от нея, точно когато нещата между тях най-накрая се превръщаха в нещо. Като си помисли така, Кали се почувства егоистка и отвори очи, довърши душа, излезе и започна да се подсушава.
Вече не става въпрос за теб – каза си тя. Не става въпрос за твоето разочарование или за това как е повлияло на връзката ви. Става въпрос за него – за Хънтър. Той не мислеше за себе си, когато рискуваше живота си, за да те спаси.
Искаше ѝ се да има дори половината от неговата сила. Как бе успял да бъде толкова силен в онзи момент – напълно без страх или колебание? Дори Шон бе замръзнал, когато се бе сблъскал с реалността на едно наистина жестоко нападение.
Но Хънтър бе проявил смелост и не се бе уплашил от насилника с пистолета. Когато е трябвало да действа, Хънтър е действал, без да се замисля, и в резултат на това Кали е все още жива.
Тя реши да прилича повече на Хънтър – да мисли по-малко за собствените си нужди и страхове и повече за това какво може да направи, за да му помогне.
Тази убеденост я укрепи за предстоящия ден, за който знаеше, че ще бъде труден и страшен. Но тя щеше да седне до него в болницата и щеше да бъде там всеки ден, всеки възможен час, докато той не се прибере у дома.
Докато чакаше да пристигне багажът ѝ, тя носеше безплатен халат за баня. Около половин час по-късно и се обадиха от рецепцията и ѝ казаха, че някой ще дойде след малко.
Портиерите бяха почтителни до неузнаваемост – сякаш се занимаваха с нещата на първата дама. Дори не можеха да срещнат погледа ѝ, докато разтоварваха чантите и куфарите един по един и ги слагаха в стаята ѝ.
Тя се опита да им даде бакшиш, но те категорично отказаха. Единият от тях размаха ръце с болезнено изражение.
– Не можем да вземем нищо от вас, госпожо. Моля. Моля. За нас е удоволствие да ви помогнем.
Те си тръгнаха и Кали затвори вратата, чудейки се докъде се е разпространила новината за нападението и какво съобщават за него. Реакциите на хората създаваха усещането, че целият Лос Анджелис говори за случилото се – и може би беше така.
Облекчена, че най-сетне има дрехи, Кали облече скромна тъмносиня рокля и най-скромните обувки с токчета, които беше взела със себе си. Разбира се, тя не беше планирала подобно нещо и затова гардеробът ѝ беше ограничен. Освен това бяха предвидили да останат в града само няколко дни, но засега имаше достатъчно дрехи, за да се справи. Скоро обаче щеше да и се наложи да отиде и да си купи още някои неща.
Все още беше твърде рано, за да отиде в болницата, затова слезе долу и закуси сама в малкото кафене, което беше пристроено към хотела. Чувстваше, че очите на хората са вперени в нея, че я наблюдават, че я разпознават.
Може би сега просто съм параноична, помисли си тя. Но със сигурност изглеждаше така, сякаш хората я разпознават, особено персоналът на хотела.
Кали отпи от кафето си и изяде един шоколадов кроасан, след което реши да вземе вестник, за да го прочете. Очакваше, че може да има статия за случилото се вчера, но не очакваше тя да е на първа страница.
Но тя беше там, в строго черно и бяло. Заглавието гласеше:
Авторът на „Син хоризонт“ е тежко ранен при стрелба в ресторант
Очите на Кали се разшириха, докато се взираше в заглавието. Когато го видя, за момент всичко застина, докато се опитваше да проумее, че тази история е за Хънтър – нейния Хънтър. Разбира се, беше разбрала, че той е донякъде известна фигура в бранша, но сега и хрумна, че всъщност е доста известен.
В статията той е наречен иконоборчески литературен отшелник, дори в един момент го сравнява с Джей Ди Селинджър. По-нататък в статията се казва, че Хънтър е бил известен с чара си, добрия си външен вид и абсолютното си нежелание да напише продължение на книга, която е развълнувала читателите, и на филм, който е спечелил над сто милиона долара в световен мащаб и е бил номиниран за три Златни глобуса и два Оскара.
Той продължи да описва основните подробности от инцидента, като назова Кали и Шон като жертви и дори нарече Кали приятелка на Хънтър. Отбелязваше, че Терънс е бизнесмен от североизточната част на страната, но не споменаваше мотива му за нападението. В статията се споменаваше също, че Хънтър е изтръгнал пистолета от ръцете на Терънс и че Терънс е бил убит в последвалата схватка.
Докато приключи с четенето на статията, дланите на Кали се изпотиха, а сърцето ѝ заби учестено. По някакъв начин знанието, че всички тези непознати следят историята, я караше да се тревожи много.
Но не забравяй – каза си тя – че вече не става въпрос за теб. Това е просто начинът, по който се случва.
Щеше да и се наложи да си напомня този факт.
Приключвайки с малката си закуска, Кали сгъна вестника под мишница и излезе навън в хладния, но свеж утринен въздух. Щеше да се опита да отиде при Хънтър възможно най-скоро, а ако искаха да изчака, щеше да седне и да чака.