***
Истън почти я игнорира през останалата част от деня.
Кенеди прекара част от това време в интернет, четейки за Истън Ратър.
В мрежата не липсваше информация за него.
Все още не беше проучила човека, за когото работеше, което беше парадоксално, като се има предвид колко време беше посветила на проучването на Ред Джеймисън и неговата компания.
Истън Ратър беше на двадесет и седем години, от малко градче в Мейн. Беше спортист с три спорта и отличник, който е получил пълна стипендия за Йейл, където първоначално изучава физика, а след това се насочва към финансите.
Така че той ѝ беше казал истината за тази част от живота си.
След като се дипломира, Истън решава да преследва страстта си към кикбокса и очевидно е пътувал до Холандия, където е учил с някои от най-добрите кикбоксьори на планетата. В продължение на две години той се е борил в чужбина в популярна организация, наречена К10.
Истън завършва кариерата си с рекорд 14-1-1 и заема титлата в средна категория на K10 за кратко време, преди да спука коляното си по време на първата защита на титлата.
Организацията К10 го бе привлякла като директор по комуникациите на северноамериканското си подразделение, след което бързо бе повишен във вицепрезидент на цялото подразделение и в крайна сметка успява да постигне такъв успех, че северноамериканското подразделение печели повече пари от всички останали клонове на К10, взети заедно.
В този момент той е привлечен да работи в нова компания за енергийни напитки, наречена STOKED, която работи в Канада. Бил е вицепрезидент по продажбите и маркетинга и за две години и половина, през които работи в STOKED, рентабилността на компанията нарасва с над триста процента.
Според наличната в интернет информация той все още работи в „STOKED“, което подсказва на Кенеди, че Ред Джеймисън сигурно много внезапно е наел Истън да дойде на работа в „Ред Ейджънси“ като нов главен оперативен директор.
В бизнес списанията излизаха статия след статия, в които се говореше как Истън Ратър е горещата изгряваща бизнес звезда. Той притежаваше онази увереност, интелигентност, новаторски дух и магнетизъм, които го превръщаха в истинска история в бранша.
Към края на поредното си проучване смяташе, че е разбрала защо Ред Джеймисън е решил да привлече Истън Ратър да работи в неговата агенция. Ийстън беше нещо като Ред Джеймисън 2.0, нова порода, с огън и решителност да успее.
Истън излезе от офиса, без да и каже и дума, и не се върна повече от час. Когато най-накрая го направи, той едва я погледна.
– Можеш да си тръгнеш – каза той, отиде до охладителя за вода и си наля чаша.
– Извинете?
– Няма какво да правиш и няма смисъл да седиш и да въртиш палци.
– Трябва да има нещо, което да мога да направя.
– Вие спорите ли с мен, мис Сондърс? – Той се изправи и я погледна с безизразно изражение, от което я побиха тръпки.
– Категорично не. Просто обичам да работя по цял ден.
– Е, тогава можете да работите от вкъщи. Ще се видим утре сутринта.
Тя почти отвори уста да каже нещо друго, да предложи, че може да подреди някои папки, да почисти хладилника, каквото и да било. Но знаеше, че това изобщо няма да се приеме добре.
Вместо това най-накрая прие намека, събра нещата си и си тръгна.
Назад към част 8 Напред към част 10