Глава трета
ДЖЕС
Бях се спотаила в продължение на седмица. Беше ми омръзнало да си стоя вкъщи. Гледането на момиченцето на Рок, Дейзи Мей, в началото на седмицата беше забавно разсейване, но имах нужда от действие. Мисълта за Ханк и цялото това пропиляно време просто ме побъркваше. Сякаш се молех да свърша като майка си. Не че не обичах майка си – просто знаех, че животът и е бил труден.
Освен това, колкото и да ми харесваше да се обличам, за да привличам вниманието на мъжете, не исках никога да си помисля, че трябва да се събличам за мъже, за да свързвам двата края. Майка ми сякаш приемаше това с лекота. Просто не мислех, че някога ще мога да го направя. Харесвах добре тялото си. Просто предпочитах да избирам пред кого да се събличам. Плешивите, дебели полицаи нямаше да си платят, за да ме видят гола. Така че помогни ми, Боже.
Вкарах краката си в червените каубойски ботуши и дръпнах късата си черна кожена пола надолу, докато покриеше задните ми бузи. Очевидно този сезон кожата отново беше на мода. Обичах кожа, така че това ме зарадва. Посегнах към една от тениските си с Джакдаун. Тази вечер щях да отида да слушам Крит и групата му в Лайв Бей. Крит обичаше, когато носех някоя от тениските на групата.
Крит също така обичаше, когато я свалях за него. Но тези дни бяха отминали. Сестра му, Триша, се омъжи за братовчед ми. Вече бяхме семейство, макар той да предпочиташе да казва, че това не се брои. Освен това Крит нямаше да е човекът, който щеше да ме спаси от живота на майка ми. Той беше точно като мен: роден в ситуация от ниска класа и опитващ се да намери изход. Освен това се наслаждавахме на неприятностите твърде много. Двамата заедно се бяхме оказали опасни.
Мама вече беше тръгнала на работа тази вечер, затова отидох в стаята и, за да напръскам деколтето си с малко от нейния Шанел. Тя го използваше пестеливо, а аз не трябваше да го докосвам.
Когато се уверих, че съм готова, грабнах ключовете на пикапа и отворих входната врата. На алеята ми седеше напълно паркирал черен Хамър с напълно затъмнени стъкла. Кой, по дяволите, беше това? Това не беше обикновеният „Хамър“. Беше от онези, които се поръчват по специална поръчка. Затворих вратата след себе си и слязох по двете стъпала от калдъръм.
Шофьорската врата се отвори и от нея излезе господин Порше. В ръката му имаше бейзболна бухалка. Бейзболната бухалка на Рок. По дяволите, бях я забравила. Усмихвайки се с облекчение, защото Рок щеше да ме убие, ако я бях изгубил, аз се приближих до него, за да го посрещна по средата на пътя.
– Забравила си нещо – каза той за поздрав.
– Благодаря – отвърнах аз, взех я от него и я пъхнах зад гърба си, в случай че някой мине и ме хване с бейзболна бухалка. Това беше последното нещо, от което имах нужда след тази седмица.
– Мога ли да ти я поверя? Или трябва да съм на разположение за всякакви планове за бягство?
Господин Порше имаше тръпчинка на дясната си буза. Не я бях забелязала преди.
– Мисля, че окачвам бухалката си. Прекалено много проблеми – казах му.
– Добре е да го чуя. Историите за разбиването на пикапа обиколиха целия град тази седмица – каза той с развеселен поглед. – Тъй като се говори, че автомобилът ти за бягство е бил Порше, а никой не вярва на Ханк, защото казват, че тук никой няма Порше, реших, че е по-добре да карам нещо друго, ако идвам тук.
Откъде знаеше това? Морски бриз беше малък град, но не чак толкова малък. Местните жители не споделяха такива неща с летовниците. Трябваше да познава някой, който има достъп до тях.
– Кой си ти? – Попитах.
– Казвам се Джейсън – отговори той.
Джейсън. Не познавах нито един Джейсън. Освен Джейсън Кондой, който миналата година прекали с дозата. Наклоних глава и го изучих за минута.
– И така, Джейсън, кого познаваш в Морски бриз? Можех да се закълна, че си точно от острова. Поршето и всичко останало издаваше това.
Усмивката му се разрасна, а тръпчинката му се задълбочи. Тази трапчинка много ми харесва.
– Това е моята тайна – каза той просто.
Погледнах надолу към дизайнерските му дрехи и си напомних, че момчета като него са извън моята лига. Търсех местен човек с някакъв потенциал. Това беше толкова добър, колкото щях да получа. Това момче изглеждаше така, сякаш би се вписало идеално в Бевърли Хилс.
– Да, добре, благодаря за това и за онази вечер. Оценявам го – казах аз, като реших, че удължаването на този разговор е безсмислено.
– Тръгваш ли на някъде? – Попита той.
– Да, излизам. Един мой приятел е в една група – обясних аз.
Джейсън не направи нито крачка, за да си тръгне. Какво правеше?
– Свирят в един бар – продължих аз.
– Ще се срещнеш с някого там?
Еми… какво? Наистина ли се канеше да поиска да отиде и той? Не. Трябваше да чета погрешно.
– Приятелите ми ще са там, сигурна съм.
– Но не и момче? Или приятелят от групата е момчето?
Той ме питаше дали имам среща. Уау. За пръв път в живота си се чувствах без думи. Просто стоях там, неловко загледана в него.
– Всичко е наред. Наистина. Не изглеждай толкова паникьосана. Ще се видим наоколо – каза той, после се обърна и тръгна обратно към своя Хамър.
Той си тръгваше. Трябваше да кажа нещо.
– Не, почакай. Не съм… Няма човек. Просто отивам да послушам групата и да се видя с някои приятели. Ако искаш да дойдеш…- Замълчах, като все още ми беше трудно да повярвам, че иска да се види с мен.
Той спря и ме погледна назад.
– Сигурна ли си?
Да! Успях да кимна и да не се държа като идиот.
Усмивката му се върна.
– Аз ще карам.
Поемайки си спокойно дъх, тръгнах към него и осъзнах, че все още държа бейзболната бухалка в ръката си.
– О. – Спрях и я вдигнах. – Трябва да я прибера.
– Можеш да я сложиш в „Хамър“-а, докато се върнем – каза той и отиде да ми отвори вратата.
Това беше за първи път. Никой досега не ми беше отварял вратата на колата. Никога.
– Благодаря – казах, погледнах го и реших, че мога да свикна с това.
– За какво? – Попита той с объркано изражение на лицето си.
– За това, че ми отвори вратата – отговорих аз.
Очите му се разшириха и той ме погледна за секунда, след което се наведе напред.
– Джес, ако момчетата не ти отварят вратите, значи не си заслужават времето ти. Няма нужда да ми благодариш. – След това се облегна назад и протегна ръка, за да ми помогне да се кача в „Хамър“-а.
Бях почти сигурна, че най-накрая разбрах думата „припадам“. Вмъкнах ръката си в неговата, а той затвори по-голямата си ръка около моята и след това ми помогна да се кача. Беше по-висок от моя пикап, но краката ми бяха дълги като на майка ми. Все пак ми харесваше да ми помага.
Когато седнах, забелязах очите му върху краката ми, преди да вдигне поглед и да срещне моя.
– Съжалявам – каза той с лека руменина на лицето си. След това затвори вратата и аз имах момент да се успокоя.
Виждала ли съм някога момче да се изчервява? Освен учителя ми по история в гимназията, в когото бях влюбена и се бях постарала да му го кажа. Чувствах се много недостатъчно облечена. Малкото ми секси облекло сега ми се струваше… малко евтино. Джейсън отвори шофьорската врата и се качи. Бицепсите му се изпънаха, привличайки цялото ми внимание. Чудех се как ли изглеждат коремните му мускули.
– Къде отиваме? – Попита той, докато запалваше двигателя.
– Нарича се Лайв Бей – казах му аз. – Чувал ли си за него?
Джейсън се усмихна.
– Разбира се.
ДЖЕЙСЪН
Това вероятно беше лоша идея. Не бях готов да кажа на Джес кой съм. От историите, които бях чувал за Джес, знаех, че е размирник. Възнамерявах да върна бухалката и да си тръгна. Въпреки че нещата, които групата беше казала за нея, бяха адски забавни, имах впечатлението, че щом разбере, че брат ми е Джекс Стоун, това ще е единственото, което ще я интересува. Щях да бъда в радара и, но по всички погрешни причини. А аз бях тук само за месец, за да се усамотя, преди училището да започне отново.
Като я видях да излиза от къщи с тази малка пола, която едва покриваше дупето ѝ, и с тази тясна тениска, забравих защо точно не планирах да се занимавам с това да я опозная по-добре. Всички тези крака ме бяха направили слаб. Рок се беше държал толкова защитно към нея, когато всички говореха за Джес, и можех да видя загрижеността в очите му, когато обясняваше действията си. Той познаваше Джес, която никой от тях не беше имал възможност да опознае.
Исках да позная този Джес. Защото сексапилната, полуоблечена, която обичаше да използва тялото си, за да накара мъжете да се подкосят в коленете, беше адски секси. И все пак имах нужда от нещо повече. Бях любопитен. Това беше всичко.
– Бил ли си в Лайв Бей преди? – Попита тя.
Погледнах към нея.
– Да, веднъж – признах.
– Изненадващо. Обикновено хората от острова не стигат до нашите места за отдих.
Начинът, по който тя каза „хора от острова“, не звучеше привлекателно.
– Имаш нещо против острова? – Попитах весело.
Тя сви рамене.
– Не съвсем. Просто факт.
Беше права. Джакс обаче беше изпуснал това от контрол. Той не само беше напуснал острова, но и беше преследвал едно момиче и я беше направил своя.
– Била ли си някога на острова? – Попитах я. Погледнах към Лайв Бей, след което я погледнах.
Тя поклати глава.
– Не. – Тя присви очи към мен, а дългите и мигли вееха високите и скули. – Момчетата от острова обикновено не канят момичета като мен на вечеря.
Това беше срамно. Момчетата от острова не знаеха колко забавна е Джес.
– Тяхна загуба – казах аз и отворих вратата. Трябваше да заобиколя с тичане предната част на „Хамър“-а, за да стигна до Джес, преди тя да изскочи сама с тези ботуши.
Тя повдигна вежди.
– Ти помагаш и на момичетата да излизат от колите? – Попита тя.
По дяволите, с какви ли момчета се е срещала?
Протегнах ръка и тя я хвана, преди да слезе. Гърдите и се притиснаха към моите и аз затаих дъх. Гърдите и бяха не само щедри, но и меки.
– Благодаря – каза тя и ми се усмихна с познавателен поглед. Оставих я да се забавлява. Знаеше, че обичам да усещам гърдите и, а тя ги държеше точно там, за да мога да ги погледна надолу и да ги видя отблизо.
Аз обаче нямаше да погледна. Тя очакваше да го направя. Вече ме беше хванала да разглеждам тези нейни крака. Нямаше да гледам и циците и. Вместо това и намигнах и се отдръпнах.
– Готова ли си? – Попитах я.
Мигът на разочарование в очите и ме накара да съжаля, че не съм погледнал. Не исках да си помисли, че не съм привлечен от нея. Може да е кокетка, но беше жена и имаше чувства.
– Разбира се – каза тя, като си наложи да се усмихне и се обърна да влезе вътре. Започнах да я хващам за ръката и да я уверявам, че тялото и е перфектно. Но не го направих. Имах чувството, че тя е свикнала с това. Не исках да бъда това, с което тя е свикнала. Тя гледаше на мен като на различен, а аз исках да бъда такъв. Исках да се отличавам.
Защо? Не бях сигурен.
Направих няколко дълги крачки, за да не изоставам от нея и да стигна до вратата преди нея, за да мога да я отворя. Тя спря и ме гледаше, докато аз стоях и чаках да влезе. На устните и се появи малка усмивка и кокетната Джес се върна.
Последвах я вътре. Музиката вече беше силна, а телата се събираха по-близо до сцената. Групата все още не свиреше, но сигурно вече наближаваше времето.
Няколко момчета извикаха поздрави на Джес, която им махна в отговор. Всички я познаваха. Дори барманът, който и намигна. Това не беше нещо, с което щях да мога да се справя. Радвах се, че тази вечер щях да бъда свидетел на това.
Видях как няколко мъжки погледа се преместиха от нея към мен. Всички се чудеха дали съм с нея. Усещах го. Не помръднах, за да я докосна, защото тя не беше моя. Просто бяхме дошли тук заедно.
– Къде намери този, Джес? – Попита едно момиче с тъмнокафяви къдрици и яркорозово червило, като ме гледаше с открито любопитство. Очите и бавно сканираха тялото ми.
– Той е с мен, Тиф. Налей си ледена вода и продължи напред – каза Джес, посегна назад, за да хване ръката ми и да ме дръпне по-близо до себе си.
Много се стараех да не се усмихна.
– Когато се умориш от ноктите и, ела при мен. Аз съм сладка като котенце – извика другото момиче, докато Джес ме дърпаше през тълпата.
– Твоя приятелка? – Попитах, развеселена от сковаността на раменете на Джес.
Тя спря да върви и ме погледна назад.
– Не – изсумтя тя. – Ти се открояваш, островно момче. То е навсякъде по теб. Ще привлечеш златотърсачките.
– Какво, не е заради хубавият ми външен вид? – Попитах, като я подразних.
Тя започна да казва нещо и забеляза забавния поглед на лицето ми, а раменете и се отпуснаха.
– Ти си секси, островно момче. Ще ти го призная. Значи това е целият пакет. Просто се дръж близо до мен, защото Тиф е само една от многото.
Кимнах и тя ми се усмихна истински. С усмивка, която караше очите и да танцуват от забавление.
– Хайде. Приятелите ми са точно тук – каза тя.
Последвах я през тълпата. Първо забелязах Рок. Той седеше на една маса с лице към сцената. До него беше Дуейн. От Престън и Аманда нямаше и следа. Поех си спокойно дъх. Можех да се справя с Рок и Дуейн.
Макар че малко се притеснявах как ще реагира Рок на това. Не исках да ядосвам този пич.
Тайната ми щеше да излезе наяве, след като Рок кажеше на Джес кой съм. Тя и без това ме виждаше като богато момче, което е излязло навън, за да се изфука. Не бях сигурен, че ако знаеше, че брат ми е Джакс Стоун, това щеше да промени мнението и толкова много. В началото неинта неинтерес ми се струваше важен, но сега не бях сигурен, че тя ще се промени, както повечето момичета, след като разберат. Бях свикнал момичетата да се превръщат от заинтересовани от мен в обсебени от мен в момента, в който разберат кой е брат ми. Това, че Джакс беше мой брат, обикновено ми осигуряваше всяка жена, която исках, по всички погрешни причини.
Скоро щях да разбера. Ако Джес започнеше да се държи като една от лудите фенки на Джакс и да се вкопчва в него, си тръгвах оттук. Това щеше да бъде нашият тест. Наистина не исках тази нощ да свършва. Надявах се, че Джес не е фен на Джакс Стоун.
Назад към част 3 Напред към част 5