Глава 3
ЕВА
Стоях на верандата на къщата на баща ми и гледах към познатата земя, на която бях израснала и обичах. Толкова много спомени танцуваха в главата ми. Някога тези спомени бяха само за Джош, моята детска любов, годеника ми, а сега паднал войник. Той беше моят свят дори и след смъртта си – докато Кейдж Йорк не влезе в живота ми с размах и непослушна уста.
Той нямаше нищо общо с Джош, но въпреки това се бях влюбила в него. Усмихнах се, вдигнах чашата си със сладък чай и отпих глътка. Чаках татко да се върне от пътуването си до склада. Щяхме да обядваме заедно днес, но новият му помощник във фермата се беше обадил, че е болен тази сутрин. Вече бях почти дошла, когато татко се обади да отмени обяда, затова реших да дойда и просто да се насладя на тишината и спокойствието за известно време.
Исках да остана и да видя татко днес. Отначало ми беше трудно да го напусна. Когато майка ми почина, аз бях още толкова малка. През скръбта и болката татко и аз бяхме станали по-силни заедно. Напускането му ме караше да се чувствам виновна, но беше дошло времето. Не можех да остана с него завинаги.
– Мислех, че разпознах този джип, паркиран отпред – обади се гласът на Джереми от предния двор. Обърнах глава и видях брата близнак на Джош, който стоеше под кленовото дърво с ръце в предните джобове и ми се усмихваше. Не го бях виждала от зимната му ваканция в колежа.
Поставих чашата си на дървения перваз на парапета на верандата и се затичах надолу по стъпалата. Джереми отвори обятията си, за да се хвърля в тях. Той беше също толкова важна част от живота ми, колкото и Джош, когато пораснах. И тримата бяхме неразделни. Когато Джош почина, Джереми и аз се бяхме вкопчили един в друг. Бяхме се справили, като останахме близки. Просто не бях осъзнала, че Джереми е готов да продължи живота си, докато Кейдж не се втурна в моя. В известен смисъл Кейдж беше спасил и двама ни.
Ръцете на Джереми ме обгърнаха и ме вдигнаха от земята.
– Ти си у дома! Не знаех, че ще се прибереш тази седмица! Мислех, че имаш още една седмица, преди да се върнеш – казах, като го стиснах силно. Беше ми липсвал. Да видиш лицето му винаги беше горчиво-сладко. Толкова много приличаше на Джош.
– Семестърът свърши. Време е да се насладя на лятната си ваканция. Какво правиш тук? – Попита ме той, като ме постави на земята пред себе си.
– Дойдох да обядвам с татко. Той обаче е отишъл в стоковата борса. Помощникът му се обади, че е болен тази сутрин.
Джереми повдигна подигравателно вежди.
– Защо вместо това не обядваш с мен?
– С удоволствие. Имам малко пилешка салата в хладилника, царевица на кочан и грах, а бисквитите са на печката и ги държа топли. Повече от достатъчно само за мен и татко. Влез и ще хапнем, а ти можеш да ми разкажеш за всички момичешки сърца, които си разбил тази година.
В очите на Джереми се появи тревога, която повечето хора не биха забелязали, но тогава повечето хора не бяха израснали, прекарвайки всеки ден от живота си с него. Познавах го твърде добре. Тъй като го познавах толкова добре, реших засега да го оставя настрана. Той защитаваше нещо и аз щях да го оставя.
– Домашната ти пилешка салата? – Попита той с доволно изражение на лицето си.
– Да.
– По дяволите, да – отвърна той и се запъти нагоре по стълбите, без да ме изчака.
Това беше хубаво. Напоследък ми липсваше домът… Татко… Джереми… миналото. Не защото не бях щастлива с Кейдж – а именно защото бях, до безумие. Просто не ми се искаше да говоря с него за дома. Кейдж и татко все още не си говореха. Когато бяха заедно, беше неловко. Макар Кейдж да не го споменаваше, знаех, че все още се притеснява, че никога няма да може да се мери с Джош. Ако някога споменех Джош, погледът на Кейдж казваше всичко. Просто не можех да бъда открита с него за всичко.
Приготвих и на двама ни по една чиния и седнах на масата срещу Джереми. Ядяхме заедно на тази маса още от времето, когато бях малка. Чувствах се добре, че все още имам такива моменти.
– Разкажи ми за колежа. Вече лудо влюбен ли си?
Джереми ме погледна, после се върна в чинията си и натъпка в устата си една вилица грах. Предполагам, че това не беше нещо, за което искаше да говори. Което означаваше, че трябва да поговорим за това. Винаги е било работа на Джош да накара Джереми да говори, когато има проблем. Бях наблюдавала динамиката им от години. Познавах Джереми толкова добре, колкото и Джош.
– Говори, Джеръми – казах аз, като оставих вилицата си и го погледнах.
Той въздъхна и поклати глава.
– Няма за какво да говорим.
– Да, и аз знам по-добре от това. Не можеш да ме излъжеш, – отвърнах аз.
Джереми се облегна назад на стола си и ме изравни с очи.
– Добре. Не мисля, че колежанският живот е за мен. Мислех, че е това, което искам. Нямах търпение да се махна оттук… . Знаеш ли, далеч от този малък град. Но ми липсва. Адски много. Липсва ми ранното събуждане и излизането навън, преди росата да е изсъхнала. Липсва ми миризмата на земята и работата със слънцето на гърба ми, докато постигам нещо. Толкова дълго исках да се махна от този живот, а сега знам, че това е моят дом. Това е моята същност.
Разбирах част от това. Земята също ми липсваше. Може би не толкова, колкото на него, но тя беше част и от двама ни. – Тогава се премести у дома. Ако това е животът, който искаш, върни се у дома.
Видях разкъсаното изражение в очите му.
– Искам. … но мама е толкова горда с мен. За първи път в живота ми тя се гордее с мен, както се гордееше с Джош. Обичах брат си, знаеш го, Ева, но в очите на мама никога не съм бил толкова добър, колкото Джош. Тя го обожаваше. Той беше този, когото всички обичаха. – Той направи пауза и очите му се стрелнаха надолу, далеч от мен. – Разбирам защо. Аз също го обичах. Но е хубаво да чувствам, че поне веднъж правя нещо, с което тя се гордее, дори и да не е искала да отида в началото. Сега се радва, че съм го направил.
Наведох се през масата и погледнах силно Джереми, докато той трябваше да вдигне поглед, за да срещне моя.
– Джереми Бийзли, ти ме слушай, и то добре. Майка ти смята, че ходиш по вода. Тя те обожава точно толкова, колкото обожаваше Джош. Как би могла да не го прави? След всичко, ти беше причината всички – аз, майка ти, баща ти, всички – да скърбят за Джош, а ти стоеше там в празнината. Когато трябваше да скърбиш и да се разпадаш, ти ни държеше всички заедно. Ти, Джереми. Ти. Ако решиш, че искаш да се върнеш у дома, да живееш тук и да имаш този живот, майка ти ще се радва. Тя иска да си близо до нея, Джер. Но повече от всичко иска да си щастлив. Не виждаш ли това? Тя иска да имаш шанс за живот. Тя иска да живееш живота, който брат ти не е изживял.
Малка усмивка се появи в ъгълчето на устните на Джереми. Това беше крива усмивка, която толкова много ми напомняше на тази на Джош.
– Радвам се, че си тук днес. Имах нужда да ме изправиш. Винаги си била добра за това – закачливо каза Джереми.
– Всички си имаме таланти – отвърнах и му намигнах, преди да си взема бисквитата.
– Как вървят нещата с теб и Кейдж? – Попита Джереми, преди да отхапе още една хапка от храната си.
– Добре – не, чудесно. Той получи пълна стипендия за бейзбол в Хил Стейт в Тенеси. Много се гордея с него.
Джереми се намръщи.
– Как ще стане това? Не мога да си представя Йорк да избяга и да те остави. Последния път, когато бях наблизо, той беше адски привързан към теб.
Страхът, който ме разяждаше, се върна. Исках да вярвам в най-доброто, но истината беше, че имаше шанс татко да откаже. Ами ако откаже?
– Ще отида с него – отговорих, решавайки, че ако го кажа, това може да стане истина.
– Уау, наистина? Не мислех, че баща ти ще е много ентусиазиран да избягаш с Кейдж.
Не това исках да чуя точно сега. Успях да вдигна рамене безразлично.
– Може би не, но аз го обичам.
– А когато Ева обича някого, тя го обича силно и с цялото си сърце. Знам това. Виждал съм го в действие – каза Джереми с тъжна усмивка, която не разбирах и не исках да се ровя дълбоко и да разбера. Беше странно.
КЕЙДЖ
Отново погледнах телефона си за трети път в рамките на десет минути. Беше станало късно. Преди повече от час Ева ми беше писала, че се връща от баща си. Не исках да и пиша и да я проверявам, докато шофира, от страх, че ще погледне надолу към телефона си и ще отклони погледа си от пътя. Ако не беше тук през следващите десет минути, щях да я потърся.
– Отпусни се. По дяволите, най-накрая те оставям сама за повече от десет шибани минути, а ти само седиш, дуеш се и си проверяваш телефона. Обичам Манда като луд, но дори ние трябва да си почиваме един от друг. Трябва да се научиш да дишаш без нея под ръка през цялото време. – Престън ми се мръщеше от другата страна на масата в „Лайв Бей“, където се бяхме срещнали с него и Дуейн, за да чуем как свири Джакдаун. Ева знаеше къде съм и идваше направо тук.
– Млъкни – изръмжах на Престън. Той прибра част от дългата си руса коса зад ухото и се кълна, че заради това две момичета се приближиха до масата. Пичът и косата му бяха проклет магнит за мацки. Адски досадно, тъй като повечето от тях идваха по двойки и едната винаги ме гледаше.
Не съм заинтересуван. Никога няма да бъда.
– Хей, Престън, тази вечер си сам? – Каза една от тях, като се наведе към него с двойното си „д“, притиснато в лицето му.
– Моето момиче може и да не е тук, но аз все още не съм на разположение. Иди да се шмугнеш някъде другаде – отвърна той с махване на ръката си. Дори не установих контакт с очите им. Очите ми бяха приковани към вратата в очакване Ева да влезе вътре.
– Следващият път насочи една в моята посока – каза Дуейн, като постави бирата си на масата и седна до мен. – Излизам за три проклети минути и пропускам това. Имам нужда от шибано разсейване. Те щяха да го направят. И двамата.
– Върви след тях. Сигурен съм, че ще се нахвърлят върху това нещо с татуираните неща, пробитите устни и кожената гривна, които имаш. Ти си адски страшен, Ди. Ще е нужно нещо повече от Барби от Малибу, за да се справим с теб. – Престън беше обобщил добре Дуейн. Пичът беше груб. Жените го харесваха, но след това той изръмжаваше и те побягваха.
– Прав си. Тези двете нямаше да могат да се справят с мен. Дори и две от тях.
Не беше мисловен образ, от който имах нужда. Къде, по дяволите, беше Ева?
Вратата се отвори и тя влезе, сякаш я бях призовал с отчаянието си. Дългата и тъмна коса беше разпусната и разрошена от вятъра, къдреше се около раменете и. Късите панталони, които носеше, някога бяха любимите и дънки. Беше ги прибрала и въпреки че изглеждаха шибано невероятно, ги бяха прекалено къси. Плътно прилепналата риза, която носеше, беше тази, която си беше купила, за да я носи на мачовете ми през изминалата година. На нея беше изписан моят номер.
Дуейн изсвири тихо.
– По дяволите, Йорк, когато решиш да се уредиш, със сигурност си избираш някоя първокласна…
– Недей. Завършва. Тази. Мисъл – прекъснах го, преди да успее да ме вбеси напълно. Ако Дуейн се оглеждаше, то това правеше и всеки друг мъж в проклетия бар. Скочих и отидох да взема това, което ми принадлежеше.
– Иди да я вземеш! – Извика с дюдюкане от смях Престън. Глупакът знаеше какво е чувството да гледаш момичето си. Той се справяше с това почти толкова добре, колкото и аз. Беше просто задник, когато искаше да бъде.
– Здравей. – Очите на Ева светнаха, когато ме видя да се провирам през тълпата, за да я посрещна.
Не отговорих. Първо имах нужда от нея. Придърпах я към себе си и облизах долната и устна, преди да плъзна гладно езика си в устата и. Беше ми липсвал вкусът и днес. Беше отсъствала твърде дълго. Хихикайки, Ева се отдръпна, преди да съм забравил напълно къде се намираме, и ми се усмихна.
– Ти също ми липсваше – каза тя.
– Като луд – уверих я аз. Не мислех за нищо друго, докато я нямаше.
– Татко каза, че ще плати за това.
Имах предвид, че няма да отида в Тенеси без нея. Бях готов да го направя или да не отида. Но като я чух да казва, че няма да имаме това препятствие за преодоляване, сякаш току-що от гърдите ми се свлече цял товар тухли. Можех да си поема дълбоко дъх.
– Горещо, по дяволите – изръмжах и я придърпах силно към себе си. – Имам нужда от теб. Сега.
Бях готов да я изведа навън и да празнуваме. Ева обаче трепна с мигли към мен, което означаваше, че иска да прави нещо друго и се държи очарователно, за да може да постигне своето.
– Нека първо да потанцуваме – каза тя, хвана ме за ръката и ме повлече към дансинга, покрит с потни тела. Джакдаун все още не свиреше, така че диджеят все още контролираше музиката. Започна да звучи „Hot In Herre“ на Нели и Ева ме погледна с лукава усмивка. Бях в беда. Можеше да се окаже, че се чукаме в проклетия Мустанг.
Позволих и да ме издърпа в средата на движещите се тела и гледах как тя спуска ръце по гърдите ми, спирайки да полюшва и двете ми пробити зърна, преди да започне да се движи по начин, по който исках да се движи само в уединението на апартамента ни. По дяволите.
Когато започна да плъзга тялото си надолу по моето, докато не приклекна с уста на нивото на ципа ми, реших, че няма да изкараме до следващата песен. Протегнах ръка надолу, дръпнах я нагоре, а тя отметна глава назад и се превиваше от смях. Моето непослушно момиченце искаше да си играе. Добре. Ще си поиграем.
Плъзнах крака между нейните, натискайки между онези малки шорти, които носеше, след това хванах стегнатото и дупе, придърпах го към себе си, преди да разклатя бедрата си в такт с музиката. Огънят в очите и се появи мигновено. Ева постави ръцете си върху гърдите ми и затвори очи. Когато устата и се отпусна и бавно се отвори, разбрах, че ми е достатъчно. Хванах я за ръка и я издърпах от дансинга право към вратата.
Когато навлязохме в топлия вечерен бриз, пулсът ми се ускори. Бях я отвел в мустанга. Нямаше да мога да чакам.
– Къде отиваме? – Попита задъхано Ева.
– В колата ми – отговорих аз и я издърпах обратно към тъмния паркинг. – Беше ми горещо, когато ти влезе, момиче. Не се нуждаех от повече насърчение.
Дръпнах вратата откъм страната на пътника. Плъзнах седалката назад, доколкото можеше, след това я сложих обратно и седнах, като я издърпах в скута си, преди да затворя вратата.
– В колата ми, бейби – изръмжах, хванах я за главата и придърпах изненаданата и уста надолу, за да мога да нахлуя в нея с езика си така, както се канех да нахлуя в тялото и. – Шибани къси панталони. Твърде къси, по дяволите – промълвих срещу устните и.
Тя се разкрачи до мен, като придърпа коленете си от двете страни на краката ми, и притисна топлината си към мен. Дори през дънките усещах колко готова е вече. Плъзнах ръцете си под блузата ѝ и разкопчах сутиена и, като оставих блузата и, в случай че някой тръгне насам. Не исках никой да вижда циците и. Те бяха мои. Само мои. Зхапах малко от врата и раменете и. Ева винаги е имала толкова добър вкус. Навсякъде.
– Когато се приберем у дома, ще ти се наслаждавам. На всяка част. Но точно сега имам нужда да съм вътре в теб. Сваляй тези шорти.
Ева се дръпна назад, а очите и бяха закрити от желание. Гледах я как разкопчава шортите си и започва да се измъква от тях и от бикините си, докато седи в скута ми.
Протегнах ръка надолу и ги свалих докрай.
– Легни по гръб – прошепнах, като я нагласих в скута си така, че гърбът и да е срещу гърдите ми. Разтворих краката ѝ и прокарах ръце по вътрешната страна на бедрата и. Кожата и беше толкова мека, че винаги ме очароваше.
– Моля те, Кейдж – помоли тя точно когато пръстите ми дразнеха гънката на крака и, едва докосвайки центъра и.
– Моля те за какво, бебе? Кажи ми – казах, когато главата и се облегна на рамото ми и тя изпусна въздишка на неудовлетвореност, което ме накара да се усмихна.
– Докосни ме.
– С удоволствие – отвърнах аз, плъзнах пръст между влажните и гънки и я накарах да се размърда в скута ми. Беше повече от готова за мен. Няколко пъти плъзнах пръста си в топлината ѝ и я оставих да се наслади на игривото дразнене, преди да не мога да се справя повече. Ципът ми се врязваше в проклетия ми член. Трябваше да получа някакво облекчение.
Обвих ръка около талията ѝ и я повдигнах, докато разкопчах дънките си и ги дръпнах надолу с другата си ръка, докато се освободих от ограничението си. Нямах презерватив, но нямаше нужда от такъв. Бях се прегледал и получих чиста здравна бележка, а Ева беше на хапчета.
– Разтвори ги по-широко – казах, докато тя се нагласяше над коленете ми.
Насочих се към влажната топлина, която знаех, че ще ме изпрати в рая с един тласък.
– Спусни се върху мен, Ева – наредих и Ева силно заби бедрата си върху мен. И двамата изкрещяхме от удоволствие, докато тялото и се нагласяше, за да ми пасне.
– По дяволите – изстенах аз, като не очаквах тя да е толкова нетърпелива. – Искаш ли да е силно тази вечер? – Попитах.
– Да. Искам да ме чукаш здраво – прошепна тя, хващайки горната част на бедрата ми, докато се повдигаше отново.
– Говориш ми така и ще се издъня много бързо – изстенах, когато Ева отново се заби в мен. Тя не се шегуваше, че тази вечер искаше да е силно. Щях да дам на бебето си палав секс, ако тя искаше това.
Плъзнах ръката си между краката ѝ и натиснах клитора и, предизвиквайки изненадан вик от нейна страна.
– О, да – изстена тя.
– Язди ми пениса, бебе, а аз ще поддържам тази хубава вагина щастлива – казах, усещайки как тя трепери срещу мен.
– О, Боже, Кейдж. Ще свърша бързо, ако ме докосваш.
Засмях се срещу ухото и.
– Това е добре, защото ако продължаваш да се удряш в члена ми така, ще свърша адски бързо. Особено ако говориш мръсотии.
Тя извърна глава, за да ме погледне. Можех да видя блясъка в тях. Беше развълнувана. Току-що бях поискал това и тя щеше да го изпробва. По дяволите. Тя отново повдигна дупето си и аз стиснах клитора и точно когато тя падна обратно върху мен. Силният и вик на удоволствие ме накара да се усмихна.
– Ще свърша. Майната ти, чувстваш се добре. Толкова добре в мен. Искам да усетя как се изстрелваш в мен. Ела с мен, Кейдж – молеше тя. Бях толкова близо. Прокарах палеца си по клитора и още няколко пъти и тялото и започна да трепери. Стигнах до кръста и, вдигнах я и започнах да контролирам ритъма. Когато оргазмът и започна, плътното притискане изцеди моя от мен, докато я следвах в освобождаването.
Обгърнах ръцете си около кръста ѝ и я притиснах към себе си, докато тялото и се разтърсваше при всяка вълна, която я заливаше. Тя бавно започна да се отпуска срещу мен. Все още бях заровен в нея. Не исках да се измъкна още. Харесваше ми да усещам топлината и.
– Обичам те – каза тя задъхано.
Тя беше моят дом.
Назад към част 4 Напред към част 6