***
Около час по-късно Скарлет се върна.
Кали седеше на същия стол, както преди, и се преструваше, че чете една и съща страница от списание „People“ отново и отново, докато Шон спеше до нея, а главата му се търкаляше от едната страна на другата. От време на време той подсмърчаше и дори мърмореше неспокойно.
Не беше очаквала Скарлет да се върне – всъщност не беше очаквала нищо. Кали просто седеше там, защото нямаше какво друго да прави, и със сигурност нямаше намерение да си тръгне, без да види Хънтър.
Но Скарлет наистина се върна и изненада Кали, като дойде директно при нея, сякаш искаше да я помоли да излязат навън и да се дуелират.
– Мога ли да поговоря с теб насаме? – Попита Скарлет.
Кали се замисли за момент. Хората наблизо се раздвижиха, зашушукаха, неодобрителните погледи започнаха отново.
– Разбира се – каза Кали. – Искаш ли да се разходим до автоматите? Имам нужда от кола.
Скарлет кимна и сгъна ръце. Лицето ѝ изглеждаше издължено, а очите ѝ бяха кръвясали. Изглеждаше така, сякаш е плакала през цялото време, докато я е нямало.
Скарлет тръгна към вратите. Кали се обърна и нежно докосна рамото на Шон. Той се събуди и седна.
– Всичко наред ли е?
Виждайки го толкова нащрек, тя докосна сърцето си и се усмихна тъжно. В лицето му все още виждаше отглас от онова момче, което винаги бе искало да предпази нея и всичките им братя и сестри от зло. Може да е булдог, може дори да е надут, но Кали знаеше, че всичко това идва от добро място.
– Всичко е наред – каза тя. – Отивам на разходка със Скарлет, до автоматите. Искаш ли нещо?
Той въздъхна и седна назад, тялото му се отпусна.
– Не знам. Сникърс?
– Разбира се. Почини си още малко – каза тя, като погали косата му нещо, което майка им би направила.
– Благодаря – промърмори той, сгъна ръце и отново затвори очи. – Обещай ми, че няма да се опиташ да удариш онова момиче.
– Няма да се опитам – засмя се тя и последва Скарлет в коридора. Скарлет я чакаше, когато тя излезе през вратата.
– Как е брат ти? – Попита Скарлет, като започна да върви отново.
Кали вдигна рамене.
– Не знам, наистина. Мисля, че всички сме в шок в момента, нали?
Скарлет кимна.
– Предполагам, че е така. Не че мога да сравня моето положение с твоето.
– Всичко е наред. Ние сме заедно в това – каза Кали. – И съжалявам…
Скарлет се намеси.
– Моля те, недей. Не ми се извинявай. – Скарлет спря и се обърна с лице към нея. – Няма за какво да се извиняваш, Кали.
– Това, което се случи с Хънтър, не е твоя вина – каза Кали. – Не исках да кажа това, което казах преди.
– Разбира се, че част от това е по моя вина – отвърна Скарлет. Очите ѝ не бяха изпълнени със самосъжаление, осъзна Кали. По-скоро очите на Скарлет изглеждаха стабилни и честни. – Факт е, че се забърках с Терънс Крейвън, знаейки добре, че е опасен. – Тя започна да върви отново, по-бавно.
Кали вървеше в крак с нея.
– Защо?
– Защо се забърках с опасен мъж?
– Просто не разбирам какво те привлича.
– Достатъчно е да кажа, че имах проблеми. Големи проблеми. И все още имам. Може би не толкова, колкото преди, но – кой знае? – Тя замълча за миг, сякаш обмисляше този въпрос, преди да продължи. – Това, което знам, е, че бях наясно какво представлява той. Теренс беше заплаха от самото начало и аз влязох в него с максимално отворени очи.
– Дори и да беше така – каза Кали, – не можеше да знаеш какво ще направи той днес. А ти не можеш да носиш отговорност за действията на друг човек.
– Не, но аз мога да бъда държана отговорна за моите действия. Вярно е това, което си казала за мен. Всичко това. Имаш право, егоист съм и се интересувам предимно от собствените си нужди.
– Моля те, Скарлет. Не взимай присърце това, което казах. След случилото се съм наполовина извън себе си и се нахвърлих върху човека от гардероба.
Скарлет само поклати глава.
– Каквато и да е причината, радвам се, че каза тези неща, защото наистина имах нужда да ги чуя.
Стигнаха до автоматите за напитки и Кали купи на себе си и на Шон няколко газирани напитки, а след това му взе барче „Сникърс“.
– Радвам се, че поговорихме – каза Кали, докато взимаше последния продукт от дъното на машината. Тя погледна Скарлет и се усмихна искрено.
– Знаеш ли, ти си единственият човек, който изобщо разбира какво чувствам към Хънтър.
– Той наистина се грижи за теб – каза Скарлет. – Знам, че се опитвах да се държа така, сякаш не е така, но истината е, че той съвсем очевидно е бил с главата надолу по теб.
Кали усети как очите ѝ се навлажняват, а гърлото ѝ се свива.
– Благодаря, че го каза.
Скарлет се усмихна.
– Всъщност в деня, в който ме изгони от къщата си, ми каза, че това е било, защото е осъзнал, че изпитва силни чувства към теб. Попитах го какво има предвид под това, а Хънтър каза, че се е събудил и няма да те загуби. Каза ми, че планира да прекара остатъка от живота си, превръщайки се в човек, който ще те направи щастлива.
– Той е казал всичко това? – Попита Кали, наистина шокирана.
Те тръгнаха обратно по коридора.
– Хънтър ще те изненада – каза тихо Скарлет.
– Знам, че ще го направи. Наистина знам – отвърна Кали, борейки се със сълзите си.
Когато стигнаха до чакалнята, Шон беше буден и пишеше по мобилния си телефон. Той взе колата и блока с крива усмивка, насочена към Скарлет.
– Аз съм фанатик на тема захар – каза той. – Когато нещата вървят зле, първото нещо, към което посягам, са сладкишите.
Скарлет се засмя.
– Аз съм по същия начин с водката.
Кали погледна жената, чудейки се дали това е хумор, истина или нещо смесено, но изражението на Скарлет не издаде нищо.
Скарлет може би има дори по-големи стени от Хънтър, помисли си Кали с чувство на страхопочитание. Нищо чудно, че бяха привлечени един от друг.
– С кого си пишеше? – Попита Кали Шон, докато той прибираше телефона си в джоба и разопаковаше блокчето си.
– Лидия – каза той, дъвчейки. Отпи голяма глътка кока-кола. – Обадих се на нея и на мама и татко, докато те зашиваха. Те искат постоянно да получават новини, затова им пиша, когато мога.
Кали седна и отново грабна списание „People“.
– Ела да седнеш с нас, Скарлет – каза тя.
Скарлет ѝ благодари и седна от другата ѝ страна.
– Трябва да се обадиш на мама – каза Шон на Кали. – Тя няма търпение да чуе гласа ти.
– Не знам дали мога да се справя с нея точно сега. Плачът, емоциите, трябва да се съсредоточа.
– Тя няма да започне да крещи, да вика и да ридае – каза той и поклати глава. – Можеш ли да помислиш за нея само за секунда?
Кали кимна, примирена. Тя се страхуваше от този момент, знаейки колко уплашени трябва да са родителите ѝ в момента.
Но също така знаеше, че Шон е прав. Трябваше да им каже, че е добре. Кали отново се изправи и отиде на малка площадка близо до банката асансьори, застана до прозорец с изглед към улицата долу.
Тя извади мобилния си телефон и се обади.
Още при първото позвъняване майка ѝ отговори.
– Кали. Слава Богу, че си добре – бяха първите думи, които излязоха от устата ѝ.
Кали се разплака, а после трябваше да се усмихне през сълзите. В крайна сметка не беше нужно да се притеснява, че мама ще плаче. Беше тя самата.
– Кажи ми, че си добре, Кали.
– Добре съм – изхлипа тя. Поемайки няколко дълбоки вдишвания, тя го повтори. – Добре съм.
– Шон ни каза, че Хънтър е тежко ранен. Много съжалявам, Кали.
– Хънтър спаси живота ни. Шон каза ли ти това?
– Да. Шон каза, че Хънтър е бил много смел. Много смел. И силен. Моля се той да се възстанови напълно и бързо.
– Благодаря, мамо. И аз се надявам на това. – Тя сдъвка нокътя на палеца си. – Моля те, не се притеснявай твърде много за мен. Имам няколко малки драскотини, но нищо друго.
– Ние се притесняваме. Вече сме резервирали полет до Лос Анджелис и трябва да пристигнем утре следобед.
Тя въздъхна.
– Мамо, не можеш да си вземеш отпуск от работа.
– Мога и ще го направя. Татко ти също може.
Кали се усмихна. Майка ѝ говореше с нея, сякаш все още беше в началното училище, но всъщност ѝ беше приятно да се грижи за нея по този начин. В момента тя не беше достатъчно силна, за да бъде възрастен човек.
– Шон каза ли ти в коя болница сме и всичко останало? – Попита Кали.
– Трябва да резервираш хотел в района.
– Да, вече сме се погрижили за всичко това. Искаш ли да останеш в нашата стая?
Можем да преминем към апартамент и да те настаним на разтегателен диван.
Кали се усмихна. Макар че това допадаше на същата онази част от нея, която искаше отново да бъде дете и да се грижат за нея, тя знаеше, че в действителност да са в един и същи хотелски апартамент щеше да е стряскащо.
– Мога да остана в собствената си стая, мамо. Освен това планирам да прекарвам по-голямата част от времето си в болницата с Хънтър.
– Ще ти се обадим веднага щом кацнем, бебе – каза майка ѝ. – Погрижи се за себе си и знай, че всички мислим за теб и много те обичаме.
Тя отново се усмихна и сдържа още сълзи.
– Аз също ви обичам – каза тя и избърса очите си, докато прибираше телефона в чантата си. Докато го правеше, тя забеляза малко петно от нещо, което приличаше на кръв, върху долната част на чантата си. Когато видя кървавото петно на фона на тъканта на чантата, всичко, което се беше случило през този ден, отново стана потресаващо реално.
Толкова много кръв, помисли си тя. Сякаш Джаксън Полък беше влязъл в ресторанта и беше изцапал половината стая с червена боя. Толкова кървава е била сцената. Кръвта на Терънс. Кръвта на Хънтър.
Тя поклати глава и се върна в чакалнята, за да открие Шон и Скарлет, които стояха заедно, почти сгушени, нервни.
– Какво стана? – Попита Кали, а стомахът ѝ се сви в очакване на лошите новини.
– Лекарят току-що ми каза, че вече мога да отида и да видя Хънтър – отвърна тя.
– О – кимна Кали, като го възприемаше и обработваше бавно. – Това е добре. Добри новини. Това означава, че той е относително стабилен, нали?
– Не знам. – Скарлет направи пауза. – Както и да е, попитах ги дали няма да е лошо, ако те взема със себе си, за да го видя. Отначало казаха, че се допуска само лицето, посочено в контактната му карта, и най-близките членове на семейството, но с Шон обяснихме ситуацията и те казаха, че могат да направят изключение. – Скарлет ѝ се усмихна с надежда.
Кали усети как я залива вълна от благодарност и облекчение.
– Значи мога да дойда с теб?
– Да – кимна Скарлет. – Ще се видим с Хънтър.