***
Звъненето от мобилния ѝ телефон я събуди. Първата ѝ мисъл беше, че това е Брайсън, който ѝ се обажда, за да ѝ се извини. Може би защото току-що се беше събудила и все още не беше събрала защитните си сили, първоначалната реакция на Скарлет беше непреодолимо щастие от идеята, че той все още се интересува от нея.
Но след това реалността се оправи и тя си спомни какво беше направил Брайсън – унижението.
Брайсън беше предпочел нощта с Елайза Джонстън пред връзката, която се беше развил със Скарлет. Скарлет наистина се грижеше за него и той го знаеше, но в рамките на няколко часа, след като бе напуснал апартамента ѝ, бе предпочел да се обвърже с тази непоносима актриса.
Е, тя не е просто някаква актриса – Елайза е великолепна филмова звезда. Може би това има нещо общо с избора му?
Когато Скарлет вдигна телефона и видя, че всъщност не звъни Брайсън, а Кали, гневът бързо се превърна в облекчение (оцветено с разочарование, разбира се).
По-добре е, че се обажда Кали. Не искам никога повече да го виждам или чувам.
Но това беше лъжа и тя го знаеше.
Скарлет отговори на мобилния си телефон, като се опита гласът ѝ да звучи бодро.
– Кали, мина толкова много време! – Извика тя.
– Знам – каза Кали. – Исках да се свържа с теб, но всичко тук беше толкова натоварено.
– Надявам се, че в добрия смисъл на думата.
– Да, определено. Разбира се, винаги има неравности по пътя – засмя се Кали.
Скарлет можеше да си представи какво има предвид и се засмя в отговор. Чувстваше се добре да се смее. Чувстваше се още по-добре да говори с някого, на когото има доверие.
– Липсваш ми – каза Скарлет.
– Ти също ми липсваш. И се надявах, че може би ще имаш време днес да се видим.
Скарлет седна и се разсъни. Тя погледна часовника на нощното си шкафче. Все още беше ранен следобед, въпреки че и се струваше, че трябва да е проспала целия ден.
– С удоволствие бих се срещнала с теб. Какво имаш предвид?
– Ами, трябва да започна да си търся сватбена рокля – каза Кали, звучейки виновно. – Надявам се, че това не звучи супер скучно. Искам да кажа, че вместо това бихме могли да направим нещо забавно, като например да излезем на вечеря или на питие.
– Шегуваш ли се? – Извика Скарлет. – Кали, с удоволствие бих отишла да пазарувам рокля с теб. – Тогава тя си спомни какво се беше случило, когато предположи, че е единственият човек, поканен в дома на Никол онази вечер. – Някой друг идва ли с нас?
– Не съм го планирала, но ако искаш, можем да поканим някого.
– Боже, не. Просто ми беше любопитно. С удоволствие бих отишла само с теб. – Скарлет едва успя да овладее усмивката на лицето си.
– Това е среща – каза Кали. Тя каза на Скарлет името на магазина за рокли и те се съгласиха да се срещнат след два часа.
В момента, в който Скарлет приключи с телефона, тя се отправи към банята, за да вземе душ и да се подготви за деня. Въпреки всичко, което се беше случило, тя се чувстваше решена да не позволи на нищо от това да отнеме позитивността на поканата на Кали.
Скоро беше облечена с дизайнерски дънки и високи ботуши, кашмирен пуловер и палто „Бърбъри“. Това беше един от малкото наистина изискани ежедневни тоалети, които Скарлет притежаваше, и беше идеален за случая.
Преди да излезе през вратата, тя хапна кекс с боровинки и диетична сода, надявайки се, че това ще е достатъчно, за да задържи болките от глад, докато търсят перфектната сватбена рокля на Кали.
Тя взе метрото до Пето авеню и през целия път беше нервна и напрегната. Виждайки баща си, тя изпитваше параноично безпокойство, което беше трудно да потисне.
Всяко движение на всеки преминаващ непознат предизвикваше алармите ѝ и Скарлет искаше просто да скрие глава в ръцете си, докато пристигне в булчинския магазин.
Татко ти каза, че ще те остави на мира – напомни си тя.
Почти и се искаше да бръкне в чантата си и отново да погледне визитната му картичка, да я разгледа, сякаш беше доказателство от местопрестъплението. И в известен смисъл, помисли си тя, може би е доказателство.
Невинността ѝ беше открадната преди толкова години, а сега един от първоначалните извършители се беше появил от нищото и ѝ беше дал нещо което правеше всичко това по-реално.
Наистина ми се е случило. Не беше честно. И нищо от това не беше по моя вина.
Сякаш не беше минал и ден, а тя отново беше малко момиче.
Но аз вече не съм малко момиче. И няма да му позволя да създава повече болка в живота ми.
Влакът спря и Скарлет се качи на перона сред тълпата от други пътници. Тя се зачуди къде е Брайсън и какво прави. Представяше си го сега, все още с Елайза до себе си, как се смеят и шегуват – може би дори правят любов.
Тази мисъл накара вътрешностите ѝ да се свият от ярост.
Всички тези мъже, какво са направили за мен? Всичко, което са направили, е да ми причинят болка. Защо продължавам да позволявам това да продължава? Защо?
Въпросът нямаше отговор и тя го остави да си отиде. Скоро пристигна в магазина за булки от висок клас, където я чакаше Кали.
Когато Кали забеляза, че Скарлет идва, тя разпери ръце за добре дошла.
– Ти си гледка за болни очи – каза тя и прибра Скарлет за огромна, топла прегръдка. – Изглеждаш невероятно, Скарлет.
– Благодаря – засмя се Скарлет, когато се отдръпнаха и се погледнаха една друга. – Мисля обаче, че ти си тази, която изглежда невероятно. – И това беше вярно – Кали направо сияеше. Кожата ѝ беше здрава и безупречна – очите ѝ ясни, косата ѝ блестяща. Изглеждаше на един свят разстояние и с десет години по-млада, отколкото когато бяха заедно в болницата, докато Хънтър се бореше за живота си.
– Добре, може би и двете изглеждаме невероятно. – Намигна и Кали. – Готова ли си да пазаруваме?
– По-готова съм, отколкото можеш да си представиш.
– Добре, напред. – Кали ги поведе навътре, където една жена с гарвановочерна коса ги посрещна с трениран ентусиазъм.
– Казвам се Клара Дийн, а ти трябва да си Кали Йънг – каза тя и подаде ръка на Кали.
– Това съм аз. А това е моята добра приятелка Скарлет.
– О, прекрасно – каза Клара и срещна погледа на Скарлет с огромните си кафяви очи.
– И ти ще помогнеш на Кали да избере сватбената си рокля? Това е голяма чест.
Скарлет се усмихна, а бузите ѝ се зачервиха. Наистина се чувстваше поласкана, особено когато Кали я беше нарекла добра приятелка.
– И така, да отидем да разгледаме инвентара ни, нали? – Попита Клара и се приближи до истинска стена от рокли. Докато вървеше, тя говореше. Всъщност, осъзна Скарлет, тя не спираше да говори често, освен може би за да си поеме дъх от време на време. Жената поддържаше непрекъснат коментар, който беше почти хипнотичен за слушане. Говореше за различни стилове, за различни сватби, споменаваше имената на известни личности, с които е работила, а после разказваше за жени, които са плакали, когато са намерили перфектната рокля.
В крайна сметка усмивката на Кали избледня, докато Клара говореше и говореше.
– Може би можем да отделим малко време, за да потърсим сами? – Каза Скарлет, когато изглеждаше, че това никога няма да свърши.
Очите на Клара се стесниха.
– Разбира се. Добре дошли сте да разгледате сами. Ако искаш да пробваш нещо, Кали, просто кажи думата. Аз ще бъда наблизо, само извикай името ми! – Тя се отдалечи, а тъмната ѝ коса се развяваше след нея.
Кали се обърна към Скарлет и снижи гласа си до шепот.
– Уау, тя не се спря, нали?
Скарлет поклати глава.
– Мисля, че искаше да е добра.
– Благодаря ти, че я отпрати. Не можах да издържа повече на говоренето и. Мислех, че двете с теб просто ще разгледаме за нещо, не знаех, че ще е някаква огромна продукция. – Въздъхна Кали. – Сега се чувствам претоварена.
– Седни – каза Скарлет и направи жест към един от многото бели столове, които бяха разпръснати из целия магазин. – Спокойно, имаме много време.
Кали седна, като сложи чантата си в краката.
– Толкова съм развълнувана, че ще се омъжа за Хънтър, но понякога се побърквам, когато мисля за всичко, което трябва да се планира. Почти ми се иска да избягаме, както направиха Никол и Ред.
Челюстта на Скарлет спадна.
– Никол Джеймисън е избягала?
Тя си представяше, че Никол и Ред Джеймисън са имали някаква огромна сватба от типа на Кейт Мидълтън.
Кали кимна.
– Той я отведе на един остров и поръча специални рокли и стилист, долетели специално за случая. Никой друг не беше там освен Кейн и Даниела.
– Даниела? – Каза Скарлет, беше и трудно да сдържи изненадата в гласа си.
Кали я погледна и се усмихна.
– Повярвай ми, аз също не разбирам напълно защо Никол обича толкова много Даниела. Тя никога не е била толкова мила с мен, а когато е, винаги изглежда, че е защото иска нещо.
– Искам да кажа, че не я познавам много добре… – Скарлет се отдръпна. Не можеше да разкаже на Кали за партито, на което Даниела и Лидия почти се бяха сбили.
– Както и да е – продължи Кали – просто понякога се чудя дали наистина искам да планирам тази огромна сватба. Дали това наистина съм аз? Наистина ли е Хънтър? – Тя погледна Скарлет, а очите ѝ молеха за някакъв отговор.
Скарлет въздъхна.
– Не знам. Може би съм неподходящият човек, когото да попиташ – не мога да подредя дори собствения си любовен живот. Никога не съм била сгодена или омъжена, а най-дългата ми връзка беше с един луд човек. – Тя се засмя на абсурдността на всичко това.
Кали също се засмя.
– Господи, ами като го казваш така…
Скарлет не можеше да не си помисли за Брайсън и за начина, по който нещата се бяха превърнали от прекрасни в просто ужасни в рамките на няколко минути. Тя не искаше да мисли за него, просто така се случи – не можеше да откъсне ума си от всичко това.
Кали забеляза това веднага.
– Скарлет, какво става?
– Нищо. Добре съм. – Тя погледна към Кали и се усмихна.
– Видях това изражение на лицето ти. Нещо се е случило.
– Нищо. И не искам да развалям това, като разказвам за проблемите си. Предполага се, че това трябва да е за теб, а не за мен.
Кали сложи ръка върху ръката на Скарлет и я стисна силно.
– Знаеш ли колко пъти съм се осланяла на Никол, колко много ми е помагала, когато дори почти не ме познаваше?
Скарлет бавно поклати глава.
– Не съвсем.
– Никол беше бременна и имаше здравословни проблеми, и притеснения за Ред, а тя все пак ме прие в дома си, разговаряше с мен през проблемите ми и се грижеше за мен като за сестра. И аз ѝ се отблагодарих, като напуснах работа без предизвестие. – Кали поклати глава, сякаш се отвращаваше от всичко това. – Но знам, че най-малкото, което мога да направя, е да се опитам да върна тази добрина. Не ме интересува дали това е моят специален ден или не, Скарлет. Разкажи ми какво се случва с теб.