***
Скарлет си пое дълбоко дъх. Можеше ли наистина да направи това точно сега? Как би се отразило на филма, ако го направи?
– Просто съм притеснена. Трябва да обещаеш, че няма да обелиш и дума за това на никого, дори на Хънтър.
Веждите на Кали се повдигнаха.
– Толкова е сериозно, а?
– Да, сериозно е.
– Добре, обещавам. Устните ми са запечатани.
Скарлет облиза устните си.
– Става дума за Брайсън – промърмори тя. – По-конкретно, става въпрос за мен и Брайсън.
Очите на Кали се разшириха почти комично.
– Ти и Брайсън?
– Да. – Скарлет я погледна. – Знам колко глупаво беше да се забъркам с колегата си.
Кали онемя. Устата ѝ ту се отваряше, ту се затваряше.
– Нямах представа.
– Едва ли е нещо такова. Сигурна съм, че прекалено драматизирам по въпроса.
– Не казвай така. Ако усещаш нещо, значи го усещаш. Не се принизявай.
– Е, аз наистина чувствам нещо. Чувствам се гадно. – Тя подсмръкна, опитвайки се да отмие сълзите си.
Точно тогава досадната продавачка Клара се приближи.
– Дами, разгледахте ли вече за нещо интересно? – Усмивката ѝ беше огромна.
– Все още не – каза Кали. – Ще ти кажа…
– Защото имам една невероятна рокля, която мисля, че ще бъде идеална за теб, Кали.
– Ще дойда да те намеря, когато съм готова – каза Кали и гласът ѝ малко се втвърди.
Усмивката на Клара избледня за миг.
– Добре. Просто искам да ти помогна да си намериш перфектната рокля.
– Благодаря, оценявам това.
Клара отново се отдалечи, а скованата ѝ стойка издаваше раздразнението ѝ.
Скарлет избърса очите си.
– Съжалявам – прошепна тя. – Не искам да ти създавам проблеми.
– Шегуваш ли се с мен?
– Просто ми е толкова тъпо. – Тя вдигна ръце. – Дори не знам защо съм толкова разстроена. Той е просто едно момче. И преди съм минавала през това. – Но това не беше съвсем вярно, осъзна тя. Брайсън беше различен от всички останали.
– Кажи ми какво се случи. Започни отначало – каза Кали и отново я хвана за ръка.
И Скарлет го направи. Разказа ѝ как в началото е мислела, че Брайсън е просто някакъв глупав, незрял спортист. А след това, бавно, той и показал различни страни от себе си. Накъсано, тя дори разказа на Кали за първия път, когато нещо се е случило между тях, в хотелската стая в Кънектикът. Разбира се, не споменаваше гнусните подробности, но даде да се разбере, че това е било специално за нея. А след това разказа за нощта в апартамента му и за това как е била достатъчно глупава, за да промени някои от сцените му.
Това беше първият път, когато Кали наистина реагира.
– Ти наистина си пренаписала части от сценария му? – Изпъшка тя.
– Знам, знам, знам. Бях такава идиотка.
Кали се засмя.
– Знаеш ли, аз направих нещо подобно с Хънтър.
– Направила си го?
– Направих. Всъщност част от начина, по който заснехме този филм, се дължеше на това, че се включих в бизнеса на Хънтър и след това се оплетох. – Усмихна се Кали. – Той едва не ме уби, но накрая ми прости.
– Е, не осъзнавах колко свещено е писането му – каза и Скарлет. – Трябваше да знам, но някак си си мислех, че става дума само за една-две малки промени.
– Това е голяма работа. Хънтър се мъчи над всяка дума.
– Може би затова ме изхвърли от апартамента си – каза Скарлет и се захили малко въпреки себе си. Тя продължи с разказа си и Кали се вцепени. Устата на Кали беше широко отворена и тя чакаше със затаен дъх всяка нова подробност.
Когато Скарлет най-накрая стигна до частта, в която намери Елайза Джонстън в апартамента му тази сутрин, Кали сложи ръка на челото си и изглеждаше истински измъчена.
– О, Боже мой – каза тя. Очите ѝ бяха мокри. – О, Боже мой, скъпа. Ела тук.
Тя придърпа Скарлет за дълга прегръдка.
– Не разбирам защо той постъпи така с мен.
– Опита ли се да ти обясни?
– Избягах – каза и Скарлет. – Не исках да говоря с него.
Кали се замисли за момент.
– Разбирам защо си наранена. Аз също щях да съм съсипана.
– Просто ми се иска никога да не съм си позволявала да се забърквам с него.
Кали я погледна отново.
– Но не забравяй, че и аз преживях нещо подобно, когато Хънтър ти позволи да останеш в дома му.
– Наистина? – Само като си помислеше за това, ѝ се гадеше. Представата, че Кали е гледала на нея по начина, по който гледаше на Елайза Джонстън, беше отвратителен.
– Наистина. Мислех, че двамата спите заедно, а Хънтър тогава отказа да ми обясни каквото и да било.
– Чувствам се много зле, че съм имала някакво участие в това да те накарам да се съмняваш във връзката ви, Кали.
Кали просто и махна с ръка.
– Не бъди глупава. Всичко се получи. Така че може би Брайсън може да обясни защо Елайза е била там тази сутрин. Никога не знаеш.
– Дори да не се е случило нищо между тях двамата – в което ми е трудно да повярвам – той не е трябвало да я оставя да остане в апартамента му. Как мога да му се доверя?
– Не знам – каза Кали. – Не разполагам с всички отговори, просто знам, че Хънтър направи много неща в началото, които го направиха много труден. – Тя се засмя, донякъде самоунизително. – Когато погледна назад, се чудя какво съм си мислела, оставайки с него. Но аз останах с него. Никога не се предадох, никога не се отказах от него – ние никога не се отказахме един от друг. И това се оказа за добро.
Това поставя нещата в различна светлина. Скарлет усети първите трепети на надежда в гърдите си, но после се сети за баща си, който стоеше в книжарницата с умоляващите си очи – и отблъсна всякакви мисли за прошка към него или към Брайсън. Не можеше да си позволи да се надява. Не и след всичко, което беше преживяла в живота си. Просто ѝ беше по-лесно да знае, че винаги ще бъде сама.
– Имаш своя приказен край – каза Скарлет. – И повярвай ми, щастлива съм за теб. Но не виждам това в картите за мен.
– Не всичко е само рози – напомни ѝ Кали. – Имам своите проблеми. Семейството ми все още не одобрява този брак – съмняват се в стабилността на Хънтър. Страхуват се от това, което животът в големия град ще направи с мен, а предполагам, че още повече се страхуват от това, което Хънтър ще направи с мен, ако остана с него твърде дълго.
Това накара Скарлет да се сети за Лидия и за нейното знание за договора между Хънтър и Кали. Само мисълта за това накара Скарлет да я свие стомаха. Тя погледна към пода, а очите ѝ търсеха. Трябваше ли най-накрая просто да каже на Кали за Лидия и нейните заплахи?
Щеше да е чудесно най-накрая да се отърве от цялата бъркотия и да се освободи от влиянието, което Лидия имаше върху нея в момента. Тя отвори уста, готова да започне разбулването на тази тайна.
За съжаление точно в този момент Клара се появи иззад ъгъла.
Веждите ѝ се извиха с досада и тя ги погледна надолу, сякаш майка се кара на няколко непослушни деца.
– Извинете ме, наистина не искам да ви досаждам – започна тя.
По дяволите, не искаш, помисли си Скарлет и устоя на желанието да извърти очи.
– Но ти си си записала среща с нас – продължи Клара, като сега погледна към Кали. – И по цял ден идват жени, които искат да се напаснат, да пробват рокли, и не мога да те оставя да седиш тук и да си бъбриш с часове. Това не е „Старбъкс“.
Кали се усмихна с повече търпение, отколкото Скарлет притежаваше.
– Права си, Клара. Извинявам се, че съм толкова бавна. Готова съм да намеря перфектната си рокля. – Тя се изправи и хвана Скарлет за ръка, докато се изправяше. – Нали? – Попита я Кали.
– Точно така – каза Скарлет, но с по-малко ентусиазъм, отколкото искаше да покаже. Факт е, че беше готова да разкаже на Кали за Лидия, а сега моментът беше отминал. Колкото по-дълго продължаваха нещата, толкова по-зле щеше да изглежда, ако Лидия някога разкажеше.
Но засега Скарлет трябваше да издържи и да помогне на приятелката си да си намери рокля.
Не винаги става дума за теб, напомни си тя.
А понякога това беше горчиво хапче за преглъщане.