ЛЕОН
Изхвърчах от последния си урок за деня, тичайки по коридора, докато Елис извика името ми объркано. Махнах за довиждане над главата си, усмихвайки се като дете, докато се провирах през вратите на Алтаирските зали и събличах дрехите си, захвърляйки ги настрани, докато няколко Минди тичаха да ги вземат. Хвърлих чантата си на една от тях, която изпищя от вълнение, след което подадох Атласа си на друга.
– Всички се скрийте, а ти запиши това, Минди – наредих на тази с моя Атлас и те побързаха да се подчинят.
Скочих напред и преминах във формата си на лъв. Бях великолепен, шибан крал на зверовете. Красив, царствен..
– Какво правиш, Лео? – Засмя се Елис, докато се изстрелваше от вратите. Беше на път да ме издуха, затова я свалих от пътеката с голямата си лапа и тя изпищя от изненада, докато бързах покрай нея, бутайки я с носа си. Тя се претърколи и краката ѝ се издигнаха над главата ѝ, оголвайки гащите си пред мен. Издадох тихо ръмжене на смях, докато я бутах зад високия храст до пътеката.
Приклекнах ниско, за да се скрия, и тя разбра посланието, премести се в клек и ми се нацупи, докато издърпваше клонките от косата си. Задникът ми се размърда, докато се готвех да се нахвърля, надничайки през храста, докато чаках плячката си. Тя гледаше с усмивка, която се отдръпваше от устата ѝ, след което избута няколко листа настрани, за да може и тя да погледне.
Учениците се изсипаха покрай нас на пътеката, а аз чаках с нетърпение, като сърцето ми биеше по-силно. Данте се появи с наведена глава, докато четеше нещо на атласа си, и дупето ми се размърда по-бързо в очакване.
Точно когато той застана пред храста, аз го прескочих с оглушителен рев, лапите ми бяха изпънати, челюстите ми – широко разтворени, тъй като планирах да изплаша до смърт братчето си.
Той се преобрази, преди да го бутна, разкъсвайки дрехите си, а атласа му се разлетя, докато поваляше на земята куп ученици с огромната си драконова опашка. Приземих се върху люспестия му гръб и се вкопчих здраво, докато той биеше мощните си криле.
Той изръмжа предупредително, но аз не се отпуснах, дори когато през лапите ми премина електричество и накара гривата ми да настръхне. Задник.
Той се издигна в небето, а аз се вкопчих за живота си, като ме напусна ръмжене на смях, докато той се бореше в небето с тежестта на един тон на гърба си.
Той се завъртя в небето, преобърна се, а аз се затъркалях бясно, опитвайки се да се задържа. Стомахът ми се сви и изгубих хватката си, падайки от гърба му с рев на паника, когато осъзнах, че съм на повече от двеста метра в небето. Шибано шибано шибано шибано…
Данте разпери широко крилата си, завъртя се и се гмурна към земята. Падах като Муфаса от скалата, лапите ми се завъртяха във въздуха и се надявах на шибаните звезди Райдър да гледа това, за да направи смъртта ми полезна.
Данте нахлу под мен и аз се сгромолясах тромаво върху гърба му, търкулнах се бързо и се хванах за люспите му, а краят на задника ми все още висеше от него.
Той изрева от болка, когато ноктите ми се впиха в него и той се стрелна към земята, приземявайки се твърдо, като се удари в тревата до пътеката, разкъсвайки голяма дупка в нея, докато се търкаляхме и борехме. Опитах се да го притисна, а той замахна към мен с ноктите си, опашката му се размаха силно и Синди Лу изкрещя, тъй като едва не беше обезглавена от него, захвърли нещата си и се хвърли да се прикрива. Приземих се върху красивото копеле и той ме удари с ток. Изтръпнах, когато паднах от него, и се сгромолясах на земята толкова силно, че земята се разтресе.
Данте се хвърли към мен и аз се преместих едновременно с него, а голите му гърди се блъснаха в моите, докато ме притискаше във формата си на фея.
– Стронзо! – Изръмжа той, но се засмя, когато го отблъснах, борейки се да се опитам да го притисна.
– Г-н Найт, г-н Оскура! – Изръмжа треньорът Марс и смехът на Елис се разнесе във въздуха. Вдигнах поглед от Данте, когато юмрукът ми се притисна в бедрото му и той наполовина ме задуши. – Задържане утре вечер, а сега можете да отидете на игрището за питбол веднага и да започнете да правите обиколки, докато останалите от отбора се появят след час! И вдигнете голите си задници от земята и оправете тази съсипана морава, преди да съм решил да ви вкарам в ареста за цяла седмица. – Той се намръщи яростно и аз преглътнах смеха си, докато се изправях на крака, предлагайки на Данте ръка, за да се изправи. Той все още се усмихваше, когато се обърнахме към Марс, покрити със следи от нокти и кал.
Синди Лу беше сред група зяпачи под едно дърво, няколко от тях правеха снимки и ръкопляскаха развълнувано. Елис се втурна към тях, като им измъкна атласите от ръцете със защитно ръмжене, а аз се усмихнах на малкото си чудовище. По дяволите, тя беше секси, когато ревнуваше. Тя се стрелна към нас с панталоните ми и подхвърли на Данте чантата му за питбол, която той беше изпуснал на пътеката.
– Облечи се – заповяда тя и аз прехапах устните си, докато правех каквото ме помоли, покривайки се за нея, но с пълното намерение да ѝ направя адско стриптийз шоу по-късно насаме.
Данте нахлузи прилепналите си питболски шорти, които така или иначе не оставяха много на въображението, и с усмивка пренареди боклуците си.
– Какво чакаш? – Изръмжа Марс, докато се опитваше да изведе тълпата. – Оправи тревата.
Погледнах Данте отстрани и той ми отвърна.
– Но ние разполагаме само с въздушна и огнена магия – казах с вдигане на рамене.
– Не ме интересува как ще го направите, но ще го поправите или ще си платите цената. Марс се отдалечи, като махна с ръка на Синди Лу и приятелите ѝ, за да ги накара да се разпръснат, а Елис се смееше около мен и Данте.
– Идиоти – подиграваше се тя, като постави целувка на бузата ми, а след това и на тази на Данте. – Успех в оправянето на тази бъркотия.
– Лесно се спасяваш, мое малко чудовище. – Хванах я за бедрата, избутах я назад към Данте и я притиснах там, докато я целувах дълбоко, а пулсът ми се ускоряваше по съвсем друга причина, а не заради падането през небето към близката ми смърт. Няма нищо по-хубаво от бой и после чукане…
– Г-н Найт! – Излая Марс от края на пътеката, очевидно все още успявайки да ни види, и аз драматично изсумтях, докато го поглеждах, откривайки, че нетърпеливо почуква по часовника си. – По-малко целувки, повече оправяне. После се качвай на игрището за питбол.
Вдигнах му палец, докато стисках бедрата на Елис и ѝ се усмихвах глупаво.
– Ела с нас на игрището за питбол, Кариня – мъркаше Данте във врата ѝ.
Тя се захили леко, като се отпусна с бедрата си срещу него, след което се отдръпна от нас и се завъртя с лице към пътя. Въртеше пръст в косата си и поклащаше глава на една страна.
– Не, аз съм добро момиче. Забавлявайте се с обиколките си и ще се видим на тренировката. – Тя ни поздрави подигравателно и се изстреля, а смехът ѝ се носеше обратно към нас.
– Ебаси, защо това ме възбужда толкова? – Изръмжах, като се наклоних силно на една страна, опитвайки се да видя покрай нажеженото лице на Марс посоката, в която беше поело моето малко чудовище, но тя отдавна беше изчезнала.
– Защото е лошо момиче и двамата го знаем. – Усмихна ми се Данте, като плесна с ръка по рамото ми и ме обърна с лице към разрушената морава. – Моята глутница или твоите Минди? – Попита той леко, като погледна между вълците, които се мотаеха наблизо, и Минди, които надничаха от храстите.
Изсвирих и Минди се затичаха.
– Аз започнах боя, така че аз ще почистя.
Минди, която беше записала всичко за мен, ми подаде моя Атлас и аз се усмихнах широко, докато го гледах. Замразих мига, преди Данте да се премести, в очите му се появи див, ужасен поглед, а устните му се разтвориха в крясък, когато аз скочих към него като див звяр.
– Ти, pezzo de merda,(лайно) дай ми това. – Той се хвърли към моя атлас, но аз бях по-бърза и го публикувах във FaeBook с хаштаг #плашещоплашещо, преди да успее да ме спре, и се засмях диво.
Юмрукът му се свърза с челюстта ми и аз само се разсмях още по-силно, докато и той не започна да се смее. Наредих на Минди със земна магия да оправи моравата и тръгнахме към игрището за питбол.
– Предполагам, че трябва да ти благодаря за отвличането на вниманието, Стронзо. Този ден беше гаден.
– Отново Феликс? – Попитах с мрачен тон, а яростта ми се покачи, когато той кимна.
Този шибаняк трябваше да умре жестоко. Искаше ми се да му отрежа топките и да ги натъпча в гърлото му. И да, това говно беше мрачно. Не сънувах как отрязвам топките на когото и да било. Тези психопатски неща бяха запазени за най-лошите от най-лошите. Известен още като Феликс, недружелюбното шибано лице. Не можех да понеса това, което Данте преживяваше заради гадния си чичо, това ме разкъсваше отвътре.
Потърках ръката си в неговата и той ми се усмихна тъжно. Трябваше да го разсея, затова насочих разговора ни към пробните мачове по питбол тази вечер.
– Познаваш ли някой от първокурсниците, които ще се явяват? С какво ще се занимаваме? – Попитах, а той поклати глава.
– Не знам, но треньорът Марс все говори за онзи задник Лунар, Шадоубрук, който се пробва, но се кълна, че ако се появи тази вечер, ще го убия. Ясно му казах, че не играя с шибани лунари.
– Просто от време на време прецакваш Елис с тях – подиграх се аз, извих вежди и той изръмжа опасно, а от кожата му заискри електричество.
– Млъкни, стронзо.
– Ей, говоря само истината – казах невинно. – Обзалагам се обаче, че е изглеждала секси под Райдър, нали? Или беше отгоре? – Засмуках долната си устна, докато си го представях, и Данте ме удари с лакът в ребрата.
– По-добре не се сприятелявай с него, Леон – предупреди той и аз свих рамене.
– Аз не съм Оскура, пич, мога да правя каквото си искам.
Стигнахме до игрището и се отправихме към съблекалните, за да се облечем в униформите за „Питбол“, докато Данте ме третираше с мълчание. Скоро започнахме да тичаме около игрището и аз побързах да хвана Данте, докато той се опитваше да освободи място между нас, ръмжейки под носа си. Той никога не ми е правил такива глупости, никога. Може и да бях най-добрият му приятел, но това не ме правеше един от неговите вълци, които той можеше да контролира.
– Не ме изолирай, глупако – поисках аз.
Челюстта му се стегна.
– Ти си най-добрият ми приятел, а той е… той е…
– Няма никого – завърших рязко, а сърцето ми заби по-силно. – Той няма никого, Данте.
– Няма никого! Той има цялото си мръсно Братство – изплю се той.
– Пич, той трябва да се държи като най-големия задник през цялото време пред тях, за да не загубят вяра в него. Те не са му приятели. Той е самотен. – Нацупих му се и той се опита да ме удари с лакът в лицето.
– Спри да го защитаваш – изръмжа той.
– Човекът се нуждае от някой, който да го защитава – заявих аз. – И не ме интересува какво ще кажеш, знам, че го знаеш. Знам, че го разбираш. Алфите се нуждаят от други алфи или са съвсем сами. Това е една от причините, поради които сме привлечени един към друг, а и Елис също. Той има нужда от нас. Всички ние.
Данте изсумтя, поклащайки глава.
– Престани, брато, не искам да го чувам.
– Добре – въздъхнах, задъхвайки се, докато продължавахме да се надбягваме по игрището. До момента, в който всички останали се появиха за тренировката, той изглеждаше по-мърморещ от всякога и сърцето ми се изкриви. Не исках да го разстройвам още повече, по дяволите.
Потта се просмукваше през ризата ми, докато тичах към отбора, а Марс насочваше новобранците да се подредят пред нас. Бяха общо шестима и Итън Шадоубрук не беше сред тях. Пфу.
– Добре, днес пробваме нови воден защитник и воден страж, отборът ни ще страда без прилични водни играчи, така че покажете какво имате, новаци – изръмжа Марс и няколко от тях кимнаха уверено.
Да видим с какво разполагате, гадняри.
Елис изтича до нас и Данте веднага се оживи, усмихвайки и се в прилепналата униформа.
Аз се хвърлих върху него, разрошвайки косата му, и той се бори с мен една секунда, преди да се засмее и да ме избута. Разделихме се с усмивка, която казваше, че нещата ни са решени. Нищо не можеше да застане между нас. Бяхме двойка. Лео и Драго. Лий-Лий и Драг-Драг. Катман и Драгин. Трябва да има проклето телевизионно шоу за нас.
– Кои според теб имат шанс? – Промълви ми Елис и аз огледах плячката ни, като се съсредоточих върху широкоплещестото момче в края на новаците.
– Може би той, но аз ще изкарам бутафорните колене за три секунди – отговорих замислено.
– Ще го изкарам за две – контрира Данте и бях почти сигурен, че Марс го е чул.
– Аз ще го взема за една. – Усмихна се Елис.
Марс щеше да ни постави всички в защита за първата половина на пробите и те трябваше да бягат за шибания си живот, докато всички се опитвахме да се справим с тях. Елис можеше да тежи едва ли повече от петдесет килограма, но не я подлагах на изпитание да настигне някои от тези първокурсници. Все пак не ѝ беше позволено да използва дарбите си от Ордена, така че нямаше да ги повали със силата, с която аз и Данте можехме.
– Знаете как се прави, отбор, всички в защита. Даксон, ти си готов. – Марс насочи Нобълс напред и посочи към Водната дупка. – Там ще пусна една топка в игра и искам да се опиташ да я вкараш в Ямата. – Даксон се затича към далечния ъгъл, а Марс погледна между осемте души в отбора. – Искам чисти единоборства, използвайте тази възможност, за да ме впечатлите, и може да си спечелите точки за класацията. Той пъхна ръце в джобовете на шортите си, докато ние се разпръсквахме на позиция по игрището.
Затичах се до Данте и размърдах вежди.
– Искаш ли да се върнем в моята и на Елис стая след това?
Той се засмя мрачно и погледна към Елис, която беше изпънала прасците си, а загорялата ѝ кожа беше гладка и гореща като дявол. Нямах търпение да оближа глезените ѝ и да прокарам език през гънките зад коленете ѝ…
– Ако изкарам детето, първо ще я взема – промърмори той. – А ти можеш да седиш и да гледаш като путка в забавачката.
– Уговаряме се, а ако го сваля аз – което ще стане – можеш да гледаш как я карам да свърши три пъти подред и да си водиш записки за магическия ми член.
Той се засмя.
– Няма нужда да си водя бележки, Стронзо, моят член е най-магическият предмет в Сол…
Треньорът наду свирката и ние се втурнахме по терена един до друг, рамото ми се блъскаше в неговото, а след това той се блъскаше обратно в моето, докато се бореше да поведе.
Елис беше пред нас и беше бърза, но ние бяхме играли в защита от години. И независимо от това, путката ѝ беше на линия, по дяволите. И нямаше по-голям стимул от това. Данте изхвърли ръка, като я свали от краката ѝ с порив на въздух и я прати да лети през пясъка извън пътя ни. Дивак.
– Козел! – Изкрещя тя, докато той се смееше гръмко, засилвайки се напред и поемайки водачеството.
Нобълс тичаше с ледената водна топка, поемайки по предвидим път към ръба на игрището, докато се опитваше да ни заобиколи. Ние вече се бяхме запътили в тази посока и аз ударих Данте по тила, докато го задминавах, и изохках, докато настигах Нобълс.
Секунда по-късно рамото на Данте се удари в моето и ние се втурнахме към момчето, което сега беше притиснато в ъгъла в далечния край на игрището. Той изкрещя така, сякаш бях забил горещ жезъл в задника му, когато се сблъскахме с него, отнасяйки го под себе си. Бедрото ми се беше стоварило върху единия му крак, а бедрото на Данте – върху другия, а ръцете и на двамата тежаха върху гърдите му.
Изръмжах на Данте над убийството ни – имам предвид първокурсника – и той ми отвърна с ръмжене.
– Аз го хванах първи – настоях аз.
– Няма шибан начин, моите ръце бяха върху него цяла секунда преди твоите – контрира Данте.
– Ау – изръмжа Нобълс.
– Шшшш. – Положих ръка върху цялото му лице, а погледът ми все още беше прикован към Данте. – Не се дръж като неудачник, братко.
– Единственият болен неудачник ще бъдеш ти, докато си в ъгъла и се мъчиш да се докопаш до нашето момиче – издекламира Данте.
Марс надуваше свирката си на резки взривове, а Нобълс драпаше с нокти по ръката ми.
– Кой го хвана пръв? – Обърнах се, търсейки Елис, която беше покрита с пясък и стискаше устни към нас. Натиснах харизмата си към нея, за да получа отговор от нея, но тя дори не мигна.
– Добре, първо тя е твоя – въздъхна Данте, изправи се и ми подаде ръка.
Какво? Няма как.
Взех я, усмихвайки се като котка, която е получила сметаната, докато Марс мина покрай нас, за да излекува Нобълс с похвални думи за уменията ни.
Данте ми се усмихна, след което изтича да вземе Елис и да направи победна обиколка на игрището с нея, преметната през рамо, скандирайки името ми. Усмихнах им се, а пенисът и сърцето ми трептяха щастливо в синхрон едно с друго. И двамата бяха толкова доволни в момента. Щях да нарека това усещане „пичове“.
Погледът ми бе привлечен от една фигура на трибуната, която седеше отзад в сянката. Гейбриъл беше с голи гърди, а крилата му бяха сгънати зад гърба му, докато седеше и наблюдаваше, очевидно не искайки да бъде забелязан. Абсолютно не искаше и да му се обръща внимание.
– Хей! Гейбриъл! – Махнах му ентусиазирано. – Геееейб!
Той отказваше да ме погледне, но всеки един човек на игрището се обръщаше, за да го погледне нагоре.
– Геейбриъъл! – Махнах по-силно и той най-накрая вдигна ръка в кратък мах, а аз се ухилих ниско в гърлото си. Пълно НДПЗ (най-добър приятел завинаги).
Марс изведе Ноубълс от игрището, а той бързо се сбогува и се отдалечи с бягане, очевидно вече разчитайки на позицията на ватербека.
Аз се ухилих, наблюдавайки следващата ни плячка, докато Марс насочваше друга жертва към игрището. Данте побърза да се приближи до мен и закачи Елис, като я плесна по дупето, а тя веднага му отвърна с плесница по дупето.
– Този път ще играем за цици – казах му аз. – Който загуби, няма да може да ги докосне нито веднъж.
Данте кимна в знак на съгласие, а Елис ни се намръщи.
– Какво? – Изръмжа тя.
– Играем за права върху циците ти, малко чудовище. – Намигнах ѝ и тя избухна в смях.
– Добре, и аз искам да участвам в това. Ако го хвана, тогава никой от вас няма да получи цици и ще мога да доминирам и над двама ви. Моите правила.
– Мечтай си – изръмжах аз.
– Имам това в торбата. Quei seni sono miei.(Тези гърди са мои.) – Данте се сниши, готвейки се да бяга, а Марс наду свирката си пронизително.
Вторият човек издържа по-малко време от първия и Елис спечели, след като използва въздушната си магия, за да ни накара да се блъснем в една солидна шибана стена от нея. Извадихме и последните пробни играчи и Марс ги прекара през всички тях, играейки в защита, докато ние вместо това преминахме в атака, вкарвайки топка след топка. Нито един от тях не събори никого от нас. Беше жалко.
Изръмжах от неудовлетвореност, играта с Данте и Елис се изчерпа, когато осъзнах, че сме прецакани в тазгодишния междуакадемичен турнир. Прецакани като шибана пръдня в аквариум.
Ритах пясъка, губех си душата и се канех да се развихря, когато Елис се приближи и ме стисна за бузите. – Дишай, Лио.
Намръщих се на раната на веждата ѝ и посегнах да я излекувам, изтривайки кръвта.
– Не можем да спечелим без приличен воден страж, да не говорим за воден гръб.
– Майната му, това беше ужасно – въздъхна Марс, докато се приближаваше към нас, а Елис се отдръпна, кимайки в знак на съгласие.
– Нуждаем се от някой със сила, скорост, увереност, нуждаем се от шибано чудо – изръмжа Марс.
Изпъшках, сърцето ми натежа, когато погледнах към трибуните и погледът ми падна върху Гейбриъл.
Чакай шибана секунда…
Сила? Проверявам. Бързина? Двойна проверка. Увереност? Тройна проверка.
– Хей, Гейб, ела тук! – Извиках развълнувано и по някаква причина той наистина скочи на крака и започна да върви към нас. Ооо, това се случва.
Той се приближи до нас с любопитна гримаса, а Елис го погледна отстрани с „ебаси“. Зачудих се дали няма да му хрумне по-късно да превърне нашата тройка в четворка…
Марс вдигна вежди към Гейбриъл, преценявайки го, когато разбра защо съм го повикал.
– Искаш ли да се пробваш? Нуждаем се от воден страж, а ти имаш рамене и нагласа за защита – предложих аз.
– Не, не. – Той сгъна ръце, а мускулите му се напрегнаха.
– Найт има добро око за играчи, Нокс – каза Марс, опитвайки се да прикрие глада в очите си от възможността да привлече в отбора най-могъщата фея в Аврора. – Няма нищо лошо да се пробваш.
– Никога досега не съм играл – каза Гейб и поклати глава, а Елис пристъпи напред, като провря пръстите си между неговите.
– Ще те научим, всичко, което трябва да направиш днес, е да ни покажеш как се справяш – каза тя окуражително.
– Успокой се, малко чудовище, не е нужно да си вадиш пишката.
Изхърках, но никой друг не се засмя. Хуморът ми понякога се губеше за тези хора.
Данте потърка с ръка челюстта си, оценявайки Гейбриъл с тъмен поглед.
– Не, той няма да го направи. Той е твърде голям комар. – Обърна му гръб и Гейбриъл мигом прибра крилата си, поглеждайки към Марс.
– Майната му. Ще играя.
Развълнувано се поклатих на петите си, а Марс скри усмивка с палеца си.
– Не можеш да играеш с тези дънки – каза Марс.
– Може да вземе назаем резервните ми шорти! – Извиках, като се затичах от тях към съблекалнята и влетях вътре с висока скорост. В бързината си да измъкна шортите едва не се блъснах в шкафчето си, след което се кикотих като ученичка, докато спринтирах обратно навън и му ги подхвърлих. Вижте ме, дори не използвах Минди, за да направя това. Вижте колко добре се справям с нещата.
– Благодаря. – Намръщи се на ентусиазма ми Гейбриъл, преди да се преоблече в тях и да погледне към нас за насока.
Марс му посочи към Водната дупка.
– Ако вкараш една топка оттам в Ямата, ще ти дам шибан медал, Нокс. Тези тримата са за кръв днес.
Елис проблясна с кътниците си по сигнал и Гейбриъл ѝ се усмихна предизвикателно.
– Разбирам. – Гейбриъл се отдалечи към Водната дупка в далечния ъгъл, а аз споделих поглед с Данте.
– Най-добрата свирка на всички времена веднага след мача за този, който го свали – предложих аз.
– Предполагам, че си го предлагате един на друг, а не от мен? – Изпя Елис и аз се засмях.
– Dalle stelle(От звездите) – прокле се Данте.
Извиках ѝ, докато тя отново връзваше косата си на конска опашка, карайки горнището ѝ да се качи над корема. Ако имаше начин да свия огромния си член и да чукам пъпа ѝ, щях да го направя. Без съмнение. Всъщност сигурно имаше отвара за това…
Тя сви невинно рамене в отговор, а аз свих вежди. Отбелязано. Бих направил всичко, за да я направя щастлива.
Марс наду свирката си и изведнъж забравих шибането на пъпа и съмнителния образ на члена на Данте в устата ми, докато спринтирах по терена, ритайки пясък и ревяйки боен вик.
Данте беше до мен за миг, а Елис го преследваше, докато бързо изпреварвахме останалата част от отбора. Гейбриъл улови водната топка, когато тя се изстреля от дупката, завъртя се бързо в пясъка и се заизкачва по игрището право към нас, без да мигне.
Той изпъна една ръка точно когато тримата направихме същото. Гейбриъл замрази земята под краката ни, като ни накара да се пързаляме бясно, така че моята огнена топка мина надалеч. Данте и Елис работиха заедно, за да създадат силно торнадо, което се завъртя около Гейбриъл, предизвика пясъчна буря и заслепи всички ни, докато той изчезна в дълбините му.
Изгорих леда под нас, докато тичах и се гмурках в бурята, като примижавах срещу разкъсващите се във въздуха зърна, които изгаряха очите ми.
Изведнъж се сблъсках с някого, поваляйки го на земята, а женско сумтене ми подсказа, че съм свалил Елис. По дяволите!
Тя и Данте разпръснаха бурята, а аз извърнах глава и установих, че Гейбриъл се е измъкнал покрай нас и се е запътил към Ямата. Той разряза земята на две, поглъщайки останалата част от екипа ни, докато Данте го преследваше с рев на ярост. Тази гадост не беше позволена, ако се присъедини официално като воден играч, но все пак беше адски впечатляваща. Беше твърде късно да го хванем. Гейбриъл вкара „Пит“, а аз се изсмях на шибаната си глава, като се наведех и целунах Елис разхвърляно, с покрит с пясък език.
Марс изохка възбудено и аз станах, като повлякох Елис със себе си и преметнах ръка през раменете ѝ.
– Той трябва да се присъедини към отбора – казах решително и усмивката на лицето на Гейбриъл подсказа, че може би е убеден. Беше хубаво да го видя такъв, шибано щастлив поне веднъж. Кълна се, че ако скоро не се развесели, до двайсет и пет годишна възраст момчето щеше да има бръчки. А аз познавах точно това момиче, което можеше да помогне за това.
Когато изпитанията приключиха, Гейбриъл беше успял да вкара още няколко Пита, а сега имахме и няколко синини от това, че бяхме извадени от него, аз се втурнах към него и разроших пясъка от косата му.
– Кажи, че ще бъдеш в отбора, няма да приема отказ, красиво птиче момче. – Усмихнах се широко, а той потърка с ръка лицето си, като погледът му се премести към Марс, който изглеждаше така, сякаш е затаил проклетия си дъх за отговор.
– Предполагам, че мога да опитам. – Сви рамене той, но очите му блеснаха и аз отметнах глава назад с рев от вълнение, преди да се гмурна върху него и да го накарам да се сгромоляса на земята. Елис се стовари върху мен и Данте смачка всички ни, докато падаше върху нея. Зачудих се дали Марс и останалите от отбора могат да се разкарат, за да мога да започна тази четворка.
– Присъедини се към нас в стаята ни тази вечер – промърморих на Гейбриъл, докато Данте се изправи и повлече Елис със себе си, гъделичкайки страните ѝ, докато тя риташе пясък по него.
– Какво? Не. – Гейбриъл ме отблъсна с изпъшкване и аз се намръщих към него, докато той стоеше, а крилете му се разпериха широко и заличиха умиращата слънчева светлина зад него. Обзалагам се, че се чукаше като нинджа, бавно и интензивно и подмолно като, одеве в играта той щеше да ти издуха главата. Бях подканил Елис за подробности за времето, прекарано с него и Райдър, но тя не ми даде всички пикантни подробности. Не че се интересувах точно от тях, ставаше дума за това как е възбудил момичето ми. Трябваше да го видя сам. Исках да я гледам как се разпада под влиянието на този тъмен ангел.
– Можеш да я вземеш по всяко време без мен, знаеш това, нали? – Погледнах към Данте. – И двамата можете. И ако не си готов за бандитски секс, Гейбриъл…
– По луната – промърмори Марс, след което побърза да се отдалечи. Упс.
Гейбриъл погледна от мен към Елис, прочиствайки гърлото си, а Данте скръсти ръце, докато чакаше отговора му.
– Точно така – издиша Гейбриъл, като отново погледна Елис с объркване. – Е, довиждане. – Той излетя и аз въздъхнах, докато го гледах как се носи в небето над нас.
– Предполагам, че не е готов. – Натъжих се.
– Наистина трябва да го обсъдиш с останалите членове на бандата, когато каниш хора да си легнат с нас, Лио – смъмри го Елис, а аз и хвърлих големите си очи.
– Ако престанеш да чукаш с очи Гейбриъл, може би ще се наложи да попитам. Но щом изглеждаш така всеки път, когато го видиш… – Завъртях очи назад в главата си и оставих езика си да виси от устата ми. – Чувствам, че това е достатъчно за отворена покана.
Елис изхърка от смях, без да отрича, и Данте сви ръка около кръста ѝ, придърпвайки я към себе си.
– Майната му на Гейбриъл, нямаме нужда от него. Ще позволя на крилата си да се раздвижат, докато се спускам върху теб, ако ти харесва, Карина.
Тя го удари по гърдите със смях.
– Първият, който се върне в стаята ни, получава първия оргазъм. – Тя се изстреля с вампирската си скорост и ние се загледахме след нея с паднали челюсти.
– Мръсна измамница – изръмжах аз.
Данте ме погледна, после ме бутна на земята със силен тласък.
– Вторият там ще и го даде!
Ебаси майката.
Назад към част 21 Напред към част 23