Глава 20
Кира се събуди под звуците на човешки писъци и свистенето на влака, който се приближаваше. Тя се изстреля нагоре със сляп инстинкт за оцеляване, за да избегне пътя на влака, но я сграбчиха твърди ръце.
– Не се страхувай. Ти си в безопасност.
Менчерес. Колко пъти беше чувала тези думи от него? Много, изглежда.
Тя се събуди достатъчно, за да забележи, че се намират в гола стая с няколко парчета голямо оборудване, подредени до стените. Машините бръмчаха със собствения си вътрешен шум, докато някъде над тях онзи каданс от писъци, последван от звуците на товарен влак, се издигаше и отново спадаше.
– Какво…? – Успя Кира.
Той погледна към тавана.
– Намираме се под влакче в увеселителен парк. „Голямата планина на гръмотевиците“, мисля, че се нарича.
За секунда Кира не знаеше дали да се засмее, или да го попита дали се шегува. Дисниленд? Това беше мястото, където Менчерес реши, че ще е безопасно да избягат, след като си тръгнаха толкова набързо? Той не ѝ беше казал къде отиват, когато ги отлетя от къщата, а заспиването на разсъмване ѝ беше попречило да види накъде са се запътили след още няколко спирания и тръгвания.
– Първо бани с мехурчета. Сега паркове на Дисни. Разрушаваш всички страховити вампирски митове, които някога съм чувала.
Менчерес сви рамене.
– Това е лесна за намиране забележителност, а и тук се срещаме с хора. Освен това имахме нужда от безопасно място за почивка. Тези увеселителни паркове имат лабиринти под себе си, с много неизползвани стаи като тази, за да се държи почистването и управлението на парка далеч от очите на гостите.
Кира преглътна това. Тя не знаеше, че под Дисниленд има нещо, което вероятно означаваше, че и много други хора не знаят за това. Това беше по-безопасно, отколкото да спиш в колата или на пейка в парка, това беше сигурно.
– С кого ще се срещнем?
– Моят съуправител и съпругата му – отвърна Менчерес.
– Съуправител. – Веждите ѝ се вдигнаха. – Това означава ли, че той е съдружник в голямата вампирска корпорация, която и двамата контролирате?
Устните му се изкривиха.
– По същество.
– И ти му имаш доверие?
Кира усети как емоциите му се колебаят между тъга и решителност – странна комбинация, която изпитваше при въпроса ѝ. – Вярвам, че той ще направи най-доброто за нашия народ и че ще говори истината за намеренията си, каквито и да са те – отвърна той накрая.
– Защо това звучи така, сякаш не ми даваш директен отговор на въпроса ми? – Промърмори тя.
Леката усмивка на Менчерес се задълбочи.
– Защото си проницателна.
Тя погледна надолу, за да види, че лежи върху палтото му, няколко хавлии, пуловери с качулки и други меки предмети с логото на различни герои на „Дисни“. Те бяха единственият буфер между нея и твърдия бетонен под. Тя поклати глава. Първото ѝ пътуване до Дисниленд беше като вампир, който се криеше под влакчето с друг вампир. Изведнъж приключенията на Алиса в Страната на чудесата ѝ се сториха нормални в сравнение с тях.
Менчерес протегна ръка, за да ѝ помогне да се изправи. Кира я пое, свикнала с естествената енергия, която се излъчваше от плътта му. Първите няколко пъти, когато я бе усетила, можеше да ѝ се стори като лек токов удар, но сега се наслаждаваше на изтръпването, което докосването на Менчерес предизвикваше. Пулсиращата му сила със сигурност имаше своите неочаквани предимства. След снощи Кира знаеше, че езикът му се усеща като вибратор, настроен на скоростта на „О, по дяволите, да“.
Ръката му се стегна върху нейната, а устата му внезапно докосна шията ѝ, докато той вдишваше до нея. Ароматът на Менчерес също се засили, този богат естествен одеколон на тъмни подправки се задълбочаваше и увеличаваше. Нещо се сви в нея.
– Изкушаваш ме повече, отколкото можеш да си представиш. – Гласът му беше нисък, но резониращ. – Каквито и да са били мислите ти в този момент, продължавай да ги мислиш. Те подслаждат аромата ти по най-съблазнителния начин.
Кира почти въздъхна от усещанията, които преминаха през нея. Дори не беше нужно да я целува, за да се почувства възбудена. Само това, че беше близо до него, беше достатъчно, за да я накара да го иска.
Тя прекара свободната си ръка по ръката на Менчерес.
– Колко време ни остава, докато се срещнем с тези хора? – В думите ѝ висеше много повече от въпрос за срещата им.
Устата му отново се плъзна по шията ѝ, карайки я да потръпне от допълнителните тръпки.
– Заслужаваш нещо по-добро от това – каза той тихо.
Кира усещаше как похотта му се бори с чувството му за чест – а тя искаше честта му да загуби.
– Може и да е мръсна стая за оборудване, но поне веднъж сме сами – прошепна тя в отговор. – Нека не губим това.
Устните му дразнеха кожата ѝ, докато по тялото ѝ се разнасяха още по-изтръпващи вълни. Тя нададе кратък стон. Знаеше, че това е неговата сила, която я гали с хиляди невидими удари, като някои от докосванията бяха шокиращо интимни. Клепачите ѝ се разшириха по собствено желание и през нея премина тръпка.
– Да? – Успя да каже Кира.
Устните му се плъзнаха по нейните в отговор. Устата ѝ се отвори веднага, галеше езика му със своя и отговаряше на неотложността на целувката му. Тя отново изстена, когато тези призрачни докосвания се засилиха, а усещанията се подхранваха от усещането, че ръцете му също започват да се движат по нея.
Тя посегна към копчетата на ризата му, разкъсвайки ги, защото беше забравила да намали новата си сила. Менчерес съблече дрехите си, без да откъсва ръцете си от нея, всички шевове се отделиха и откъснаха от себе си, докато останалите парчета паднаха на пода. Кира усети как собствените ѝ дрехи падат по същия начин, докато двамата не застанаха голи с унищожените дрехи в краката си.
Първичен звук се изтръгна от нея, когато усети твърдата му дължина, притисната към корема ѝ. След това я заля почти болезнено стискане на желанието, когато затвори ръка върху него и усети как той става още по-голям. След всички тръгвания и спирания, прекъсвания, тя искаше той да е в нея сега. Нуждата беше твърде голяма, за да се забави с предварителна игра.
– Вземи ме. Не чакай – измъкна тя с дрезгав глас, след като той освободи устните ѝ, за да проследи опустошителната си уста по шията ѝ.
В следващия миг пръстите му откриха дълбините ѝ, като я накараха да извика от сипея на усещането. Той я галеше много по-бавно, отколкото тя него, а по-бързият ѝ ритъм предизвикваше дълбоки, гърлени стонове от Менчерес, които разпалваха похотта ѝ.
– Още не си готова. Бих те наранил – изръмжа той.
Тя усещаше нуждата му като живо същество, което се опитваше да си пробие път от него. Интензивността, непреодолимата сила на желанието му подхранваше нетърпението ѝ. Да, така се чувстваше тя. Сякаш щеше да умре, ако той не беше в нея точно сега.
– Да те искам боли още повече – задави се Кира.
От него се разнесе рязък звук точно когато тя усети как внимателният му контрол се пречупва. В следващия миг хладината на стената посрещна гърба ѝ. Менчерес разтвори краката ѝ и я повдигна. Устните му се вкопчиха в нейната в изпепеляваща целувка, докато твърдата му, дебела плът се притискаше към сърцевината ѝ.
Нервните и окончания се наелектризираха при това интимно докосване, а после се изтръгна вик, когато тласъкът му я нажежи като марка. Тя беше мокра, но не достатъчно, не и за неговия размер. Въпреки това Кира го обгърна с ръце и се изви към него, а нуждата ѝ съперничеше на първоначалната болка, която бе изпитала.
– Още – изстена тя в устата му.
Мускулите на гърба му се сгънаха под ръцете ѝ, а после още един изгарящ тласък го вкара по-дълбоко в нея. Тя захлипа, когато блаженството се съчета с трескав изблик на болка, но въпреки това не искаше да спира. Нищо не се бе усещало толкова невероятно, докато Менчерес обхождаше устата ѝ с език, а тялото му разтягаше нейното до краен предел.
Още един тласък накара главата ѝ да падне назад, когато удоволствието заглуши първоначалните болки. Тя усещаше всеки удар на стената по гърба си, всеки удар на езика, ръцете и силата му, докато твърдостта се придвижваше все по-навътре в нея. Бедрата ѝ се въртяха с нужда, която не можеше да контролира, подтиквайки го да се задълбочи още повече, докато не го разкъса стон и той не се зарови напълно с твърда дъга на бедрата си.
Не ѝ се налагаше да диша, но Кира почти се задъхваше от бомбардировката на усещанията. Кожата на Менчерес пулсираше от енергия, а всяко докосване предизвикваше още по-силни тръпки в нея, докато тялото ѝ сякаш вибрираше със същата пулсираща сила, която съдържаше и той. Пълнотата вътре в нея беше зашеметяваща, караше нервните ѝ окончания да пулсират, дори когато гладната спешност изискваше още.
Той отдръпна устата си от нейната и се вгледа в очите ѝ, докато бавно се измъкваше от нея. Палецът му проследи устните ѝ, а другата му ръка я държеше нагоре, придържайки бедрата им заедно. Дълбокото, разтапящо удоволствие премина през подсъзнанието на Кира, когато той отново се засили напред, като почти я накара да извика от изпълващата я възбуда.
– Това е, което чувствам, когато съм в теб. – Гласът му беше нисък, очите му светеха с ослепително зелено. – И ти ще почувстваш всяко усещане от същото, обещавам.
След това над емоциите му се спусна завеса, докато усещанията, които Кира изпитваше, бяха само и единствено нейни. Тя сви ръце в косата му и се канеше да му каже да махне тази стена, за да няма прегради между тях, но преди да успее да проговори, я завладя стискане на удоволствие. То прочисти съзнанието ѝ от мисли, като вместо думи изтръгна от нея вик. Менчерес бавно започна да се движи, устата му се разтвори, докато я гледаше, докато тялото му се сливаше с нейното. Друг пристъп на удоволствие я завладя, карайки я да изрече името му, докато възторжените ленти в нея се стягаха.
Той се усмихна, толкова чувствен и красив, че беше друга форма на блаженство само да го гледаш. Ръцете на Кира се отпуснаха от косата му, за да погалят гърба му, като се възбуждаха все повече от всяко движение на мускулите му, което означаваше още един невероятен тласък в нея. Устата му отново се затвори върху нейната, а целувката му беше някак по-тъмна и по-богата. Езиците им се преплитаха със същата копринена лекота като движенията му вътре в нея, а засилената страст на Кира правеше тялото ѝ способно да приеме безпроблемно всичко от него.
Ръцете му се движеха по нея, докато той бавно започна да увеличава темпото си. Нейните стонове бяха заглушени от целувката му и се присъединиха към хрипливите, гърлени звуци, които Менчерес издаваше, докато се движеха заедно. Всеки нов тласък увеличаваше интензивността в нея, като я разпространяваше, докато цялото ѝ тяло не пулсираше, а не само кръста. Дори кожата ѝ се възпламени от красива мъка за повече контакт с неговата, което я накара да го сграбчи още по-трескаво, докато краката ѝ се плъзгаха, за да обгърнат бедрата му.
Той хвана бедрото ѝ със силна хватка и я придърпа по-близо, докато ударите му се засилваха. Вълните на удоволствие, които се носеха от сърцевината ѝ, я накараха да извика срещу устата му, а кътниците ѝ се врязаха в устните му, докато главата ѝ започна да се мята с нарастваща неотложност. Ръката му се заплете в косата ѝ, като я държеше стабилна, а целувката му стана изпепеляваща, устата му опустошаваше нейната с глад, който беше твърде силен, за да бъде овладян.
Ноктите ѝ се впиха в бедрата му, когато той започна да се движи още по-бързо, разбивайки разума ѝ с този непрестанен ритъм. Чувственият натиск се засилваше, докато и се стори, че ще експлодира, ако той не спре – а тя не искаше той да спира. Искаше той да я отведе отвъд ръба, в свободното падане отвъд него.
Менчерес освободи устата си с вик, който отекна в малката стая. Темпото му изведнъж се увеличи до степен, която щеше да уплаши Кира, ако не беше екстазът, който я обземаше. Очите ѝ се затвориха, докато слабините ѝ най-накрая се свиха от непреодолимото блаженство, заливайки я с усещане, твърде голямо, за да бъде наречено удоволствие.
От устата на Менчерес се изсипаха думи на неразбираем за нея език. Тя го притисна, докато оргазмът продължаваше да пулсира в нея, шокирайки я с интензивността си. Искаше той да почувства същото, което тя изпитваше. Да го накара да изпусне и последната частица контрол.
– Ела в мен – изпъшка Кира, гласът ѝ беше почти суров. – Трябва да почувствам как идваш сега, Менчерес. . .
Още една порция думи, които тя не разпознаваше, хриптяха от устните му, но след това той я целуна със страст, която съответстваше на изгарящото искане на тялото му. Тя се сгуши около него, движейки се заедно с него, а съзнанието ѝ се отдалечаваше от реалността и се превръщаше в чисто усещане.
Тогава усети трепета дълбоко в себе си, трепета, който премина от неговото тяло към нейното. То се огъваше и свиваше дори когато от гърлото му се изтръгна силен вик. Менчерес се изви, нахлувайки в нея с такава сила, че тя изтръпна. Главата му падна назад, тъмната му коса се развя зад гърба му, когато от него се изтръгна още един, по-дълъг стон. Той съвпадна със спазмите, които се отразяваха в нея, а кулминацията му преминаваше през слабините ѝ с мощни, ритмични вибрации.
Ръцете ѝ се свиха около врата му, докато се наслаждаваше на трепетите, които все още го разтърсваха. Изпълваше я дълбоко чувство за принадлежност, сякаш нещо отдавна неспокойно в нея бе намерило своя дом. В продължение на няколко продължителни мига тя дори не искаше да говори, за да не нарушат думите правилността, която усещаше.
После погледна покрай лицето на Менчерес, за да види купчината с дрехите им точно под тях. Всъщност на няколко метра под тях.
– Какво? – Изпъшка тя. Погледът ѝ наоколо потвърди това, което очите ѝ казаха за първи път. Това вече не беше стената, която се блъскаше в гърба ѝ. Беше таванът.
Нисък смях го разтърси дори когато разстоянието до земята започна да се разсейва, а телата им се носеха надолу по-бавно от носещо се перце.
– Мислиш ли, че ще те оставя да паднеш? – Попита той хрипливо, целувайки гърлото ѝ с вяла задълбоченост, която отне мига на тревогата ѝ. Той ги настани върху меката купчина дрехи, без нито веднъж да се обърне, за да види къде е тя. Остави я върху Менчерес, коленете ѝ потънали в палитрата от плат около тях, а косата му обрамчваше лицето му като черна коприна. Ръцете му се движеха по гърба ѝ с твърди, плавни движения, спирайки се на по-закръглената част на бедрата ѝ.
– Чувала съм израза „катерене по стените“, но никога не съм мислила, че ще го изпитам, камо ли по този начин – промърмори тя, а устата ѝ се сви в нещо, което вероятно беше мечтателна усмивка.
Той и отвърна с усмивка – нефилтрирано, широко разтеглени устни, които и напомниха колко още по-красив е Менчерес без обичайното си безстрастно изражение. Тя погали лицето му, проследявайки с пръсти високите му скули, тъмните гъсти вежди, пълната уста и гордо наклонения му нос.
– Какво си мислиш? – Попита тя, като се наведе напред, за да допре гърдите си до гърдите му.
– Че бих останал така с теб винаги, ако можех – отговори той, а усмивката му малко поизбледня.
Дали сянката, която премина по лицето му, се дължеше на липсата на време, защото скоро трябваше да се срещнат със съуправителя му? Или заради подставеното лице на Радже, което замесваше Менчерес в убийства, които той не беше извършил? Тя не искаше да пита. Искаше този момент да остане само между тях, без други хора или неща да се намесват все още в него.
– Защо се затворихте за мен, за да не мога да те почувствам? – Попита тя, като опря лакти на раменете му.
Погледът му се плъзна по гърдите ѝ, които сега бяха притиснати към стената на гърдите му.
– Гаден любовник е този, който осигурява удоволствието на дамата си само като я оставя да се храни с неговото – отвърна той с намек за усмивка.
Кира се засмя.
– Не мисля, че трябва да се притесняваш за това. Никога.
– Тогава следващия път – отвърна той, а гласът му се задълбочи – ще го споделим заедно.
Прилив на очакване я изпълни, карайки я да иска да превърне следващия път в точно сега. Но друго стягане в нея, по-страшно, накара Кира да огледа стаята в ужас. Освен машините, палтото на Манчерес и атрибутите на „Дисни“, върху които лежаха, стаята беше празна. А тя беше станала много гладна.
Менчерес не беше взел хладилника за кръв със себе си, когато бяха побързали да напуснат къщата в няколкото часа, оставащи до разсъмване. Беше толкова шокирана от видеото със смъртта ѝ, както и от убийството и подпалването на Менчерес, че дори не се сети да го помоли да я донесе. Единственото нещо, което настоя да направи, преди да тръгнат, беше да се обади на Тина, но в бързината Кира успя да предаде на сестра си само това, че е в безопасност, а Тина да каже на брат и да не вярва на нищо, което е видял по телевизията. Това не беше достатъчно обяснение, но засега щеше да е достатъчно.
– Моля те, кажи ми, че преди да тръгнем, си напъхал няколко торбички с кръв в палтото си – каза тя, като се премести неудобно, тъй като стискането в стомаха ѝ се усили.
– Казах ти, че ще дойде време, когато няма да можеш да се погрижиш за предпочитанията си за хранене. Това време дойде по-рано от очакваното.
Умът на Кира се разбунтува при тази мисъл, дори когато стомахът ѝ отново изкрещя от нужда. Тя преглътна. Ако откажеше, ако се опитваше да изчака, докато попаднат на болница или кръвна банка, можеше да изпадне в същия безсмислен глад на затъмнение, който бе властвал през първите ѝ няколко дни като вампир. И ако Менчерес не беше до нея, когато това се случи, тя можеше да убие някого.
– Как да направя това? – Прошепна тя. В никакъв случай не искаше да се опитва да се справи сама.
Той направи жест към купчината под тях.
– Ще се преоблечем с някои от тези дрехи и ще се качим на нивото на парка. Там има стотици хора, от които да избираме. – Каза, Менчерес внимателно я преобърна и седна, като измъкнал една тениска изпод себе си и я нахлузил. Избра чифт панталони и ги облече по същия небрежен начин, завършвайки прикриването на великолепното си голо тяло, за голям ужас на Кира. Все пак тя не можеше да се оплаче. Ако не беше тя, можеха да прекарат повече време в правене на любов в това, което сега беше любимата ѝ стая на света.
След това той избра шапка от купчината, като усука дългата си тъмна коса на възел и постави върху нея шапка „Дисни“. Ефектът върху външния му вид беше поразителен. Някак си само за секунди Менчерес се превърна от впечатляващ, елегантен мъж на около двадесет години в много по-млад турист, на когото можеше да поискат карта, ако се опита да си купи бира.
– Ти си като хамелеон, знаеш ли това? – Каза Кира.
Той повдигна вежди.
– Маскирането е необходимо умение за вампирите. Не става въпрос само за смяна на дрехите, а и за въздействие върху нова личност. Лицата ни са огласени не само в новините в Чикаго, но и свалени от интернет. Няма нужда да рискуваме някой от хората тук да ни разпознае, въпреки че времето ни няма да е дълго.
– Не каза много за това какъв е планът ни, когато си тръгнахме преди това, после, разбира се, припаднах на разсъмване. Дори не знам как успя да ни прекараш от Уайоминг до Южна Калифорния. Не може да си летял през целия път.
Той сви рамене.
– Достатъчно лесно е да принудя хората да ни транспортират, където трябва, след като бях сигурен, че не сме били проследени.
А благодарение на хипнотичните способности на Менчерес никой от тези шофьори няма да си спомни за работата си като таксиметров шофьор. Мисълта накара Кира да спре. Дали сега тя притежаваше същата способност да хипнотизира хората? Или това беше нещо, което щеше да развие с времето?
Още едно свиване на стомаха ѝ напомни, че не разполага с лукса да седи тук и да размишлява върху степента на новите си способности. Прерови купчината дрехи, докато намери тениска и анцуг, като спря да изтрие дискретно остатъците от страстта си с едно от скъсаните парчета от предишната си дреха. След това прибра косата си в шапката, както беше направил Менчерес. Беше невероятно да осъзнае, че скоро щеше да се научи как наистина да ухапе някого и да изпие кръвта му… и всичко това, докато носи шапка на Гуфи и тениска на Мини Маус.
Животът ѝ беше разбит на пух и прах от Радже по всички възможни начини, но точно сега Кира не мислеше за това. Невероятно, но тя беше щастлива, макар че това щастие нямаше никакъв смисъл в светлината на ужасните обстоятелства, в които се намираха тя и Менчерес.
Той я погали по бузата, когато тя се изправи, и се загледа с повече от случаен интерес в устата ѝ. Кира облиза устните си. Ако само се беше сетила да каже на Менчерес да напъха няколко торбички с кръв в палтото си, преди да напуснат дома му. Тогава може би щеше да прекара следващия около час в изучаване на това какво го кара да стене най-силно, вместо да измисля как да ухапе някого.
Той вдиша, а очите му заблестяха в зелено.
– Обичам аромата ти – почти изръмжа той. – Обичам го още повече сега, когато е по цялото ми тяло.
Плоският глад в тона му накара нещата ниско вътре в нея да се свият, но за съжаление стомахът ѝ отказа да отстъпи място на нарастващото ѝ желание. Така пропаднаха плановете ѝ за още изследвания на тавана.
– Да вървим сега – каза тя. – Или изобщо няма да искам да тръгвам, а това ще бъде опасно за всеки човек, който влезе в контакт с мен по-късно.
Проклета да е нуждата ѝ от толкова много хранения. Това щеше да намалее с времето, бяха я уверили, а тя нямаше търпение. Щеше да е облекчение, когато се нуждаеше само от една чаша пакетирана кръв на ден и това щеше да е всичко.
– Да. Сега – промърмори Менчерес. Устните му се допряха до нейните за една последна, търсеща целувка, от която Кира почти реши да забрави храненето, но после той спря и те излязоха заедно от шумното помещение с оборудване.
Назад към част 20 Напред към част 22