***
Скарлет се разхождаше навън за кратко време, просто се носеше по улицата и се вслушваше в гледките и звуците. Лос Анджелис беше толкова различен от Ню Йорк и изобщо от Източното крайбрежие. Горещината, хората с оскъдно облекло и всички изглеждаха усмихнати и дружелюбни – освен ако не си пушач, разбира се. Никога не се бяха мръщели толкова много към нея, защото пушеше, както в Лос Анджелис. Сякаш я смятаха за престъпник с насилие, когато я гледаха с отвращение и надигаха нос.
Във всеки случай тя се въздържа от пушене за известно време и така не и се налагаше да се сблъсква с мръсните погледи на останалите пешеходци.
Сега, когато Хънтър щеше да се оправи, мислите на Скарлет се върнаха към нея и към това какво ще прави с живота си. Тя беше на кръстопът.
Теренс беше мъртъв. Беше ужасно, че той е мъртъв – но тя се радваше, че е мъртъв. Този човек беше убиец и забъркването ѝ с него беше едно от най-големите съжаления в живота ѝ. Разбира се, тя знаеше, че той е опасен, той го беше обявил с мигащи неонови светлини. Но никога не бе осъзнавала колко далеч стига и че той би направил нещо толкова драстично с хора, които дори не познава.
Очевидно е имала късмет, че се е спасила жива.
Но безотговорността ѝ едва не бе коствала живота на Хънтър и Кали.
Заради нея Хънтър беше получил куршум и едва не беше умрял.
Знаеше, че единственото покаяние, което може да направи сега, е да се опита да събере парчетата и да намери начин да стане самостоятелна, да си извоюва собствен път в света и да спре да се опитва да взема от другите.
Първата стъпка беше да си намери работа, а втората – да си намери собствено жилище. Оценяваше уверенията на Кали, че може да остане там, където е, но Скарлет не искаше повече да се възползва от ничия щедрост.
Това трябва да приключи сега, помисли си тя.
Това, че са ти отнели детството, не означава, че трябва да го продължиш и в зряла възраст.
Скарлет не знаеше дали е чула тази фраза някъде – може би от някой бивш терапевт – или сама си я е измислила. Така или иначе, тя искаше да я запомни, защото беше вярна.
В крайна сметка реши, че е време да спре да се скита по улиците и да се върне в болницата. Отиде в интензивното отделение и намери Хънтър и Кали да се целуват, да се смеят и изобщо да се държат като тийнейджъри на абитуриентски бал. Бяха направо замаяни.
– Здравей, надявам се да не те прекъсвам? – Каза тя, докато колебливо влизаше в стаята му.
Кали се обърна към нея със зачервени бузи и махна на Скарлет да влезе.
– Разбира се, че не! Влез тук, глупачке, и празнувай с нас.
– Трябваше да донеса шампанско – каза Скарлет.
Хънтър се ухили.
– С удоволствие бих си взела едно питие точно сега. Можеш ли да вкараш малко?
– Ако искаш. Какъв е поводът?
Кали и Хънтър си размениха погледи, а после отново започнаха да се кикотят.
– Трябва ли да и кажем? – Каза Хънтър.
– Защо не? – Вдигна рамене Кали.
– Какво да ми кажеш?
Кали вдигна ръка и протегна безименния си пръст, за да го види Скарлет.
– Какво мислиш за него? – Попита Кали.
Скарлет примигна.
– Това някакъв арт проект ли е?
– Това е годежният ми пръстен – изпищя Кали.
– Временен годежен пръстен – поправи я Хънтър. – Ще ѝ купя нов веднага щом се махна оттук.
– Ти си сгодена? Сериозно?
– Да. – Кали се наведе и двамата се целунаха за пореден път.
Скарлет все още се опитваше да обхване факта, че Хънтър изглеждаше толкова положително жив. Последния път, когато го беше видяла, той беше получил нещо като сърдечен арест и беше страшно мрачен. Сега, няколко часа по-късно, той изглеждаше във фантастична форма, сякаш беше почти готов да напусне болницата.
– Това е невероятно. Поздравления – каза им тя и осъзна, че всъщност го мисли сериозно.
– Благодаря – каза Кали. – Ти си първият човек, на когото казахме за това.
Сега тя почувства онова чувство на щастие, което бълбукаше отвътре – чувството, което носеше със себе си и познатия, стар вкус на страха. Харесваше ѝ, че Кали я харесва. Но какво ще стане, ако чувствата на Кали се променят? Скарлет искаше да бъдат приятелки, но в миналото приятелството винаги се беше обръщало толкова бързо срещу нея, като лошо куче.
И все пак тя не искаше да позволи на миналите си несигурности да опетнят настоящия момент. Тя наблюдаваше как Кали и Хънтър се гледат в очите и осъзна, че може да избере просто да се радва за тях. Изключи себе си изцяло от картината.
Ето двама души, които най-накрая са се намерили. Това няма нищо общо с мен и моите нужди, страхове и надежди.
Една от медицинските сестри в интензивното отделение влезе и провери Хънтър, заговори с тях и им каза колко доволен е персоналът от бързия обрат, който е направил.
– Това е като чудо – каза тя.
– Тя е чудотворка – каза Хънтър и хвана ръката на Кали. – Трябва да я сложат в някой от онези филми на „Дисни“, където тя обикаля, пее и танцува и се върти във въздуха с вълшебния си чадър.
– Значи сега аз съм Мери Попинз?
– Може би наркотиците говорят – призна Хънтър. Медицинската сестра се засмя и излезе от стаята.
Хънтър беше все по-уморен и очите му започнаха да се затварят от време на време.
Кали погледна към Скарлет.
– Вероятно трябва да си почине.
– Изморена съм, а не съм преживяла нищо – каза Скарлет. – Наистина не мога да разбера как той има толкова много енергия.
– Ти си преживяла много – каза и Кали. Гласът ѝ беше сериозен. – Не бъди толкова строга към себе си.
Скарлет кимна.
– Благодаря, че го каза. Въпреки че не съм сигурна, че съм преживяла нещо, което не е било по моя вина.
– Колко време ще останеш в Лос Анджелис? – Попита я Кали.
Скарлет се замисли и сви рамене.
– Не знам. Едва съм имала възможност да си поема дъх.
– Трябва ли скоро да се върнеш на работа?
– Нямам работа.
– О. – Кали вдигна рамене. – Е, това е добре. Можеш да останеш тук, докато се върнем, когато Хънтър бъде освободен.
– Не – каза Скарлет. – Не е добре. Трябва да се върна и да си намеря работа.
– Каква? Какво търсиш?
– Не знам. Работила съм като сервитьорка…
Кали погледна Скарлет загадъчно.
– Можем да ти намерим нещо по-добро от това.
– Има ли нещо лошо в това да си сервитьорка?
– Съвсем не, но работата не е най-сигурната и не носи най-големи облаги.
Скарлет кимна.
– Вярно. – Вярно беше и това, че не изпитваше особено удоволствие да сервира маси. Но беше по-добре от нищо.
– Дай ми малко време да поговоря за това с Хънтър – каза Кали.
– Не искам да ми правиш повече услуги. Направила си достатъчно.
– Просто не се притеснявай за това – засмя се Кали. – Всичко ще бъде наред, обещавам.
Скарлет искаше да ѝ повярва. Наистина искаше, но не беше толкова сигурна.
Назад към част 3 Напред към част 5