***
Хънтър излезе малко след като Никол и Ред си бяха тръгнали. Той отиде в кухнята и Кали го чу да рови в хладилника.
– Гладна ли си? – Извика той.
– Не много – отвърна тя. Беше истина. Беше прекалено нервна, за да е гладна. А и се чувстваше виновна. Технически това беше сценарият на Хънтър и тя нямаше право да го педалира като свой, нали?
– Хайде, Кали. Яж нещо. Аз ще направя онова сирене на скара, което толкова обичаш. – Той излезе от кухнята и се усмихна за първи път от цяла вечност.
– Добре. – Тя се опита да се усмихне. Когато Хънтър беше в добро настроение, той беше толкова очарователен, че тя не можеше да му устои.
Той я погледна, сгъвайки ръцете си.
– Нещо не е наред ли?
– Не. Добре съм. – Въздъхна те.
Не беше моментът да се впуска в нещо. След малко и предстоеше телефонен разговор с Макс Вайсман, а последното нещо, от което се нуждаеше, беше да спори с Хънтър точно преди това.
– Слушай, знам, че напоследък се дърпам – каза той и се приближи. Седна до нея. – Побърках се от писането на тази книга. Тя е проклятието на моето съществуване, Кали. Просто трябва да я завърша и тогава, кълна се, ще се върна към себе си.
Тя кимна.
– Добре.
Той се вгледа в нея.
– Нещо се случва с теб. Какво е то? Дали защото ти казах, че няма да чета този сценарий?
Тя отвори уста и я затвори.
Той въздъхна.
– Кали, бях уморен. Разбира се, че ще го погледна. Първото нещо, което ще направя, когато завърша книгата си, е да взема този сценарий.
– Не е нужно – изпищя тя.
– Не, аз ще го направя. Обещавам ти. – Той сложи топла, силна ръка на крака ѝ. – Обичам те, Кали.
Тя се чувстваше все по-зле и по-зле, колкото повече говореше той. Защо трябваше да казва всички правилни неща сега, когато вече беше твърде късно? Тя вече беше задвижила всичко и той щеше да се ядоса, когато му кажеше истината.
– Аз също те обичам, но не очаквам специално отношение. Ти каза, че романтичните комедии не са подходящи за теб.
– Не са. Но кой знае? Може би си намерила следващия Wedding Crashers или Bridesmaids. Кой съм аз, че да кажа?
– Може би трябва да се опитам да се справя сама – каза му тя. Той се зачуди.
– Как ще го направиш?
– Не знам. – Тя замълча.
– Слушай, просто бъди търпелива. Ще стигна до него. Наистина ще го направя. – Той се изправи. – А сега да се заемем със сиренето на скара – каза той.
Хънтър се върна в кухнята, направи и на двамата по няколко сандвича и те хапнаха заедно на терасата. Изведнъж той беше в добро настроение. Говореше надълго и нашироко за филмовия бизнес. Колко е труден, колко е предизвикателен и мръсен, но и как може да бъде най-удовлетворяващото преживяване, когато нещо най-накрая се изплати.
– Можеш да ми помогнеш, Кали – каза той и я наблюдаваше, докато отхапваше от сандвича си със сирене на скара и дъвчеше.
– Аз съм бавачка – засмя се тя. Отвътре стомахът ѝ се свиваше от безпокойство.
Кажи му, помисли си тя. Приключи с това.
Но не. Първо трябваше да проведе този телефонен разговор, а след това да каже на Хънтър какво се е случило. Ако му кажеше твърде рано, той щеше да прекрати всичко. Тя просто го знаеше.
– Ти си бавачка – позволи си Хънтър, като избърса устата си със салфетка. – Но би могла да научиш този бизнес. Мога да те науча. А сега, ще бъде ли направен този сценарий? Този, който намери снощи? Почти сигурно не. Но някой ден нещо, върху което работиш, може да бъде продуцирано. И трудът ще го направи много по-сладък.
– Това звучи като план – каза тя, а после се върна към яденето и се опита да приключи с него възможно най-скоро.
Хънтър се върна на работа, а Кали се опита да се държи заета, докато дойде време да се обади на Макс Вайсман.
Влезе в стаята с телевизора и затвори вратата след себе си, като седна на дивана със сценария и бележките, стиснати в ръце. „Моля, моля, моля, моля“, молеше се тя със затворени очи. „Не ме оставяй да се направя на глупачка.“
А после взе чисто новия си iPhone и отиде при единствения контакт в него. Дълбок дъх, каза си тя. Дълбоки вдишвания.
Имаше чувството, че може да припадне. Едва успяваше да си поеме въздух.
Натисна бутона за повикване на сензорния екран, постави телефона до ухото си и зачака неизбежния звън. Сякаш имаше извънтелесно преживяване. Изплуваше извън себе си, а ръцете и краката ѝ изтръпваха.
– Офисът на Макс Вайсман – отговори весел млад мъж.
– Здравейте – каза тя, като гласът ѝ звучеше изненадващо нормално за собствените ѝ уши. – Казвам се Кали Йънг и господин Вайсман очаква обаждането ми.
Преглътна.
– Да, мис Йънг. Моля, изчакайте за господин Вайсман – каза той.
Чу се щракване, малко тишина и след това в ухото ѝ се разнесе силен, грапав глас.
– Кали Йънг? Ало?
– Да, сър. Да. Това е Кали.
– Готино. Готино. Ред Джеймсън говори много добре за теб.
– О, добре, това беше мило от негова страна. – Тя отново преглътна. Устата ѝ беше пресъхнала. Отново.
– Да, Ред е страхотен човек. Както и да е, нека се откажем от разговорите. Предполага се, че в джоба на бедрото си имаш „Когато Хари срещна Сали“ и „Жега“. Вълнувам се.“
– Това ли ти каза Ред?
– Не, това е, което разбрах от това, което ми каза, а то беше почти нищо. Но аз обичам „Когато Хари срещна Сали“. Мег Райън беше възхитителна, сладка и очарователна. Били Кристъл беше съобразителен и весело саркастичен. Според мен това е най-добрата работа на Нора Ефрон. С удоволствие бих видяла този чар в комбинация с остроумния модерен замах на „Жега“. Печеливша комбинация, не мислиш ли, Кали?
– Мисля. Да. Но…
– Така че може би това е видът на сценария, който имаш. Разкажи ми за него.
За съжаление, това не беше сценарият, който тя имаше. Тя погледна надолу към темата, която беше надраскала на празната страница. Сега и изглеждаше ужасно аматьорски. Само това, че чу как Макс Вайсман говори за филми без усилие, напълно я накара да осъзнае колко не е в свои води.
– Мис Йънг? – Попита Макс. – Ало? Изгубих ли ви?
– Не, не. Аз съм тук. Съжалявам, но съм малко нервна.
Другата линия замлъкна.
– Слушай, трябва да започна шоуто, Кали. И моля те – никога не се извинявай за собствената си несигурност. Това не е много привлекателна черта за един филмов продуцент.
Беше я ударил. Цялото ѝ тяло изтръпна от тревогата, която изпитваше сега. Но после си помисли за това, което ѝ беше казал Ред. Тя вярваше в сценария на Брайсън и именно върху това трябваше да се съсредоточи.
А не върху страха си.
С тази мисъл Кали най-накрая започна да говори. Гласът ѝ беше уверен и думите ѝ идваха плавно. Тя предложи първия си филм на голям продуцент и нямаше абсолютно никаква представа дали го прави правилно. Никога досега не беше чувала истински pitch, никога не се беше опитвала да обясни подобен филм и просто си го беше правила на чернова.
В края на обобщението ѝ настъпи дълго мълчание. Макс Вайсман промълви нещо неразбираемо.
– Извинете? – Каза тя. – Не чух последната част.
– Казах, задръжте за асистента ми – отвърна Макс грубо.
– О, добре… – започна тя, но линията вече беше щракнала отново и тя разбра, че Макс Вайсман вече не е на линия с нея.
Тя зачака, усещайки ядката в стомаха си, която и подсказваше, че подаването е било пълна катастрофа.
Прехапа долната си устна и зачака отчаяно.
– Здравейте, госпожо Йънг? – Каза асистентът.
– Да, тук съм.
– Имате ли готова химикалка?
– Разбира се.
Той ѝ каза имейл адреса си.
– Изпратете сценария си на този адрес и някой ще ви се обади, ако има интерес към сценария.
– Добре – каза тя. – Благодаря ви за помощта. – Нямаше отговор. Той вече беше затворил.