ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 18

Глава 18

Балчек каза, че трябва да провери някои неща и ще се върне по-късно, така че само Иън и аз слязохме обратно в подземния гараж.
– Кажи ми, че не си изтъргувала душата си, котенце – бяха първите думи на Боунс, когато се появихме пред очите му.
Въпреки че се бях замислила повече от добре, успях да отговоря:
– Разбира се, че не – казах напълно честно. Ако се постараех да прозвучи така, сякаш никога не съм го обмисляла, това беше само черешката на тортата.
След това Боунс прониза Иън с твърд поглед.
– Тя лъже ли?
– Ще повярваш на неговата дума, а не на моята? – Поклатих глава. – Това е обидно.
Иън се усмихна вяло на Боунс.
– Не се притеснявай, Криспин. Нашият миришещ на сяра приятел има предвид по-други компенсации за всяка помощ, която ни оказва.
– Наистина – добавих аз, когато Боунс все още изглеждаше така, сякаш се съмняваше, че казваме истината.
– Ще трябва да те държим окован, докато се чуем с Балчек и измислим план за действие – продължих аз, като намразих необходимостта, дори и да признавах причината за нея.- Иън и аз ще те пазим на смени. Съжалявам за…
– Не съжалявай – прекъсна ме Боунс. Беше се загледал в мен, но после отвърна поглед. – Не мога да ти навредя по този начин. Това е всичко, което ме интересува.
– Извини ни за момент, Криспин – каза Иън. След това ме дръпна към далечната страна на безразборния бетонен лабиринт, където се намираше отворът навън. Той изскочи навън, а аз го последвах, чудейки се какво става сега.
Иън отиде до страната на улицата.
– Опитваш се да накараш Криспин да загуби властта, която има над демона ли?
Примигнах на въпроса, твърде изненадана, за да се обидя.
– Защо казваш това?
– Той е съсипан от вина за това, което демонът го накара да направи. Боже, аз съм егоистично самонадеяно копеле и дори на мен щеше да ми е неприятно да ти изритам лицето и да се опитам да те убия, ако беше моя съпруга. Умножи това по далеч по-хубавите качества на Криспин и ще получиш един измъчен човек. И все пак ти се държиш така, сякаш той е виновен за това.
Добре, сега вече бях ядосана. Не отнемаше никак много време, когато говорех с Иън.
– Знам, че не е по негова вина. Че всичко е било заради нея и той няма защо да се чувства зле. Така че защо не отидеш да се чукаш, Иън!
– Защо не вземеш да се изпикаеш върху него – контрира той.
Подиграх се.
– Сигурна съм, че това е страхотна британска поговорка, но за мен е неразбираема, защото не знам какво означава.
– Означава – отвърна той, като говореше бавно, сякаш бях дете, – че съм виждал как обикновено се държите след раздяла, при която единият от вас едва не е бил убит. Почти изритвате хората от пътя, за да се достигнете един друг. И все пак всичко, което правиш сега, е да допринасяш за вината му, когато трябва да му покажеш, че той все още е мъжът, в когото си влюбена, демон или не. И с вериги или без вериги.
Устата ми се отвори, готова да пусне язвителен коментар за това как Иън смята, че сексът оправя всяка ситуация, когато спрях. Той може би има право. Можех да уверявам Боунс до посиняване, че не го смятам за отговорен за онова, което кучката правеше, когато беше на шофьорското място, но както се казваше, действията говореха по-силно от думите. Разбира се, нямаше нищо романтично в подземната, изоставена станция на „Джифи Лубе“, но Боунс беше направил повече и от по-малко, когато обстоятелствата ни поднасяха крива топка.
Просто трябваше да направя същото.
– Не можеш да останеш и да гледаш – казах накрая.
Устните му потрепнаха.
– Би било по-безопасно, в случай че демонът се възроди и поеме контрола…
– Ухапи ме – прекъснах го аз.
Този път Иън не се опита да затисне смеха си.
– Ще оставя това на Криспин.

Назад към част 17                                                                   Напред към част 19

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *