Глава 13
Престън
Застанах на вратата на спалнята си и погледнах двете момичета, които спяха на леглото ми. Аманда беше заспала докато четеше на Дейзи, а книгата лежеше на корема ѝ. Докато докараме Дейзи обратно тук и аз проследя майка ми, Дейзи беше решила, че ще задържи Аманда. Тя молеше Аманда да остане и когато Аманда ме погледна за помощ, аз се съгласих, че оставането на Аманда е чудесна идея. Така че Аманда отиде да вземе няколко неща, включително няколко от любимите си детски книги, докато Дейзи подремваше следобед.
Това ми даде време да се обадя на майка ми и да върна момчетата при нея, докато аз пазя Дейзи. Тя дори не се беше извинила и не беше влязла вътре, за да я провери, когато се беше появила да вземе момчетата. Мразех да връщам момчетата при нея, но не можех да ги задържа. Щеше да се наложи да получа съдебна заповед, а майка ми беше достатъчно отмъстителна, за да ми откаже. Дори и да ми разрешеше, за момчетата беше по-добре да са отделени от Дейзи, докато тя е болна. Освен това не можех да се справя сам. Мама може и да е най-отвратителната майка в историята, но тя си беше вкъщи много повече от мен. После, когато започнеше бейзболният сезон, щях да съм прекалено зает, за да спя, още по-малко да се грижа за децата. Това беше ситуация, в която нямаше победа. Трябваше постоянно да си напомням, че съм изживял живота си с майка си и не съм имал по-голям брат, който да се грижи за мен.
Ръцете на Аманда се изплъзнаха и книгата започна да пада към пода, което я накара да се събуди. Тя примигна няколко пъти, след което извърна глава, за да провери Дейзи, която се беше свила на кълбо и спеше спокойно до нея. Аманда се пресегна и отметна косата от лицето на Дейзи и провери температурата и с обратната страна на ръката си, преди бавно да се изправи. Очите и намериха моите, когато се обърна да отиде до вратата. Тя прокара ръка през косата си в опит да укроти това, което е объркала, след което ми се усмихна.
– Предполагам, че и аз бях уморена – прошепна тя, когато се отдръпнах и я пуснах да излезе от стаята.
Затворих вратата след нея.
– Да, Дейзи те държеше доста заета.
Аманда се засмя тихо.
– Тя е сладурана. Наслаждавах се на времето, прекарано с нея.
Тя нямаше представа колко много означаваше това за Дейзи. Аманда беше първата възрастна жена, която и беше обърнала внимание.
– Благодаря ти. Не мисля, че щях да се справя днес без твоята помощ. Никога досега не е била толкова болна. Беше страшно.
Аманда се усмихна нагоре към мен.
– След това, на което станах свидетел с теб днес, съм убедена, че щеше да се справиш. Никога не съм си представяла, че ще бъдеш такъв звезден голям брат.
Подигравателното звучене на гласа и беше секси. Всичко в нея беше секси. А тя имаше малка чанта, опакована с вещите си, за да може да пренощува при нея. Нямаше да успея да се контролирам. Трябваше ми нещо от нея. Емоциите, които се вихреха в мен, вземаха връх. Всичко – от привличане до благодарност и облекчение. Днес бяхме покорили нещо заедно. Исках да го отпразнувам. С нея.
– Ще си взема душ и ще си легна, ако няма проблем. Къде искаш да спя?
Къде исках да спи и къде щеше да спи тя, бяха две различни неща.
– Ще си направя легло на пода в спалнята. Ти можеш да вземеш дивана. Освен ако, разбира се, не си съгласна да делиш дивана. Тогава ще съм изцяло съгласен. Аз съм наистина добър приятел в леглото.
Очите на Аманда се разшириха, преди да изпусне кикот.
– Колкото и да съм сигурна, че си талантлив като приятелка в леглото, мисля, че ще се откажа. Винаги мога да легна на пода в спалнята, ако искаш.
Единствената нощ в живота ми, в която мога да накарам Аманда да остане да пренощува в апартамента ми, тя нямаше да спи на пода. Исках да я настаня на дивана си. Всъщност исках да е в леглото ми, но Дейзи беше заела това място в момента. Все пак щях да се погрижа Аманда да използва една от моите възглавници. По този начин щях да имам нейния аромат известно време, след като тя си отиде.
– Не, настоявам. Ти ще спиш на дивана.
Аманда ме проучи за минута. Видях загрижеността и несигурността в очите и. Искаше да ме попита нещо и не можеше да реши дали да го направи, или не. Щях да стоя тук и да я оставя да мисли за това толкова дълго, колкото искаше.
– Момчетата добре ли се прибраха вкъщи? – Попита тя накрая.
Не беше точно това, за което исках да говоря. Знаех накъде отива това.
– Да, майка ми дойде и ги взе.
– Дали те, хм, искам да кажа, хм, мислиш ли, че ще са добре…там… Искам да кажа…- заекна тя нервно.
Отидох до дивана и седнах, след което я погледнах нагоре.
– Те имат телефон. Ако имат нужда от мен, ще се обадят.
Аманда се намръщи и направи крачка в моята посока.
– Майка ти дойде ли да провери Дейзи?
Това не беше животът, който Аманда щеше да успее да проумее. Баща и може и да се беше облажил и да ги беше напуснал наскоро, но животът и беше адски привилегирован.
– Не, Манда. Тя не го направи. Не и пука. Няма човек на тази земя, когото да мразя повече от майка ми. Това ли те интересува?
Думите ми излязоха по-тежки, отколкото възнамерявах да бъдат. Аманда отиде до дивана и седна до мен.
– Престън, много съжалявам. Не исках да любопитствам. Просто ми беше любопитно, защото Дейзи нито веднъж не попита за майка си и не заговори за нея днес. Това ми се стори странно. Докато растях, когато бях болна, винаги исках да видя майка си. Не можех да разбера защо тя никога не попита за своята.
Облегнах глава назад към стената и я наклоних, за да мога да погледна Аманда. Тя беше притеснена и явно разстроена. Бях я просветил за един свят, за който не знаеше, че съществува, а този свят дори не беше най-лошата част от мен.
– Ти си първата жена, която някога е прекарвала някакво време с Дейзи. Майка ми е или пияна, или заспала, или я няма. Дейзи се отглежда от Джими, когато те са си вкъщи. Аз се грижа сметките да останат платени и децата да имат храна. След това, както видя днес, ако някой се разболее, аз се справям с това.
– О, Боже, от това ме болят гърдите – прошепна Аманда и потърка с юмрук върху сърцето си. – Искам да отида да се сгуша до Дейзи и да я прегърна. Нищо чудно, че Джими се държи като на двайсет, а не на единайсет.
Протегнах ръка и дръпнах нейната от гърдите и.
– Те ще се оправят. Аз успях, а нямах по-големи братя и сестри, които да ми помогнат. Направих го без никого. Не се разстройвай заради това. Те не са единствените деца, които растат в абсолютно същата ситуация.
В очите на Аманда имаше неизплакани сълзи, докато тя наистина се опитваше да задържи долната си устна да не трепне. Ах, по дяволите. Бях я разплакал. Не и бях казал всичко това, за да я разплача. Просто отговорих на въпросите и. Бях я допуснал до моето объркано ежедневие. Повече, отколкото някога съм допускал когото и да било.
– Ти си единственият човек, на когото съм разказвал за децата и майка ми. Никога не съм казвал дори на брат ти.
Аманда стисна плътно устни и кимна. Тя не отговори. Все още силно се опитваше да не заплаче. Мекото и сърце не можеше да се справи с това. Ако знаеше дори малко от това, което майка ми беше направила на тези деца и на мен, никога нямаше да може да се справи с него.
– Ела тук – казах нежно, като посегнах към ръцете ѝ и я придърпах към гърдите си.
Аманда
Да отида доброволно в прегръдките на Престън вероятно не беше много умно, но в този момент просто не ми пукаше. Имах нужда да го прегърна. Не можех да отида да прегърна Джими и Брент, но можех да прегърна него. А утре щях да отделям на Дейзи всяка секунда от вниманието си, когато не бях в клас. Може би дори ще ги пропусна, само за да мога да остана тук. Тя скоро щеше да се върне при майка си. Мисълта, че е пренебрегната, беше болезнена.
– Съжалявам, че ти казах всичко това – прошепна Престън срещу косата ми, докато ме притискаше плътно до себе си. Не съжалявах. Той ме беше допуснал до себе си. Беше нещо, което бях искала. Но когато бях искала да вляза, нямах представа, че ще разбера това. В съзнанието ми се въртяха образи на Престън през годините. Когато се запознах с него, той беше кльощаво момче с толкова дълга коса, че я държеше на опашка. Дори в избледнелите му дънки и износената тениска не можех да не си помисля, че е красив. Но се чудех защо майка му го е оставила да изглежда така.
– Благодаря ти, че ми каза. За това, че ми позволи да помогна днес. Знам, че реагирам на това като разглезено дете, каквото съм, но се опитвам да го преработя. Искам да отида и да ги взема всички от майка ти и да ги държа близо до себе си. Да се погрижа за тях. Да се уверя, че имат правилни подстрижки и чисти дрехи.
Гръдният кош на Престън изръмжа от смях и аз го погледнах.
– Правилни подстрижки и чисти дрехи? – Попита той, усмихвайки ми се.
– Продължавам да си спомням първия път, когато те видях. Косата ти беше нелепо дълга, а дрехите ти бяха толкова износени. Това не отменяше факта, че беше най-красивото момче, което някога съм виждала, но все пак…- О, глупости. Наистина ли току-що бях казала това?
Престън наклони глава настрани и ме изучи за момент.
– Мислела си, че съм красив?
Въздъхнах и започнах да се отдръпвам от ръцете му, но той ме държеше здраво на място.
– Отговори ми – прошепна той и сведе глава, така че устата му беше съвсем близо до ухото ми.
– Да. Знаеш, че си прекрасен.
Престън плъзна ръка надолу по гърба ми, докато не хвана здраво кръста ми, и след това ме придърпа по-високо към гърдите си.
– Може би не знам това – отвърна той, посегна с другата си ръка за да докосне лицето ми и да прокара палец по скулата ми. – Може би се опитвам да разбера защо искаш да имаш нещо общо с мен.
Сериозен ли беше?
– Влюбена съм в теб, откакто бях на шестнайсет. Сигурно знаеш това. Не съм била много потайна по отношение на това. Никога не съм пропускала нито един от бейзболните ти мачове, дори и гостуванията. Намирах всяка причина, която ми хрумнеше, за да се хвърля на пътя ти. После, когато все пак привлякох вниманието ти, ти беше пиян, но на мен не ми пукаше. Бях готова да взема каквото мога да получа. Може би не знаех, че си толкова пиян, колкото си, но просто се радвах, че вече не се отнасяш с мен като с малко момиче. Беше ми омръзнало да се налага да си фантазирам за теб. Исках нещо истинско.
Престън остана съвсем неподвижен. Проклятие. Бях отворила уста и казах твърде много. Сега той щеше да ме избута към банята и да се скрие в спалнята си.
– Фантазирала си за мен?
Наистина? Това ли беше всичко, което разбра от думите ми?
– Да – отговорих, извъртях очи и се опитах да се отдалеча, само за да бъда задържана на място със здраво стискане на кръста ми от ръката му.
Престън спусна устата си, докато не я допря до бузата ми.
– Защо не ми разкажеш за тези фантазии? Знаеш ли, за да те разбера по-добре. – Топлият му дъх гъделичкаше кожата ми и аз се разтреперих.
– Това е лоша идея – отвърнах аз.
Ръката на Престън се плъзна под подгъва на блузата ми, докато пръстите му не се допряха до голия ми корем.
– Не съм съгласен. Мисля, че това е наистина добра идея – каза той, преди да прекара целувки по нежната кожа зад ухото ми надолу към шията ми.
Не беше съвсем лесно да формирам мисли, докато ръката на Престън бавно се движеше нагоре по стомаха ми, а устата му се впиваше в шията ми и я пощипваше. Не можех да си спомня за какво си говорехме.
– Виждаш ли, Манда, това е наистина добра идея. Толкова дяволски добра – каза той точно преди ръката му да обхване една от гърдите ми.
Фокус. Трябваше да се съсредоточа. Имаше причина това да е лоша идея. Просто трябваше да помисля много силно.
– Съблечи тази блуза заради мен – каза Престън с рязък шепот. После издърпа блузата ми през главата и я пусна някъде встрани от нас. Клепачите му бяха спуснати и това само го правеше по-секси. Не бях осъзнавала, че това е възможно.
С едната си ръка Престън ме обгърна и разкопча кукичките на сутиена ми, след което го издърпа. И преди съм била с него по този начин, но навън беше тъмно. Сега не бяхме на тъмно и думите на Престън „Знам, че циците ти не са толкова големи“ се върнаха, за да ме преследват. Нямах размера на чашките, с който се бяха повечето момичета. Той харесваше големи цици. Моите не бяха близо до това, с което беше свикнал. Огледах се трескаво за блузата си.
– Манда, недей. – Престън прокара ръка през косата ми и обърна главата ми обратно към него. После устата му покри моята. Меката топлина на устните му, които ме хапеха и опитваха, накара вътрешностите ми да се превърнат в масло. Плъзнах и двете си ръце около врата му и го задържах там, страхувайки се, че ще разбере, че имам малки цици или че не иска да правим това отново и ще ме отблъсне.
Издавайки тихо ръмжене, Престън хвана двата ми крака и ме издърпа изцяло в скута си, докато не се опънах върху него. Натискът на ерекцията му, притисната към мен, изпрати изстрели на удоволствие през тялото ми.
Свих ръце в косата му и продължих да го вкусвам и да се губя във връзката, която ми беше отказана преди. Зъбите му уловиха долната ми устна и той леко я захапа с леко дръпване. Потръпнах и притиснах по-силно възбудата му, което накара и двамата да изстенем от усещането.
Ръцете на Престън се спуснаха по бедрата ми, а после и двете се издигнаха нагоре, за да обхванат гърдите ми. За пореден път ми напомниха колко съм недостатъчна в този отдел. Напрегнах се и започнах да се отдръпвам.
– Какво става? – Попита ме Престън, като ме придърпа по-близо, дори когато се опитах да се отдръпна.
– Нищо. Но… мога ли просто да си облека блузата?
Престън сведе глава, като държеше очите си заключени в моите, докато езикът му не се стрелна и не облиза едно от зърната ми. После го прибра в устата си и тялото ми ме предаде, като изстреля фойерверки. Хванах го за раменете и се държах, докато той продължаваше да обсипва с внимание едната, а после и другата гърда. Виковете на удоволствие, които излизаха от устата ми, не можеха да бъдат подпомогнати. Езикът на Престън имаше пълен контрол над тялото ми.
Когато топлината от талантливите му упражения спря, отворих уста, за да помоля за още, но закопчалката на сините ми дънкови шорти ме спря. Погледнах надолу и видях как Престън разкопча ципа на късите ми панталони, а после прокара ръка по розовия сатен на бикините ми.
– Защо искаше да си облечеш блузата, Манда? – Попита той, като вдигна очи, за да срещне моите.
Моята блуза? Какво? Бях объркана. . . .
– Какво? – Попитах, хипнотизирана от начина, по който дългите му мигли се спускаха по бузите му, докато ме гледаше с този гладен, наситен блясък в очите.
– Искаше да си облечеш блузата. Защо?
О, да… блузата ми. Бях забравила.
– Хм, моите, хм, просто беше…- Не исках да казвам това. Не исках да го повдигам. Просто исках да продължи да плъзга ръката си по-надолу по шортите ми. Ако му напомнях, че циците ми са твърде малки за неговия вкус, това можеше и да не се случи.
Той обхвана едната ми гърда и прокара палец по зърното ми.
– Вкусът им е толкова сладък, колкото изглеждат – прошепна той с дрезгав глас.
– О – въздъхнах, наблюдавайки го как ме докосва.
– Тогава защо искаш да ги прикриеш?
Той нямаше да остави това да се размине. Въздишайки, се опитах да накарам ръцете му да се плъзнат по-надолу по шортите ми. Не се получи. Той нямаше да направи нищо друго, докато не му отговоря.
– Защото са по-малки, отколкото ти харесва – промълвих, като наведох глава, за да скрия унижението на лицето си от това, че всъщност трябваше да го кажа на глас.
Престън замръзна, а аз мислено се проклех. Знаех го. Той щеше да спре сега.
– Изправи се, Аманда. – Това не беше молба. Беше заповед.
Изпращаше ме да си взема студен душ. Слязох от скута му и се изправих, като кръстосах ръце на гърдите си. По-късно щях да потърся блузата си. Обърнах се и тръгнах към душа, когато Престън ме хвана за бедрата и ме дръпна назад.
– Къде си мислиш, че отиваш? – Попита той.
Погледнах назад към него.
– В банята, за да се разхладя.
Престън сви вежди и поклати глава.
– Не, не отиваш.
Нима искаше да си тръгна вместо това?
– Обърни се, Манда. – Дълбокият, властен глас звучеше секси, но не исках да се обръщам. Исках да се скрия в банята. – Моля те, бебе. Обърни се обратно – прошепна той в ухото ми.
Знаеше как да ме обработва. Това беше сигурно. Бавно се обърнах назад, като държах ръцете си кръстосани върху голите си гърди. Престън посегна надолу и дръпна разкопчаните ми къси панталони, докато те не се смъкнаха по краката ми.
– Излез от тях – каза ми той и аз го направих, без да задавам въпроси.
Той се изправи от отпуснатата си позиция на дивана и дръпна ръцете ми, докато те се разтвориха и паднаха настрани. Обхвана всяка гърда с ръце и ги държеше така, сякаш бяха скъпоценни, преди да погледне отново към мен.
– Ти си шибано перфектна. Всичко в теб. Усмивката ти. Смехът ти може да озари целия ми проклет ден. Начинът, по който те е грижа за хората толкова много, че изоставяш всичко, за да им помогнеш. Тези твои адски секси крака, от които от години ми се вдига. Тези съвършени, кръгли, меки цици със зърна, за които се кълна, че имат вкус на бонбони. И после това. – Той плъзна ръка между краката ми и прокара средния си пръст по мократа коприна на бикините ми. – Майната му, бебе. По-хубаво от това няма. – Той изстена, преди да покрие устата си с моята и да ме целуне силно и бързо. Всеки удар на езика му караше коленете ми да отслабват. Знаех какво иска. Знаех какво искам, а дивата целувка само засилваше желанието ми.
Посегнах към блузата му, хванах с шепи материала и я издърпах нагоре и над главата му. Имах нужда и от него да е гол. Отдръпнах се от целувката ни и прокарах ръце по гърдите му, за да усетя всеки очертан мускул. Малкият скок в гърдите му ме накара да се усмихна.
– Остават ти около три секунди за изследване, Манда. Не мога да издържа повече.
Прокарах пръсти надолу към копчето на дънките му и го разкопчах, след което бавно свалих ципа. Точно когато започнах да ги дърпам, Престън ме вдигна и ме целуна силно по устата, след което ме хвърли на дивана.
– Времето изтече – изръмжа той, докато ме покриваше с тялото си.
Разтворих краката си. Усещах ерекцията му, притисната към мен. Сега между нас имаше само един слой дънки. Престън прокара ръка по корема ми и след това плъзна пръсти в бикините ми. Когато върховете на пръстите му достигнаха целта си, аз го сграбчих и се размърдах срещу ръката му. – О, Боже, Престън – изпъшках.
Той отпусна глава към извивката на врата ми и започна да плъзга пръстите си навътре и навън от мен. Всеки път, когато влизаха отново в мен, аз се движех срещу натиска. Тялото ми вземаше превес и единственото, което ме интересуваше, беше удоволствието.
– Това е всичко – издиша той срещу кожата ми. – Позволи ми да го накарам да се чувства добре. Искам да свършиш срещу ръката ми, за да мога да го почувствам.
Мръсните думи ме накараха да премина през ръба. Изкрещях името му, но устата му покри моята, за да заглуши звука. Пулсирането беше избухнало в екстаз, а тялото ми трепереше под него. Пръстите му се измъкнаха обратно и тялото му ме напусна. Отворих панически очи и започнах да го моля да се върне. Но той не си тръгваше. Беше свалил дънките си.
Да гледаш как Престън Дрейк се съблича, беше едно от онези неща, които едно момиче никога, никога няма да забрави. Боксерките му паднаха на земята заедно с дънките му и аз преглътнах … силно. Въпреки че и преди бяхме правили секс, никога не го бях виждала гол. Никога не бях виждала нито един мъж гол. Беше невероятно.
Престън хвана двете страни на бикините ми и ги свали, след което ги хвърли на пода заедно с останалите ни изхвърлени дрехи.
– Толкова си красива – въздъхна той с развълнуван глас, докато се взираше в мен.
– Ти също – отвърнах аз, защото това беше истината.
Престън се усмихна.
– Ще трябва да престанеш да ме наричаш с думи като „прекрасна“ и „красива“. Ще получа комплекс. Защо не мога да бъда „секси“ или може би „неустоима“?
– Ти също си и това. Повярвай ми. – Усмихнах се нагоре към него.
Престън се задържа над тялото ми, докато ме гледаше надолу.
– Онази нощ. В навеса за съхранение. Никога няма да си простя за това. Никога повече няма да бъде така с нас.
Протегнах ръка нагоре и прибрах косата, която висеше над очите му, зад ухото.
– Но се чувствах добре. Наистина, наистина добре. По-добре от всички времена, за които съм фантазирала.
Престън замръзна.
– Когато казваш „фантазирах“… искаш да кажеш, че си мислиш за мен, когато се докосваш?
Лицето ми моментално стана горещо и знаех, че той е видял изчервяването ми и знае отговора. Нямаше смисъл да отричам. Кимнах.
– Боже мой – въздъхна той. – Няма да мога да изкарам този образ от главата си.
Той наведе глава и ме целуна нежно по устните.
– Толкова силно искам да съм вътре в теб. Но ако искаш да спрем дотук, ще го направим.
Няма да спираме. Бях достатъчно отчаяна, за да мога този път да го вържа, ако се опита да избяга.
– Аз също искам да си в мен.
Престън прехапа долната си устна и затвори плътно очи.
– Бебе, между това, че ми казваш, че се докосваш, докато мислиш за мен, и това, че казваш, че искаш да съм в теб, може да се издъня, преди дори да вляза в теб.
Хихикайки, преместих бедрата си под неговите, искайки да го почувствам без нищо между нас.
– Мммм, още не – каза той и наведе глава, за да целуне устните ми. После се спусна по-ниско, за да целуне всяко зърно. Придърпа всяко от тях в устата си, преди да започне да ме целува по корема ми. Когато ръцете му докоснаха вътрешната страна на бедрата ми и ги разтвориха още повече, спрях да дишам. Първото движение на езика на Престън срещу клитора ми и трябваше да прехапя силно долната си устна, за да не изкрещя името му.
Протегнах ръка надолу и хванах в шепи косата му, докато той продължаваше да опитва и облизва. Знанието, че е напълно трезвен и прави това, го правеше още по-хубаво. Тялото ми започна да трепери и знаех, че съм близо. Нямаше да успея да се спра да не извикам.
Устата на Престън ме напусна и аз бях готова да го помоля, когато чух разкъсването на фолиото и погледнах надолу, за да видя как той нахлузва презерватива. О… няма значение. Това ми се искаше повече.
Очите му се вдигнаха, за да срещнат моите.
– Това беше невероятно. Нищо досега не е имало толкова добър вкус като твоя.
Бях решила, че палавите приказки са нещо, в което той е отличен. Бях почти сигурна, че може да ме докара до оргазъм само като говори мръсотии в ухото ми. Чудех се дали няма да опита това някой път.
Престън се спусна над мен и спря мисълта ми. Той затвори плътно очи, когато върхът на ерекцията му срещна входа ми.
– Не искам да те наранявам – издиша той с накъсан шепот.
– Няма да го направиш. Моля те – помолих аз и повдигнах бедрата си.
Престън се отпусна бавно в мен.
– Толкова е тясно. Шибаният рай.
Когато беше напълно вътре, и двамата нададохме стонове. Той беше вътре в мен. Исках да го задържа там. Никога досега не бях се чувствала толкова близо с някого. Сега знаех колко откъснат е бил, когато за първи път правихме това. Този път беше толкова различен. Той беше точно тук, с мен. Чувстваше всичко, което бях аз.
– Толкова си топла и стегната. Искам да остана тук – каза той, преди да покрие устата ми със своята. Езикът му се вмъкна в устата ми и аз го засмуках силно.
Престън започна да се движи. Бедрата ми се движеха заедно с него, докато той се плъзгаше навътре и навън от мен. Той ме целуваше и шепнеше думи на одобрение, докато движенията му ставаха все по-бързи и по-силни. Аз се изкачвах заедно с него. Имах нужда от повече. Знаех какво идва този път и го исках.
Точно когато оргазмът ми ме връхлетя, Престън сграбчи бедрата ми и за последен път натисна силно, викайки името ми. Беше перфектно.
Назад към част 14 Напред към част 16