***
След като Хънтър замина за летището тази сутрин, Кали беше изпаднала в криза.
Беше го прегърнала за довиждане и се преструваше, че всичко е наред, но вътрешно на Кали просто не ѝ харесваше как са се развили нещата. В същото време беше малко объркана, защото имаше голяма вероятност това, което Лидия и Шон бяха казали снощи, да е повлияло на емоциите ѝ.
Затова остави Хънтър да си тръгне, без да спомене за разочарованието си от това, че е направил планове и е заминал без нея. Наблюдавайки как колата му се спуска по хълма и се отдалечава от дома, Кали изпита чувство на тревога и безпокойство.
Накрая отиде да гледа някаква безсмислена телевизия и се опита да се разсее, което малко ѝ помогна.
Най-накрая, след като вече не се сещаше за нищо, Кали реши да послуша съвета на Хънтър.
Защо да нямам един ден само за себе си? – Помисли си тя. Последните седмици не правих нищо друго, освен да работя с Хънтър, да му помагам, да бъда с него. Едва ли съм имала час за себе си, да не говорим за цял ден.
Затова отиде и се облече в хубав ансамбъл от пола и блуза, след което се качи в колата си и реши да тръгне към Манхатън. Щеше да е приятно, дълго пътуване с пуснато радио, а след това известно време щеше да се разхожда из любимите си магазини и да прави неща, които и харесваха.
Колкото по-далеч пътуваше, толкова повече се подобряваше настроението ѝ и толкова по-добре се чувстваше в цялата ситуация. Дори се зачуди дали не се е привързала прекалено много към Хънтър, чувствайки се така, сякаш трябва да прекарва всяка секунда в неговата компания.
Да прекараш една нощ разделена не беше краят на света и този ден щеше да го докаже.
Денят се оказа прекрасен, около двадесет и пет градуса, с много слаб вятър и почти без облак в небето. Пътувайки към града, тя свали прозорците и си позволи да се наслади на енергията на Ню Йорк. Миризмите, гледките, звуците – тръбящите таксита, продавачите на печени фъстъци, хотдог, хората, които продаваха фалшиви портмонета на всеки ъгъл.
Кали си спомни защо изобщо искаше да дойде тук.
Паркира в центъра на града и започна да се разхожда, без да има предвид каквато и да било цел.
В края на краищата имаше цял ден за себе си. Беше освобождаващо.
Кали отиде да хапне сандвич в кафене „Метро“, седна до щанда и се загледа навън в суетящите се хора. След това отиде на Таймс Скуеър и се впусна в тълпите от хора, които се придвижваха все така бавно от един квартал към друг, като гигантска стоножка, която си проправяше път.
Накрая, докато вървеше, тълпата започна да се разрежда. И точно когато минаваше покрай магазин за замразено кисело мляко на един ъгъл, някой извика името ѝ. Първоначално си помисли, че сигурно и се е сторило. Но след това човекът отново извика името ѝ и тя се обърна, за да види познато лице, което стоеше точно пред магазина за кисело мляко. Първоначално то беше толкова неочаквано, че тя не можа да определи кой е – и после разбра, че това е Даниела.
– За момент си помислих, че нарочно ме игнорираш – засмя се Даниела, когато Кали се приближи.
Даниела държеше количка и Кали маневрира около нея, за да могат да се целунат една друга по бузата.
– Първоначално не те чух, а после си помислих, че не може да е насочено към мен.
– Преди всичко изглеждаш невероятно – каза Даниела.
Тя изчака ответния комплимент, така че Кали ѝ го направи.
– И ти – ти си зашеметяваща – отвърна Кали. – Работиш с личен треньор или нещо подобно? Защото изглеждаш изваяна и тонизирана.
Даниела се държеше така, сякаш и беше трудно да приеме комплимента, докато Кали знаеше достатъчно добре, че приятелката на Никол засмуква комплименти по-добре, отколкото прахосмукачка засмуква прах и мръсотия.
– Ами, правя всичко възможно. Напоследък се храня наистина чисто, което със сигурност помага. Дори накарах Кейн да се включи в една и съща програма – каза тя, като направи жест през рамо.
– О, ето го. – Кали махна с ръка и Кейн ѝ отвърна с бързо махане от вътрешността на магазина за кисело мляко. Той беше на опашката и се готвеше да поръча. – И така, кой е в количката? – Попита Кали, навеждайки се и опитвайки се да надникне под качулката към детето вътре.
– Това е Райли! – Засмя се Даниела. – Тя будна ли е?
Райли се взираше в Кали с широки, любопитни очи.
– Изглежда, че е, малката сладурана. Здравей, Райли! Здравей, малка сладурано! Помниш ли ме? – Каза Кали.
– Вероятно не те помни – каза Даниела. – Беше толкова малка, когато живееше в къщата на Ред и Никол.
Кали усети ужилването на тези думи и осъзна, че вероятно е вярно.
– Ти си детегледачка? – Попита тя, опитвайки се да премине към нова тема.
– Никол я остави при нас за уикенда, защото тя и Ред заминаха за Лас Вегас.
– Уау, цял уикенд. Това е невероятно. – Кали изпита угризение, че дори не е била попитана. В края на краищата, тя беше първоначалната бавачка на Райли – дори и да беше доста лоша бавачка при това – и въпреки това Никол дори не се беше сетила да ѝ се обади да гледа дъщеря ѝ за няколко дни.
Беше се обадила на Даниела, от всички хора. И Кали видя, че Даниела е горда като паун заради това.
– Беше страхотно, честно казано – каза Даниела. – И трябва да видиш Кейн с нея. Той е наистина естествен. Всеки, който го види с нея, го отбелязва.
– Това е страхотно – усмихна се Кали. – Боже, не мога да повярвам колко много Райли започва да прилича на Никол.
– Забавно е, че споменаваш това – каза Даниела, а гласът ѝ спадна до заговорнически шепот. – Защото на няколко пъти, когато излизах с Райли този уикенд, хората продължаваха да казват колко много прилича на мен. Не е ли смешно?
Кали кимна, сякаш това беше напълно логично.
– Да, ама… разбирам защо…
– О, разбира се. Искам да кажа, че Никол и аз си приличаме. Всички винаги са го казвали.
– Точно така.
– Но Райли е просто едно очарователно бебе. И обича да се храни. Вече съм я поставила на безглутенова диета, всичко е прясно и няма консерванти и антибиотици.
– Това звучи страхотно, Даниела. Никол ще бъде доволна да разбере, че си се грижила толкова добре за нея.
Даниела прегърна чантата си.
– Това наистина е най-малкото, което мога да направя. Никол е толкова невероятна приятелка.
– Тя е. – Кали примигна, опитвайки се да не покаже болката по лицето си.
– Хей, всичко наред ли е с теб и Хънтър? Вълнувате ли се за сватбата?
Някак си не можеше да проведе този разговор сега, осъзна Кали. Да симулира ентусиазъм за сватбата – когато току-що беше научила новината, че никой от семейството ѝ няма да присъства на нея – това беше твърде сурова тема.
– Знаеш ли – каза Кали и погледна мобилния си телефон – всъщност трябва да бягам. Всъщност се връщах към колата си. Хънтър ме чака, а аз не мога да закъснея…
– О, разбира се, разбира се, скъпа. – Даниела се наведе, за да я целуне още веднъж по бузата. – Но трябва да се съберем на вечеря някой път, само четиримата.
– Абсолютно – каза тя и се надяваше този ден никога да не настъпи.
– Кажи довиждане на леля Кали – каза Даниела със странен детски глас, докато се навеждаше над количката. Райли изви глава, а Кали ѝ махна и я целуна.
– Довиждане!
Кали тръгна пеша, като се смеси с тълпата. Денят се беше превърнал в кисел за нея и вече не искаше да пазарува, да се разхожда по Пето авеню или нещо друго.
Искаше и се само да се обърне да се прибере вкъщи и да се престори, че този ден не се е случил.