***
– Сега сме само тримата – усмихна се Хънтър.
Кали сгъна ръце и погледна към детектива.
– Защо е още тук?
– Не бъди толкова строга към него.
– Съжалявам, че го обвинявам, особено ако се е обадил и се е опитал да те предупреди. Но искам да прекарам известно време насаме с теб.
– Първо, трябва да обясня защо е тук – отвърна Хънтър. Тя изчака обяснението му. – Заповядай.
– Първо имам нужда от малко вода – изсумтя Хънтър и направи знак към хартиената чаша на подноса до леглото си. По начина, по който движеше ръката си, изглеждаше, че е необходима почти цялата му енергия само за да я повдигне леко.
Кали бързо се наведе и грабна чашата, нетърпелива да му помогне по осезаем начин. Тя премести чашата до устните му и я задържа там, докато той бавно отпиваше. Очевидно не му беше нужно много, за да утоли жаждата си.
– Добре е – каза той и се намръщи.
– Боли ли те?
– Това е глупав въпрос. Погледни ме. Трябва да съм Железен човек, за да не ме боли в момента.
– Знам това. Но влошава ли се? Трябва ли да отида и да повикам медицинска сестра?
Той поклати глава.
– Скоро ще дойде медицинска сестра. По тези места не ми дават много време за себе си.
Кали постави чашата обратно в подноса и отново погледна детектива.
– И защо е тук? – Обърна се тя към Хънтър.
Хънтър се усмихна леко и очите му отново срещнаха нейните, което предизвика същата стара искра на електричество в тялото ѝ. Само че сега, освен тази искра, тя изпитваше изгаряща агония на любов към него – нещо толкова дълбоко, че дори не можеше да го назове. Този мъж се беше отказал от почти всичко заради нея и тя знаеше, че ако се наложи, би направил всичко отново в този момент. Никой досега не я беше карал да се чувства толкова обгрижвана и тя се страхуваше да не го загуби.
– Детектив Филипс е тук, защото аз го помолих да бъде тук. – Хънтър преглътна, затвори очи за кратко и продължи да говори. – Защото все още има реална опасност за теб и за мен.
– Каква опасност? – Попита тя, а по ръцете и краката ѝ се прокрадваше странно изтръпване.
– Разбрах кой е Леви – подхвана детективът от ъгъла на стаята. – Така най-накрая разбрах, че си ми казвала истината за Терънс, и така разбрах, че двамата сте в опасност в Лос Анджелис.
Кали не разбираше.
– Ти разбра кой е Леви? Какво означава това?
– Човекът, когото познаваш като Леви, всъщност е Тревор Крейвън, синът на Терънс Крейвън – каза ѝ детектив Филипс.
Тя погледна към Хънтър, който кимна бавно.
– Знам. Шокиращо, нали? – Каза Хънтър.
– Как разбрахте кой е той? – Попита Кали.
– Старата добра полицейска интуиция – отговори Филипс. – Бях потънал в твоя случай и почувствах, че нещата просто нямат смисъл. Първоначално това ме накара да бъда подозрителен към Хънтър, но после и това не ми се понрави. Затова отидох и разговарях с първата съпруга на Терънс, Рита. Бяха се развели преди почти две десетилетия, но разбрах, че тя живее в Западен Масачузетс, така че я открих и разговаряхме – строго извън протокола.
– Не мога да си представя през какво е трябвало да я прекара – каза Кали и изтръпна при мисълта за брак с този човек.
– Не мисля, че на Рита ѝ е било много приятно да си спомня за онези времена. Тя казва, че Терънс е бил жесток човек, който можел да бъде външно очарователен, бил изключително интелигентен и целеустремен. Каза ми също, че най-много съжалява за това, че му е позволила да и отнеме сина и Тревор. Била толкова отчаяна и уплашена от това какво ще направи Терънс, ако му откаже, че на практика се отказала от родителските си права върху момчето.
– Така че сега знаем как е завършило това – пошегува се Хънтър.
– Когато я попитах дали изобщо поддържа контакт с някой от тях, тя каза, че не. Малко след това срещата ни приключи и първото нещо, което направих, беше проверка на Тревор Крейвън в нашата база данни. За разлика от стареца, Тревор има дълго досие.
Кали изтръпна, като си помисли как е останала сама с Леви – или Тревор – и какво е направил с нея онази вечер в киното. Споменът за това как рови в чантата ѝ и проверява очите ѝ, за да види дали е още жива – от това краката ѝ отслабнаха като гумени.
– Добре ли си? – Попита Хънтър, като изпъна врата си, за да я види по-добре.
– Добре съм, добре съм. Продължавай – каза тя и седна на стола в подножието на леглото на Хънтър. – Просто трябва да седна за секунда.
Детективът погледна към Хънтър, който му кимна да продължи.
– Както и да е – каза Филипс – Тревор изглежда е бил подготвен за насилник на баща си. Изглежда, че има талант да си цапа ръцете и това си личи. Арестите му започват още когато е тийнейджър и продължават чак до наши дни. Те включват всичко – от дребни кражби до нападения и палежи. Той е млад човек със свежо лице, който е толкова хладнокръвен, колкото и останалите.
– Чудесно – засмя се Кали. – Чип от стария блок.
– Предполагам, че ще го разпознаеш – каза Филипс, извади малка снимка от портфейла си и ѝ я подаде.
Кали я погледна. Беше снимка на мъж и очевидно беше Леви, макар че на тази снимка косата му беше малко по-дълга и имаше наченки на брада и мустаци. Тя кимна, примирена с грозната истина.
– Това е той точно така. – Тя бързо върна снимката, като се почувства мръсна само като я докосна.
– Успях да получа и негова снимка от камерата за наблюдение в деня, в който го срещнахте за първи път. И чрез нея успях да намеря псевдонима, който е използвал, и да го проследя до откраднатата самоличност, която е създал точно за тази цел.
– Не можахте ли да го арестувате?
– Той се е скрил, изчезна – каза Филипс и поклати глава. – Ще се появи отново в някакъв момент и ще го хванем. Но засега трябва да сме внимателни. Подозирам, че е изключително лоялен към баща си и потенциално много ядосан и отмъстителен заради смъртта на Терънс.
Кали започна да дъвче нокътя на палеца си.
– Значи не е свършило – каза тя, като погледна и двамата. – Все още сме в опасност.
– Затова е тук – каза Хънтър. – Искам да е до теб, двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата – без изключения.
Сега тя се изправи, недоверчива.
– Чакай малко. Поставяш ме под двадесет и четири часова охрана? Ти си този, който е в най-голяма опасност, Хънтър. Ти си този, когото Тревор ще преследва – ти си убил баща му.
– Аз съм в безопасност тук. Медицинските сестри и охранителите са под строги инструкции за това на кого да позволяват да ме посещава.
Тя се ухили.
– Ако онзи психопат иска да влезе в стаята ти, може да го направи. Ще намери начин да дойде и да те нарани.
– Може би е така. Може би ще наема някой, който да стои на стража пред стаята ми. Но засега най-много се тревожа за теб и вярвам, че детективът ще се погрижи да си в безопасност по всяко време.
Тя стисна юмруци.
– Това е абсурдно, Хънтър. Не може някой да ме следи по цял ден. Няма да го направя.
– Ще стане.
– Слушай, нямам нищо против, ако той седи в колата пред хотела ми през нощта – нещо такова. Но нямам нужда от тайните служби.
Хънтър сви рамене.
– Това наистина не подлежи на обсъждане.
Беше изненадана, че Хънтър все още може да я вбесява толкова много, след всичко, което бяха преживели заедно. Тя посочи към него.
– Току-що ме постави да отговарям за бизнес делата ти и за всичко останало. Така че мога просто да го уволня.
Хънтър поклати глава.
– Не. – Това е единствената подробност, за която съм се погрижил отделно, и е единственото нещо, върху което нямаш контрол. Настоявам детектив Филипс да осигури охрана, докато този въпрос бъде уреден или докато не мога да те защитя сам.
Кали осъзна, че няма как да спечели този спор. Хънтър беше взел решението си и последното нещо, което тя искаше да направи, беше да му създаде стрес, когато беше толкова уязвим. Ако това му беше необходимо, за да се почувства по-добре, да се отпусне и да се излекува, тя щеше да го изтърпи.
Но нямаше да ѝ хареса.
– Добре, добре – приемам решението ти – промълви тя.
– Добре.
– Но той може да напусне стаята сега. Да застане навън в коридора или нещо подобно – каза тя.
Филипс се усмихна и бързо излезе, стъпките му затихнаха, докато отиваше и затваряше вратата след себе си.
– Не си мила – нежно я смъмри Хънтър.
– Не ми харесва – каза тя. – Той е гадняр.
– Не, той е добър човек.
– Дори не искам да си губя повече времето да го обсъждам – каза тя, върна се до леглото на Хънтър и придърпа един стол, за да може да седне близо до него.
Той изглеждаше блед и уморен. Очите му имаха тъмни кръгове под тях, сякаш някой беше сложил там петна от въглен. Тя чуваше дишането му, някак неравномерно и пресипнало.
Той хвана ръката ѝ и я стисна здраво, като я гледаше внимателно.
– Обичам те толкова много – каза той тихо.
Назад към част 7 Напред към част 9