***
Малко по-късно те вечеряха заедно в близкия италиански ресторант.
Кали вдигна чаша с вино и Скарлет притисна чашата си с нейната.
– За намирането на перфектната рокля с перфектната приятелка – каза Кали, като сияеше.
– Наздраве – каза Скарлет. Беше учудена, че всъщност всичко се е получило толкова бързо, но Кали всъщност беше намерила роклята, която тя искаше. Изненадващо, Клара всъщност беше казала, че я е имала предвид още от първия момент, в който Кали беше влязла в магазина, и Скарлет беше принудена да отдаде дължимото на нахалната продавачка.
Това беше рокля на Алита Греъм без презрамки с А-линия от копринена органза и беше абсолютно зашеметяваща. Кали беше пробвала и няколко други, за да се увери, но никога не е имало съмнение в какво и е мястото.
– Не мога да повярвам, че това се случва – каза Кали, а лицето ѝ бе зачервено от вълнение. – До днес не съм го чувствала истински. Мисля, че може да се побъркам.
– Не се плаши – засмя се Скарлет. – Просто му се наслаждавай.
– Добре, права си. Отивам да…
Тя спря по средата на изречението, тъй като мобилният ѝ телефон започна да звъни. Кали погледна надолу и веждите ѝ се смръщиха.
– Това е странно.
– Кой е?
– Трябва да взема това – каза тя, като отговор. Тя вдигна слушалката и сложи телефона до ухото си.
Скарлет получи странно, неприятно усещане в стомаха си.
Моля те, Боже, нека това да не е Лидия. Не я оставяй да нахлуе и да разруши всичко точно сега.
Кали предимно слушаше. Но лицето ѝ ставаше все по-бледо, а изражението ѝ – все по-притеснено.
– Сигурен ли си? Наистина ли си сигурен? – Каза тя в слушалката.
Устата на Скарлет пресъхна. Каквото и да беше, новините явно бяха лоши. Сърцето ѝ започна да бие по-бързо.
Кали вдигна очи и срещна погледа ѝ, а Скарлет видя напрежението и страха в очите ѝ.
Боже, какво можеше да я накара да изглежда така? Можеше да е само Лидия… или може би нещо се беше случило с Хънтър.
Ръцете на Скарлет стиснаха салфетката и под масата.
– Разбира се. В момента седя със Скарлет – каза Кали. – Ще я помоля да ти се обади?
Последва дълга пауза. Сега Скарлет беше на още по-висока степен на тревога – името ѝ явно беше споменато, от когото и да беше на другата линия.
– Разбирам – въздъхна Кали и поклати глава. – Благодаря, че ме уведомихте. Благодаря за всичко.
Добре, значи не може да е Лидия, помисли си Скарлет, защото Кали не би говорила така с Лидия. Тя нямаше да благодари на Лидия – щеше да е бясна.
Когато Кали затвори слушалката, Скарлет вече не можеше да сдържа любопитството и тревогата си.
– Какво се случи? Кой беше това?
Кали я погледна, устните ѝ за миг се стегнаха.
– Това беше детектив Филипс.
– Детектив Филипс? – Отговори Скарлет, сякаш никога преди не беше чувала името му. Това беше последният човек, когото беше очаквала.
– Той се обажда с доста лоши новини.
Скарлет искаше да избяга, да запуши ушите си.
Кали продължи.
– Полицията намери Тревор вчера в къщата на един сътрудник в Южен Бостън. Явно се е крил там след смъртта на Терънс.
– Е, това е добра новина, нали? – Каза Скарлет. – Имам предвид, че са го хванали. Вече е в полицейския арест.
– Не съвсем. – Кали вдигна чашата си с вино и бързо изгълта остатъка от виното си, започна да си налива още една чаша, докато продължаваше да говори.
– Арестували го и се готвели да му повдигнат обвинение тази сутрин за нападението над мен и други свързани с това обвинения. Но изглежда, че окръжната прокуратура все пак е решила да не повдига обвинения.
– Защо? – Попита Скарлет, докато вълна от ужас и нереалност заливаше тялото ѝ.
Кали сви рамене.
– Детектив Филипс нямаше отговор. Каза, че бил ядосан и едва не влязъл в юмручна схватка с прокурора, но в крайна сметка му казали, че нямат достатъчно доказателства, за да образуват дело. Детективът каза, че това вероятно е свързано по-скоро с мрежата от пари и власт, която бащата на Тревор е изградил през годините, както и с организацията, която все още е силна. Терънс има огромно политическо влияние, дори сега, когато е мъртъв.
– Това е лудост – каза Скарлет. – Това просто е грешно. Искам да кажа, че все пак можеш да заведеш дело срещу Тревор, нали?
– Мога да заведа гражданско дело срещу него, но не и наказателно.
– Така че можеш да го съдиш за пари, но той няма да влезе в затвора.
Кали вдигна рамене.
– Мисля, че това е най-малкото.
– Това е толкова несправедливо. Трябва да направим нещо по въпроса. Не можем ли да се обадим на репортер или нещо подобно – не можем ли да кажем на някого?
Кали седна назад.
– Наистина не знам – каза тя и бавно поклати глава. – Трябва да кажа на Хънтър за това. – Тя огледа ресторанта, а очите ѝ изведнъж станаха предпазливи и подозрителни.
Разбира се, това предизвика параноята на косъм от Скарлет и тя също започна да сканира помещението за следи от мъже със злонамерени намерения.
– Вероятно трябва да се приберем вкъщи – каза Скарлет. – Вече не се чувствам много сигурна на обществени места.
Кали даде знак на сервитьора и бързо плати сметката въпреки протестите на Скарлет.
Когато напуснаха ресторанта заедно, и двете бяха мълчаливи. Празничното чувство, което бяха споделили, вече беше напълно изчезнало и беше заменено от атмосфера на обреченост и мрачност. За пръв път от много време и двете знаеха, че имат реална причина да се страхуват от тъмнината.
След като излязоха навън, Кали се обърна към Скарлет със загриженост.
– Може би трябва да се прибереш с мен вкъщи тази вечер – каза тя.
– Заради Тревор?
– Да, заради Тревор. Той е напълно свободен да ходи, където си поиска, а детектив Филипс каза, че сега трябва да сме много внимателни – и спомена конкретно твоето име.
Скарлет неволно потръпна, а студеният порив на вятъра, който духаше зад ъгъла на сградата, не ѝ помогна да спре да трепери.
– Знам, че трябва да бъда внимателна. И наистина оценявам предложението – продължи тя – но просто не мисля, че ще е честно да натоварвам теб и Хънтър повече, отколкото вече съм го направила.
– Не го смятам за натоварване. Притеснявам се за това, че в момента си сама.
Може би тя е права. Може би просто трябва да отида с нея и да прекарам поне една нощ в дома им, докато разбера в каква опасност съм и какво да правя по-нататък.
Но докато таксито завиваше към ъгъла, Скарлет осъзна, че просто не се чувства комфортно да прекара нощта с Хънтър и Кали. Те бяха сгодени и бяха преминали през толкова много неща заедно. Както и да е, Скарлет се чувстваше отчасти отговорна за това, че е довела Терънс и Тревор в живота им – а ако лудият син на Терънс идваше за нея, тя със сигурност не искаше да го води направо в дома на Кали. Не беше редно да поставя своята безопасност над тяхната.
– Съжалявам, Кали. Не мога да отида с теб. Надявам се да не ми се сърдиш – каза тя и ѝ отвори вратата на таксито.
– Не съм разстроена. Притеснявам се за теб. – Кали придърпа палтото си по-плътно около себе си, когато поредният порив на вятъра премина през улицата.
– Ще се оправя, обещавам. Утре ще се опитам да разбера какво да правя по-нататък.
Кали я гледна дълго време.
– Наистина мисля, че трябва да дойдеш с мен.
– Просто сега не мога.
– Добре тогава – въздъхна Кали. – Бъди в безопасност. Поддържаме връзка, добре?
– Ще го направя.
Кали се качи на задната седалка на таксито и след миг вече я нямаше. Скарлет погледна нагоре-надолу по улицата и още един студ премина през нея – проряза тънкото ѝ палто и стигна до самите ѝ кости.
Надявам се, че гордостта ми няма да бъде моето падение, помисли си тя и след това закрачи към дома.
Назад към част 4 Напред към част 6