П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 9

Калона

Калона оправи стола, който беше преобърнал, седна, заглади косата си и си пое дълбоко дъх, преди да каже:
– Можете да влезете.
Когато видя, че Зоуи и Старк последваха Дарий в стаята, той трябваше да потисне раздразнението си. Макар да изглеждаше, че двамата със Зоуи са постигнали примирие, нещата между тях не бяха прости. Старк, разбира се, отдавна беше досаден. Калона предполагаше, че не помага на отношението на момчето, че го бе проснал на земята и убил в Другия свят.
– Уау – каза Зоуи, като погледна от Калона към стъкления слънчоглед и вазата, а след това към огромния гоблен, който заемаше цялата стена зад него и на който беше изобразен черен кораб с носа на ревящ дракон. – Супер странно е да виждаш всички неща на Дракона тук, а теб там. – Тя посочи Калона, който седеше зад бюрото на майстора на меча.
– Смущаващо е – каза Дарий тихо, сякаш не искаше да коментира, но не можеше да се спре да говори.
– По-скоро обезпокоително – каза Старк. Гласът му беше самоуверен, сякаш му харесваше да подмамва безсмъртния.
Точно тази частица безсмъртие, която споделя с мен, го прави толкова дързък и толкова досаден, помисли си Калона. Чудя се колко ли щеше да е смело момчето, ако знаеше, че тази частица е и канал, по който мога да стигна до душата му?
Калона се държеше така, сякаш никой от тях не беше говорил, но си отбеляза да се отърве от вещите на стария майстор на меча. Беше минало време да освободи място за новия.
– Казахте, че желаете да разговаряте с мен, Дарий?
– Искам. Искаме – поправи се Дарий.
– Знаеш ли дали училището има мазе? – Попита Старк.
Калона поклати глава.
– Никога не съм го виждал, но Домът на нощта е стара сграда и предполагам, че би било логично, ако съществува.
– Значи ти и Неферет никога не сте били там? – Попита Зоуи.
Той срещна погледа ѝ, търсейки древната девойка дълбоко в тъмните ѝ очи.
– Да бъда под земята се оказа сложно преживяване за мен и обикновено нямам желание да го повтарям. – Целенасочено Калона направи гласа си подигравателен, дълбок, знаещ.
– Пропускаш смисъла на въпроса. – Направи защитна крачка напред Старк, така че да се разположи между Калона и Зоуи.
Усмивката на Калона се подиграваше на момчето.
– Може би пропускаш смисъла на моя отговор.
– Да? Не мисля така. Мисля, че отговорите ти през повечето време са прецакани – каза Старк.
– Тогава спри да ги искаш.
Когато Старк се придвижи напред, посягайки към лъка, който обичайно носеше преметнат на гърба си, Зоуи го хвана за китката и го дръпна назад.
– Това не помага – каза тя.
– Той започна! – Изкрещя Старк.
– Прави го нарочно, защото знае, че ще получи реакция от теб – каза му Зоуи. После се намръщи на Калона. – Престани. Сега. Трябва да говорим с Воина на нашето училище, а не с един умник с крила.
– Тогава първо трябваше да сложиш намордник на домашния си любимец – каза Калона спокойно.
– Не, първо трябваше да ти кажа, че в кафенето има новинарски екип от Тулса, който снима как новаците са нормални деца, а не кръвожадни демони, така че нямаме време да се занимаваме с егото ти, което означава, че не би трябвало да ти напомням, че си задължен да защитаваш училището ни с клетва, докато Смъртта е наша върховна жрица – Танатос все още е наша върховна жрица; следователно ни дължиш клетвата си! – Гласът на Зоуи от звучене на раздразнено момиче се превърна в толкова изпълнен със силата на духа, че косъмчетата по подмишниците на Калона се надигнаха и кожата му настръхна в автоматичен отговор. – Тук съм, за да ти задам въпрос, който е свързан с нашата безопасност. Ще ми отговориш и ще спреш с тези глупави игри.
Калона се постара да скрие усмивката си. Това беше Зоуи, на която най-много се радваше. Това беше млада, силна Върховна жрица, която наистина беше подходяща да владее силата на Никс.
Калона стисна с ръка сърцето си и започна да накланя глава в официален поклон, показвайки подобаващото уважение на воин към върховна жрица. Той отвори уста, за да говори, когато в съзнанието му прошепна сладък, до болка познат глас.
Добре би било да запомниш, че тя не е аз…
Тялото на Калона се разтресе, сякаш бе докоснато от горяща вълна. Той се изправи на крака. И спря, сърцето му се разтуптя, без да знае дали да извика от радост, или да падне на колене и да заплаче. Никс му беше проговорила!
– Калона? Какво става?
Безсмъртният проясни зрението си и видя тримата млади хора, които го гледаха. Мъжете го гледаха подозрително, като и двамата бяха пристъпили пред жрицата. Зоуи го изучаваше с изражение, което изглеждаше почти загрижено.
Той си пое дълбоко дъх. Стисна ръката си и отново и се поклони официално, а после принуди краката си да се отпуснат и тялото му да седне.
– Думите ви ме засрамиха, жрице. Признавам отговорността си за защитата на това училище. Моля, седнете. – Ръката му се разтрепери, когато направи знак към столовете, които стояха срещу бюрото. – Искайте от мен каквото ви трябва.
– Океееей.- Зоуи проточи думата, явно не вярвайки на опита му да прикрие чувствата, които бушуваха в него, но тя и младежите седнаха, макар че продължиха да го гледат предпазливо. – Питаме те за това – каза тя и отново прозвуча като обикновено момиче. – Питаме те за мазето на училището, защото трябва да знаем дали Неферет знае за него.
Калона съсредоточи хаотичните си мисли върху въпроса ѝ.
– Неферет никога не ми е споменавала за мазе.
– Което не означава непременно, че не е знаела, че има такова – каза Зоуи.
– Всъщност означава точно това – каза Калона. – Както знаеш, аз изпитвам отвращение към това да съм под земята.
– И? Вие двамата сте били любовници. Защо би казала на любовника си, който страда от клаустрофобия, за мазе? – Каза Старк.
– Той е повече от клаустрофобик – каза Зоуи. – Силите му са различни, ако е под земята. Сякаш земята го изцежда. Ето как Неферет го принуди да тръгне след мен в другия свят. Тя го държеше в капан под земята. Така ли е? – Попита тя Калона.
– Правилно. Мракът се подчинява на Неферет. Тя го използва, за да принуди духа ми да отиде в Другия свят, докато аз бях твърде слаб, за да се боря с нея.
– Хей, нека бъдем наистина ясни – Неферет може и да те е хванала в капан и да те е принудила да отидеш на Оня свят, но не беше нужно да нападаш Зоуи или мен, когато стигнеш там. Това беше твой избор.
– И ти си прав. Макар че трябва да знаеш, че ако не бях изпълнил заповедта ѝ, Неферет щеше да държи духа ми далеч от тялото за неопределено време.
– Ти си безсмъртен. За разлика от Зоуи, това нямаше да те убие – каза Старк.
– Не, нямаше да ме убие. Щеше да ме подлуди. – Калона срещна погледа на Зоуи. – Мисля, че можеш да си го представиш. Духът ти е бил откъснат от тялото. Знаеш какво се случваше със здравия ти разум.
Лицето на младата жрица пребледня.
– Да, знам. Беше лошо. Наистина лошо.
– Което не прави това, което е направил, по-добро – каза Старк.
– Но го прави разбираемо – каза Дарий. – Старк, чувам какво казваш. Искаш да помним миналото на Калона, но той е дал клетва, която го е съюзила с нас. Ние също трябва да помним и това.
– Мракът вече не изпълнява моите заповеди – каза Калона. – Ако нищо друго не ви доказва, че моята вярност е далеч от Мрака, това трябва да е достатъчно.
– Виждаш ли, ти казваш, че верността ти е далеч от Мрака, вместо да кажеш, че верността ти е към нас или дори към Никс. Трябва да бъда честен – това ме притеснява – каза Старк.
– Старк е прав. Това притеснява и мен – каза Зоуи. – Не съм сигурна, че някой от новаците в Дома на нощта би могъл да накара Мрака да изпълни заповедта му, но това не означава, че всички са на наша страна. Всъщност знаем, че част от червените новаци не са.
Калона вдиша дълбоко, а после, изненадвайки себе си, както и тях, каза истината на Зоуи, Старк и Дарий.
– Аз избрах Богинята, но Никс все още се отвръща от мен. Дори не мога да вляза в храма ѝ. Тя не ми е простила. – Той поклати глава, загледан в образа ѝ, гравиран в кристалната ваза. – Не я обвинявам. Не заслужавам нейната прошка. Но това не променя избора, който съм направил. Реших отново да служа на богинята, дори и да е от разстояние, макар че ми е трудно да говоря за това. – Той вдигна очи от вазата и срещна погледа на Старк. – Ти си воинът на Зоуи. Представи си, че я загубиш. После си представи, че тази загуба продължава векове. Тогава може би ще разбереш какво бреме нося аз.
Гласът на Зоуи наруши тишината.
– Значи наистина вярваш, че Неферет не знае за мазето?
– Ако Неферет знаеше, че тук има мазе, щеше да го използва, за да ме направи по-податлив, особено след като отказах да се нарека Въплъщение на Еребус.
– След като го спомена, защо отказа да го направиш? Видях витражите в храма на остров Сан Клементе и човекът с крилата определено приличаше на теб. В онзи ден някои от членовете на Висшия съвет вече бяха на страната на Неферет, повечето от тях сигурно щяха да ти повярват, ако се беше представил за него – каза Старк.
Хвърчащият смях на Калона беше изпълнен с презрение.
– Защото, млади войниче, Еребус е мой брат и аз твърде много го мразя, за да се преструвам на него.

Назад към част 8                                                                Напред към част 10

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *