П. С. Каст, Кристин Каст-Училище за вампири-Разкрита-книга 11-част 11

Зоуи

Бях права за едно нещо – Танатос се беше погрижила Чера и екипът ѝ да интервюират няколко деца, да направят няколко снимки на нашето кафене, а след това беше накарала Деймиън да обясни (пред камера) графика на занятията си, докато екипът на „Фокс нюз“ беше бързо и учтиво изведен от кампуса. Всичко това се случи за по-малко от тридесет минути и Танатос каза, че нашият материал ще бъде излъчен по вечерните новини, както и в интернет. Казах ѝ, че е било гениално Деймиън да бъде говорител на училището ни, а след това я запознах с нашия план.
– А Калона каза, че не смята, че Неферет знае нещо за мазето, затова решихме да го накараме да разсее Далас и групата му, докато почистим мястото и преместим децата си там. Надяваме се, че те ще имат ден-два спокойствие, а след това ще можем да се върнем в депото – завърших обяснението си на Танатос. – А, и ако сме тук за много повече от това, някой трябва да отиде да вземе котките ни и херцогинята. Те имат автоматични хранилки и вода, но ще бъдат самотни, а тоалетните им ще са отвратителни.
Тъмнооката Върховна жрица в повечето случаи мълчеше, докато аз говорех много. Казах ѝ, че мазето е било използвано за съхранение на стари оръжия и вещи от медийния център и че Дарий и Старк са преместили всичко това в една от стаите за склад на Ленобия. Не ѝ бях казала, че оръжията са покрити със скъпоценни камъни и са супер стари, и струват, примерно, милиард долара. И наистина там долу изобщо нямаше никакви неща от медийния център. Не че не вярвах на Танатос, но бях решила, че колкото по-малко хора знаят за богатството, толкова по-добре. Старк и Дарий се бяха съгласили. Всъщност, колкото повече мислех за това, толкова повече вярвах, че Драконът можеше да пази скривалището на оръжието в тайна от много дълго време, а Драконът беше един от най-лоялните воини, които някога бях познавал. Явно е имало причина, поради която е пазил това за себе си, и бих се обзаложил, че не е била егоистична.
Затова оставих подробностите за оръжието, скъпоценните камъни и късмета извън коментара си.
– Абсолютно съм съгласна с теб по отношение на котките и херцогинята. Ще се погрижа да бъдат транспортирани тук, ако се стигне дотам. Но как Калона ще отвлече вниманието на Далас? – Попита Танатос.
– Той ще каже на Далас, че съм казала, че не искам да водя погребението на Ерин – че дори не искам да изграждам кладата. После ще каже, че си оставила работата на него.
Танатос вдигна вежди.
– С други думи, Калона ще примами Далас да построи кладата.
– Да, и се надяваме да води и погребението на Ерин. След всичко, което се случи с нея, реших, че наистина ще е най-добре за обкръжението ми, особено за Шоуни, да не се замесва. – Направих пауза и добавих: – Надявам се, че всичко това не те притеснява.
– Когато някой младеж отхвърли Промяната и умре, винаги е трудно за онези, които остават след него. В този случай около смъртта на детето е имало сложни събития. Ще се доверя на инстинктите ти, Зоуи. Ерин е била част от твоя кръг – ти си действала като нейна върховна жрица. Твое право е да избереш условията за нейното погребение.
– Благодаря ти – казах аз.
– Вярвам обаче, че е разумно да позволиш на Шоуни да призове своята стихия по време на запалването на кладата. Това ще помогне на това, което трябва да последва, да бъде завършено по-бързо. Също така ще помогне на Шоуни да се сбогува с приятелката си.
– Добре, да. Ще говоря с Шоуни.
– Смятам, че трябва да поговорите и с вашата пророчица.
– Афродита? – Искането на Танатос ме изненада. – Искаш да кажеш за баща ѝ?
– Да. Прецени внимателно психическото ѝ здраве.
– А? – Не мисля, че съм квалифицирана да преценявам психичното здраве на Афродита. Да не говорим, че тя може да ми изреже сърцето и да го изяде, ако се опитам.
– Ти си нейна върховна жрица и, ако предположението ми е вярно, нейна най-близка приятелка. Да бъдеш пророчица на богиня никога не е лесен за носене дар, а Афродита загуби баща и майка в една нощ – насилствено и публично.
– Вече я проверих днес. Дарий каза, че най-накрая е заспала, така че не я събудих.
– Събуди я. Ако не признае, че има нужда от върховната си жрица, може да признае, че има нужда от приятелката си – каза Танатос.
– Ще направя всичко по силите си.
– Трябва също да те предупредя да очакваш размирици в училището. Чувствам как Мракът се натрупва, а той се храни с гняв и болка, страх и разочарование, засилва ги, ловува на носителите им, придобива сила от тях. Наблюдавай внимателно кръга си и онези, които са най-надарени от Богинята. Където има голяма сила, там се привлича и Мракът.
– Поне двама от моя кръг току-що преживяха големи загуби – притесних се на глас. – И наистина, смъртта на Ерин засегна всички ни. Сега сме заклещени тук с деца, които също са разстроени и ядосани. Не можеш ли да направиш нещо, за да ни измъкнеш оттук? – Беше ми трудно да контролирам собственото си разочарование – нямах представа как да помогна на приятелите си да се справят с проблемите си.
– Зоуи, срещнах се с детектив Маркс, преди да пристигне екипът на „Фокс нюз“. Всъщност присъствието на Чера Кимико тук е показателно за това, че тази ситуация няма да се разреши бързо.
– Детектив Маркс не намери ли нещо, което да докаже, че Неферет е убила кмета?
– Той спомена за ДНК доказателства и поиска да започне сравнително изследване на всички наши професори, за да се изключи съвпадение – мрачно каза Танатос.
– Но това е добре! Никой от нашите професори не е убил кмета – казах аз.
– Зоуи, ако разреша на човешките власти да започнат да тестват моите професори, ще им позволя да преминат границата, която успешно и безопасно разделя човешките и вампирските кодекси на правосъдие повече от петстотин години.
Поклатих глава.
– Не, все още не разбирам защо това е лошо. Поне не този път.
– Този път не е лошо. Какво ще кажеш за следващия път, когато някой местен убие човек, а после го инсценира така, че да изглежда като убийство на вампир – и може би дори има кичур или два косъма от някоя от нашите върховни жрици, които да остави на местопрестъплението. Ако допусна пролука в стената, която защитава нашия вид от човешкото преследване, колко време ще мине, преди тази стена да рухне напълно и Горящите времена да започнат отново?
Поколебах се.
– Какво ще направиш? Не можем просто да останем затворени тук завинаги.
– Изпратих молба до Върховния съвет за изслушване още тази нощ.
– Ще ги помолиш да се намесят при хората? – Само мисълта за това ми вдъхна надежда.
– Искам и имам нужда от теб тук, за да послужиш като свидетел на проявата на Неферет.
– Добре, разбира се. Ще направя каквото мога – казах аз.
– Вече е девет часа. Насрочих скайп-конференцията с Върховния съвет за десет часа, така че тази нощ все още ще имаме време да запалим кладата на Ерин в полунощ. Моля, присъединете се към мен след един час.
– Трябва ли да доведа Стиви Рей или Афродита?
– Постарай се да прецениш по свое усмотрение, жрице, и аз ще уважа решението ти.
Свих ръка на сърцето си и ѝ се поклоних, като ми се искаше да имам толкова уважение към способностите си за вземане на решения, колкото Танатос.

Назад към част 10                                                            Напред към част 12

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *