***
Вървейки към болницата, Кали се съсредоточи върху това, което искаше да постигне днес. Първият ѝ приоритет беше да види Хънтър и да бъде с него. На второ място искаше да разбере повече за състоянието му и какви са очакванията за възстановяването му. Ако отново не искаха да разкрият нищо директно пред нея, винаги можеше да работи чрез Скарлет.
Докато пристигне на сестринското място в интензивното отделение, Кали се чувстваше готова да се справи с всичко, което и се изпречи на пътя.
Това, което не очакваше, беше реакцията, която получи, когато дежурната сестра я видя.
– О, очаквахме ви! – Каза младото момиче с усмивка.
Кали спря на място.
– Очаквате ме? – Попита тя, като си помисли, че медицинската сестра сигурно я бърка с някого другиго.
Момичето се изчерви малко.
– Вие сте тук, за да видите Хънтър Риърдън, нали? Вие сте Кали Йънг?
Кали кимна, развълнувана.
– Да. Откъде знаеш коя съм?
– Ти си навсякъде в новините – каза тя. – Съжалявам, надявам се, че не съм ви обидила.
– Не, всичко е наред – каза Кали, напомняйки си за пореден път, че никоя от публичните прояви няма значение дори на грам в сравнение с това да се увери, че Хънтър е добре.
– Значи мога да отида и да го видя?
– Абсолютно. Той е буден и изрично ме попита за теб тази сутрин, когато дойде в съзнание.
Кали усети как сърцето ѝ се ускорява двойно.
– Събудил се е? – Каза тя, стискайки чантата си.
– Да. От няколко часа е в съзнание и – трябва да кажа – има много енергия за човек, който е преживял това, което е преживял.
Забърза по коридора и след секунди тя беше там. Вратата беше открехната и тя нахлу, без да се интересува какво се случва и кой друг може да е там.
Чуваше гласове, но нищо от това нямаше значение.
Единственото, което имаше значение, беше да го види отново, да говори с него, да го обича.
Хънтър беше подпрян на няколко възглавници и явно се беше събудил, когато тя влезе в стаята.
Наблизо стояха още двама мъже, но тя напълно ги игнорира.
Хънтър говореше, но когато я видя, се свлече по средата на изречението.
Очите им се срещнаха и той ѝ се усмихна, призрачно красива усмивка, а дъхът ѝ застина в гърдите. Тя претича през малкото пространство и трябваше да се спре да не скочи в ръцете му, защото той беше болен и ужасно наранен и тя не можеше да направи нищо повече от това да хване ръката му и да я целуне отново и отново, а след това да целуне нежно устните му.
Той я целуна обратно, устните му бяха топли и меки и напълно, изцяло негови – нищо не се беше променило, въпреки всичко, което беше преживял. Той все още миришеше на Хънтър, имаше вкус на Хънтър – и докосването му отново правеше всичко наред.
– Благодаря на Бога – прошепна тя и се разплака тихо.
– Хайде сега – каза той, галейки я по косата, докато тя плачеше на врата му. – Всичко е наред – каза и той. – Аз съм тук, Кали. Аз съм тук.
– Мислех, че ще те загубя – каза тя и най-накрая го погледна.
По лицето му беше набола брада и тя я докосна с любов, усмихвайки се през сълзите си.
– Няма да ме загубиш. Не можеш да ме загубиш, даже и да се опиташ, бебе. – Тя сведе глава и се опита да не се срине. – Много ли ли те боли?
– Чувствам се по-добре. Това не е точно ден на плажа.
– Глупав въпрос – каза тя.
– Но аз съм жив. Болката ми казва, че съм жив, защото съм почти сигурен, че мъртвите хора не усещат болка. Както Терънс не изпитва болка в момента.
– Това е вярно – съгласи се тя.
– Е, тогава предполагам, че знаем кой е получил по-лошия край на сделката.
Сега Кали имаше възможност да си поеме дъх. Тя се обърна и погледна към мъжете, които стояха наблизо. Единият от тях беше напълно непознат – чернокож мъж на средна възраст с подстригани мустаци и ниско подстригана коса. Той и се усмихна за кратко и кимна с глава.
Другият мъж изобщо не беше непознат. Това беше детективът, който беше назначен по нейния случай, този, който беше толкова подозрителен към Хънтър.
– Детектив Филипс? – Каза тя, шокирана, че го намира тук.
Беше облечен в бежов костюм и яркожълта вратовръзка. Сините му очи се взираха директно в нея, докато кимаше леко с глава.
– Здравей, Кали.
– Надявах се никога повече да не ви видя – каза тя.
Той кимна.
– Искам само да ти кажа, че се извинявам за това, че провалих теб и Хънтър в полицейската си работа.
– Не си ме провалил – изсумтя Хънтър.
Кали усети как кръвта ѝ кипва при вида на детектива в стаята с тях, въпреки извинението му.
– Разбира се, че те е провалил – каза тя. – Мислеше, че ти си опасен, и пренебрегна предупрежденията ни за Терънс!
Хънтър се засмя накъсано, сякаш му беше болезнено да издава този звук.
– Сега, Кали, това не е съвсем вярно. Онова телефонно обаждане, което приех в бара, беше от детектив Филипс и той се опитваше да ме предупреди за Терънс.
– Наистина? – Кали погледна към детектива, който сви рамене.
– Закъснях с предупреждението си с около три минути – каза детективът. – Три минути, които, за съжаление, направиха цялата разлика в света.
Хънтър го погледна.
– Ако не бяхте ми се обадили, щях да седя точно срещу Терънс, когато той влезе в ресторанта, и вероятно сега щях да съм мъртъв.
– Оценявам, че го казваш, Хънтър – каза тихо детективът.
Кали беше зашеметена. Можеше ли денят да стане още по-необичаен? Първо влезе и намери Хънтър буден и нащрек, а след това откри дръпнатия детектив да се мотае в болничната му стая. И за капак на всичко, те си правеха комплименти и се разбираха.
Какво следва? Чудеше се тя. Дали щеше да вали дъжд от котки и кучета?
– Трябва да продължа с представянето – каза Хънтър. – В края на краищата, не обичам да бъда груб домакин. Анди Джонстън, адвокат, запознайте се с Кали Йънг.
Чернокожият мъж със спретнати мустаци се усмихна и протегна ръка.
– Приятно ми е да се запозная с вас, госпожо. Хънтър е говорил много добре за вас.
Ръката на Анди беше хладна и суха.
Кали стисна ръката му.
– Вие сте адвокат? – Попита тя.
Той се усмихна, а очите му излъчваха веселие.
– Това е мръсна работа, но някой трябва да я върши, а за съжаление не бях достатъчно добър в бейзбола, за да играя за „Янкис“.
– Той е на хонорар в продуцентската ми компания и е много, много добър.
Привлякох го, за да се справи с някои неотложни правни въпроси – каза и Хънтър.
– Какви правни въпроси? – Попита Кали, изпитвайки някаква странна тревога, докато се опитваше да разбере какво правят тези двама мъже тук.
– Може би не си забелязала, но в момента не съм във върхова форма – каза Хънтър и се усмихна – усмивката му се превърна в гримаса. – Господи, това боли.
– Какво? Какво става? – Попита тя, а сърцето ѝ внезапно заби.
– Всичко е наред. Просто понякога, ако се помръдна дори малко по определен начин, ме болят гърдите. – Той пое плитко един-два дъха и се опита отново да се усмихне, но Кали разбра, че дискомфортът му е силен. – Както и да е, минава бързо – завърши той.
– Трябва да си починеш – каза му тя. Обръщайки се към детектива и адвоката, тя реши да сложи край на тези глупости. – Знам, че Хънтър има неща, които иска да обсъди с всеки един от вас, но мисля, че точно сега трябва да прекара времето си във възстановяване, а не да се занимава с бизнес дела.
– Кали – каза Хънтър. – Задръж. Не можеш просто да ги отпратиш.
– Защо да не мога? Не е добре за теб да се занимаваш с бизнес от болничното си легло. Може би не го осъзнаваш, Хънтър, но едва не те убиха.
– Повярвай ми, осъзнавам го.
– Значи се нуждаеш от подходяща почивка.
– Знам това, но първо трябва да се оправят някои неща. Не мога да си почина, ако се притеснявам за бизнеса си и за това кой ще ръководи ежедневните операции, докато се върна.
Това постави нещата в нова светлина. Кали се почувства глупаво, че се е опитала да се намеси и да поеме нещата, когато всъщност не е познавала цялата ситуация.
– О, добре – отвърна тя засрамено.
Той отново и протегна ръка и тя я хвана с удоволствие.
– Слушай, имам нужда да бъдеш силна за мен точно сега – каза ѝ той. – Защото планирам да ти възложа много отговорности, докато съм в болницата.
– Разбира се. Ще направя всичко, което ти е необходимо.
Той и кимна.
– Добре. – След това Хънтър насочи вниманието си към Анди. – Донесохте ли документите, които обсъждахме?
– Донесох – каза Анди, отвори луксозна кожена чанта и извади отвътре папка. – Това е всичко, което ще ти е необходимо, за да дадеш на госпожа Йънг пълномощно и изпълнителни правомощия в компанията ти.
– Чудесно.
– Чакай – какво? – Попита Кали. – Пълномощно?
Хънтър я погледна.
– Чух, че не си в състояние да ме посетиш или да говориш с лекарите за състоянието ми. Тъй като не сме женени, единственият начин, по който мога наистина да се уверя, че ще можеш да участваш във всяко решение, е да ти дам пълномощно. По този начин, ако нещо се случи с мен…
– Нищо няма да ти се случи – каза тя. – Най-лошото е минало.
– Както и да е, аз няма да рискувам. Не мога да си позволя да се появи нещо, което да ти попречи да вземеш важните решения, ако аз самия не съм в състояние да ги взема.
Това изявление я смрази. Разбира се, че той щеше да е в състояние да взема важните решения, сега, когато беше в съзнание и след операцията. Нямаше причина да прави каквото и да било от това, освен ако не очакваше отново да му се случи нещо лошо.
– Това не ми харесва, Хънтър – каза тя и гласът ѝ се пречупи. – Не мисля, че трябва да говориш по този начин и да мислиш по този начин. Ти се подобряваш.
Очите му срещнаха нейните и тя не видя там страх, нищо от това, което правеше, не беше мотивирано от тревога или параноя. Всъщност той беше по-спокоен и по-силен от нея в момента.
– Може и да се подобрявам, но все още съм прикован към леглото. Имам нужда от някой, на когото мога да се доверя като на заместник, който да взема решения и да продължи да ръководи бизнеса, докато аз се концентрирам върху лечението.
– И ти искаш аз да го направя – уточни тя.
– Ти си единственият човек, на когото се доверявам – каза той просто.
Адвокатът ѝ подаде папката.
– След малко ще ви помолим да подпишете тази поредица от договори и формуляри – каза той. – Мога да ги разгледам с вас толкова подробно, колкото ви е необходимо, за да се чувствате комфортно относно това, с което се съгласявате. И разбира се, никой не казва, че трябва да подпишете, ако не искате.
– Ще подпиша всичко, което Хънтър иска – не ми трябват никакви обяснения, за да се съглася да го направя.
Веждите на Анди се извиха.
– Това е много благородно от твоя страна, но все пак трябва да сте наясно какви ще са задълженията ти в правен смисъл. – Анди прелисти страницата на договора, на която се подписваше. – По същество господин Риърдън ви предава контрола над цялото си имущество, банковите си сметки, бизнеса си и ще имате право да правите всички неща, които господин Риърдън може да прави. Това включва и вземането на решения за медицинските му грижи, ако той не е в състояние да вземе това решение сам.
В ръката ѝ бе пъхната химикалка. Тя погледна към Хънтър, който я гледаше леко примижал, без да мига.
– Наистина ли искаш това? – Попита го тя.
– Наистина искам това.
Тя поклати глава веднъж и се подписа. И след това, докато Анди обясняваше по-нататък, тя се подписваше отново и отново, и отново, като поставяше инициали, датираше и подписваше, докато Анди говореше на юридически език за тръстове, завещания, имоти и задължения, а тя започна да го игнорира, като просто поставяше химикалка върху хартията и пишеше името си, където той посочваше.
Накрая всичко беше готово. Анди се изправи, затвори огромната папка и я прибра обратно в куфарчето си.
– Отлично. Ще направя копия в три екземпляра и ще ги изпратя и на двама ви по електронен път. Мога ли да направя нещо друго, господин Риърдън? Мис Йънг? – Попита адвокатът.
Хънтър поклати глава.
– Достатъчно адвокати за днес – въздъхна той, а гласът му сега звучеше много слабо, сякаш идваше от дълбочината на гърдите му.
Анди отново стисна ръцете и на двамата, след което излезе от стаята, като остави визитната си картичка на масата, докато си тръгваше.
Назад към част 6 Напред към част 8