Глава 10
ЗОУИ
Няма как. Не, не. Той не може да си тръгне от мен по този начин.
Бързо се измъквам навън и чувам рева на мотора му в далечината. Майната му.
Връщам се в клуба и вземам ключовете за колата от офиса си, преди да се измъкна оттам, като избягвам охраната. Добре, не искам да ме следят или да се намесват. И за мой късмет отдавна съм научила как да премахна проследяващото устройство, което са поставили на колата ми, така че щом се измъкна оттук, няма да могат да ме открият. Опасно е, да, но ако това, което ще последва, означава край на живота ми, то нека бъде така, по дяволите. Аз вземам собствените си решения в този свят. Имаш един живот, който да изживееш, а аз пропилях своя, заровена в скръб и съжаление… но повече не. Джакс разпали огън в мен и предполагам, че това отговаря и на предишния ми въпрос… старата Зоуи все още е вътре, просто беше скрита толкова дълго, че забравих, че все още съществува.
Вдигам оборотите на колата и бързо излизам от паркинга на главния път. Виждам, че охраната ме засича, докато минавам, но докато съобщят на Ронан и някой стигне до колата им, ще е твърде късно и аз ще съм на път към мястото на Джакс – инстинктите ми подсказват, че той е отишъл там, така че натам съм се запътила.
Ускорявам по пътищата, знаейки пътя към него наизуст. Джейсън живееше с него и аз прекарвах много време там, след като с Джейсън станахме „нещо“, но блокирам Джейсън от съзнанието си и се съсредоточавам единствено върху Джакс.
Имам нужда той да ми разкаже какъв е бил онзи умопомрачителен разговор там и ако това ще му помогне да се справи със скръбта си по време на процеса, тогава чудесно. Честно казано, мисля, че и на мен ще ми помогне. Това е най-живото, което съм чувствала от години.
Завивам по пътя, който води към дома му, и се втурвам по дългата му алея. Къщата е доста отдалечена от пътя и той няма съседи, предпочита да има лично пространство, както веднъж го чух да казва.
Виждам го да слиза от мотора си, докато аз спирам пред него, а изпод гумите ми се изсипва чакъл. Отварям вратата и излизам, затръшвам вратата на колата след себе си, след което се насочвам към него. Той има ядосано изражение, но на мен не ми пука. Добре. Може би това ще го накара да говори повече с мен. Гневът му сякаш го направи по-отпуснат в Чистота, така че ще натискам копчетата му, докато не се пропука.
– Какво, по дяволите, беше това? – Крещя. – Избухна като проклето дете.
– Не трябва да си тук – изръмжава той, когато спирам пред него.
– В никакъв случай, няма да правиш това – казвам, докато размахвам пръст в лицето му. – Не можеш просто да ми ръмжиш и да очакваш да си тръгна след това, което току-що се случи в клуба.
– Нищо не се е случило – казва той, обръща ми гръб и започва да върви към фермата си. Тя е адски огромна, но не това е фокусът ми в момента.
– Да, случи се. Ако не беше, тогава нямаше да избягаш – казвам, а той спира и се завърта.
– Да избягам? Никъде не съм бягал – казва той през зъби.
– Не можа да се измъкнеш оттам достатъчно бързо, когато идеята ти за забавление взе друг обрат – казвам, без да отстъпвам.
– Забавление? Нищо в това не е забавно – изкрещява той, като прави крачка по-близо до мен. – Мислех, че като се върнеш тук, ще решиш тази омраза в мен. Мислех, че ще ми върне шибания живот, когато най-накрая приключа с твоя, но единственото, което направи, е да ме прецака още повече.
– Как? Не разбирам това, Джакс… – Но думите ми са прекъснати, тъй като той ме хваща и ме удря с гръб в стената на къщата си, като за миг спира дъха ми.
И двамата мълчим. И двамата дишаме тежко. И двамата изпаднали в някакъв транс, докато всичко около мен изчезва – има само него.
– Ти… ти… – започва той, но гласът му секва и разочарованието ми започва да се връща.
– За Бога, Джакс, какво се опитваш да ми кажеш?
– Това – казва той и после устните му се удрят в моите, гладни, диви, сякаш не е пирувал от десетилетия. И аз му отвръщам. Би трябвало да го отблъсна. Защо не го отблъсквам? Но блокирам тези мисли, когато езикът му нахлува в устата ми и се заплита с моя. О, свята работа.
Хващам го за косата, докато ме целува, и той изръмжава в устата ми, предизвиквайки тръпка, която преминава през мен. Вдигам краката си и ги обгръщам около него, като придърпвам тялото му по-близо. Ръцете му се преместват върху бедрата ми и той впива пръсти в кожата ми, докато ме отдалечава от стената и започва да ни води към шибаното място. Прекалено съм в този момент на лудост, за да ми пука за нещо друго освен за устните му върху моите.
Чувствам как вдига крак, а след това вратата се затръшва. Отново се движим, по някакви стълби, а после ме хвърля на мека повърхност – неговото легло. В очите му има животински поглед, докато започва да се съблича пред мен, докато не се оказва там само по боксерки. Прехапвам долната си устна, а той изръмжава:
– Ставай.
Тялото ми се подчинява, преди мозъкът ми да се замисли, и аз заставам отстрани на леглото.
Той се приближава към мен и казва с тих глас:
– Съблечи всичко.
По дяволите. Наистина ли ще го направя? Наистина ли ще премина границата и ще се съблека пред него? Очевидно е така, тъй като ръцете ми стигат до долната част на горнището и го издърпват над главата ми, а след това разкопчават панталоните ми, плъзгат ги надолу по краката ми, преди да разкопчаят сутиена ми и да го хвърлят към него. Той се удря в гърдите му и той го поглежда, докато пада, а моите очи следват движението и забелязват размера на члена му, който в момента е в боксерките му.
Очите му отново се върнаха към мен, поглъщайки всеки сантиметър от кожата ми. Боже мой, кожата ми изтръпва. Правила съм секс и преди, усещала съм трептенията на тялото си, когато съм се събличала за мъж, но никога през живота си не съм изпитвала нещо подобно… и дори не знам какво е това. Не мога да си го обясня, докато адреналинът и възбудата преминават през мен. Но знам, че съм си изгубил ума, а човекът, който искаше да ме убие преди няма и половин час, в момента сваля боксерките от краката си и ги оставя да паднат на пода, освобождавайки члена си.
– Качи се на леглото – казва той, а аз за момент наистина се замислям какво, по дяволите, правя тук… но този момент не трае дълго, тъй като той явно няма търпение и ме бута надолу, докато не ме приведе на равно, преди да изчезне от погледа. Изправям се на лакти, чудейки се дали всичко това не е някаква голяма шега, но после го виждам да прикляка в края на леглото, ръцете му да се приземяват върху бедрата ми и да разтварят краката ми, преди езикът му да се приземи върху вагината ми, облизвайки ме през дантелените ми гащички.
Крещя, когато очите му се свързват с моите, а когато пръстите му се раздвижват и с един замах разкъсват бикините ми, мисля, че ще свърша точно там. Никога не ми се е случвало да ми късат гащичките и трябва да кажа, че е доста горещо – добре де, много горещо.
След това той раздвижва пръстите си и ме разделя, отваряйки ме за него, и аз отмятам глава назад, докато езикът му обхожда клитора ми. Той го плъзга отново и отново, а ръцете ми изнемогват, тъй като треперят, но след това той спира и аз бързо се изправям обратно, чудейки се къде отиде устата му.
– Очи. Дай ми очите си, или спирам, – казва той, преди да се върне към клитора ми и да му обърне внимание, а очите му държат моите. Опитвам се да спра затварянето на очите си, опитвам се да се държа на ръцете си, опитвам се да дишам, докато устните му се приближават около мен и той смуче, силно.
– Джакс – казвам, докато седя още повече, докато балансирам върху дупето си, лицето му все още е заровено във вагината ми, а ръцете ми са хванати в косата му.
– Язди ми лицето, хубаво момиче – изръмжава той срещу мен и аз го правя. Люлея се срещу него, искам още. И предполагам, че той чете мислите ми, защото вкарва два пръста в мен и аз ги разхождам едновременно с лицето му.
Другата му ръка се издига нагоре и щипе зърното ми, а аз крещя, докато се изправям върху него. Свършвам силно и бързо, а той не се отпуска, продължава да смуче, да ближе и да ме обработва до безумие, което заплашва да ме накара да припадна.
Хващам косата му по-силно, почти достатъчно силно, за да го издърпам, и когато не мога да издържа повече, се свличам обратно на леглото, но тогава ме обръща, а коленете ми се огъват, така че дупето ми е във въздуха. Той ме удря веднъж по бузата на дупето, преди да вкара члена си в мен. Извивам гръб, усещайки как ме удря толкова дълбоко.
Той ме чука толкова силно, колкото аз го яздих на лицето му. В това чукане няма нищо нежно. То е силно, диво, докато пръстите му се забиват обратно в бедрата ми достатъчно силно, за да знам, че ще остави следи.
Той се втурва в мен отново и отново, а ръцете ми се хващат за ръба, за да не се преобърна. Господи, този мъж знае как да чука.
Натискам се обратно в него, посрещам ударите му също толкова силно, а след това той изръмжава, когато се освобождава. Притискам стените си около него и се качвам на пениса му, докато той не спре, и двамата се свличаме на леглото в гореща и потна каша.
Затварям очи за секунда, докато се опитвам да се успокоя, за да стана и да си тръгна оттук, но усещам как ме зове притегателната сила на затворените ми очи. Късно е и съм се чукала по-силно от всякога през живота си. Само пет минути няма да ми навредят…
Назад към част 10 Напред към част 12
