***
Когато Брайсън приключи да разговаря с тях, очите му се спряха върху нейните. Той се приближи към нея.
– Имаш ли секунда?
– Разбира се.
– Ела тогава. – Той започна да се отдалечава от храната и да върви към паркинга. Движеше се бързо. В крайна сметка стигнаха до някакъв офис, където обикновено трябваше да се намира персоналът на увеселителния парк. Брайсън използва един ключ, за да отвори вратата. – Влез, Скарлет.
Тя влезе вътре, а стомахът ѝ беше пълен с пеперуди. Офисът беше мухлясал, малък, с няколко стари дървени бюра, столове, няколко шкафа за документи и древни на вид настолни компютри.
– Брайсън, знам, че сигурно си ми ядосан.
Той затръшна вратата след себе си.
– Опитваш се да ми съсипеш живота ли? – Каза той.
– Разбира се, че не.
– Можеше да ме прецакаш. Какво си мислеше да доведеш тази глупачка на снимачната ми площадка?
– Това е сложно.
– Не, не е. Ти ме прецакваш, Скарлет, и аз наистина не го оценявам.
Сините му очи се взираха безмилостно в нейните.
– Не се опитвам да те прецакам, кълна се. Това е последното нещо, което искам да направя.
– Продължаваш да го казваш, но действията ти говорят друго. Сега Лидия се закача с Дейл Нолан и той ми каза нещо за това, че Лидия и ти ще имате дълъг разговор с мен по-късно днес. За какво, по дяволите, става дума?
Скарлет сложи ръка на челото си.
– Ще се отърва от нея. Ще направя това, което трябва да направя. Беше огромна грешка да я доведа тук, но мислех, че нямам избор.
– Защо мислиш така? – Ръцете му бяха на хълбоците, докато чакаше отговора ѝ.
Тя искаше да му разкаже за договора и за това, че се опитва да защити Кали, но думите не идваха.
– Аз просто го направих. Бях обещала да се опитам да я включа в нещата…
– Това не е гимназия – каза Брайсън и гласът му се усили. – Това не е някаква игра, която да играеш с приятелите си. Това е моят живот. – Тя видя болката и предателството в очите му. – Дейл Нолан се превръща в трън в очите ми, а сега започвам да си мисля, че имам само тръни около себе си.
– Съжалявам.
– Съжалението вече не е достатъчно – каза той, почти като вик.
Изведнъж и хрумна. Той беше прав. Съжалението вече не беше достатъчно.
Скарлет падна на колене и вдигна поглед към лицето му. Той се изненада и я погледна недоумяващо.
– Прав си за всичко – каза тя. – Бях безотговорна. Заслужавам всичко, което решиш да направиш с мен.
– Какво правиш? – Попита той.
Тя го погледна нагоре, наслаждавайки се на факта, че той е толкова поразен от реакцията ѝ.
Тя запълзя към него и хвана крачолите на панталона му, притискайки лицето си към бедрата му.
– Покажи ми как да бъда добра – каза тя. – Моля те, Брайсън. Моля те, покажи ми.
Той я хвана грубо за ръцете.
– Това поредната изцепка ли е? Искаш да ме въвлечеш в някаква болна игра, в която да те накажа, защото точно това си искала през цялото време?
– Бях лоша, нали?
Той се взря в нея.
– Ти си шибана луда, Скарлет.
Тя пусна краката му и се обърна по корем, като изви дупето си нагоре към него.
– Ако съм била лоша, накажи ме. Това е всичко. Помогни ми да се науча. Мога да се науча, просто имам нужда от много строг, справедлив учител.
– Сигурно се шегуваш с мен.
Тя посегна надолу и разкопча дънките си, като ги плъзна няколко сантиметра надолу.
Усещаше хладен въздух върху задните си части. Под панталоните си беше сложила само прашки.
Студеният под беше твърд и прашен срещу лицето ѝ. Но тя знаеше, че това е правилното място. Това беше правилният момент. Беше готова и смяташе, че Брайсън също може да е готов.
– Искам го – каза тя. – Няма нищо лошо, ако искаш да ми дадеш урок. Изкарай малко агресия.
– Значи това е, което те възбужда? – Каза той и прозвуча ядосано. – Харесва ли ти да те нараняват?
– Харесва ми да ме поправят, когато е необходимо.
– Добре, Скарлет. Направи си каквото искаш – каза той и изведнъж се стовари върху нея. Тежестта му се спускаше отгоре и притискаше гърдите ѝ в пода. Беше хладен срещу бузите и устните ѝ. Тя усещаше миризмата му до себе си, дъхът му се удряше в задната част на врата ѝ, докато ръцете му грубо сваляха панталоните ѝ още надолу.
– Била си лоша и си се прецакала. И сега ще получиш това, което заслужаваш. – Ръката му започна да я удря по задните части, удряше я силно по дупето.
Имаше силна, твърда ръка и тя можеше да каже, че е истински ядосан, докато го правеше.
Беше извадила на показ животинската му страна и това ѝ харесваше. Беше се намокрила, докато ръката му се зачервяваше и бодеше задните ѝ части.
– Съжалявам – каза тя. – Трябва да знам. Моля те, покажи ми как да бъда добра.
Той продължи да я пляска по дупето. Другата му ръка дърпаше косата ѝ, докато шепнеше в ухото ѝ.
– Това ли искаше? Искаш да бъдеш лоша?
– Не – изстена тя. – Искам да бъда добра. Покажи ми как.
– Тогава ще ти покажа – каза той. – Ще ти покажа как точно. – Той я издърпа за косата на колене. Тя се убоде достатъчно, за да я накара да извика. Но Брайсън беше безмилостен към нея. Той я издърпа на колене, докато сам се изкачваше на крака. – Разкопчай ми ципа. Бързай, не губи време.
Тя започна трескаво да разкопчава панталоните му. Слава Богу, помисли си тя. Слава Богу, че той правеше това точно сега. Тя се нуждаеше от него. Имаше нужда да бъде близо до него, имаше нужда да бъде контролирана, да и се казва, да бъде поставена на мястото си. Със затворени очи тя освободи члена му от боксерките и го усети в ръката си. Сега просто чакаше заповедта му.
– Изсмучи го – нареди той. – Изсмучи го и го направи както трябва, Скарлет. – Ръката му дръпна косата ѝ, което предизвика болка в тила ѝ.
Благодарна, тя го пое в устата си, усещайки как краката му треперят от напрежението и възбудата, които изпитваше. Беше невероятно да знае, че тя посвещава Брайсън в този нов свят. Той обичаше да доминира, да контролира, но явно не знаеше нищо за официалните отношения между доминиращ и подчинен. Но сега щеше да го види, беше естествен, а тя щеше да е първата му.
Тя засмука, както той искаше, и му позволи да направлява главата и движенията ѝ с ръце на тила. Когато искаше да навлезе дълбоко, трябваше просто да плъзне бедрата си напред и да натисне главата ѝ, а тя щеше да стигне толкова далеч, колкото му беше необходимо. Устните ѝ се плъзгаха по члена му, езикът ѝ се плъзгаше, опитвайки се да покрие всеки милиметър от него със слюнка.
Брайсън извика. Тя засмука по-силно. Искаше той да свърши в устата ѝ, на лицето ѝ. Искаше да прави с нея каквото си поиска, да и покаже наистина от какво се нуждае.
Но тогава той се отдръпна от нея, измъкна се от устата ѝ. Той се взираше в нея.
– Върни се на пода, по проклетия си корем. Все още се опитваш да преподаваш уроци, нали Скарлет?
Тя кимна, уловена в действие.
– Съжалявам, прав сте, сър.
– Изпъни се на проклетия под и си затвори устата поне веднъж. Имаш нужда от нещо друго, което да те накара да се научиш – изръмжа той.
Тя се изпъна на пода и сега стомахът ѝ беше оживен от пеперуди на очакване. Той отново беше отгоре ѝ, този път разкъсваше прашките от нея, излагайки я на показ. Той маневрира върху краката ѝ, като облягаше задните ѝ части и притискаше твърдостта си към нея.
Тя беше напълно гола и мокра на пода. Скарлет усещаше миризмата на секс във въздуха, която се смесваше с мръсотията и горчилката на офиса. Беше отвратително, лошо и неправилно и тя обичаше всяка секунда от това.
Брайсън зашлевяваше с двете си ръце бузите на дупето ѝ, а това щипеше и тя всеки път извикваше.
– Сега ще получиш истински урок. Казваш, че искаш да се научиш. Ще видим колко добре ще приемеш това, което ти давам. – Тя усети как той се втвърдява срещу нея, притискайки члена си между бузите ѝ.
– Отвори се пред мен и бъди добра – каза и той. С едната си ръка дърпаше косата ѝ, а с другата притискаше члена си още по-навътре, към дупето ѝ. Той беше огромен и тя знаеше, че ще ѝ бъде много трудно, болезнено – може би невъзможно.
Беше изненадана, че е стигнал дотам, шокирана, че е имал увереността и нивото на агресия да извърши такава смела маневра. Но това ѝ харесваше – харесваше ѝ самият факт, че той е решен да ѝ даде истински урок.
Той плъзна върха на члена си около ануса ѝ.
– Трудно ти е. Отпусни се за мен.
– Опитвам се – изстена тя.
Той се приближи до путката ѝ и започна да я масажира с пръсти.
Мигновено тя се извиваше и викаше, когато пръстите му влизаха в нея и разтриваха стимулирания ѝ, набъбнал клитор.
– Сега имам естествена лубрикация – прошепна той. Започна да масажира ануса ѝ с пръсти. – Сега дупето ти е мокро. Задникът ти е отворен, а устата ти е затворена, както трябва да бъде.
Тя въздъхна, стенейки, когато главата му си проправи път в нея. Краката му бяха преплетени с нейните, ръцете му натискаха задните ѝ части, раздвижвайки ги, за да си осигури по-голям достъп, разтягайки я, за да побере огромната му обиколка.
Интензивността му я изпълваше, изключвайки всичко останало. Нямаше нищо, нищо друго освен него, който влизаше в нея, плъзгаше се навътре, по-дълбоко и по-широко, отколкото можеше да си представи. И с изненада откри, че наистина може да се разшири повече, отколкото някога е вярвала. Той влизаше докрай, а тялото му се притискаше към нея, двамата бяха покрити с пот.
– Малка мръсна курва – прошепна той в ухото ѝ. – Ще ми позволиш да те чукам в задника, както заслужаваш. Беше лоша, прецака ми филма.
– Направих го – изстена тя. – Съжалявам. Заслужавам това.
Ръката му се приближи до путката ѝ, масажирайки я. Другата му ръка хвана гърдите ѝ, докато продължаваше да се впуска в ануса ѝ.
– Отпусни се – каза той. – Знам, че ти харесва. Покажи ми колко много го обичаш. Свърши за мен.
Тогава тя наистина свърши за него. Усещаше как соковете се смесват, когато свършваше, викаше силно в тази малка стая, а Брайсън си пробиваше път все по-дълбоко.
– Брайсън, свършвам – каза тя. – Чукай ме.
– Задникът ти е стегнат – каза той. – Трябва да се научиш да си затваряш устата и да слушаш. В противен случай просто ще продължа да пълня всяка дупка, докато не започнеш да слушаш.
– Да, господине – каза тя, все още в кулминация.
Ръката му продължаваше бързо да разтрива путката ѝ. Тя беше толкова мокра там долу, че сякаш соковете ѝ никога нямаше да спрат. Беше мръсно и на нея не ѝ пукаше. Беше грешно, невероятно грешно – и на нея просто не ѝ пукаше.
Това беше и правилното нещо за нея, в този момент, на това място, с този мъж.
– Ще свърша в целия ти шибан задник – обяви той. – Не мърдай.
Той се изпъна и тогава в празнотата тя усети горещ и мокър поток от течност, а след това още и още. Той продължи да изхвърля спермата си в дупето ѝ, като ръмжеше и стенеше, докато свършваше. Той притисна члена си към нея и отново си проби път навътре, дори когато свърши.
– О – извика тя от изненада.
– Трябва да се научиш да очакваш неочакваното – каза той, като се плъзгаше навътре и навън от нея, докато бавно се отпускаше в нея. Скоро нежно я погали по косата, а после се измъкна напълно, но все още лежеше върху нея.
Тя извърна глава, за да го погледне, и долови възторжената му усмивка, когато той я погледна в отговор.
– Чувстваш ли се по-добре? – Каза тя.
– Разбира се, че се чувствам – въздъхна той. – Просто не знам какво ми стана.
– Не е нужно да знаеш – каза тя. – Просто ми се довери.
– Вярвам ти. – Той продължи да я гали по косата. – Просто никога не съм губил контрол над себе си по този начин.
– Нормално е понякога да губиш контрол.
– Сигурна ли си?
Тя се замисли, без да е напълно сигурна в отговора. Но се усмихна и кимна, повече за себе си, отколкото за нещо друго.