Глава 9
ХАЛЕН
Отпивах чаша горещо кафе, когато Генезис слезе долу. Повечето от момчетата вече бяха станали и си бяха тръгнали за деня, отивайки рано на работа. Наблюдавах я как объркано се оглежда, очевидно търсейки Рандал. Бях му позволил да си остави пижамата и го бях сложил в зоната за сядане с филм на телефона си.
Беше изключително не на себе си и ми се виеше свят, когато го виждах в този вид. Дори не се беше усмихнал, когато Пени му направи любимата закуска от палачинки с бита сметана, за да му помогне да се развесели. Той просто си играеше с храната, а за дете, което обикновено има такъв голям апетит, това беше ужасно тревожно.
– Днес ще заведа Рандал при терапевта му, веднага щом отвори – информирах Генезис. Тя се намръщи и в очите ѝ се появи загриженост за Рандал. – Той не е сънувал кошмар от няколко седмици насам. Този го прецака доста сериозно.
Тя сложи ръка на ръката ми.
– Ще се оправи – опита се да ме успокои тя, но нищо нямаше да облекчи тревогата, която изкривяваше червата ми.
Поех си дълбоко въздух.
– Надявам се да е така. Мразя да виждам детето в този вид. Шибаните сълзи на мен – признах.
Около три часа тази сутрин Купър ме намери навън да пуша, твърде навит, за да продължавам да лежа в леглото повече. Той мълчаливо седеше до мен, като беше подкрепата, от която се нуждаех, защото имах чувството, че душата ми се разкъсва на парчета.
Сякаш целият напредък, който Рандал беше постигнал, бързо намаляваше. Остави ме да се въртя по спиралата.
Генезис внезапно обви ръце около средата на тялото ми и ме изкара от главата ми. Издишах тихо и сгънах ръце около нея, зарових лице в извивката на шията ѝ, притискайки я плътно към себе си.
– Благодаря, че беше тук снощи – тихо ѝ казах. – Това прави нещата много по-поносими.
Тя целуна гърдите ми, преди да ме погледне с тези красиви очи.
– Казах ти снощи – винаги, Хален.
Протегнах ръка и прокарах възглавничката на палеца си по долната ѝ устна.
– Сигурна ли си, че си готова за това, бейби?
Тя кимна.
– Никога в живота си не съм била по-сигурна в нещо – каза ми честно. – Искам това с теб; искам да бъда част от твоето семейство, Хален – дори от клубното семейство.
Наведох се и поех устните ѝ в мека, бавна целувка. Тя изстена, когато я хванах за дупето и я придърпах толкова близо до себе си, че имах чувството, че телата ни ще се слеят.
Спомняйки си, че тя трябва да ходи на работа, а аз имам дете, за което трябва да се грижа, я пуснах със стон, като след това я целунах по челото.
– Отиди на работа. Ще ти се обадя след срещата му, става ли?
Тя ми кимна.
– Ако имаш нужда от мен, обади се, Хален. Знам достатъчно за клуба, за да знам, че Кайл ще ми позволи да си тръгна и да дойда при теб.
Боже, тази жена беше шибано невероятна.
– Върви на работа, бейби – казах ѝ отново. – Ще се обадя, ако имам нужда от теб – обещавам – уверих я аз.
Тя кимна и се приближи до Рандал, като се наведе, за да го целуне по върха на главата. Изненадващо за мен, той стана от дивана и я прегърна силно, като не я пусна поне цяла минута. А тази моя невероятна жена коленичи и също сгъна ръце около него, като го държеше толкова дълго, колкото той искаше да бъде държан.
От нея щеше да стане адски добра майка.
***
Терапевтът на Рандал беше предложил Рандал да си остане вкъщи от училище до края на седмицата, за да може умът му и тревожността му да се успокоят. Очевидно включването на Генезис в живота му беше предизвикало смущения и макар Рандал да беше изключително щастлив, че тя е част от живота му, това все още действаше като спусък.
Тя ми предложи да го държа близо до себе си, за да му върна чувството за сигурност, затова го водех на работа. Вече се бях обадил в училището му и им казах, че Рандал ще си остане вкъщи и че да, ще има проклето извинение в училище.
А след това се свързах с брат ми, за да го информирам за случващото се, така че когато от проклетото училище му се обадят за отсъствието на Рандал, той вече да е наясно.
Последния път, когато се случи нещо подобно и терапевтът му предложи да го държа извън училище няколко дни, се бяха обадили на брат ми и го бяха информирали за отсъствието на Рандал.
Това ме беше вбесило, като се има предвид, че когато имаше истински шибани оплаквания за това, че е пропуснал училище, никой не си даваше сметка, а вместо това уволняваше учителя, който беше загрижен за ученика.
Поклатих глава, стиснах зъби и направих необходимия завой, за да тръгна по пътя, който щеше да ме отведе до гаража. Това, че я уволниха, започваше да ме вбесява все повече и повече, докато си мислех за това. Това не беше правилно.
Поклатих малко глава и си отбелязах да поговоря с Купър, за да разбера какви конци могат да измъкнат той и Деймън, за да върнат на Генезис учителското място.
Също така трябваше да видя какво можем да направим, за да уволним всички, които не са взели насериозно оплакванията ѝ. Щеше да е само въпрос на време същите тези хора да пренебрегнат оплакването на някой друг, а това нещо не ме устройваше.
Спрях на чакълената площадка и паркирах пикапа си отстрани до оградата.
– Татко? – Попита Рандал. Обърнах се на седалката с лице към него, като му обърнах цялото си внимание. – Генезис тук ли е?
– Тя е тук, момче – казах му.
Той си играеше с подгъва на ризата си.
– Мога ли да седна при нея? – Попита ме той.
Кимнах му.
– Разбира се – уверих го аз. Изскочих от пикапа, прибрах ключовете си в джоба, преди да отида от другата страна и да помогна на Рандал да слезе от задната седалка. Той веднага постави ръката си в моята, щом краката му стъпиха на земята, и аз го поведох право към офиса, избягвайки шума в гаража. В някои дни това беше добре за него, но днес се притеснявах, че шумът може да му се стори прекалено силен.
Генезис погледна към входа. Беше затрупана с документи, но беше спокойна, без да се напряга. Само при вида на всички тези документи кожата ми настръхна. Мразех бумащината.
Рандал пусна ръката ми и се приближи до Генезис, като пропълзя в скута ѝ. Тя му се усмихна и го целуна по върха на главата, преди да ме погледне.
– Всичко наред ли е?
Аз само свих рамене пред нея.
– По-късно – казах ѝ. Тя кимна в знак на разбиране. Извадих телефона си от джоба, като изтеглих приложението за филми и го подадох на Рандал. – Ще бъдеш ли добър за Генезис?
Рандал ми кимна.
– Ще бъда добър – обеща той.
Погледнах часовника си.
– Още не съм му дал обяд, така че около единайсет и трийсет ще поръчам нещо и ще го доставят за всички нас. Звучи ли добре?
Генезис ми кимна.
– Каквото и да поръчаш, ще бъде добре – увери ме тя.
Наведох се и притиснах нежна целувка към устните ѝ.
– Ако имаш нужда от мен, просто ми кажи. Ще дойда след малко и ще го проверя.
Тя се усмихна на Рандал, който вече беше погълнат от детски филм, без да обръща внимание на никого от нас.
– Сигурна съм, че ще се справим, Хален. Върви на работа. Момчетата са затрупани.
Извъртях очи.
– А кога не сме? – Намръщих се. С тежка въздишка натиснах целувка на върха на главата на Рандал и се отправих към гаража, за да се захвана за работа.
Но преди да изляза от вратата, се обърнах и погледнах през рамо към Генезис. Почувствала погледа ми, тя вдигна очи и бузите ѝ се затоплиха под напрегнатия ми поглед.
– Ти си шибано невероятна, бейби – казах ѝ честно.
Очите ѝ просветнаха от думите ми. Усмихнах ѝ се и най-накрая излязох от офиса. Купър ме погледна.
– Всичко наред ли е?
Въздъхнах.
– Добре, както ще бъде в момента – казах му честно.
Винсънт ми подхвърли малка, черна, пластмасова тубичка.
– Изпуши я и се отърси от тази гадост за момента, братко. Изглеждаш така, сякаш си минал през шибаната махала.
Подсмърчах, докато я отварях и вдигах джоинта към устните си.
– Чувствам се така – признах. – Благодаря, братко.
Винсънт ми кимна веднъж, преди да се върне към работата си. Отидох до колата, по която бях работил предния ден, и усетих, че вече започвам да се отпускам.
Какъвто и щам трева да имаше Винсънт, той действаше бързо и беше изключително релаксиращ. Направих си бележка да го попитам по-късно откъде я взема, съсредоточих се върху колата пред мен, опитвайки се да не мисля за Рандал, знаейки, че Генезис го има.
Тя щеше да се погрижи за него вместо мен.
Назад към част 8 Напред към част 10
