РАЙДЪР
Държах пипета над котлето на бюрото в стаята си, като прехапвах езика си, докато се концентрирах. Един милилитър „Айсбейн“ повече от необходимото не само щеше да прецака цялата отвара, но и щеше да остави кратер в бюрото ми, голям колкото мен. Но и без това количеството беше толкова малко, че винаги рискувах да изстискам нужното количество от пипетата.
– Райдър! – Почукване.
БУМ.
– Майната му!
Отскочих назад от експлозията, поглеждайки към прозореца, където стоеше Елис, притиснала ръка към стъклото и с виновно изражение на лицето, докато гледаше разрушеното ми бюро.
Изчистих пепелта от краката си, като хвърлих около останките мрежа от барутен бръшлян, за да абсорбирам всички токсини във въздуха.
Придвижих се до прозореца, отключих го и го отворих с ръмжене. Гневът ми се разсея за миг, защото това беше тя. А това, че тя беше тук, си струваше унищожаването на отвара, която се приготвяше шест седмици.
– Елис – изсъсках името ѝ, за да ѝ дам да разбере, че съм адски ядосан.
– Съжалявам. Мога ли да вляза? – Челото ѝ се набръчка и аз веднага разбрах, че нещо не е наред.
Престанах да се държа така, кимнах и се отдръпнах. Тя скочи в стаята ми, бутайки прозореца след себе си. После се втурна напред, обгърна ме с ръце и опря буза в голите ми гърди. Успокоих се и бавно свих ръце около нея, докато свикнах да бъда прегръщан. Ебати прегръдката.
– Някой направи ли ти нещо? – Изръмжах, готов да разкъсам гърлото му веднага щом науча името му.
Тя въздъхна, отпускайки се в ръцете ми, тялото ѝ беше толкова топло срещу студената ми кожа.
– Не, нищо такова.
– Какво е тогава? – Намръщих се, като ми се искаше да мога да помогна. Но не разполагах с голям емоционален диапазон, независимо от това какво обичаше да казва Кошмарът. А ако Елис страдаше, вероятно аз бях последният човек, който можеше да помогне. Но тя беше тук, не беше отишла при някой друг, така че щях да направя това, на което бях способна. Дори ако това означаваше просто да изпия болката ѝ.
– Това е Данте.
– Данте – повторих с хъркане, а ръцете ми се свиха в юмруци.
– И Гейбриъл.
– Гейбриъл? – Какво, по дяволите, беше направил Нокс?
– И Леон… не точно Леон. Но и той е замесен.
– Ще им счупя вратовете на всички, ако искаш това – казах сериозно.
Тя се разсмя и ме погледна нагоре.
– Това е точно обратното на това, което искам.
– Искаш ли да им счупя вратовете? – Предложих с усмивка и тя се усмихна тъжно, като се отдръпна от мен.
Мигновено пропуснах контакта и направих крачка след нея, докато тя се насочваше през стаята към леглото ми. Потърках кокалчетата си по тила, като се намръщих, докато се опитвах да измисля какво да правя.
Елис се свлече на леглото ми.
– Гейбриъл ме целуна пред Данте и Леон, след което те се изплашиха, защото очевидно да ме споделят двамата е нормално, но като добавиш четвърти човек в сместа и…
– Изчакай – изръмжах аз. – Ти и Гейбриъл? – Знаех го.
– Ами… – Тя вдигна невинно рамене.
– И какво, по дяволите, е това, че Инферно те е споделил? Какво става с тази сделка? – Застанах напълно неподвижно, формата ми на Орден се надигна в мен като кобра, която се готви да удари. Дали Данте беше измислил начин да го заобиколи? Не бях усетил да се пречупва, но дали бях пълен глупак, че се придържам към нея, докато той се домогва до моето момиче?
Тъкмо щях да си изпусна нервите, когато Елис се изстреля пред мен в един миг и ме докосна по бузата, за да ме накара да я погледна.
– Той не е нарушил споразумението. Той просто… го заобикаля. Както и ние.
Тя се изправи на пръсти и прокара устата си по моята в целувка, която тя даде, но аз не можех да участвам. Това беше най-сладкото шибано нещо, а то едва ли беше нещо. Успокои бясното ми сърце и раменете ми леко се отпуснаха.
– Ти правиш това с него? – Измърморих.
– Всъщност не. Но той ме е наблюдавал с Леон. – Тя сви невинно рамене, а дясното ми око трепна от ярост.
Трябваше да убия някого. Най-вероятно онова парче лайна Муфаса. После Инферно. После паунът.
– Можеш и ти да ме гледаш с него, ако искаш? – Повдигна вежди Елис и аз изхъмках, опитвайки се да се отдръпна, а идеята се загнезди в съзнанието ми.
– Не. Майната му. Искам те. Не искам да те виждам с някакъв шибан Симба, който обича гордостта на петела.
Тя стисна челюстта си и се насочи към прозореца.
– Чудесно. Ти също не можеш да се справиш с това, нали? Защо никой от вас не разбира, че никога няма да бъда с един човек? Това не означава, че ме е грижа за някого от вас по-малко. – Тя стигна до прозореца и идеята да си тръгне ме заболя физически по сто причини. Магическите ми резерви набъбнаха, но не се чувствах добре. Това не беше болката, която исках. Исках нейната.
– Остани – казах аз с тих глас. Нямаше да моля като някоя бита кучка. Ако наистина ме искаше така, както ги искаше, щеше да остане. И щеше да вземе от мен това, което и харесваше. Защото това беше смисълът, нали? Ако изобщо се опитвах да разбера това – а аз наистина не исках да го правя, по дяволите – тогава предполагах, че тя ме иска заради това, което съм. А то беше мрачна фея с още по-мрачна душа.
Тя се обърна към мен, прехапвайки устна, докато очите ѝ искряха от надежда.
– Значи разбираш?
– Разбирам, че това е, което си. Но това, което съм аз, е притежание. И аз искам да те притежавам. Не като предмет, Елис, като демон. Така че това влиза ли в твоята малка уговорка, или аз трябва да се съглася само с твоите условия? Защото изглежда, че всички останали в това споразумение получават от теб това, което искат. Нима не получавам същата любезност?
Тя преглътна твърдо, приближавайки се към мен с поглед, изпълнен с трепет в очите.
– Покажи ми.
– Какво? – Попитах категорично.
– Покажи ми какво искаш от мен. Заобиколи правилата. – Тя стоеше пред мен, раменете ѝ се повдигаха, докато се задъхваше, в очакване да действам.
От една страна, тя ми даваше всичко, за което бях мечтал, в рамките на условията на сделката, но от друга, трябваше да приема, че три други момчета в това училище вече я бяха докоснали. Поне един от тях я беше чукал, беше я обладал по начини, които не ми бяха позволени. Но… имаше начини, по които тя можеше да бъде докосвана, които само аз можех да ѝ дам. И имаше начини в рамките на споразумението, по които и аз можех да го направя. Имах достатъчно време да помисля за това.
Елис се приближи, чакайки, но аз не издадох нищо, изражението ми беше стоманено. Прокарах езика си между зъбите, обмисляйки какво да направя.
– Райдър? – Издиша тя, гласът ѝ беше тих и изпълнен с напрежение. Или беше вълнение?
– Ще направиш всичко, което ти кажа – заповядах аз и очите ѝ се разшириха. – Или това няма да се случи.
Тя дълго размишляваше върху това. Знаех, че това противоречи на природата ѝ, но не исках от нея да се подчинява на волята ми извън тази стая. Но тук и за нейно удоволствие, тя щеше да го направи. Или това нямаше да се получи за мен.
Тя кимна бавно и кръвта ми моментално нахлу в члена.
– Помниш ли правилата на сделката? – Попитах, като се придвижих напред и я огледах отблизо, докато я обикалях като вълк.
– Никакви целувки, никакво чукане, никакво докосване под бельото, никакво споделяне на леглото през нощта, никакви ръкостискания и свирки, никакво дрънкане над мен, докато си в същата стая, и никакво нараняване за удоволствие. – Тя ме погледна остро на последното и аз се усмихнах.
– Добро момиче. – Преместих се зад нея, отмятайки косата ѝ от врата. – И така, какво ще правя с теб, бебе?
Прокарах палеца си по гръбнака ѝ, усещайки всеки импулс, докато тя се извиваше в докосването ми, а през нея преминаваше силна тръпка.
– Не ме интересува какво би направил с добро момиче, Райдър, но бих искала да знам какво би направил с лошо.
От мен се изтръгна дълбок смях. Тя нямаше представа колко се радвах, че се е съпротивлявала срещу мен. Беше толкова шибано освежаващо. Но това беше моята малка тайна. И тя се отнасяше само за нея.
– Не мога да направя това, което искам да направя – изръмжах аз, а в мен се прокрадваше дълбока нужда да я накарам да я боли и да крещи от удоволствие едновременно. Преместих се пред нея, свеждайки глава, за да срещна погледа ѝ.
– Но мога да ти покажа.
– Никакви видения – каза тя бързо и протегна ръка към гърдите ми. – Искам те в плът, точно тук.
Гърлото ми се стегна и аз погледнах настрани, неспособен да посрещна интензивността на погледа ѝ. Той ме развърза, като се вряза в едно парче плът дълбоко в мен и го накара да кърви. Тя искаше мен, нищо друго. Не ми се струваше някое момиче да е искало това.
– Ръцете нагоре – наредих аз и тя направи каквото казах. Хванах я за тениската „Питбол“, издърпах я над главата ѝ и я хвърлих на пода. Тя носеше черен спортен сутиен, който притискаше циците ѝ и молеше за загребването на езика ми. Не можех да я докосвам под бельото ѝ, но ако кожата се показваше, това ми се струваше честна игра.
Тя пусна ръцете си и аз поклатих глава.
– Казах ли ти вече да ги пуснеш?
Усмивка се заигра в ъгъла на устата ѝ, докато ги вдигаше отново. Поставих ръце на талията ѝ и прокарах палци по кадифено меката ѝ плът. След това се втурнах напред, като я накарах да се върне към леглото ми. Запратих я с гръб към подпората в далечния край, като вдигнах ръце, за да я хвана за китките и да ги придържам към парапета на леглото горе.
Дишането ѝ се учести, когато голите ми гърди се притиснаха към нейните, а ерекцията ми се заби в бедрото ѝ. Използвах земната си магия, за да създам две дебели лиани, които привързаха ръцете ѝ към парапета, достатъчно здраво, за да не може да помръдне, след което пуснах ръцете си с усмивка, възхищавайки ѝ се.
– Имаш ли представа колко пъти съм си фантазирал как те връзвам в стаята си, Елис?
– Имаш нужда от хоби, Райдър. – Тя наклони глава и един кичур люлякова коса падна в очите ѝ. Улових го и го отметнах зад ухото ѝ, докато тя ми се усмихваше.
– Ти си моето хоби – изръмжах, прокарвайки пръсти надолу към челюстта ѝ, шията ѝ. Прокарах ги по гърдите ѝ и надолу към стомаха ѝ, като накарах кожата и да настръхне навсякъде, където я докосвах. Не ми се струваше, че някога съм бил толкова нежен с някоя жена. И трябваше да призная, че отчасти това не се дължеше на сделката.
Стигнах до ръба на късите ѝ панталони и се хванах за тях, като паднах на колене, докато ги свалях. Тя излезе от тях и аз я погледнах с нужда, която дращеше във вътрешността ми. Имах достатъчно сдържаност, но това беше изпитание за волята ми до краен предел.
Колко прецакан щях да бъда, ако я обявех за своя и чаках звездите да се изсипят върху мен като адски дъжд? Да не говорим за Ад.
Проследих пръстите си по задната част на краката ѝ, а тя прехапа устна, докато ме наблюдаваше.
Не, не можех да я взема. Но можех да и дам.
– Затвори очи – наредих и тя направи каквото казах.
Пуснах ръцете си и посегнах под леглото към спортната чанта, която държах там. Всичко в нея беше ново. Откакто бях срещнал Елис, си купувах всякакви шибани неща всеки път, когато имах нова фантазия за нея. Извадих метален вибратор и се изправих на крака с усмивка, включих го и допрях студеното устройство до стомаха ѝ.
Тя изтръпна и очите ѝ се отвориха, докато възприемаше това, което имах. Не и дадох никакво време да се подготви, тъй като разтворих краката и и го натиснах право върху малките и черни гащички.
Тя изстена, накланяйки главата си назад, а пенисът ми пулсираше в отговор. Може и да не можех да я нараня за удоволствие, но все още можех да я измъчвам.
Спуснах вибратора към вътрешната част на бедрото ѝ и тя ме погледна умолително.
– Наистина ли си мислиш, че ще ти го направя толкова лесно? – Подиграх се.
– Майната ти – засмя се тя.
Притиснах се към тялото ѝ, закачих бедрото ѝ за хълбока си и забих вибратора в бикините ѝ още веднъж. Тя се задъха, дишайки тежко, докато го задържах там, а след това бавно го насочих към клитора ѝ през материала.
Най-вкусният стон напусна устните ѝ и трябваше със сила да се въздържа да не го преглътна с мръсна целувка. Тази уста ми принадлежеше и въпреки това не ми беше позволено да я погълна. Разочарованието ме прониза и отново спуснах вибратора, като я накарах да изстене от досада.
– Така се чувствам около теб всеки ден. Толкова много те искам, че ме влудява – казах с тих тон, като се притиснах към нея, за да може да види колко твърд съм от нея. – И ти ли ме искаш?
– Не те искам – каза тя задъхано и от мен се изтръгна ръмжене. Забих вибратора в клитора ѝ достатъчно силно, за да я накарам да се дръпне срещу връзките си. – Имам нужда от теб.
Усмивка се закачи на устата ми, но я отблъснах. Плъзнах свободната си ръка около тънката ѝ шия, стиснах я нежно и наклоних брадичката ѝ нагоре, за да я накарам да ме погледне. Пъхнах вибратора под бикините ѝ, като внимавах да не я докосна с ръка, докато го натисках в центъра на тялото ѝ.
Очите ѝ почти се затвориха и аз стиснах гърлото ѝ, за да задържа вниманието ѝ.
– Погледни ме.
Тя се бореше да задържи погледа си върху моя и аз наблюдавах как устните ѝ се разтварят и тялото ѝ започва да трепери. Можех да усетя колко близо е до края. Кожата ѝ гореше, а гърбът ѝ се извиваше.
Освободих вибратора от бикините ѝ и тя се дръпна от лозите в ярост.
В мен се надигна желанието да я напляскам за това и през зъбите ми се плъзна съскане.
– Ще намеря начин да те накажа, ако не се държиш спокойно.
Очите ѝ светнаха от предизвикателството и тя се бори по-силно. Тя използва вампирската си сила, за да скъса лианите, а аз се засмях, като я хванах около кръста и я хвърлих на леглото с лице напред. Паднах върху нея, преди тя да успее да се изправи, притиснах я с тежестта си и притиснах болезнената си ерекция към дупето ѝ. Хванах китките ѝ в едната си ръка, като разтварях бедрата ѝ с коленете си.
– Райдър – умоляваше тя, звучейки отчаяно. – Майната и на тази шибана сделка, защо трябваше да я спазваш?
Изпуснах тежък дъх, доближавайки устата си до ухото ѝ.
– Защото никога няма да ти позволя да го чукаш.
Затегнах хватката си върху китките ѝ, след което пъхнах вибратора между бедрата ѝ, като държах краката ѝ широко разтворени, така че да имам пълен контрол над удоволствието ѝ.
Тя изстена във възглавницата, докато я държах неподвижно, като притисках тялото ѝ, докато я довеждах до ръба на кулминацията, а след това отново я връщах от ръба. Отново и отново, докато тя не се разтрепери под мен.
– Това не е нищо в сравнение с начина, по който ме караш да се чувствам, Елис. – Прокарах пиърсинга на езика си по ухото ѝ и тя се разтрепери чак до пръстите на краката си. – Но ще го изтърпя, защото предпочитам това, отколкото да знам, че Инферно те е имал.
– И ти можеш да ме имаш – изстена тя, докато я приближавах отново. – Не е ли това по-добре от това мъчение?
Изхлипах, задържайки играчката върху клитора ѝ, докато гневът ме обземаше. Тя се опита да се наведе към него, но аз контролирах тялото ѝ, карайки я да приеме това възможно най-неудобно. Издърпах го в последната секунда и тя се изви под мен от неудовлетворение.
– Райдър! – Поиска тя.
Придържах я, без да ѝ давам нищо, стискайки зъби, докато си мислех за Ад и нея заедно. Не можех да го изкарам от шибаната си глава.
– Имам нужда от теб – каза тя задъхано и аз се намръщих.
Изведнъж се почувствах като пълен идиот. Под мен беше моето шибано момиче, а аз го бях съсипал заради този мръсник Оскура.
Обърнах я, паднах върху нея и опрях вибратора между нас. Пуснах ръцете ѝ, вместо това хванах бедрата ѝ и се впих в нея. Бръмченето на играчката отекна право в члена ми, но нямаше да свърша така. Трябваше ми болка, за да изпитам удоволствие. Но тя не се нуждаеше от това.
Тя се вкопчи в раменете ми, а аз я обградих, притиснах челото си към нейното и завъртях бедрата си. Тя сключи краката си около мен и бяхме толкова близо до чукане, че главата ми се завъртя от похот. Стиснах едната си ръка във възглавницата над нея, докато тя забиваше нокти по гърба ми.
Тя се вкопчи в мен и се освободи, а това беше като да гледам най-хубавия шибан фойерверк в живота си. Тя стенеше името ми отново и отново, а аз притисках пръстите си към устните ѝ, за да го усетя.
Издърпах вибратора от пространството между нас, изключих го и го хвърлих на пода. Тръгнах да се движа, но тя ме притисна по-силно, придърпвайки ме отново към себе си, а в гърлото ми се надигна буца. Никога не бях прекарвал и минута с момиче, след като бяхме приключили с чукането, а това усещане беше ужасяващо интимно и все пак много хубаво.
Елис се наведе с игрива усмивка, притисна устата си към моята и за секунда се кълна, че вече нямах нужда от болка, от похот или от каквото и да било. Просто се нуждаех от нея.
***
Седях на трибуната и наблюдавах Елис, докато вървеше към Дяволския хълм с „Цар Лъв“ по време на обедния час. Десният ми юмрук се свиваше и разгъваше, докато ги гледах как се усмихват, как се смеят.
Някой щракна с пръст и палец пред лицето ми и между зъбите ми премина съскане, докато се обръщах към отговорника на Фейс. Брайс.
Той пъхна ръка в непокорната си тъмна коса, седна напред и опря лакти на коленете си. Носеше един от обичайните си потници, показвайки бицепсите си, които бяха частично татуирани.
– Какво? – изръмжах, ядосан, че ме е обезпокоил.
– Тази сутрин имаме няколко нови лунни записвания – разкри той, след което посочи към тях по-надолу по трибуните.
Две момичета в горнища и малки поли ни погледнаха нетърпеливо, а едното от тях дори разтвори крака, за да ми даде възможност да видя бикините ѝ.
Отново се обърнах настрани, ловувайки за Елис на хълма, но очевидно Брайс не беше приключил с отегчаването ми.
– Онази с очите, които ме ебават, Бокание Сакала, казва, че е готова на всичко. А тази с мръсната усмивка, Стефани Гомес, казва, че няма праг на болката – каза той тихо, а на лицето му се появи усмивка. – Мисля, че тези две наистина могат да отговарят на вкусовете ти.
– Не ме интересува за какво са готови – измърморих аз, стиснах дясната си ръка и погледнах думата болка.
– В последно време не действаш толкова много на похотта – коментира той, сякаш можеше да ми пука какво мисли за това. – Има много момичета, които…
– Откажи се – изсъсках аз.
– Просто казвам… ти си Лунният крал, защо да не се наслаждаваш на момичетата, които се хвърлят към теб?
– Защото има само едно момиче, което искам – изръмжах му, изненадан, че изобщо съм си направил труда да му кажа това. Но той трябваше да се отдръпне. Той беше вторият ми заместник, когато бях на територията на академията, а не шибаният ми уингмен.
– Елис – изрече той името ѝ, сякаш то не означаваше нищо, и моята форма на орден надигна глава, яростта разрязваше сърцевината ми като нож ябълка. – Това момиче е проблемно. Тя дори не иска да се съюзи с лунарите. Как можеш да я оставиш да те прави на глупак, шефе? Очевидно е, че си разтваря краката за онзи лъвски задник…
Завъртях се около него, грабнах врата на потника му в юмрука си и го дръпнах напред, така че да се озове с мен нос в нос.
– Спомени още веднъж името ѝ и ще изтръгна езика ти от гърлото и ще те накарам да гледаш как го поглъщам целия. Тя не е твоя грижа. А кого чука или не чука, също не е твоя грижа.
Отблъснах го от себе си и той се сгърчи назад, навеждайки малко глава. Не каза нищо повече, но почти усещах как думите горят в гърлото му. Не беше приключил с мисленето на глупости за Елис, но беше приключил с изричането им. Щях да се уверя в това, дори ако трябваше да задържа битките за нова секунда.
Станах от трибуната и скочих на земята с гръм и трясък, отдалечавайки се от Братството и насочвайки се към общежитията на „Вега“, където можех да бъда сам.
Ръката ми се премести на гърдите ми и установих, че проследявам татуировката, която Елис беше нарисувала там, като движението успокояваше гнева ми, докато вървях.
Нямаше значение какво ще си помисли Брайс или някой друг. Някаква част от мен притежаваше Елис и планирах да завладея всеки сантиметър от нея, докато и останалата част от нея не стане моя. Никоя фея на света не можеше да ме спре.
Назад към част 14 Напред към част 16