ЕЛИС
– По луната, ти си толкова шибано стегната – изръмжа Гейбриъл в ухото ми, а пенисът му се заби дълбоко в задника ми, докато се облягах на гърдите му, задъхвайки се и стенейки през усещането, че той и Леон унищожават тялото ми.
– Използвай ме – изстенах аз, обичайки начина, по който пръстите им се впиваха в бедрата ми, докато ме държаха между тях.
– Искаш ли още, малко чудовище? – Попита Леон, като се втурна по-силно и ме накара да видя звезди, докато удряше дебелия си член в G точката ми.
Отговорът ми беше изпълнен с удоволствие стон, когато палецът му намери клитора ми, а Гейбриъл захапа врата ми откъм гърба.
Двамата сменяха темпото си, Леон се впиваше в мен, когато Гейбриъл се отдръпваше, а след това и обратното, като се уверяваше, че няма момент, в който единият от тях да не е напълно вкопчен в мен.
– Ще свърша – изпъшках, несигурна дали наистина мога да издържа повече, докато Леон търкаше клитора ми, а Гейбриъл вдигна ръка, за да дръпне втвърденото ми зърно.
– Тогава свърши за нас, красавице – заповяда Гейбриъл с груб и властен глас.
Екстазът избухна в тялото ми и мускулите ми се стегнаха около пенисите им, докато виках, всеки сантиметър от плътта ми беше обзет от удоволствие.
– Майната му – изпъшка Леон, ръката му върху задника ми се затегна болезнено, докато задържаше собственото си освобождаване, а Гейбриъл стенеше, докато и той се бореше с него.
Мускулите ми пулсираха около тях, а кътниците ми се оголиха, тъй като жадувах за още, искайки да ги доведа до разруха. Но погледът на Леон, когато го срещнах, говореше, че той още няма намерение да приключи с мен.
– Виж се – изръмжа той. – Толкова шибано съвършена. Толкова шибано красива. Толкова шибано ненаситна.
– Един мъж никога не би ти бил достатъчен, нали, ангелче? – Добави Гейбриъл. – Ти дишаш секс, както всички ние дишаме въздух.
– Тя е нашето мръсно момиче – мърмореше Леон, завърташе бедрата си и ме караше да се задъхвам. – Казвам да видим колко може да поеме от нас.
Тъмният кикот на Гейбриъл беше ясно съгласие и той също се отдръпна, като коригира хватката си върху мен, докато Леон го гледаше през рамо, а аз се опитвах да се подготвя за това, което бяха планирали. Знаех, че имат предвид това, което бяха казали, но нямах оплаквания от това. Исках да ме притискат, да ме наказват, да ме използват и да ме чукат, докато не мога да издържа повече и тялото ми не се насити напълно.
Но тъкмо когато двамата започнаха да се движат отново в мен, в гърдите ми се загнезди потребност и аз се задъхах, като наклоних глава назад, за да погледна към небето.
Проклинане привлече погледа ми обратно надолу и аз примигнах от изненада, когато открих, че съм приклекнала на земята, Леон се беше свлякъл по гръб на десет метра от мен, а Гейбриъл се беше изправил на същото разстояние зад мен.
– Какво, по дяволите, Елис? – Попита Леон с объркана гримаса на челото си, но аз не можех да събера думи, за да обясня защо току-що бях свалила двамата от себе си с помощта на магията си. Всъщност дори не си спомнях как го направих.
Дърпането в гърдите ми ставаше все по-взискателно и аз се обърнах и се изстрелях от тях, преди да е минала още една дума между нас.
Профучах през дърветата, но за няколко секунди загубих представа за времето, преди да примигна и да се озова отново в стаята, която с Леон деляхме в къщата на семейството му.
Бях навлякла една от белите ризи на Леон, която предполагах, че съм взела от гардероба, въпреки че не си спомнях да съм я взела, камо ли да съм я облякла. Половината от копчетата бяха закопчани върху иначе голото ми тяло и аз объркано погледнах ръката си, откривайки в нея пакетче със звезден прах.
Отново се изстрелях от стаята, като се насочих към портите в далечния край на пътя на Найт, без да разбирам защо се насочвам натам.
Примигнах и се озовах в прегръдката на звездите, без да имам представа накъде съм се запътил и дори без да си спомням, че изобщо съм хвърлила звездния прах.
Босите ми крака се приземиха в пръстта и аз се озърнах за пясъчната кариера, в която се намирах, чудейки се къде, по дяволите, се намирам, докато кожата ми настръхваше от странен вид енергия.
Краката ми започнаха да се движат от само себе си и ме повлякоха към малка каменна сграда, но преди да стигна до нея, аз се спрях, а въздухът около мен сякаш също се спря, сякаш бях затворена в мехур от тишина.
Кожата ми настръхна, косъмчетата по тила ми се изправиха и аз си поех изненадано дъх, когато две фигури внезапно заобиколиха сградата пред мен.
Райдър беше покрит с кръв и двамата изглеждаха така, сякаш са преминали през ада и обратно, но нещо в начина, по който двамата стояха толкова близо един до друг, с допиращи се ръце и намек за усмивка на устните им, накара пулса ми да се ускори.
Отворих уста, за да ги попитам какво им се е случило, точно когато ме забелязаха да стоя там, и въпросът заседна в гърлото ми.
Те тръгнаха към мен рамо до рамо, а аз се оказах неспособна да помръдна, докато небето сякаш се извиваше и завихряше над нас, облаците се разделяха, а пясъкът се издигаше във вихър, който ни заобикаляше и все пак някак оставаше извън пространството, в което стояхме.
Задъхах се, когато осъзнах, че усещането за дежа вю, което ме налягаше, се дължеше на начина, по който небесата се събираха над главите ни. И преди бях стояла в сфера на магия като тази, и преди бях отговаряла на призива на небесата по този начин, и устните ми се разтвориха в захлас, когато звездите се подредиха в небето над нас. Как е възможно това да се случи?
Моят звезден знак се появи точно над главата ми, съзвездието Везни, което блестеше ярко и ясно точно между съзвездието Близнаци на Данте и Козирог на Райдър.
– Dalle stelle – промърмори Данте с възхищение, като също се взираше в небето, възприемайки огромността на това, което ни се случваше.
Това не би трябвало да е възможно. Никога в историята на нашия свят не е имало подобен случай и все пак тук стоях с още двама мъже, откликвайки на призива на съдбата и усещайки привличане към тях също толкова силно, колкото и онова, което бях почувствала към Леон преди всички онези луни.
– Винаги съм знаел, че си предназначена за мен, бебе – издиша Райдър, привличайки вниманието ми обратно към него и Данте.
Те все още стояха един до друг, ръцете им се докосваха, а голите им гърди бяха изрисувани с кръв. Имах толкова много въпроси за това какво бяха правили тук, защо изглеждаха така и какви бяха тези странни нови знаци по ръцете им. Но единственото нещо, което наистина имаше значение в момента, беше въпросът, който ни задаваха.
– Ето защо преди нямахме този избор – каза Данте, като премести погледа си от мен към Райдър. – Докато съдбата ни държеше изправени един срещу друг, ние не можехме да бъдем това за нея.
– Но сега сме свободни да избираме – отвърна Райдър, въпреки че погледът му не се откъсваше от лицето ми.
– Какво означава това? – Издишах.
– Разрушихме връзката си, Бела – мърмореше Данте. – Ние не сме астрални противници вече не сме Астрали.
Шокът ме връхлетя при тази новина и в очите ми се появиха сълзи от радост.
– Което означава, че можем да бъдем твои – добави Райдър.
– Заедно? – Попитах, защото знаех, че не може да става дума само за това, че те са избрали мен. С този избор те щяха да изберат и един друг. Ако наистина ни предлагаха да станем Елисейски партньори, тогава никога нямаше да успеем да разплетем връзките помежду ни. Ние щяхме да бъдем семейство.
Пристъпих към тях, докато те си разменяха заредени погледи, а когато и двамата се обърнаха отново с лице към мен, видях решението ясно в очите им. Те искаха това. Искаха ме. Повече от всякаква омраза, съперничество или каквито и да било други глупости, те просто искаха нас.
Тримата се движехме заедно като едно цяло, ръцете им се извиваха зад мен, докато аз се протягах и към двамата, а брадичката ми се накланяше нагоре, когато те се навеждаха. Устните ни се срещнаха по средата, и тримата наведнъж, устните се разделиха, езиците се погалиха и една връзка обгърна душите ни, докато звездите изпълниха предложението си и ни сродяваха един с друг.
Изстенах тихо, когато усетих силата на тази връзка да се корени в мен, задъхвайки се, докато ръцете им дърпаха ризата ми и дразнеха тялото ми.
Вече бях гореща и жадна, плътта ми болеше за още, след като връзката ми с Леон и Гейбриъл беше прекъсната, и изстенах, когато връзката ни подтикна да се сближим още повече.
Исках още от тях. Не – имах нужда от тях. Трябваше да усетя силата на телата им, които ме обграждаха, и да усетя вкуса на тази връзка върху плътта им, докато се домогвах до тях по всеки възможен начин.
Магията отекна в костите ми, когато връзката между нас се затвърди и плътта ми затрепери от чистата радост от това, в което току-що се бяхме превърнали.
Някакъв звук отвлече вниманието ни един от друг за момент и аз изтръпнах, малко синьо куче-призрак залая към нас.
– Не бива да се задържаме тук – изръмжа Райдър и сякаш си спомни причината, поради която двамата бяха покрити с кръв, когато осъзнах, че небето отново се е уталожило и магията изчезва от света около нас.
Данте грабна от джоба си торбичка със звезден прах, хвърли я върху нас и ни промуши през звездите, без да каже и дума, а аз се вкопчих в тях, докато ни влачеха през времето и пространството.
Приземихме се в апартамента на Гейбриъл в града и кучето-призрак се стрелна към кухнята с щастливо скимтене.
Едва успях да възприема обстановката, преди Райдър да издърпа брадичката ми напред, така че устата ми отново да срещне неговата, и да ме повлече със себе си, докато падаше на леглото.
Изненадано се засмях, докато се крепех на гърдите му и гледах надолу в зелените му очи, които сега бяха обсипани със сребро, а сърцето ми се разтуптя от опияняващата мисъл, че съм го завладяла още по-пълноценно от преди.
– A morte e ritorno – изръмжа Данте в ухото ми, докато пълзеше на леглото зад нас, и аз извърнах глава, за да открия сребърен пръстен и в меденокафявите му очи.
– До смъртта и обратно – издишах в отговор.
– Очите ти вече са почти изцяло сребърни, Бела – мърмореше той и вълнението изпълваше погледа му, докато се взираше в тях. – Около зениците ти е останала само съвсем малка зелена линия.
Прехапах устна, докато възприемах това, чудейки се как, по дяволите, можех да се окажа толкова благословена, че да приема за свои толкова много свирепи същества, но преди да успея да кажа повече по темата, Данте се наведе напред, за да ме целуне гладно.
Изстенах в устата му, докато Райдър разкопча ризата, която носех, и засмука втвърденото ми зърно между устните си, захапвайки достатъчно силно, за да ме накара да се задъхам.
Данте се отдръпна с мръсен смях и издърпа ризата докрай от мен, оставяйки ме гола между тях, преди да се изправи, за да свали собствените си панталони.
Протегнах ръка, за да разкопчая колана на Райдър, докато той продължаваше да смуче и хапе зърното ми, като дърпаше другото между загрубелите си пръсти и предизвикваше в мен смесица от удоволствие и болка.
Използвах бързината си, за да сваля дънките на Райдър докрай, и изстенах от възбуда, когато твърдият му член се освободи, а пиърсингът му улови светлината и накара путката ми да се свие от нужда.
Райдър ме хвана за дупето и ме издърпа в позиция над пулсиращия му член, като ме люлееше напред-назад, така че възбудата ми да покрие ствола му, а пиърсингът му да се търка в клитора ми, карайки ме да моля за още.
Ръцете на Данте се спуснаха по гръбнака ми, докато се наместваше на леглото зад мен, а устата му намери врата ми и проследи с целувки чувствителната кожа, от която по тялото ми преминаха ледени тръпки.
– Ti amo, партньорке моя – изръмжа той гладно, а горещият му член се заби в задника ми, докато мускулестите му гърди се притискаха към голия ми гръб.
– Ti amo, Данте – изпъшках, докато Райдър продължаваше да търка члена си напред-назад по отвора ми и по клитора ми. – Обичам те, Райдър.
– Аз също те обичам, бейби – закле се Райдър и интензивността на погледа в новопосребрените му очи, съчетана с усещането, че пиърсингът отново се търка по клитора ми, ме накараха да направя толкова силно свършване, че видях звезди.
Данте изръмжа нещо, за което знаех, че е мръсно на феятонски, а Райдър застена главозамайващо при звука, който издадох, преди да забие цялата си, солидна дължина в мен с един силен тласък, като накара оргазма ми да се изостри и засили, докато станах жертва на двамата.
Данте ме избута напред, така че да се навеждам над Райдър и
Намерих устата на моя базилиск и го целунах с отчаяна страст, която му показваше точно колко много означава за мен.
Райдър ме чукаше отдолу, тласъците му бяха дълги и бавни, прогонвайки дъха от дробовете ми с всеки удар на члена му дълбоко в мен.
Данте прокара целувки по гръбначния ми стълб, докато се приближаваше още повече зад мен, а аз стенех окуражително, желаейки да усетя дебелината му в дупето си толкова силно, че бях само на миг от това да го помоля за това.
Преди да успея да прекъсна целувката си с Райдър, за да го направя, Данте премести члена си между бедрата ми точно както исках. Но вместо да поиска дупето ми, както очаквах, усетих как главичката на члена му се притиска към влажната топлина на путката ми, точно до този на Райдър.
Задъхах се, когато се откъснах от целувката на Райдър, поглеждайки през рамо към Данте, докато пулсът ми трептеше от изненада и малко страх, но и от повече от малко очакване.
– Искаш ли това, Бела? – Попита Данте, а очите му светеха от вълнение, докато електричеството танцуваше по кожата му и искреше и по моята.
Изстенах гласно, докато Райдър продължаваше да направлява движенията ми върху члена му с ръце върху дупето ми, поглеждайки назад към него, за да види какво иска Данте.
– Можеш да се справиш с нас, бебе – мърмореше той, а греховна усмивка украсяваше устните му и стопяваше всяко задържащо се колебание.
– Искам го – казах, а гласът ми се задъхваше, когато Райдър отново заби члена си дълбоко.
Електричеството се разнесе из стаята, докато Данте възприемаше тези думи, а аз си поех дъх, докато той изчакваше Райдър да се отдръпне от мен, докато само главата на члена му беше в мен, преди да забие члена си в сърцевината ми.
Стонът, който се изтръгна от мен, беше изцяло животински, когато двамата нахлуха едновременно в путката ми, движейки се бавно, за да ми позволят да свикна с начина по който дебелият им общ член ме разтягаше и изпълваше. Беше толкова много. Дори не можех да дишам. Чувствах се толкова пълна, че главата ми се завъртя. И все пак цялото ми тяло бръмчеше от такова удоволствие, че знаех, че няма начин да ги помоля да спрат.
Данте се ухили мрачно, когато започна да се движи, тежестта му ме притисна към Райдър още по-силно, докато двамата ме притиснаха между тях и започнаха да ме чукат заедно.
Всеки тласък беше най-интензивната форма на екстаз, а звуците, които се изтръгваха от мен, бяха чисто животински, когато почти мигновено свърших отново, путката ми се стискаше около пенисите им, докато се задъхвах и издишвах, заслепена от усещането, че двамата ме владеят като едно цяло и никога не искам да спрат.
И не спря, те дори не бяха приключили с мен, телата им намериха общ ритъм, докато ме притискаха между себе си, тези двама мъже, които някога бяха смъртни врагове, сега бяха свързани от нещо много по-силно от омраза. Те бяха свързани с мен.
Назад към част 18 Напред към част 20