Афродита
– Чера всъщност е по-красива на живо? – Афродита се намръщи на Дарий. Той седеше отстрани на леглото, докато тя отпиваше от леденото кафе, което ѝ беше донесъл, и я запознаваше с последните бедствия от деня.
– Сякаш това беше подробност, която трябваше да докладваш?
– Ничия красота не блести като твоята – каза той и се усмихна.
– Просто ми кажи каква чанта е носила. Някоя от онези нови сини „Коуч“ или блестяща „Валентино“?
Между очите на Дарий се образува дълбока линия.
– Беше от кожа.
– Цвят?
– Бяла?
Афродита въздъхна.
– Няма как Чера да носи бяла чанта през февруари. Нямаш представа как е изглеждала, нали?
– Никаква, но това, че ме питаш за нея, ми подсказва, че наистина се чувстваш по-добре, красавице моя.
– Предполагам, че не мога да очаквам от теб да си напълно съвършен, но следващия път считай чантата ѝ за оръжие. Така няма да забравиш да я провериш. И, да, чувствам се по-добре. Очите ми най-сетне се проясниха, а знанието, че никой не очаква от мен да спя в гадно мазе, заедно с факта, че това кафе е пълно с лъжичка и половина истинска захар, в комбинация накараха главоболието ми да изчезне. – Афродита отпи още една глътка и въздъхна с удоволствие. – Вкусът е твърде добър, за да е лош.
– Ако те кара да се чувстваш по-добре, това е единственото, което има значение.
– Ако дупето ми стане толкова голямо, че си има собствен пощенски код, ще си го вземеш обратно – каза тя.
Дарий се усмихна.
– Наистина се чувстваш по-добре.
– Да, но видението беше гадно. Много.
– Готова ли си да говорим за това?
– Не съвсем.
Дарий погледна неудобно, а Афродита погали силната му ръка и сплете пръстите си с неговите.
– Ей, не е защото не искам да говоря с теб. Защото имам нужда да преработя това, което видях, и да разбера какво, по дяволите, да направя с него.
– Трябва ли да извикам Зоуи?
– Не! – Каза тя и после осъзна, че почти е изкрещяла тази дума. – Не – повтори Афродита с нормален глас. – Не искам никой да знае, все още, че съм имала видение. Дарий, просто се нуждая от малко време, за да помисля.
– Но разумно ли е да запазиш видението за себе си?
– Точно сега интуицията ми подсказва, че не е разумно да разказвам какво съм видяла.
Дарий се наведе напред и я целуна нежно. След това срещна погледа ѝ и каза точно това, което тя трябваше да чуе.
– Довери се на инстинкта си, пророчице. Вярвам в теб и в дарбата ти. Искам да знаеш, че каквото и да ми кажеш, ще го пазя като свещено и се заклевам като твой воин и защитник да не казвам на никого, освен ако ти не позволиш.
Афродита се плъзна в прегръдките му и усети как ужасното стягане в гърдите ѝ се отпуска. Не беше нужно да носи сама бремето на виденията си. Дарий никога нямаше да я предаде.
– Толкова съм гадна в тези любовни неща. Никога няма да мога да ти кажа колко много означава за мен това, че мога да ти се доверя.
Той нежно я погали по гърба.
– Не е нужно да ми казваш. Показваш ми го всеки ден, в който сме заедно.
Афродита затвори очи и събра сили от докосването и думите му, молейки се тихо: „Моля те, Никс, нека дните, в които сме заедно, да се превърнат в месеци, месеците в години, а годините в десетилетия.“
Тя го прегърна силно, а после се облегна назад, за да може да срещне погледа му. Без никакви уговорки тя му каза:
– Дарий, имам нужда да направиш нещо за мен.
– Всичко – каза той.
– Наглеждай Зоуи.
– Да я наглеждам?
– Да. Наблюдавай я и виж дали не се държи необичайно ядосано.
– А ако я видя да се ядосва?
– Елате да ме вземеш и аз ще се справя с нея. Не взимай Старк. Той може да усети емоциите ѝ и ако е толкова ядосана, колкото мисля, че ще бъде, съм почти сигурна, че и той ще е готов да избухне. Плюс това, не забравяй, че Аурокс слъш Хийт е заклещен в Къщата на нощта заедно с нас. Всички видяхме отражението на Хийт. От онази нощ насам Зи почти го избягва, но това, което е той в действителност, трябва да ѝ влияе. В крайна сметка това ще излезе наяве, а и, нека бъдем сериозни, знаеш, че няма никакъв дяволски начин Старк да се съгласи да сподели отново Зоуи.
Дарий кимна замислено.
– Права си за това. Ще я наблюдавам. – Той направи пауза и после добави: – Видението ти беше за Зоуи.
Това не беше въпрос, но Афродита отпи от леденото си кафе и после кимна.
– Да, беше за Зоуи и нейния гняв. Тя беше извън контрол.
– Защо смяташ, че не трябва да и говориш за това? Тя знае, че виденията ти са истински. Може би ще те изслуша.
– Така бих си помислил и аз, но първото нещо, което казах, когато се върнах от видението, беше да не казвам на Зи. Дарий, говорех от инстинкт – инстинкт, даден от Богинята. Да, може и да съм се объркала и да съм го изтълкувала погрешно, но затова и мисля, че не трябва да казвам на Зоуи – или поне засега.
– Както казах, вярвам в теб. Довери се на инстинкта си и на дарбите, дадени ти от богинята.
– Ще го направя, но ще получа и външна помощ, за съжаление от досаден източник.
Веждите на Дарий се повдигнаха.
– Предполагам, че нямаш предвид мен.
– Не, красавецо, нямам предвид теб. Имам предвид Шейлин.
– Ще и кажеш за видението си?
– Не. Ще ѝ разкажа интерпретативно преувеличение за моето видение.
– С други думи, ще я излъжеш.
Афродита обичаше това, че той го беше казал толкова делово, без осъждане и без поучение.
– Да, точно това имам предвид, но да го нарека интерпретативно преувеличение звучи по-добре.
– Ще я накараш ли да наблюдава Зоуи?
– Отново да.
– Използването на дарбата ѝ „Истинско зрение“ досега се е оказало валидно – каза той.
– Което е единствената проклета причина, поради която ще я помоля за помощ. Тя ме дразни до болка.
– И все пак си достатъчно мъдра, за да не позволиш на това раздразнение да ти попречи да призовеш дарбите ѝ. Усмивката му беше изпълнена с топлина и гордост.
– Виждаш ли, красавице моя, защо ти се доверявам толкова?
– Виждам, че ние с теб не сме имали достатъчно време насаме.
– Сега сме сами. – Усмивката му стана секси.
– И главоболието ми определено изчезна. – Тя пресуши остатъка от студеното кафе и постави чашата на нощното си шкафче с мраморен плот. Афродита обгърна с ръце широките му рамене и го придърпа към себе си. Дарий се приближи нетърпеливо до нея. Целувката му беше дълбока и когато тя отвори уста, той изстена и се претърколи, като я взе със себе си, така че тя беше отгоре, притисната към него, а ръката му намери ръба на тениската ѝ и започна да се движи с горещи, настоятелни движения по голата ѝ кожа.
Когато на вратата започна да се чука, Афродита прошепна срещу устните на Дарий:
– Не обръщай внимание и ще си отиде.
Чукането стана по-силно, по-настойчиво.
Афродита захапа врата на Дарий.
– Престори се, че това е телевизионно риалити. Игнорирай го.
– Афродита! Ало! – Гласът на Зоуи се носеше през вратата. – Старк ми каза, че Дарий ти носи студено кафе, което означава, че си там и си будна.
Дарий неохотно издърпа тениската си.
– Наистина трябва да поговориш с нея.
Афродита го целуна още веднъж, преди да се запъти към вратата, без да си прави труда да оправи косата си, тениската си или раздразнения си вид, и я отвори с думите: – О, по дяволите, влез, противозачатъчно.
– А? Контрол на раждаемостта? – Влезе Зоуи.
– Няма значение. Твърде късно.
– Здравей – каза Зоуи. – Не изглеждаш зле.
– Никога не изглеждам зле – каза и Афродита.
Зи извъртя очи и махна на Дарий.
– Здравей, Дарий. Старк каза да ти кажа, че има нужда от помощ с кутиите, точно сега. Планът на Калона проработи и той накара Далас и групата му да трупат трупи за кладата.
– Вече съм на път.- Той направи пауза, за да целуне бързо Афродита, преди да си тръгне. – Ще се срещнем отново тук при изгрев слънце.
– Сами. – Афродита произнесе внимателно думата, като изпрати на Зоуи поглед.
След като Дарий затвори вратата, Зи се настани на един от кадифените столове на Афродита.
– Така че, ако се чувстваш разкрепостена, сигурно не си много надрусана.
– Пъргав – не е глагол, с който хората под осемдесет годишна възраст описват каквото и да било, освен поведението на конете, а аз изобщо не съм надрусана – започна Афродита, докато оправяше тениската си, отиваше до огледалото на суетата и започваше да реше косата си. След това, като гледаше Зоуи в отражението, добави: – Е, добре, може би снощи малко се обърках, но сънят, кофеинът и захарта оправиха това.
– Кафявият поп винаги ми помага – каза Зи.
– Знаеш, че това не е полезно за кожата ти – каза и Афродита.
– Както мимозата ти?
– Портокаловият сок е напълно здравословен. Просто обичам да ми е разреден.
– С алкохол – каза Зи, поклати глава и безуспешно се опита да не се усмихне.
– С добър алкохол. Като Мерилин Монро. И виждаш, че кожата ѝ не се е набръчкала.
– Афродита, Мерилин Монро умря, преди да успее да се набръчка.
– Точно това искам да кажа. Мимозата е здравословна. Край.
– От теб ме боли глава – каза Зи.
Афродита се усмихна.
– Няма за какво. О, и преди с Дарий да започнем нашата супер гореща сесия за целувка, която щеше да доведе до супер горещ секс, който ти тотално прекъсна, той ми разказа за Чера и бижутата.
– Първо, фъфлене звучи много по-добре от описанието ти. Второ, Чера изглеждаше готина, но по принцип това, че е тук, означава, че Домът на нощта е в дълбока дупка. Трето, нали разбираш, че това не са бижута – това са древни оръжия, в които случайно са вградени диаманти, рубини и други подобни неща.
– Доказвам колко идиотски могат да бъдат мъжете. Скъпоценните камъни принадлежат на красиво женско – имам предвид моето – тяло. А не да се хабят в остри и лъскави неща.
– С изключение на частта, в която те принадлежат само на тялото ти, съм напълно съгласен с теб.
– И съм съгласна с теб, че трябва да си държим устата затворена за тях.
– Да, точно това ми подсказваше интуицията, но се чувствах неловко да го пазя от Танатос.
– Ако Танатос не ти е споменала за оръжията, това означава, че Драконът е бил този, който ги е криел от нея, а не ти – не ние. Казвам, че трябва да ги опаковаш в кашони и да ги скриеш в някоя от стаите с принадлежностите на Ленобия. Почти съм сигурна, че ако се опитам да използвам златната карта на майка ми днес, ще ми каже, че съм посрана от късмета, така че казвам „да“ на това да имам резервен финансов план.
Погледът на Зоуи срещна нейния в огледалото.
– Снощи беше лошо. Наистина съжалявам за баща ти, съжалявам и за нещата, които майка ти ти каза.
Афродита прехапа саркастичния отговор, който ѝ идваше толкова лесно, пое си дълбоко дъх и беше честна с приятелката си.
– Знаех, че майка ми никога не се е интересувала от мен, но да знаеш това и да го изкаже пред всички останали са две различни неща – две различни чувства. Боли. Много.
– Да – каза тихо Зи, а очите ѝ се насълзиха. – Знам какво имаш предвид.
Афродита завъртя малкото столче, за да се обърне с лице към Зоуи.
– Знаеш ли кое беше едно от първите неща, на които се зарадвах, когато ме белязаха?
– Да, че ще имаш страхотна коса? – Зи се усмихна през сълзите си.
– Не, глупачке, аз вече имах страхотна коса – изсумтя тя, а после гласът ѝ се промени и тя се загледа в скута си. – Едно от първите неща, които ме направиха щастлива, беше, че научих, че вампирите не могат да имат деца, така че знаех, че няма как да се подхлъзна и случайно да забременея, а след това да бъда гадна майка и да направя някое бедно дете толкова шибано нещастно, колкото майка ми направи мен.
– Ей, това няма да се случи.
Афродита избърса очи и погледна към Зи.
– Да, няма да се случи, докато продължавам да правя супер горещ секс с вампир.
– Е, това е колкото вярно, толкова и гадно, но не за това говорех. Това няма да ти се случи, защото не си като майка си – внимателно каза Зоуи. – Ти си добра и лоялна и не би наранила някого, когото обичаш.
– Благодаря – успя да каже Афродита и отново избърса очите си.
– И не ме наричай глупава – каза Зи.
– Не съм те нарекла дебил. Бях мила и политически коректна. – Афродита се обърна обратно и започна да оправя размазаната си спирала.
– И все пак намери причина да кажеш думата. – Зоуи въздъхна. – Значи наистина си добре, след като загуби баща си?
– Наистина ли си добре, след като загуби майка си?
Зи изглеждаше изненадана от въпроса.
– Предполагам, че ще бъда. Искам да кажа, че подобно на теб, майка ми не се беше занимавала с майчинство от много време насам. Вече бях свикнала с това, че не е наоколо.
– Тогава предполагам, че и аз ще се справя.
– Ако имаш нужда от някого, с когото да поговориш, знаеш, че можеш да говориш с мен, нали?
– Точно така. Същото важи и за теб с мен. Знам, че ти и патката сте близки, но тя си има перфектните мама и татко – Афродита постави акцента на Стиви Рей.
– Няма нищо лошо в това да имаш добри родители. Всъщност това е нормалното.
Афродита изсумтя.
– Ще трябва да се съгласим да не се съгласим с това, но не това е моята гледна точка. Искам само да кажа, че ако имаш нужда от някой друг, с когото да поговориш и който има поне един мъртъв родител, аз съм насреща.
– Благодаря, мисля. – Зи взе една кърпичка и издуха шумно носа си. – Защо не ставаш толкова сополива и грозна, когато плачеш?
– Защото не съм толкова отвратителна, колкото си ти – каза тя.
– Мога ли да си върна хубавите неща, които казах за теб?
– Можеш да опиташ. Ще бъде неуспешно, но все пак можеш да опиташ. – Афродита свали чифт тесни дънки от закачалката и завъртя ключа, който накара електронния ѝ шкаф за обувки да започне да се върти, така че да се появи спретната редица от ботуши. Тя грабна Лубутените с червена подметка. Поглеждайки през рамо към зяпналата Зи, тя каза: – Какво? Не можеш да ми кажеш, че тези ботуши не са съвършени.
– Дори не мога да погледна ботушите ти, защото гардеробът ти ме ужасява по дяволите.
– Което е само една от причините да си модна катастрофа.
– Как изобщо ти хрумна да направиш това с гардероба си?
– О, за бога, майка ми беше кошмар, а не моден невежа. – Афродита потърка челото си. – Господи, това беше наклонена рима и го направих нарочно. Хайде да вървим. Имам нужда от едно питие и да разгледам момчешките неща, които държат бижутата ни като заложници.
– Добре, но ако този път не си по-мила, ще кажа на Крамиша, че обичаш да римуваш, защото това те кара да се чувстваш божествена и ти пречи да живееш престъпен живот. – Усмихна ѝ се Зоуи. – Хихихи!
– Нямам думи. – Поклащайки глава, Афродита последва Зоуи, която се кикотеше като третокласничка, по коридора. – А тя се чуди защо пия…
Назад към част 11 Напред към част 13