***
На следващата сутрин Кенеди излизаше от тоалетната, когато буквално се блъсна право в някого, който влизаше в офисния апартамент.
Като се блъсна в него, тя събори и документите на мъжа по целия под.
– Толкова съжалявам! – Извика тя. И тогава мозъкът ѝ изведнъж възприе информацията за това с кого току-що се е сблъскала. Сякаш тази възможност ѝ беше станала толкова чужда, че Кенеди буквално не беше в състояние да я обработи за няколко секунди.
Пред нея стоеше, гледайки смаяно, същият този мъж, когото тя умираше да срещне на първо място – и това, че го видя, беше толкова неочаквано, че тя просто стоеше и зяпаше.
Ред Джеймисън беше облечен в елегантен синьо-бял костюм на райета с яркозелена вратовръзка – косата му беше безупречна, очите му – тъмни и проницателни, усмивката – обезоръжаваща. Беше все едно да видиш филмова звезда отблизо, сякаш самият Джордж Клуни бе слязъл от екрана на киносалона и я бе заговорил.
– Не исках да те стряскам – каза той, очевидно забелязвайки реакцията ѝ. Той клекна и започна да събира документите от пода.
Кенеди се наведе до него и започна да му помага.
– Толкова, толкова ми е неудобно, господин Джеймисън.
– Всичко е наред, дори не се притеснявайте за това. Току-що започнахте да работите за нас?
Истън се появи на вратата на кабинета си.
– Виждам, че сте имали удоволствието да се запознаете с новата ми асистентка, Кенеди Сондърс.
Лицето на Кенеди стана горещо от срам.
– Не го видях, излизах от банята и…
– И това беше инцидент – засмя се Ред и се изправи. – Случва се.
Истън повдигна вежди, но не коментира дали е съгласен с оценката на Ред за ситуацията.
– Радвам се да те видя – каза му Истън, докато Ред минаваше покрай него в кабинета му.
Кенеди се върна на бюрото си, чувствайки се като пълен имбецил.
Но Истън не беше помръднал от вратата.
– Идваш ли?
– Идвам къде? – Попита тя объркано.
Истън я погледна така, сякаш беше неспособна да се справи.
– Добре ли си? Сблъсъкът с нашия изпълнителен директор не ти ли размъти мозъка нали?
– Не, нищо не се е разбъркало.
– Добре, защото имам нужда да си там с нас и да си водиш записки. Ще обсъждаме дневния ред за следващите няколко дни. Вземи си лаптопа и влез вътре.
Той се обърна и се върна в офиса.
Кенеди взе лаптопа си и забързано го последва в кабинета му. Ред седеше на един стол и пиеше чаша кафе, а Истън седеше зад бюрото си.
Ред я погледна, докато тя заемаше място до задната стена, извън полезрението им.
– Изглеждаш ми позната, Кенеди – каза той. – Срещали ли сме се преди?
– Никога не съм те смятал за човек, който си пада по неубедителни свалки – пошегува се Истън.
Ред го погледна.
– Това не е проклета фраза за сваляне. Тя наистина ми напомня на някого.
Ръцете на Кенеди трепереха върху клавиатурата на компютъра ѝ. Тя облиза устните си.
– Не вярвам да сме се срещали някога преди – каза тя. – Сигурно просто имам едно от онези лица, които хората си мислят, че помнят.
Ред кимна.
– Е, във всеки случай се радвам, че сте на борда. Истън ми каза, че вече сте оказали влияние, като сте му осигурили среща с Тревър Хил-младши днес.
Кенеди не беше очаквала това. Не мислеше, че Истън е оценил как му е уредила срещата, затова беше шокирана, че се е похвалил с това на Ред. Лицето ѝ почервеня.
– Благодаря. Опитвам се да дам своя принос.
– Е, ако Истън получи тази сделка, вече ще си направила достатъчно, за да заслужиш повишение, а дори не си тук от една седмица.
Тя се усмихна, но погледна обратно към екрана на компютъра си. Не беше готова за това, не беше готова Ред Джеймисън да е тук. Той беше твърде близо – твърде близо по толкова много начини.
Седна, отвори празен документ, опита се да се отпусне и просто да остави пръстите си да напишат важните неща, които Ред и Истън обсъждаха. Тя вече не беше в центъра на вниманието и те почти бяха забравили, че съществува, което я устройваше.
– Утре ще те представим на медиите – каза Ред на Истън. – Това означава интервюта цяла сутрин, да те разкъсват до голяма степен. Трябва ясно да покажем, че това е голяма крачка напред за агенцията и не е отговор на някакви вътрешни проблеми.
– Разбира се – съгласи се Истън. – И би било хубаво, ако мога да обявя голяма сделка, която да върви заедно с мен, нещо, с което да се докажа.
– Това ще дойде в подходящия момент.
– Може би този следобед, с помощта на щастливия ми асистент.
Кенеди усети как цветът на бузите ѝ отново се покачва.
Останалата част от срещата мина като по вода. Тя вървеше много добре, въпреки факта, че и подхвърлиха някои имена и жаргон, които не и бяха познати. Накрая Ред я дари с още една любезна усмивка.
– Кълна се, че съм те срещал и преди – каза той.
Тя наведе поглед надолу, внезапно изнервена, че по някакъв начин той наистина знае.
По някакъв начин той щеше да разбере всичко.
– Не мисля така – отвърна тя.
– А как е семейството – Никол, бебето? – Попита Истън, когато всички станаха и Ред се отправи към вратата на апартамента.
– Наистина, наистина чудесно. Но знаеш ли какво – каза той, като се обърна отново. – Трябва да дойдеш и да видиш сам. В петък вечерта заповядайте на вечеря или питие. Свободни ли сте?
Истън се засмя.
– Вероятно бих могъл да се освободя, за да пия с шефа си.
– Не го прави само защото те помолих.
– Сериозно, точно затова го правя.
Ред я погледна.
– Кенеди, искаш ли и ти да дойдеш?
Челюстта ѝ падна.
– Искаш да кажеш… в твоята къща?
Ред се засмя.
– Не виждам защо не. Но това не е изискване, зависи изцяло от теб. Просто си помислих, че трябва да ти кажа, че си добре дошла заедно с Истън.
– С удоволствие – отвърна тя. – Много ти благодаря.
Истън сви рамене.
– Е, добре. Каквото кажеш.
– Точно така. – Ред се засмя и махна с ръка, след което излезе.
След като Ред си тръгна, Истън въздъхна и провери колко е часът.
– Слушай, имам да свърша малко работа и после трябва да тръгваме, за да отидем в бара. Прибери протоколите от срещите ни и ми ги изпрати, добре?
– Добре. – Тя все още беше в нетрезво състояние от поканата в дома на Ред.
Позволи си за миг да установи пряк зрителен контакт с Истън и през нея премина тръпка. Устните на Истън бяха съвършени, кожата му изглеждаше хладна и гладка и тя си представи как ще се почувства, когато лицата им се докоснат, когато устните му докоснат нейните.
Дали изобщо ме иска? Можеше да ме има предната вечер, а той предпочете да не направи нищо, изпращайки ме вкъщи. Видя ме напълно гола и ме отхвърли.
Не, той те е наел. Той ти даде това, което искаше, нали?
Беше объркващо.
Истън вече си беше тръгнал, върнал се в офиса си и вършещ каквато работа имаше да върши.
Кенеди остана да се взира в пространството, чудейки се какви са намеренията му, какво очаква от нея. Чудеше се какво може да се случи в петък, когато отиде с Истън Ратър в дома на Ред и Никол.
Накрая осъзна, че всичко е започнало да се развива точно както е трябвало. Беше се приближила до него.
Назад към част 9 Напред към част 11