***
Когато настъпи вечерта, тя наистина беше приключила.
Хънтър излезе от писателската си пещера за вечеря, само че този път си направи сандвич с фъстъчено масло и желе и веднага тръгна обратно към офиса си.
Кали го последва в кухнята, само за да открие, че той вече си е тръгнал.
– Здравей – каза тя.
Той се обърна, сякаш не беше разбрал, че тя все още дори е застанала там.
– Здравей – каза той, като звучеше изненадан.
– Няма ли поне да хапнем заедно? – Попита тя, като се опитваше да овладее разочарованието в гласа си.
Хънтър издуха въздуха от устата си набързо.
– Кали, не мога да спра точно сега. Аз съм… аз съм някак си по средата на нещо.
– Какво?
– Какво имаш предвид, какво?
– Искам да кажа, че си по средата на какво?
Той я погледна и размаха сандвича си наоколо.
– Нямам време за това. Зает съм. Предстои ми много работа и не е нужно да се оправдавам пред теб как прекарвам времето си.
– Значи дори не мога да попитам?
Очите му изскочиха от главата.
– Ти попита. Не е нужно да ти отговарям. Нищо не казва, че трябва да отговарям на всеки твой въпрос.
Тя се засмя.
– Ти не отговаряш на нито един от въпросите ми.
– Това са глупости – каза той и отново размаха сандвича.
– Не са.
– На какво още не съм отговорил?
– Наистина ли искаш да отида там? – Отвърна тя.
Той направи пауза, сякаш се опитваше да се събере.
– Слушай, разбирам, че напоследък не съм много на разположение, но имам много работа за вършене.
– Тогава може би трябва да си тръгна и да те оставя да се заемеш с нея. Никол и Ред ще се радват да ме приемат отново в къщата.
Очите на Хънтър се присвиха.
– Слушай, искам да останеш. Опитах се да направя най-доброто, на което съм способен, за да направя това място удобно за теб. Дори ти позволих да четеш сценариите, защото каза, че искаш да помогнеш…
– И после отказваш дори да погледнеш какво съм направила – каза тя. – Направила съм резюмета на десетки сценарии, а ти просто игнорираш цялата ми работа.
Той погледна надолу и се усмихна.
– Не винаги става въпрос за теб – каза той тихо. – Сега наистина искам да продължим този разговор. Но трябва да…
– Добре, просто тръгвай. Просто иди да си изядеш глупавия сандвич с фъстъчено масло и желе. Наслади му се – каза тя, а после се завъртя на патериците си и се отдалечи от него.
Върна се на дивана и седна, а гърдите ѝ се повдигаха, докато дишаше учестено, и очите ѝ се стрелкаха из стаята. Кали беше ядосана, беше бясна. Толкова ѝ беше писнало той да се държи така, сякаш тя няма с какво да допринесе за живота му.
Сякаш я искаше като обект за поклонение, за да я държи в някаква форма – но не и като истински партньор в истинска връзка.
Това не е честно, помисли си тя.
Чудеше се дали Скарлет някога се е сблъсквала с неговото отношение, или той е мислел твърде много за нея, за да я подлага на подобно отношение.
Хънтър изобщо не дойде да я провери или да се опита да изглади нещата.
Беше приключила с отразяването на поредния ужасен сценарий – може би най-лошият досега. Вдигна го, повлече се обратно към килера и отвори вратата. Планината от непрочетени и неподдържани сценарии се извисяваше повече от всякога.
Почти я заболяваше, като я гледаше. Хвърли последния в купчината „готови“, този, който Хънтър вероятно никога нямаше да погледне.
Просто престани вече, каза си тя. На него не му пука, така че защо ти да го правиш?
Знаеше, че няма смисъл от това упражнение. Беше безполезно, не водеше до нищо и беше престанало да бъде забавно преди няколко дни.
Но какво друго можеше да се направи? Може би утре сутринта щеше да се обади на Никол и да се уговори да я вземе и да я заведе обратно в къщата в Кънектикът.
Грабна поредния сценарий, бавно се запъти към дивана и постави патериците си до себе си, отвори първата страница и извади надеждната си писалка.
Изчезна удоволствието, което изпитваше, когато започна да се опитва да помага на Хънтър, изчезна и всякаква мисъл за забавление. Единственото, което беше останало, беше решимостта ѝ да не се отказва все още.
И точно тогава се случи.
Като с магическа пръчка Кали откри, че този сценарий е различен от всички останали. Почти от първия ред тя се усмихваше. Беше въвлечена, наслаждаваше се на историята от самото начало, а перото ѝ беше забравено. Не мислеше да пише коментари в полетата, не се замисляше за оплаквания от клишета.
Беше пристрастена.
Това беше романтична комедия, но не и кичозна. Беше от онези филми, които биха се харесали на момчетата почти толкова, а може би и повече от жените. Част от хумора беше груб, малко мръсен, но беше интересен. Кали се смееше с глас по време на някои от тях.
Това беше нещо ново. Не можеше да повярва, че е попаднала на толкова добър материал в купчината боклуци, които Хънтър беше скрил в гардероба си.
Това наистина беше диамант в суровата земя, помисли си тя.
Докато времето течеше, тя очакваше да открие проблем, да установи, че нещо прави историята по-малко приятна. Въпреки това установи, че с напредването на историята става все по-влюбена в нея.
Всъщност, когато Хънтър най-накрая излезе от кабинета си, за да се приготви за лягане, тя все още четеше.
Той надникна в стаята и я видя на дивана да чете.
– Всичко наред ли е? – Попита той, мигайки уморено.
– Да. Просто се зачетох в този сценарий. – Искаше ѝ се да каже повече, да се възхити от него, но един поглед към лицето му ѝ подсказа, че сега не е моментът.
– Добре – каза той. – Отивам под душа. Идваш ли да си легнеш или оставаш?
– Предполагам, че ще остана още малко.
Той повдигна вежди.
– Добре, тогава. – Той се прозя. – Ще се видим след малко. – И после си тръгна.
Тя се върна към четенето, като реши, че засега няма да се тревожи за Хънтър и за мнението му.
Кали просто искаше да знае как ще завърши този сценарий.
Малко след един часа сутринта тя най-накрая го завърши и въздъхна с облекчение. Беше наистина добър. Беше открила нещо, което трябваше да се види, трябваше да се направи така, че и други да могат да изпитат това, което тя беше изпитала, когато го четеше.
Вътрешностите на Кали подскачаха, лицето ѝ беше зачервено и тя се чувстваше някак трепереща отвътре. Значи ето какво е да откриеш страстта си, помисли си тя. Ето какво е да решиш, че знаеш какво искаш, да не се съмняваш, че ще направиш каквото е необходимо, за да постигнеш нещо.
Защото точно там и тогава тя реши, че ще се увери, че Хънтър разбира това, което е видяла тук. Това беше рядко срещано съкровище, забавен, жив и проницателен сценарий, който можеше да се хареса на мъже и жени, на млади и стари. Имаше романтика, имаше хумор, имаше малко екшън, имаше носталгия и каприз и…
Тя усети как очите ѝ се замъгляват.
Първо, трябва да си легнеш. Успокой се, почини си добре и на сутринта поговори с Хънтър.
Тя грабна сценария и патериците си и бавно се качи нагоре.
Хънтър вече беше в леглото, напълно угаснал като светлина. Той дори не се размърда, когато Кали влезе под завивките набързо. Тя се обърна и погледна силуета му в полумрака. Дишането му беше меко и дълбоко.
Изведнъж се почувства изпълнена с любов към него. Беше като вълна, която я заля – и беше благодарна за това, защото напоследък се чувстваше толкова отдалечена от него.
Той беше толкова погълнат от работата си, толкова пренебрегваше отношенията им, че тя започна да забравя, че под всичко се криеше огромна сила.
Любов.
Обичам този мъж.
Беше вярно и винаги щеше да бъде вярно, осъзна тя. Може би просто се опияняваше от тръпката на откритието, сякаш беше открила този сценарий, след като е лежал в заспало състояние в продължение на хиляди години.
А точно такова беше и усещането. Сякаш беше антрополог, който е копал и се е трудил в пръстта и е излизал само с камъни и пръчки, и изведнъж е попаднал на гробницата на крал Тут.
Кали държеше сценария близо до себе си, усещаше гладкостта на страниците и се успокояваше от присъствието му.
Имаше нужда да прочете думите отново. Трябваше да се увери, че не си е представяла величието му.
Кали включи малката настолна лампа до леглото си. Светлината проблесна, по-ярка от това, което очакваше, и тя наклони главата на лампата далеч от Хънтър.
Все пак светлината временно освети цялото му лице и той изстена, очите му примигнаха, когато се събуди от дълбокия си сън.
– Кали, какво, по дяволите? – Каза той, като седна наполовина и я погледна.
– Извинявай, просто исках да почета малко и си помислих…
– Посред нощ е. Заспивай.
– Аз не съм дете. Мога да почета малко, ако искам.
– Трябва ли да ме будиш, за да го направиш?
Тя се взира в него.
– Не исках да те будя. Съжалявам.
Той падна, оставяйки главата си да се удари във възглавницата и се обърна с гръб към нея.
– Съжаляваш? – Изстена той. – Съжалявай, защото сега съм буден. Но ако се въздържаш да ми светиш повече със стоватови крушки в очите, надявам се, че скоро ще поправя това.
Тя въздъхна, обърна на първата страница от сценария и се опита да игнорира мърморенето, което идваше от буцата до нея.
След страница и половина тя забрави къде се намира и се захили шумно.
Хънтър отново седна и отхвърли завивките.
– Опитваш се да се подиграеш с мен ли?
– Не, аз просто…
– Първо със светлината в очите, после се кикотиш и се смееш – за какво става дума?
– Съжалявам. – Тя вдигна сценария. – Това е просто невероятно. – Той го погледна, но едва-едва.
– Кой го е написал?
– Кой го е написал…
– Как се казва този човек?
Кали прелисти на първата страница.
– Ъммм….Брайсън Тейлър.
– Никога не съм чувал за него.
– Какво общо има това с нещо?
– И той има две първи имена. Брайсън Тейлър? Не, не, не. – Хънтър категорично поклати глава.
– Това е нелепо. Какво общо има името му с каквото и да било? Той е написал невероятен сценарий и наистина трябва да го прочетеш.
Хънтър вече беше широко разсънен. Само тъмните кръгове под очите му издаваха колко уморен е всъщност. Не носеше риза, а само боксерки на сини и бели райета. Мускулестият му торс отвличаше вниманието, както и разрошената му тъмна коса и начинът, по който я гледаше.
– Наистина ли искаш да прочета този сценарий? – Каза той. – Да. Това е най-добрият сценарий, който съм чела досега.
Той се засмя.
– О, Боже мой. Най-добрият от всичките пет сценария, които сти прочела в прочутата си кариера?
Това беше твърде много. През нея премина изблик на гняв.
– Чела съм много повече от пет сценария, но откъде да знаеш? Пренебрегваш ме вече почти цяла седмица. И не можа да си направиш труда да погледнеш цялата работа, която съм свършила.
Това го отрезви малко.
– Приемаш това нещо с покриването на сценария сериозно, а?
– Много. Наистина се опитвам тук, Хънтър. Така че защо не ми дадеш почивка и не прочетеш нещо от това? – Тя протегна сценария към него.
Той не посегна да го вземе. Вместо това сгъна ръцете си.
– Направи го.
– Какво?
– Ако искаш да играеш във висшата лига, трябва да играеш по правилата на висшата лига. Това означава, че ако искаш успешен продуцент от „Гореща стрела“ да прочете сценария – той се усмихна широко, – тогава трябва да го подадеш на този продуцент.
– Никога досега не съм предлагала сценарий – каза тя. – Не знам какво да правя.
– Разказваш ми историята с възможно най-малко думи, за предпочитане във времето за да изкачим заедно няколко десетки етажа с асансьора. Направи го кратко и сладко и се опитай да привлечеш вниманието ми. – Той седна назад и зачака с повдигнати вежди.
Кали си пое дъх. Той поне ѝ даваше шанс да го убеди, че този сценарий си струва да бъде прочетен.
– Ами, това е романтика.
Той направи физиономия.
– Продължавай.
– Но това не е просто женски филм – ще се хареса и на момчетата.
– Казва жената – засмя се Хънтър.
– Ще им хареса. Има сърце, но не е сапунен…
– За какво става дума? – Извика Хънтър. – Сюжет, сюжет, сюжет. Дай ми го.
Тя се почувства забързана, объркана. Умът ѝ се забърза.
– Ами, започва с това, че един човек се отказва от сватбата си, в деня на сватбата… и е наистина смешно. Не го мразиш за това, че го е направил, защото годеницата му явно е неприятна дама. А после се прекъсва…
Хънтър поклати глава.
– Не. Не. Скучно.
– Но аз не успях да ти кажа почти нищо.
– На първо място, това е романтична комедия. Те много трудно се продават на този пазар. И струват прекалено много пари, за да ги направиш както трябва. Трябва да имаш сценарист с голямо име, с какъвто ние не разполагаме. Или пък трябва да привлечеш режисьор с голямо име, а след това да накараш Джен Анистън или Тина Фей да подпишат, заедно със Стив Карел или Бен Стилър. Почти невъзможно е да се направи такъв филм.
– Но това може да бъде страхотен филм – каза тя, а сърцето ѝ се късаше с всяка дума, която излизаше от устата му.
Той се смекчи малко.
– Виж – каза той, сложи ръка на бедрото ѝ и я стисна нежно. – Всички сме били там, особено в началото. Намираме сценарий, който ни очарова, кара ни да се чувстваме отново като деца – и просто знаем, че трябва да бъде направен. Знаем, че това е филмът, който сме чакали.
– Но не е? – Каза тя и гласът ѝ се пречупи.
– Не – каза той и поклати глава. – Защото реалностите на пазара диктуват това, което се прави. А в момента хорърите са големи, както и екшъните и комедиите за мъже. И тъй като съм специализиран в нискобюджетни филми на ужасите, които вероятно не биха накарали сърцето ти да забие, вероятно няма да ти хареса да четеш сценариите, които искам да направя.
Тя погледна надолу към бедния си малък сценарий.
– Чудесно – каза тя. – Просто страхотно.
Хънтър отново легна в леглото, намествайки завивките върху себе си.
– Ела тук – каза той, протягайки ръце към нея.
Тя пропълзя и легна, усещайки топлото му тяло, затвори очи, като остави главата си да се облегне на гърдите му. Чуваше силното му, бавно сърцебиене, докато Хънтър бавно галеше косата ѝ.
– Това не е честно – каза тя. – Знам, че филмът може да е невероятен. Аз просто го усещам.
– Сигурен съм, че си права – каза Хънтър тихо. Но тя не вярваше, че това е така. Той се опитваше да я успокои.
Скоро можеше да каже, че той отново се е унесъл в сън и тя е останала будна в ръцете му.
Кали продължаваше да мисли за сценария. Не можеше да заспи – не беше дори и малко уморена. Вместо това бавно се измъкна от безсъзнателната хватка на Хънтър, без да го събуди.
Взе сценария и патериците си и се измъкна от стаята, за да слезе обратно на долния етаж.
После отиде в кабинета на Хънтър – вратата беше леко открехната и тя влезе и веднага усети миризмата на застоял въздух и смляно кафе. Стаята беше тясна, претъпкана с книги и всички безумни, неразбираеми бележки на Хънтър.
Как можеше всяка друга стая да е толкова подредена, а тази да е толкова абсолютно претрупана и отвратителна? Тя се зачуди.
Това беше още една от многото мистерии, свързани с приятеля ѝ.
Тя седна на бюрото му, чувствайки се като престъпник. Натисна интервала и компютърният монитор бавно се оживи. Тъмният екран отстъпи място на строго бял документ на Word.
В горния десен ъгъл на документа пишеше UNTITLED.
А под това явно се намираше в средата на някаква сцена, върху която работеше.
Тя не можа да се сдържи и сканира един-два реда, преди да минимизира документа. Само това сканиране ѝ даде да разбере, че това е дългоочакваното продължение на „Синият хоризонт“. Беше прочела името на главния герой в средата на текста и това изясни всичко.
Хънтър се опитваше да завърши романа си и явно това не беше лесна задача, ако се съди по поведението му напоследък. Това поне обясняваше непостоянните му настроения и колко време прекарваше в тази задушна, депресираща стая.
Но Кали не беше тук за нищо от това. Вместо това тя отново погледна името върху сценария и информацията за контакт с него.
БРАЙСЪН ТЕЙЛЪР
Електронна поща: [email protected]
Нервно, Кали дръпна уеб браузъра и въведе името на уебсайта на Брайсън. Излезе обикновен уебсайт с информацията му за контакт и няколко връзки към списания и сборници, в които беше публикувал няколко статии.
Освен това нямаше какво друго да се види.
След това Кали изкара Google и направи търсене в мрежата. Скоро тя откри страница във Facebook, която изглежда принадлежеше на същия човек. Очевидно той беше барман в Лос Анджелис и определено не му липсваха приятелки, ако се съди по снимките и съобщенията на стената му.
Преглеждайки повече снимки, тя видя, че той е красив мъж, макар и да не е точно нейният тип. Изглеждаше висок, с по-дълга, почти рошава руса коса и усмивка, която го правеше да изглежда достъпен – поне в снимките му. Без съмнение това помагаше за бакшишите му, когато беше барман.
Кали направи изчисление в главата си. Живееше в Лос Анджелис, който се намираше на три часа път. Което означаваше, че там, където живееше, беше едва около единайсет часа, а тъй като беше барман, това на практика беше средата на деня за него.
Въпреки че знаеше, че Хънтър щеше да се вбеси, ако разбере какво е замислила, Кали не можеше да се спре. Тя подхвана патериците си и се върна чак горе в спалнята.
Беше тъмно и неподвижно, а Хънтър беше само една неподвижна фигура – тя вече дори не го чуваше да хърка.
Бавно си проправи път до нощното шкафче до леглото му и взе мобилния телефон, като се държеше възможно най-тихо, а сърцето ѝ туптеше, тъй като очакваше всеки момент да седне и да я хване на местопрестъплението.
Кали не беше щастлива, че трябва да се промъкне до компютъра му и да открадне телефона му, но тя нямаше компютър, а телефонът ѝ беше откраднат. Нямаше друг избор.
Е, можеше да изчака до подходящо време на деня и след това да помоли Хънтър да и заеме нещата му.
Но Кали знаеше, че това никога няма да проработи. Хънтър никога нямаше да подкрепи това, което се канеше да направи, и затова щеше да се наложи или да го излъже, или да се откаже напълно от идеята си. А тя нямаше да се откаже.
Върна се долу, отиде в стаята с телевизора, затвори вратата, седна и пое няколко пъти дълбоко въздух.
Просто се отпусни, каза си тя. Това ще бъде лесно.
Тя набра номера, който Брайсън беше оставил като част от информацията си за контакт. Той звъня дълго и тя си помисли, че ще отиде в гласовата поща. Може би беше на работа, разнасяше напитки в някой шумен бар в Лос Анджелис.
Накрая обаче на телефона отговори уверен мъжки глас.
– Тук е Тейлър.
– Брайсън? – Изпищя тя.
– Да. Кой се обажда? – Гласът му придоби подозрителен, любопитен тон.
Тя прочисти гърлото си, което изведнъж бе станало много сухо.
– Здравей, Брайсън. Казвам се Кали Йънг и работя за продуцентската компания на Хънтър Риърдън.
Неочаквано Брайсън се разсмя от сърце.
– О, работиш, а? – Челото на Кали се смръщи.
– Да. Работя.
– Добре. Ще се съглася. Какво става?
– Ами, току-що приключих с четенето на сценария ти и мисля, че е прекрасен. Наистина невероятен. Бих искала да… знаеш… да видим дали ще успеем да го направим.
Последва дълга пауза.
– Добре. Коя си ти? Коя си ти наистина?
– Не разбирам. – Челото ѝ беше обсипан с тънак слой пот, а устата ѝ беше толкова суха, че едва можеше да говори. Силно и се искаше да получи чаша вода.
– Знам, че не разбираш. Това е така, защото Чарли вероятно ти е казал да кажеш всички тези глупости. Наслаждавай му се. Сега. Слуша ли? Аз на високоговорител ли съм в момента?
– Брайсън…
– Забавно е – продължи Брайсън. – Признавам. Но хайде, момчета. Изпратих този сценарий преди повече от година. Не съм чак толкова тъп.
– Слушайте – каза тя. – Знам, че може да си помислите, че се шегувам, но не е така. Прочетох сценария ти. Питай ме каквото искаш за него. Питай ме за всичко, което се случва.
Последва нова пауза.
– Ами… – въздъхна той. – Аз самият почти не си го спомням. Работих върху други неща, разбираш ли? Предполагам, че дори няма да знам как да проверя знанията ти.
Кали усети, че той може би започва да се опомня.
– Погледни кода на зоната, от която ти се обаждам. Обаждам ти се от телефона на Хънтър Риърдън – господин Риърдън.
Не че той знае и не че одобрява всичко, което казвам или правя в момента.
– По дяволите. – Брайсън си пое дълбоко дъх. – Как казахте, че се казвате?
– Кали Йънг.
– И работиш за…
– Работя директно за Хънтър Риърдън и много се интересувам от сценария ви. Абсолютно ми хареса и бих искала да видя дали мога да ви помогна да го реализирате.
– Предлагате да го направите като опция? – Попита Брайсън.
В този момент Кали осъзна, че наистина няма представа какво прави. Не знаеше какво означава терминът „опция“, когато ставаше дума за сценарии. Тя заекна и се запъна за миг.
– Е, искаме да обсъдим това. Искаме да обсъдим всички варианти.
– О, добре.
Той звучеше объркан. И защо да не е?
– Ако се интересуваш – продължи тя – бих искала да отделим малко време и да се свържа с… различни контакти в бранша и да видя какво ще измисля. Мога ли да представя сценария ти, Брайсън?
– Да. При всички положения. Искам да кажа, че нямам агент или нещо подобно. Предполагам, че си мислех, че след като сте продуцентска компания, ще ми предложите пари, ако изберете сценария…
– Разбира се, това е много вероятно – излъга тя. – Но искам да видя и какви други възможности има за този сценарий.
– Добре – каза той, като сега звучеше по-уверено. – Това има смисъл. Предполагам, че трябва да намериш режисьор и няколко големи имена, които да прикрепиш към него. Ще се опиташ ли да си партнираш с друга продуцентска къща?
Тя облиза устни и избърса капчица пот от слепоочието си.
– Както казах, в момента оставям всички възможности на масата. Но просто исках да се консултирам с теб, преди да се обърна към моите… нали знаеш… контакти в бранша.
– Е, имаш моята благословия – засмя се той. – Продължавай напред и просперирай. Или ми помогни да просперирам. Както и да е.
Тя се засмя.
– Чудесно. Ще се свържа с теб веднага щом имам нещо ново за казване.
– Благодаря. Много благодаря, че повярва в моя сценарий – каза той. И тогава приключиха.
Назад към част 9 Напред към част 11