ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 23

Глава 23

Хенеси го видя на секундата, преди Боунс да го удари. С рефлексите, които притежаваше само майстор вампир, Хенеси издърпа Кат пред себе си като щит. Боунс се завъртя и се удари в земята вместо нея. Мръсотията се издигна нагоре, сякаш беше избухнала бомба.
После нещо твърдо и тежко се приземи върху гърба на Боунс, след което между лопатките му се стрелна болка. Боунс излетя нагоре, като се завъртя едновременно с това. Тази тежест падна, но болката остана, носейки със себе си нова, изгаряща слабост.
Само едно нещо можеше да направи това. Беше прободен със сребро. Боунс се вкопчи в гърба му, докато тази опасна слабост нарастваше. Проклетият нож трябва да е препасал сърцето му. Трябваше да го извади, преди да падне като камък от небето.
Двама вампири вече бяха под него: Хенеси и един кафявокос мъж, когото Боунс не беше виждал досега. Отвореният багажник на колата обясняваше внезапната поява на другия вампир. Хенеси не беше отишъл сам в клуба. През цялото време в багажника му се криеше бодигард.
Хенеси и другият вампир скочиха, опитвайки се да хванат Боунс. И двамата не успяха. Летенето беше рядка способност и никой от тях не я притежаваше. Боунс отново посегна към острието в гърба си, като скъса сухожилия, за да разгъне ръката си. Успя да го издърпа, когато Хенеси хвърли към него още сребърни ножове. Боунс се завъртя и повечето от тях пропуснаха, но един го прониза в рамото.
Майната му на това.
Боунс се хвърли към Хенеси. Този път Хенеси не беше достатъчно близо до Кат, за да я използва като щит. Боунс се вряза в Хенеси, като заби и двамата в земята. От удара ножът се заби още по-дълбоко в рамото на Боунс. Болката го опръска като киселина, но на Боунс не му пукаше. Ако беше отделил време да го извади, Хенеси щеше да има време да избяга.
Поривът на въздуха зад Боунс го накара внезапно да пусне Хенеси и да полети право нагоре. Нямаше да позволи да го прескочат два пъти. Бодигардът на Хенеси се блъсна в шефа си вместо в Боунс. От болезнения вой на Хенеси личеше, че бодигардът е пробол и Хенеси. Перфектно.
Боунс скочи и върху двамата. В крайна сметка триото се претърколи по земята в наказателна плетеница от крайници, която заби ножа по-дълбоко в рамото на Боунс. Плътта му се разкъса и агонията избухна в него, но Боунс успя да обхване с ръка врата на бодигарда. Едно брутално дръпване по-късно и безглавото тяло на другия вампир се размърда.
За секундата, която бе необходима на Боунс да направи това, Хенеси се бе освободил. Боунс скочи, като най-накрая издърпа окървавения нож от рамото си. Държеше острието пред себе си, докато двамата с Хенеси се изправяха един срещу друг. Погледът на Хенеси беше яркозелен, а от него се носеше миризма на ярост, кръв и още по-задоволителната миризма на страх.
Такива като Хенеси мразеха честните битки. Боунс се усмихна, докато стягаше ножа…
Бух-бух… бух… бух… бух… бух…
Забавящият се сърдечен ритъм на Кат се пречупи през жаждата за кръв на Боунс.
Хенеси също го чу и оголи зъби в дива усмивка.
– Можеш да я спасиш или да се биеш с мен, но не можеш да направиш и двете.
Мръсният чакал беше прав. Сърцето на Кат вече прескачаше удари. На Боунс му оставаха само секунди, преди да спре напълно.
– Бягай, гад – каза Боунс между зъбите си.
Хенеси се обърна и побягна толкова бързо, че мръсотията и асфалтът се разхвърчаха зад него.
Боунс изчака само още една секунда, за да се увери, че Хенеси няма да се обърне и да го нападне. След това полетя към Кат.
Кръвта покриваше предната и част на пътеки, които се забавяха заедно със затихващия и пулс. Боунс преряза китката си и задържа зеещата рана над устата на Кат, желаейки да влее кръвта си в нея. Тя преля през устата ѝ и се разля по лицето и, но тя не преглътна, а сърцебиенето и спря.
Страхът обля Боунс, по-студен от леда, който използваше, за да заглуши емоциите си. Трябваше да вкара кръвта си във вените и точно сега.
Той отново преряза китката си, като напълни устата на Кат с още кръв. След това наклони главата и назад и масажира шията и, докато тя не се вля в гърлото и. След това Боунс я блъскаше по гърдите, принуждавайки сърцето и да изпомпва кръвта му през тялото и.
– Хайде, котенце – призова той хрипливо. – Не смей да ме напускаш. Върни се при мен, върни се, върни се!
Сърцето и се разтуптя. Звукът му си съперничеше със симфониите по красота. Облекчението го връхлетя с такава сила, че се почувства замаян, когато тя се изкашля, а после се опита да изплюе кръвта му.
– Престани! Знаеш, че мразя това – измърмори тя.
Ако се оплакваше, значи наистина беше добре. Боунс я придърпа към себе си, мислейки си, че никога повече няма да поиска от Бога нищо.
– Ти ме изплаши до смърт, коте. Сърцето ти… се забави.
Той не можа да се насили да каже „спря“. Още не. Споменът беше твърде суров.
– Къде е Хенеси? – Промърмори Кат. После наклони глава към безглавия телохранител. – А това кой е?
Боунс не можеше да и каже, че е оставил Хенеси да избяга, за да я спаси. Познавайки Кат, тя или щеше да се почувства виновна за това, или щеше да му се скара. Трябваше да се направи модифицирана версия на истината.
– Проклетият гад избяга. След като измъкнах Хенеси от теб, се карахме, когато багажникът се отвори и от него изскочи този човек. Хенеси го е накарал да се скрие там като негов бодигард. Багерът се бореше адски силно. Хенеси си тръгна, докато аз се биех с него. Когато приключих, видях, че едва дишаш, затова ти отворих вена. Наистина трябва да изпиеш повече – добави Боунс, като се наведе да я погледне. – Все още си бледа като смъртта.
– Не – каза тя, а устата и се сви. – Уф.
Сърцето и биеше по-бавно от обикновено, но поне сега беше стабилно. Един добър сън би трябвало да върне Кат към нормалното, но първо… какво беше предизвикало срещата и със смъртта в самото начало?
– Какво се случи с Хенеси? Мислех, че просто се преструваш и стигаш много далеч, за да ме подлудиш. Сработи също, затова бях почти върху него, когато сигнала ти се задейства. Той неподготвена ли те хвана?
Главата на Кат се отпусна на рамото му.
– Не знам. Почувствах се зле, когато влязох в колата на Хенеси… чакай, не, това е грешка. Почувствах се зле преди това, в клуба.
И ти не ми каза? Едва не изрева Боунс, но се овладя. Достатъчно време, за да забие този въпрос в главата си по-късно.
– Започна, когато танцувахме – продължи Кат. – Чувствах се някак… пияна, предполагам. Всичко беше размазано и светлините изглеждаха далечни. След известно време се подобри, но когато си тръгнах с Хенеси, беше много по-зле. Краката ми не работеха, а умът ми… не можех да мисля. Дори забравих за паник бутона в часовника, докато той не се заплете в косата ми. Смяташ ли, че Хенеси ме е упоил? Може би е знаел какво сме замислили?
Боунс се завъртя, така че да е с лице към Кат. Преди това беше толкова съсредоточен върху биенето на сърцето и, че не си беше направил труда да я погледне в очите. Сега го направи и го обзе ярост.
– Зениците ти са достатъчно разширени, за да принадлежат на труп. Била си добре, дрогирана. – Тежко, но описанието и не отговаряше на времевата линия. – Казваш, че си го усетила, когато танцувахме? Това няма смисъл. Тогава Хенеси не беше там.
Кат бавно поклати глава, докато от нея излезе тих звук на отвращение.
– Не беше Хенеси. Беше от онези момчета.
– Какви момчета? – Попита мигновено Боунс.
– Ралфи и Мартин, онези, на които каза да се махнат, когато за първи път седнах на бара. Те ми подадоха едно питие, преди да дойдеш, и ми дадоха още едно по-късно, когато Хенеси отиде да те търси. Тези малки копелета се опитаха да ме издърпат до колата си. Изглеждаха толкова изненадани, когато не исках да тръгна…
Гласът на Кат секна и тя увисна срещу него, докато очите и се затваряха.
– Трябва да спя – промълви тя. – Толкова съм уморена.
Боунс я вдигна, като нежното движение беше в пълно противоречие с яростта, която го обземаше.
Ще се изпикая в кръвта им, преди да ги убия.
– Можеш да спиш – – беше това, което каза Боунс. – Вече си в безопасност.
Меко хъркане се удари в гърдите му в отговор. Тя вече беше заспала.
Стана толкова добре. Трябваше да си тръгнат сега. Хенеси можеше да се върне с подкрепления. Поне беше заспала, Кат нямаше да се разстрои, когато Боунс ги изведе оттам.
Боунс я балансираше с едната си ръка върху себе си, а със свободната си ръка хвана мъртвия вампир. Нямаше да го остави зад себе си. В тялото му можеше да има полезна информация, като се започне от мобилния му телефон.

Назад към част 22                                                                 Напред към част 24

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *