***
Тази нощ те спяха заедно голи, ръцете на Хънтър се увиваха около Кали, обгръщайки я в пашкула, който беше част от това, което я накара да се влюби в него на първо място. От време на време тя се събуждаше, усмихваше се и си мислеше как нито един от проблемите ѝ не означава нищо, докато има него в живота си.
На следващата сутрин Хънтър стана рано.
Кали се събуди с малко закъснение, взе душ, преоблече се в дънки и тениска, слезе долу и намери Хънтър, който вече работеше на компютъра си.
– Кафето е приготвено в кухнята – обяви той, когато тя мина покрай него.
– Благодаря! – Изкрещя тя.
– Как спа? – Отвърна той.
– Добре! Бях изморена. – Тя се усмихна, влезе в кухнята, наля си чаша и отпи за момент, наслаждавайки се на вкуса.
Секунди по-късно Хънтър се материализира на вратата.
– И така, извикаха ме да се срещна с агента си в Лос Анджелис – каза той.
– Какво? – Тя постави чашата си на плота. – Защо?
– Трябва да подпиша договори и да се срещна с някои разработчици.
– Кой? Какви договори?
– Слушай, няма нищо страшно. – Той провери телефона си. – Вече резервирах полет за по-късно тази сутрин, така че ще стигна до Лос Анджелис следобед. Ще взема червеното око обратно и ще се прибера у дома до утре сутринта. Не е проблем.
Тя се нацупи.
– Можех да дойда с теб, все пак.
Той се приближи до нея, взе я в прегръдките си и нежно целуна устните ѝ.
– Вече си уморена и последното нещо, от което се нуждаеш сега, е още едно пътуване.
– Но какво да кажем за теб?
– Какво аз?
– Натискаш се твърде много. Трябва да си починеш. Виждам колко лошо спиш напоследък.
– Снощи спах като дърво – усмихна се той. – Честно казано, добре съм. – Той отново излезе от стаята. – Сега трябва да свърша още малко работа, преди да тръгна за летището.
Доброто настроение на Кали изчезна. Тя мразеше, че той изведнъж заминава за Западното крайбрежие, и не разбираше защо просто е решил да замине без нея. По-скоро би предпочела да замине с него. Нима тя нямаше право на глас в нищо?
След като отпи още малко от кафето си, тя реши, че наистина не се чувства добре от това, че Хънтър просто е насрочил това пътуване, без дори да се консултира първо с нея. Влезе в кабинета му и целенасочено почука на отворената врата, обявявайки присъствието си.
Хънтър пишеше на клавиатурата и се обърна към нея с леко нетърпелив поглед.
– Всичко наред ли е? – Попита той с тон, който сякаш подсказваше, че е по-добре отговорът да е положителен.
– Не напълно – каза тя. – Работата е там, че наистина ми се иска да ме беше попитал дали искам да отида с теб в Лос Анджелис днес.
Хънтър прокара ръка през косата си.
– Кали, съжалявам. Беше рано, обадиха ми се и се разбрахме. Знаех, че пътуването ще е бързо и всъщност нямаше причина да ти се налага да пътуваш и да седиш по летищата и в самолетите.
– Знам, но може би искам да бъда с теб.
Той я погледна.
– И аз искам да бъда с теб. Но би било глупаво да ме придружаваш на това пътуване. Остани тук, отпусни се и се забавлявай. Излез навън днес и забрави за „Синият хоризонт“, за продълженията, за сценариите, за лудите актьори и сценаристи. Просто имай един ден за себе си. Ще се върна рано утре. Едва ли ще разбереш, че ме няма.
Тя кимна, но все още не беше сигурна, че всичко това я устройва.
– Добре – каза тя и се плесна по бедрото с една ръка. – Предполагам, че е по-добре просто да му се наслаждавам, тъй като очевидно нямам право на глас.
– Имаш много право на глас за нещата тук – каза той и се върна към компютъра си.
Но докато си тръгваше, Кали се зачуди: Ако имам толкова много думата за нещата тук, защо ми се струва, че винаги ми казват какво да правя по-нататък?