***
След като не бързаше да става, да се къпе отново, да си сложи хубав тоалет и грим, Никол излезе на ивицата и се разходи. Беше по-горещо, отколкото изобщо очакваше, и затова бързо се потопи в първия приличен ресторант, който намери, а той се оказа със стандартна кръчмарска храна. Изяде риба с пържени картофки и изпи една бира за удоволствие.
Беше странно, че има толкова много време сама, след като винаги е била с Райли и Ред.
По някакъв малък начин тя успя да отдели малко време и да се наслади на спокойствието от това да седи в ресторанта и да наблюдава другите хора. Не ѝ се налагаше да води разговор, да забавлява някого, да сменя памперси или да успокоява плачещо дете.
Когато приключи с храненето, Никол остана за малко и изгледа част от бейзболния мач по телевизията. Дори не я интересуваше непременно кой ще спечели мача, но това беше нещо, с което да убие времето.
Всъщност не ѝ се искаше да ходи на играта на покер.
Никол не беше сигурна защо, но просто имаше странно усещане, че ще бъде около Патрик и приятелите му и ще ги гледа как играят хазарт.
Общо взето, минаха солидни няколко часа, преди Никол да се върне в хотела и след това да се озове пред вратата на хотелската стая на Патрик и да почука.
Отвътре се чуваше шум и приглушена музика, а тя долавяше женски смях.
Миг по-късно вратата се отвори и Патрик Кийтинг застана пред нея с крива усмивка на лицето.
– Чух, че идваш да се присъединиш към нас – каза той. – Ела вътре, mi casa es su casa.
– Благодаря, Патрик – каза тя, когато той ѝ позволи да мине покрай него и да влезе в луксозната му хотелска стая.
В тази стая имаше по-живописно усещане и Никол можеше да каже, че Патрик на практика живее тук, а не е само временно отседнал. Разположението беше подобно на това на апартамента в мезонета, само че без баскетболно игрище.
Но в бара на Патрик имаше истинска жива барманка, която наливаше и смесваше напитките – и, разбира се, беше напълно разкошна, облечена в тениска, която сякаш се опитваше и не успяваше да задържи огромните ѝ гърди.
И тя не беше единствената красива, оскъдно облечена жена на това място. Хотелската стая изглеждаше пълна с жени, които дефилираха наоколо, разголвайки предимствата си пред всекиго.
Имаше и мъже, предимно по-възрастни бизнесмени, които оглеждаха жените, докато пиеха и говореха за пари.
Патрик я поведе покрай цялата тази суматоха и я отведе в голяма стая, която беше много по-контролирана, почти спокойна. В тази стая се провеждаше играта на покер и изглежда Патрик се опитваше да запази обстановката спокойна за своите играчи.
На масата имаше седем играчи, включително Ред. Всеки от тях имаше пред себе си купчинки с различни по цвят чипове, а някои дори бяха сложили пред себе си на масата пачки с пари.
Първата ѝ мисъл беше, че това просто изглежда мърляво. Следващата ѝ мисъл беше, че не вярва на Патрик, нито на която и да е игра, която той организира.
Нямаше никаква причина за страховете си – това беше просто инстинктивно подозрение, но тя се съпротивляваше на желанието да изтича до Ред и да го помоли да си тръгне с нея незабавно.
Патрик се наведе и прошепна в ухото ѝ.
– Той се справя добре – вероятно в момента е близо до половин милион долара.
Дъхът на Никол секна в гърдите ѝ.
– Сериозно ли?
– Сериозно.
Тя усети силния аромат на алкохол по дрехите и дъха му. Тя направи крачка напред, за да се отдалечи от него.
– Можеш да отидеш да го поздравиш – каза Патрик. – Само изчакай ръката да свърши.
– Как ще разбера кога ще свърши?
– Ще видиш. Просто гледай.
Дилърът, тънък възрастен мъж с безизразно изражение, току-що беше сложил три карти в центъра на масата.
Млад на вид чернокож мъж с накривена шапка и торбести дрехи подхвърли шепа чипове.
– Това е Бил Чил – прошепна Патрик, като сега се наведе напред.
– Кой е пак той? – Попита тя, любопитна въпреки себе си.
– Смята се само за най-твърдия всестранно развит жив играч. Стоманени топки, извинете ме за френския. Той току-що заложи петнайсет хиляди долара. Гледай ги как падат.
Около масата петима от останалите играчи пасуваха. Когато се стигна до Ред, той сякаш се замисли. Сърдечният ритъм на Никол се ускори, докато го наблюдаваше как обмисля какво да направи.
Патрик се захили тихо, докато времето се изтегляше.
– Луд козел – промълви той.
Ред бутна голяма купчина чипове в центъра на масата, а останалите играчи гледаха внимателно, седяха на столовете и наблюдаваха реакцията на Бил.
– Какво се случи току-що? – Попита Никол, заинтригувана и уплашена.
– Твоят луд съпруг току-що повиши залога си до четиридесет хиляди долара.
Никол сложи ръка на гърдите си.
– Защо би го направил?
– Може да блъфира. Може да има добра ръка. Може да е луд. Гласувам за вариант В.
Сега всички гледаха. В стаята цареше смъртна тишина, докато Бил гледаше Ред през масата. Устата на Никол беше пресъхнала. Тя се взираше в огромното количество чипове, разположени пред тези мъже, и се опитваше да изчисли колко милиона долара са представени в стаята.
Чувстваше се опасно. Чувстваше се погрешно.
Хората буквално биха убили някого само за част от парите, които се разменяха в момента.
Бил сгъна ръце под брадичката си и погледна надолу към трите карти на масата, после погледна обратно към Ред. Той се усмихна леко.
– Няма как да си взел асо – каза той.
Ред не отговори. Той изглеждаше неподвижен като статуя.
– Залагам – каза Бил внезапно, почти небрежно, като бутна още чипове към и без това планинските купчини в средата на масата.
Дилърът преброи набързо.
– Залагам двадесет и пет хиляди – каза той. След това извади една карта от тестето и я постави до другите три карти. Сега на масата имаше четири карти, които всеки можеше да види.
Бил се вгледа в Ред и бавно почука с пръст по масата.
– Проверка.
Ред си пое дълбоко дъх. Дълго време не помръдна. Никол вътрешно го умоляваше да не залага повече пари. Но след това започна да слага ръката си около още по-голяма купчина чипове и бавно я избута.
Искаше ѝ се да изкрещи, да им каже да спрат играта, да я прекратят.
– Колко е това? – Прошепна тя.
Дилърът отговори вместо нея.
– Играчът залага петдесет хиляди – каза той, като звучеше почти отегчен от сумата.
Сега Никол дори не можеше да погледне. Тя направи изчислението в главата си. За една ръка покер се залагаха над сто хиляди долара. Това беше добра годишна заплата в Ню Йорк и неочаквана печалба почти навсякъде по света.
Какво си мислеше Ред? Той беше аматьор, който играеше с някой, който може би е най-добрият в света в тази игра.
Когато Никол отново вдигна поглед, видя, че всички на масата са застинали от нетърпение. В стаята имаше електричество и тя също го усещаше. Бил се взираше в Ред с поглед на пълен, свиреп интензитет. Очите му изучаваха Ред с тренирано сплашване.
Никол можеше да види само профила на Ред, но той гледаше надолу, без да срещне хищния поглед на другия мъж.
– Не си уцелил този флоп, нито пък търна – каза Бил спокойно. – Но ти си мислеше, че ще заложиш и ще се опиташ да ме избуташ, нали?
Ред не каза нищо.
– Усещам този блъф от километър – продължи Бил. Той седна назад, поклати глава и се усмихна. – Имам половината желание да те вкарам в играта, но просто не мога да го направя. – Той взе картите си и ги хвърли в центъра, където дилърът магически ги прехвърли в хватката си и ги изгуби от погледа си, като добре усъвършенствана лека ръка.
Цялото тяло на Ред се отпусна.
– Имаш ли нещо? – Попита го Бил.
Ред сви рамене.
– Трябваше да ме вкараш в играта и да разбереш – каза той и хвърли картите си на дилъра.
Масата се отпусна и хората започнаха да обсъждат ръката, докато дилърът буташе купчините чипове към Ред.
– Добре, вече можеш да минеш – каза ѝ Патрик. – Доста яко, а?
– Да. Доста готино. – Тя се опита да не извърти очи и отиде при Ред.
Той я видя и избухна в широка усмивка.
– Здравей, от колко време си тук?
– Току-що дойдох – каза тя.
– Нищо чудно, че този човек продължава да печели – каза един от по-възрастните играчи. – Вижте този талисман, който носи със себе си.
Ред се засмя.
– Никол, това е Брайън Фрийман. Той спечели титлата „Играч на годината“ на Световните серии по покер миналата година.
– Приятно ми е да се запознаем, Брайън.
Тя нямаше представа какво означава всичко това, но се опита да се държи така, сякаш е впечатляващо.
– Аз съм просто един стар клоун – каза Брайън. – Твоят човек ме кара да се чувствам така, сякаш просто съм остарял за тази игра.
Ред се обърна и се засмя, докато подреждаше спечелените чипове.
– Така че, Патрик ми каза, че печелиш – тихо каза Никол.
Ред кимна.
– Имам невероятна серия – каза и той. – В момента съм на такава висота, че няма да повярваш.
– Мислиш ли, че може би е време да се откажеш, докато си напред?
Ред поклати глава.
– Ще изглеждам като истинско копеле, ако напусна, след като съм спечелил такава голяма банка. Смята се, че това е бескласно.
– Защо? Целта не е ли да спечелиш?
– Да, но не по този начин. Това е джентълменска игра.
– О. – Тя се вгледа нервно в чиповете. – Все пак това са много пари.
– Наясно съм с това.
Едно момиче, облечено в риза, която изглеждаше така, сякаш трябва да се е свила при прането (но вероятно дори не би паснала преди това), мина и подаде на Ред бутилка бира. Момичето се усмихна широко. Гърдите ѝ на практика удряха Никол в ръката.
– Благодаря – каза Ред на момичето и ѝ подхвърли червен чип за покер. Очите на момичето се разшириха.
– Благодаря ти! – Извика тя и си тръгна.
– Колко беше това? – Попита Никол.
– Беше само двеста.
– Ред!
– Това са най-малките чипове, с които разполагам в момента – каза той.
Никол скръсти ръце.
– Това е хубаво, но мисля, че ще се върна в стаята – каза му тя.
Той я погледна нагоре.
– Хайде, току-що си дошла тук.
– Искам да се забавлявам и да се държа като момиче за партита, Ред, но просто не мога. Като гледах последното раздаване на покер, което изиграхте, почти ме заболя стомахът. Съжалявам, бих искала да съм от момичетата, които могат да се забавляват по този начин.
– Няма от какво да се срамуваш – каза Брайън и избърса устата си с малка коктейлна салфетка. Той я погледна с ъгълчето на едното си око. – Изглеждаш като много умна дама – вероятно по-умна от този голям глупак тук.
Ред се засмя.
– Много благодаря.
– Слушай – каза Брайън, а гласът му се сниши. – Ще бъда откровен с теб, защото твоята приятелка…
– Всъщност тя е моя съпруга – поправи го Ред.
– Жена ти изглежда много мила, а в мен се е зародил бащата-защитник. Затова ще ти кажа истината. Тази игра беше изградена около теб. Патрик се обади на всички тук и им съобщи, че в града идва голям кит.
Усмивката на Ред избледня.
– Наясно съм с това – каза той, но Никол не беше сигурна, че знаеше, че е точно толкова студено и пресметливо.
– Въпросът е, че имаш късмет, че си изкарал някакви пари. На твое място щях да си взема чиповете и да си тръгна сега, докато все още се чувстваш като голям победител.
Челюстта на Ред се изправи. Вдигна бирата си и отпи дълга глътка от нея.
– Оценявам добрите ти думи – каза той, след като преглътна – но не мисля така. Мисля, че ще ви накарам всички да съжалявате, че не сте ме приели на сериозно тази вечер.
Брайън се засмя и кимна.
– Добре тогава.
Никол въздъхна.
– Както казах – тръгвам. – Тя се обърна и Ред я хвана за ръката.
– Обичам те – каза той.
– Аз също те обичам – каза му тя. – Върни се скоро в стаята.
– Ако бях на негово място, нямаше да губя и минута с тези слюнчовци – обади се Брайън, докато Никол си тръгваше.
Патрик я пресрещна на излизане.
– Заминаваш толкова скоро?
– Да, това не е моето място.
Той кимна, сякаш разбираше.
– Искам само да знаеш, че Ред наистина иска да работи тук с мен и Джеб. Това е семейство, Никол. Ти разбираш това.
– Няма да го обсъждам с теб – каза тя.
– Искаме и двамата да ви направим добре дошли, Никол. Онзи пентхаус апартамент, в който сте вие? Можете да го ползвате през следващите дванайсет месеца – безплатно. Целият лукс на света на една ръка разстояние – и Ред да върши работата, която наистина обича, с хора, които му харесват. Просто помисли за това, добре?
– Обещавам ти, че съм го направила и ще го направя отново. Но сега просто искам да си тръгна.
Патрик вдигна ръце, сякаш заявяваше собствената си невинност.
– Добре, добре. Грижа се за теб, Никол.
Тя не отговори, просто си тръгна.
Назад към част 12 Напред към част 14