***
Макс Вайсман не я кара да чака дълго.
Кали седеше в чакалнята на външния офис около пет минути и гледаше как асистента на Макс се суети, отговаря на телефони и тича напред-назад като плъх в лабиринт, който търси парченца сирене.
Междувременно Кали непрекъснато проверяваше телефона си с надеждата да получи съобщение или обаждане от Брайсън, което да ѝ донесе добри новини… а можеше да бъде и лоша новина. Но Кали не си позволяваше да мисли по този начин.
Идваха добри новини. Тя просто се надяваше да пристигнат навреме.
Очакваше да я накарат да чака поне двайсет-трийсет минути, но асистентът ѝ каза, че Макс вече е готов за нея.
– Сега? – Попита тя, а в гласа ѝ се долавяше нотка на страх.
– Да, мис Йънг. И не се притеснявайте, той не хапе често. Асистентът се усмихна, но забележката му изобщо не успокои нервите ѝ.
Последния път, когато се беше отправила по коридора към кабинета му, с нея бяха Хънтър и Брайсън. Трима души срещу един. Сега беше сама, отиваше в бърлогата на лъва, без да има на кого да се опре за подкрепа.
И знаеше, че Макс няма да е доволен от това, което ще каже. Когато влезе в офиса, Макс я посрещна като отдавна изгубена дъщеря, прегърна я до дебелия си корем и ѝ каза колко е благодарен, че я е пощадил стрелеца.
– Кали, скъпа – развълнува се той. – Кажи ми, ранена ли си?
Тя му показа малките, почти заздравели рани по ръцете си.
– Това е всичко, което мога да покажа.
Очите на Макс се разшириха.
– От какво са тези рани по ръцете ти?
Кали сви рамене.
– Не съм напълно сигурна. Мисля, че бяха от очилата, които паднаха, когато масите се преобърнаха. Дори не разбрах, че съм порязана, докато всичко не приключи.
Макс поклати глава.
– Безсмислено насилие. Като сцена от някой от моите филми – нищо чудно, че се е случило в Холивуд, на всички места.
Тя се усмихна на шегата му, докато седеше на един от столовете.
– Благодаря, че се срещнахте с мен в толкова кратък срок.
Голямата фигура на Макс заемаше центъра на кабинета, докато стоеше над нея.
– Ти си мой партньор, разбира се, че ще се срещна с теб. Винаги и навсякъде. – Най-накрая той маневрира обратно към бюрото си и седна, като дишаше тежко през устата си, сякаш току-що беше завършил бягането на 100 ярда.
– Мисля, че имам представа защо искаш да се срещнем днес – каза той и ѝ се усмихна тъжно.
Въпреки че се държеше повече от приятелски, Кали не можеше да потисне усещането, че Макс може да избухне всеки момент.
– Очевидно, когато говорих с Брайсън и той ми каза, че ще работиш с друг режисьор, бях разочарована.
Макс кимна търпеливо.
– Напълно разбирам – каза той.
Кали започна да говори отново, но Макс я прекъсна и отново се изправи.
– Но, виждаш ли, има части от този сценарий, които ти не би могла да знаеш. Исках да обсъдя всичко с теб и Хънтър, но след като се случи трагедията, това стана невъзможно. Макс маневрираше около бюрото, като се надигаше и издуваше.
– Не си много запозната с начина, по който работи Холивуд, нали, Кали?
Тя въздъхна, знаейки, че това не води до нищо, което би ѝ помогнало.
– Не, не съм.
– Това не е пренебрежение – обясни Макс. – Донесла си ни страхотен сценарий и си довела Хънтър и компанията му на масата. Това е огромно… това е повече, отколкото повечето хора някога са правили през живота си. Ти направи магия, Кали.
– Благодаря ти, Макс. – Тя сгъна ръце и го остави да разкаже историята си, както знаеше, че ще направи.
– Работата е там, че това е сложен бизнес. Много труден, сложен бизнес – каза той, седнал на ръба на бюрото си, и я погледна с тъмните си очи, а мургавата му уста беше издута, сякаш смучеше нещо кисело. – Как мислиш, че съм станал такъв? Мислиш ли, че винаги съм бил толкова дебел? – Той се хвана за стомаха с две ръце. – В гимназията бях спортист. Бях отличен баскетболист. Това ми се случи, когато дойдох в Холивуд. Всяка година, като по часовник, качвах поне по десет килограма. Някои години и повече.
– Знам, че това е труден бизнес – каза тя. – Но да се върнем на въпроса…
Той и махна с ръка.
– Позволи ми да довърша. Остави ме да свърша, моля. Той се хвана за ръба на бюрото и се наведе към нея. – Когато хората от бранша разбраха, че работя по проект с теб и Хънтър Риърдън, телефонът ми започна да звъни, да звъни и да звъни. Този бизнес се храни с инерция и ако си горещ, трябва да се възползваш от нея незабавно.
– А ние сме горещи? – Попита Кали.
– Това, което се случи с вас двамата, беше водеща новина. Хънтър Риърдън е герой. Той е един от нас, режисьор – а сега и супергерой, който се е заел с въоръжен убиец. А ти си девойката в беда – без да се обиждаш. Ние сме град на приказките, Кали, и това беше драмата, която сложи край на всички драми. За да работя и с двама ви в момента, с вълнуващ нов проект – имах по-голям интерес към този сценарий, отколкото някога преди. И така накарахме Елайза Джонстън да се обвърже със сценария.
– Щом имаме толкова много възможности, защо тя трябва да диктува условията кой да режисира филма? – Каза Кали.
– Ами ти все още не знаеш това – отвърна Макс. – Но хората вътре в системата са наясно, че Елайза Джонстън е на път да избухне и да се превърне в голяма – искам да кажа голяма – звезда. Предстои да излязат два нейни филма, а предварителните отзиви са абсолютно звездни. От няколко години тя е на прага на величието, но сега е нейният момент. Ако изчакаме дори няколко месеца, тя ще бъде недостъпна за нас или достъпна, но на десет пъти по-висока цена.
– Сигурно има и други водещи дами, които биха били щастливи да участват в този филм и които биха работили с Брайсън като режисьор.
– Много е трудно да се продаде – каза Макс. – И мисля, че почти сме си гарантирали касов хит с участието на Елайза.
– Добре, нека използваме Елайза. Но Брайсън трябва да режисира, както се договорихме преди това.
Лицето на Макс почервеня.
– Мисля, че не ме слушаш, Кали. Обстоятелствата са се променили. Хънтър е болен, ти си жертва на престъпление, свързано с насилие. Трябваше да взема някои бързи решения, а нещата продължават да се развиват бързо. Не мога да си позволя да чакам ти и Хънтър да се подпишете под всяка част, която добавям.
– Това беше част, която не подлежи на обсъждане, Макс. И ти знаеше това.
– Ами искам да изкупя теб и Хънтър. Да сключим сделка. Моята продуцентска компания ще продължи напред сама. Или това, или ме оставете да правя това, което правя, дайте ми юздите, за да мога да си върша проклетата работа.
Сърдечният ритъм на Кали продължаваше да се повишава, докато Макс говореше, и сега тя усещаше как пулсът ѝ се ускорява. Тя погледна надолу към мобилния телефон, който стискаше в ръката си.
По дяволите, Брайсън, къде си? Помисли си. Трябваше да ѝ каже какво се е случило с Елайза, за да може да разбере как да се справи с Макс.
– Макс, съжалявам, ако съм те обидила – каза тя, като се опита да намали интензивността с една-две степени. – Осъзнавам, че искаш да направиш най-доброто, за да бъде направен този филм. Но аз също така поех ангажимент към Брайсън, а именно, че ще се доверим на неговото виждане и ще му позволим да направи този филм.
Макс сгъна ръце.
– Какво знаеш за правенето на филми? Работила ли си изобщо някога по филм?
– Не – каза тя тихо.
– Какво работеше през последната година?
– Бях бавачка.
Макс се усмихна.
– Бавачка. Една бавачка иска да ми каже как да правя филми. Осъзнавате ли колко арогантно звучи това, мис Йънг? Осъзнавате ли, че това е все едно да гледам епизод от „Обща болница“ и да реша, че трябва да оперирам огнестрелната рана на Хънтър?
– Както и да звучи, все пак имахме споразумение…
– Майната ви на споразумението. Майната му на задника, мис Йънг. – Макс Вайсман се изправи и от устните му наистина отново полетяха слюнки. – Свърших с опитите да ви се подмазвам. Много съжалявам за това, което преживяхте вие и мистър Риърдън, но не мога да позволя това да пречи на бизнеса ми. Отказал съм се от всичко заради моите филми. Заради тази работа загубих първите си две съпруги и никога не виждам децата си. Те ме мразят, презират ме. Така че наистина ли вярваш, че ще се жертвам заради теб, жена, която почти не познавам?
Кали си пое дълбоко дъх. Тя отново провери телефона си и видя, че звъни. Брайсън наистина ѝ се обаждаше. Тя вдигна поглед към разярения продуцент.
– Извинете ме, но задължително трябва да взема това.
– Защо не? Очевидно не уважавате нито мен, нито каквото и да било друго, мис Йънг. Така че, моля ви, приемете обаждането си и ме обидете още малко. Изритайте ме в топките, докато го правите.
Игнорирайки го сега, тя отговори.
– Кажи ми бързо – каза тя тихо в телефона си.
– Мисля, че мина добре – каза ѝ Брайсън.
– Какво каза тя? Каза ли „да“? – Попита Кали.
– Всъщност така и не получих ясен отговор. Но си прекарахме добре. Чувствах се добре.
– Имам нужда от повече от това – прошепна тя. – Имам нужда от нещо конкретно.
– Не получих нищо конкретно – каза и той.
– Добре, тогава. – Кали затвори слушалката и прибра телефона си. Тя разчиташе, че Брайсън ще се справи с нея, но сега беше сама. Тя се усмихна на Макс Вайсман, който отново се бе върнал зад бюрото си.
– Губя търпение към теб – каза Макс. – Слушай, ще те откупя от тази сделка. Всички ще спечелят пари, а аз ще мога да правя това, което умея най-добре. Остави ме да се справя с нещата, а ти можеш да си запазиш ръцете чисти. Това е мръсен, гаден бизнес, мис Йънг. И ако трябва да кажа истината, наистина не мисля, че сте подходяща за това.
Кали се канеше да отговори, когато телефонът в офиса иззвъня. Ядосан, Макс вдигна слушалката и започна да крещи.
– Не ти ли казах да задържаш обажданията ми, ти, малоумнико? Нима не…- той спря да говори. Очите му се разшириха. – Сега тя говори по телефона? Христос. Свържи я. Свържи я!
Кали седеше и гледаше, а сърцето ѝ отново се разтуптя.
Макс чакаше с нетърпение. Най-накрая той сякаш се свърза с човека на другата линия.
– Здравей, кукло. Как си? – Той седеше и слушаше със зачарвяващо се изражение на ужас. – А сега почакай малко. Обмисли ли това, скъпа? Стивън беше готов да подпише договор и толкова искаше да работи с теб. Той е печелил награди „Оскар“, скъпа. Това може да се окаже огромна грешка, а сега помисли какво правиш. – По лицето на дебелака изникнаха капчици пот. Накрая той сякаш се отказа.
Сложи телефона и погледна Кали с угасващо изражение на омраза.
– Това беше Елайза Джонстън.
– А? – Усмихна се Кали, държейки се така, сякаш това беше новина за нея.
– Не се прави на глупава с мен. Отишла си зад гърба ми. – Кали вдигна рамене.
– И?
– И сега тя казва, че отчаяно иска да работи с Брайсън. Казва, че той е гений, че ще бъде като Тарантино, а тя ще бъде неговата Ума Търман. Ума шибана Търман! – Макс удари с юмрук по бюрото.
– Е, тогава може би просто трябва да дадем на Елайза това, което иска. Тя е голяма звезда, нали?
– Това не е начин за правене на бизнес – каза Макс с отвращение в гласа.
Кали вече се изправи и тръгна към него. Тя посочи към него, докато се приближаваше. За пръв път, откакто влезе в офиса му, тя не изпитваше страх, нито нервност.
– Ти ме слушай – каза тя. – Опита се да ни прецакаш, защото смяташе, че сме слаби. Мислеше, че ще се предам, защото Хънтър е извън строя, а аз съм просто някакво нищожество. – Тя заби пръста си в бюрото му. – Но това, което не знаеш за мен, е, че не се страхувам от теб или от някой като теб. Някой се опита да ме убие онзи ден и не успя. Мислиш ли, че някой като теб може да ме уплаши?
– Не, мисля, че не – каза Макс и в гласа му се появи нещо като уважение.
– Да, аз отидох зад гърба ти. Обръщането е честна игра – продължи тя. – И се получи, така че можеш да продължиш и да плачеш, ако искаш, или можеш от сега нататък да бъдеш откровен с мен. Защото, така че ми помогни, ако се опиташ да ни прецакаш отново, следващия път няма да имаш работа с мен. Ще имаш работа с Хънтър Риърдън. Случайно да си чел във вестника какво е направил Хънтър на онзи с пистолета?
Макс Вайсман преглътна и кимна.
– Чувам те ясно и отчетливо.
– Не се дръж като задник, Макс. Скоро ще се свържа с теб.
Тя се обърна и излезе от кабинета му.
Кали беше въодушевена и когато излезе от сградата, първото нещо, което направи, беше да се обади на Брайсън.
– Тя е вътре! – Извика Кали.
– Чакай малко, кой е вътре? – Каза Брайсън.
Кали се засмя.
– Елайза Джонстън, ти си голям глупак. Ти го направи, ти я убеди да ти позволи да режисираш.
– Убедих?
– Тя се обади на Макс Вайсман преди две минути и поиска да работи с теб. Сравни теб и нея с Тарантино и Ума Търман.
– Може и да съм ги споменавал, когато сме излизали заедно – призна Брайсън.
– Ти си хитър. Може би прекалено ловък за собственото си добро.
– Значи се върнахме? Отново съм режисьор? – Попита Брайсън, а гласът му беше изпълнен с надежда.
– Върнахме се. – Кали не се беше чувствала толкова добре от няколко дни. – Слушай, искам да се срещнем в болницата. Искам заедно да разкажем на Хънтър за това. Ще му хареса.
– Добре, аз съм там. Ще бъда там след около половин час.
– Карай бързо, но не прекалено бързо – каза му Кали. – Страхотна работа! – Тя свали телефона и размаха юмрук.
Назад към част 18 Напред към част 20