***
Тази нощ беше вълшебна. Върнаха се в къщата на Ред в Кънектикът и той ѝ позволи да шофира чак до вкъщи. Колата се управляваше като насън, макар че тя трябваше да свикне с това, че педалът на газта реагира толкова отзивчиво. Само един грам натиск от крака ѝ и колата щеше да скочи напред. На Ред сякаш му харесваше да я гледа как се мъчи да контролира звяра, както той го наричаше.
Това правеше шофирането забавно и различно. Ред се държеше така, сякаш от раменете му бе паднала огромна тежест. Той се шегуваше с нея и се държеше непринудено и лекомислено.
Когато се прибраха вкъщи, той я пренесе през прага на входа на главната зала, като и двамата се кикотеха като ученици. А след това се качи направо в спалнята, където тя легна на леглото, а той я гледаше дълбоко в очите и.
Двамата се гледаха дълго и се усмихваха.
– Мога да гледам в очите ти цяла нощ – каза той, като отметна косата и от челото. – Мислех, че съм те изгубил завинаги, но ти си тук с мен. Това е като сън.
– Толкова се радвам, че дойде и ме намери тази вечер – каза тя.
– Винаги ще идвам за теб – каза и той. – Винаги.
– И никога не ме пускай на друг курс по йога – засмя се тя.
– Никога. Отсега нататък ще получаваш частни уроци.
– Кажи ми, че никога няма да ме оставиш да си тръгна – прошепна тя.
– Никога няма да те пусна.
– Обещай ми.
– Обещавам, кълна се във всеки бог във вселената. – Той целуна нежно устните ѝ и тя отвори уста за него. Никол сложи ръце на гърдите му и ги прокара надолу към корема му, усети как цялото му тяло потрепва, когато го докосна.
– Искам да правиш любов с мен – прошепна тя.
Той започна бавно да я съблича, а тя събличаше него. Издърпа блузата му над главата и прокара ръце по стегнатите му коремни мускули.
– Никол… – изстена той.
И двамата вече бяха свалили блузите си. Никол беше само по сутиен, а Ред плъзна ръце под него и погали зърната ѝ, натисна сутиена нагоре, докато той не се откъсна изцяло от нея, разкривайки голите ѝ гърди. Тя се засмя.
– Какво е това, трик, който си научил през всичките тези години на женкарство?
– За първи път се случва, кълна се – каза той и вдигна ръка.
– Не знам дали ти вярвам. Но всъщност не ми пука. Целуни ме.
И той я целуна, по-страстно от всякога. Те се наслаждаваха един на друг, като не бързаха, нищо не беше прибързано. И за първи път Никол усети, че той ще ѝ позволи да поеме малко контрол, ако иска. Позволяваше ѝ да го докосва, без да иска разрешение, дори ако искаше да докосне голата му кожа.
Този нов обрат някак си направи контакта между тях още по-интимен.
Ред я целуна по устните, а след това я целуна по челото. След това целуна бузите ѝ и клепачите ѝ, когато тя затвори очи.
– Никога не спирай да ме целуваш – каза му тя.
И той допря устни до всеки сантиметър от горещата ѝ кожа. Ръцете ѝ, раменете ѝ, шията ѝ. Прекарваше време в целуване и гризане на ушите ѝ, шепнеше ѝ любовта си към нея.
– Бих направил всичко за теб, Никол. Само ми кажи. – Тя му промълви да продължи да прави това, което правеше.
Той облизваше зърната ѝ, като първо стимулираше едното, а след това и другото, докато те се изправиха. Той прокара пръсти по зърната ѝ и тя изстена, викайки. Ред се наведе отново и обходи зърното ѝ с език, а след това започна да смуче и да смуче.
– О, Боже – извика тя. – Не спирай, усещането е толкова хубаво. Моля те, не спирай.
Той смучеше и облизваше, а усещането беше невероятно. Хлъзгавата ѝ долна част се овлажняваше, докато той продължаваше да ѝ доставя удоволствие. Скоро той се спусна върху нея и всяко усещане, което изпитваше, докато устните и езикът му изследваха входа ѝ, беше като разцъфнал фойерверк – всяка нова експлозия предизвикваше верига от други експлозии.
Със затворени очи тя виждаше експлозиите в съзнанието си, разцъфнали в най-различни цветове и форми.
– О, Боже, Ред! – Извика тя, когато пръстите му започнаха да стимулират клитора ѝ в същото време, когато езикът му се плъзна в нея.
Експлозиите вече достигаха кресчендо и тя крещеше в пълна изоставеност. Цялото ѝ тяло се свиваше като от болка, но това изобщо не беше болезнено – просто беше толкова интензивно и всяко нервно окончание беше чувствително до такава степен, че вече беше прекалено.
Тя изпита най-силния, дълбок, освобождаващ оргазъм.
След като свърши, тя лежеше и дишаше учестено, а сърцето ѝ биеше учестено. Едната ѝ ръка се полюшваше слабо към лицето ѝ.
– О, Боже. Не мога… дори не мога да говоря в момента.
Ред се плъзна до нея, притискайки топлото си тяло към нейното. Устните му се допряха до бузата ѝ, а след това и до ухото ѝ.
– Да те гледам как изпитваш удоволствие от това, което правя, е най-невероятното нещо, което някога съм изпитвал – каза и той. – Никога няма да ми омръзне да те правя щастлива, Никол.
– А ти? – Каза тя.
– Ами аз?
Тя се обърна към него, възвръщайки част от разсъдъка си.
– Искам да ти доставя удоволствие.
– Всичко е наред – каза той, целуна я леко по челото и погали косата ѝ. – Тази вечер не става въпрос за мен.
– Но е за мен – каза му тя. И тогава целуна голите му гърди, облизвайки солената му кожа, опитвайки зърната му. Тялото му беше твърдо като скала, отчасти от възбуда, но тя знаеше също, че това е трудно за него. Беше се отказал от част от легендарния си контрол за нея.
Тя щеше да се погрижи да не съжалява за това.
Никол целуна корема му, като го облиза до мястото, където върхът на еректиралия му пенис се усещаше през панталоните. Тя бързо ги разкопча, докато Ред стенеше от очакване. Тя смъкна боксерките му едновременно с панталоните и след това нежно целуна върха на красивия му член.
Тялото му се напрегна още повече, но тя разбра, че това е от удоволствие.
– Мисля, че след малко ще експлодирам – прошепна той хрипливо. – Не мога да се контролирам.
– Не е нужно – каза тя и се усмихна, докато го поемаше в устата си, отначало деликатно. Но след това агресивно се плъзна надолу по ствола му и го поемаше все по-надолу и по-надолу, а той забиваше бедрата си в нея.
– Не мога да издържа, усещането е твърде шибано – изсъска той през зъби.
Тя започна да гали основата на пениса му, докато се поклащаше нагоре-надолу по главата и горната част на мъжествеността му. Никога през живота си не беше усещала нещо толкова твърдо; той беше като стомана.
И тогава той избухна, викайки, когато свърши.
Тя пое всичко, поглъщайки го точно както миналата седмица. Само че този път беше избрала да го направи, беше поела контрола над него в свои ръце. Никол се наслаждаваше на кулминацията му поне толкова, колкото и той, и самата тя изпита малка вълна от оргазъм, когато той свърши в топлата ѝ, влажна уста.
***
После тази нощ, след като и двамата се бяха изкъпали и преоблекли, Ред поръча китайска храна и тя беше доставена до вратата им.
– Най-добрата в цял Кънектикът – каза ѝ той, докато носеше найлоновите торбички, пълни с храна за вкъщи, в трапезарията.
Беше малко странно да се храни в такава луксозна стая, особено като се знаеше, че само преди няколко дни тя е била сцена на избухването на Ред. Нямаше обаче и следа от разрушенията – стаята беше безупречна, както и първия ден, в който я беше видяла.
Той отвори малките кутийки и разпредели храната в красиви чинии за двамата. След това седнаха един до друг на голямата дървена маса и започнаха да ядат, като си говореха и се смееха.
– Защо Глен мига толкова много? – Попита го тя.
Той я погледна.
– Не знам за какво говориш – каза той, а след това започна да мига бързо.
Никол сложи ръка на устата си, за да прикрие смеха си – едва не изплю храната си.
– Мислиш ли, че Реми може да е бисексуална? – Попита тя.
– Не бъди смешна. Тази жена никога не е докосвала мъж през живота си. – Тя отново се захили.
– Ред!
– Сериозно говоря – каза той. – Защо мислиш, че и харесва да те държи в офиса до късно през нощта?
– Замълчи.
Той се усмихна.
– Не бива да говоря извън работните отношения. Искам да кажа, че тя не ти е споменавала нищо за това.
– Не, но просто имам това усещане.
Той грабна с ръка едно свинско шишче и отхапа огромна хапка.
– Никол, искаш да ми кажеш, че имаш Радар за това?
Тя му се усмихна.
– Приятно ми е да те видя така. – Тя постави краката си в скута му, докато въртеше малко макарони на вилицата си.
– По какъв начин?
– Спокоен. Забавен. Да бъдеш себе си.
Той ѝ се усмихна.
– Ти разкриваш най-доброто в мен, Никол.
– Не винаги.
– Винаги. – Той изведнъж постави чинията си на масата. – Чакай малко. – Свали леко краката ѝ от скута си и излезе от стаята.
– Къде отиваш?
– Веднага ще се върна! – Извика той и тя чу стъпките му да се отдалечават по коридора.
Тя продължи да яде храната. Беше гладна – Ред беше прав, като казваше, че това е най-добрата китайска храна в Кънектикът. Не можеше да си представи нищо по-вкусно от това.
Няколко минути по-късно той се върна със странен блясък в очите.
– Какво правиш? – Попита тя и седна по-изправена на стола си, вече подозрителна.
– Поправям една голяма грешка, която направих – каза и той.
– Какво? За какво говориш? – Попита тя, докато той вървеше право към нея.
И тогава той падаше на колене точно пред нея и разкриваше
годежния пръстен в дланта си.
– Моля те, прости ми и ме направи най-щастливия, най-гордия мъж на света. Никол, все още ли ще се омъжиш за мен?
Това беше второто предложение и тя знаеше какво ще си помисли за него всеки човек в живота ѝ. Но все още не ѝ пукаше, защото дълбоко в себе си знаеше, че е правилно. Тя се усмихна със сълзи на очи.
– Да, разбира се, че ще го направя.
Той сложи пръстена на пръста ѝ, а след това се прегърнаха и целунаха.
Сега нещата наистина бяха различни, помисли си тя, изненадана от промяната в него.
Той се изправи на крака и отново седна до нея, а двамата довършиха храната си.
Когато се напълни до степен, в която щеше да се пръсне, Никол потупа стомаха си. Някак си потупването по корема я накара да мисли за бременността и майчинството.
А това я накара да си спомни за майката на Ред и за ужасния начин, по който се беше отнасяла с него, когато беше израснал.
– Чудех се – каза тя внимателно, без да иска да го разстройва след толкова невероятна нощ заедно.
– Да? – Попита той, попивайки ъгълчетата на устата си със салфетка.
– Все още ли поддържаш връзка с майка си?
За част от секундата тя видя как охраната му се вдига – като желязна порта, която внезапно се затваря. Очите му моментално станаха студени и далечни, а челюстта му – твърда. Но после сякаш усети какво се случва и съзнателно се насили да я остави.
Опита се да се усмихне.
– Имам контакт с нея. Най-вече защото брат ми все още е толкова близък с нея.
– Кога се виждаш със семейството си?
Той въздъхна.
– Предимно по празниците. Но определено си говорим често – малко прекалено често за моя вкус. Тя ми се обажда вероятно веднъж месечно.
– Питал ли си я някога защо е направила тези неща с теб?
– Шегуваш ли се с мен? – Той се засмя горчиво. – Определено не си се срещала с майка ми, ако изобщо задаваш този въпрос.
– Не мисля, че бих могла да се справя с нея.
Очите му се впиха в нейните и той просто ѝ позволи да го види. Очите му бяха тъжни, осъзна тя. Той беше тъжен човек в много отношения, под всичко това. И тя го обичаше заради тъгата, мрака и сложността му – и заради хумора му. Ред Джеймисън, под всички пластове блясък и разкош, под проблемите с контрола, гнева и страха да се доверява на жените – беше сладка душа.
Никол си мислеше, че всичко, което е изградил – всички бизнеси, известността, богатството и публичната му личност – са само защита за чувствителния човек, който все още съществува в центъра на всичко това.
– Ти си добър човек – каза му тя и го погали по бузата.
Той се усмихна и тя можеше да каже, че е малко захласнат.
– Никой досега не ми е казвал това – прошепна той.
– Но е вярно. Не го казвам просто така.
Той ѝ се усмихна.
– Благодаря ти, ангеле мой. Благодаря ти.