***
По-късно, когато лежах в прегръдките му, започна чувството за вина.
Исках да му разкажа всичко, най-вече как съм разбрала за брат му и какви проблеми е имал.
Но в каква беда беше попаднал?
Тя все още не знаеше. Не можеше да разкаже на Истън какво е видяла в бара, а ако не можеше да го обясни, тогава всичко щеше да изглежда лудо и безсмислено.
Идеята да захвърли всичко сега ѝ се струваше ужасяваща. Беше се влюбила в Истън, знаеше това със сигурност. Може би винаги го е знаела, още от момента, в който се бяха запознали.
Но това, за което не беше предполагала, беше идеята, че може би и той се влюбва в нея.
Сега тя имаше какво да губи, нещо по-важно от всичките ѝ дипломи, постижения и награди. С удоволствие би захвърлила всичко това, но никога не би захвърлила този нов живот, тази нова възможност.
Тя обаче вече не искаше да крие нещата.
Истън се размърда.
– Мисля, че ще скоча под душа – каза той тихо.
– Добре – каза тя.
Той я целуна по бузата.
– Ще се върна след малко. Ти просто остани красива. – И тогава той се надигна от леглото, все още чисто гол и адски секси. Докато прекосяваше стаята, тя забеляза, че лаптопът му е включен и работи на бюрото.
Миг по-късно той беше в банята.
Кенеди скочи бързо, а идеята я връхлетя като светкавица. Може би имаше начин да разбере какво се случва в бара и кой всъщност е този ужасяващ мъж.
Тя скочи от леглото, защото знаеше, че трябва да действа много бързо, докато той все още е под душа. Кенеди взе мобилния си телефон и бързо си изпрати по електронната поща последната и най-добра снимка, която беше направила на плешивия мъж, след което отиде до лаптопа на Истън.
Натискайки интервала, компютърът оживя и тя с благодарност видя, че в момента той не е включил защита с парола.
Бързо. Бързо.
Влезе в електронната си поща и изтегли снимката на десктопа, след което отвори нов интернет прозорец и отиде в Google Images.
Ако това проработи, може би наистина ще има нещо, което да разкаже на Истън и което да го накара да разбере защо е последвала интуицията си и е шпионирала брат му, вместо да звучи като пълна луда, която прави безумни неща без причина.
Нищо не се получава, помисли си тя, като плъзна снимката на плешивия мъж в търсачката и изчака да види какво ще излезе
За миг си помисли, че няма да излезе нищо – или поне нищо използваемо или смислено.
Но миг по-късно сърцето ѝ скочи в гърлото.
О, Боже мой.
Искаше ѝ се да върне всичко назад. Искаше и се никога да не си беше пъхала носа там, където не му е мястото. Защото това беше отвъд това, което бе очаквала, и много, много по-лошо от онова, от което се бе страхувала.
В рубриката „Визуално сходни изображения“ тя откри цял куп съвпадения с качената от нея снимка и всички те принадлежаха на един и същи човек.
Щракването върху конкретна снимка я отведе до статия с това заглавие:
Реалният живот на Тони Сопрано: Джими „Мускулът“ ДеЛука, току-що излязъл от затвора
До статията имаше снимка, която почти можеше да е направена от мобилния ѝ телефон, толкова близка беше до тази, която беше направила. Лицето принадлежеше на същия мъж – нямаше съмнение в това.
Четейки толкова бързо, че едва успяваше да се справи с думите, Кенеди видя, че Джими ДеЛука е една от водещите фигури в престъпна фамилия в Ню Джърси. Неотдавна бе лежал в затвора за рекет, а преди няколко години бе отхвърлил обвинение в убийство, когато главният свидетел на щата срещу него бе изчезнал – повечето експерти бяха предположили, че е убит, но тялото така и не бе открито.
Докато четеше поредната статия, ръката на Кенеди се плъзна по устата ѝ. Този мъж я беше видял да го снима, беше видял лицето ѝ, вероятно беше запомнил регистрационния ѝ номер и вече знаеше точно коя е тя.
О, Боже. Как можах да бъда толкова глупава?
Сега вече знаеше, че трябва незабавно да каже всичко на Истън. Без значение колко щеше да се ядоса, трябваше да му каже.
Това беше твърде сериозно, за да се пази в тайна. Брат му имаше проблеми с мафиот, убиец, а този човек представляваше опасност и за всички близки и скъпи на Дийн.
Беше толкова погълната от страховете си, че не чу как вратата на банята се отвори и не разбра, че Истън е излязъл, докато гласът му не я изтръгна от заклинанието.
– Какво, по дяволите, правиш?
Тя се завъртя, а сърцето ѝ заби.
– О, съжалявам. Мога да обясня.
Очите на Истън пламтяха. Беше увил хавлиена кърпа около кръста си, а мобилният му телефон беше в ръката му.
– Можеш да обясниш? – Каза той, гласът му беше рязък и недоверчив.
– Да, моля те, просто… просто ми дай шанс.
Мускулът на челюстта на Истън трепна, докато я гледаше.
– Току-що получих серия от съобщения от Ред – каза ѝ той. – Историята излезе едва тази сутрин. Кога щеше да ми кажеш за нея?
Устата на Кенеди се отвори и затвори. Вече беше излязла история за него? Но как? Как някой можеше да знае за брат му и за връзката му с този ужасен човек?
– Нямах никаква представа – каза тя. – Имам предвид, че съм объркана.
– Виждам това – изплю се Истън. – Но сигурно не си била прекалено объркана, за да продадеш историята си на този, който предложи най-много.
– Не съм продала нищо! – Извика тя.
– Тогава как си обясняваш, че „Глоуб“ публикува материал с всички пикантни подробности?
– За брат ти?
Очите на Истън се свиха.
– Брат ми? – Каза той, вече подозрителен и също така объркан. – Какво, по дяволите, има брат ми общо с това?
– Не знам за какво изобщо говорим – каза Кенеди.
– Говорим за историята в „Глоуб“ – този отвратителен таблоид. След като очевидно толкова обичаш да използваш компютъра ми – продължи той – защо не влезеш в уебсайта им и не видиш сама?
Кенеди потисна хлипането си, обърна се, извади уебстраница и бързо отиде на сайта на „Глоуб“. Веднага го видя и буквално не можа да повярва на това, което виждаше.
– Но как? – Каза тя и почти го молеше да ѝ каже.
– Изглежда, че ти си тази, която трябва да отговори на този въпрос – отвърна Истън, а гласът му издаваше нетърпението му.
Заглавието беше абсолютно опустошително.
ПРОБЛЕМИ В РАЯ?
Под това привличащо вниманието заглавие имаше друго заглавие.
ОСИНОВЕНАТА СЕСТРА НА НИКОЛ ДЖЕЙМИСЪН ИЗЛИЗА НА ПОВЪРХНОСТТА И ХВЪРЛЯ СЕМЕЙСТВОТО В СМУТ!!!
А под него – снимки на Никол, която изглежда разстроена и плаче на рамото на Ред, и снимки на майката и бащата на Никол с гневни, предадени лица, а след това и статия на цяла страница, в която подробно се описваше всичко около Кенеди.
Тя прочете статията с пълно недоверие към това, което виждаше, и поклати глава, неразбираща.
– Не съм казала на никого – каза тя. – Никога не съм продавала историята си, никога.
– Глупости – каза Истън. – И като си помисля, че се хванах на всичко това, на въдицата и на стръвта.
Тя се обърна с лице към него.
– Моля, моля, моля, моля. Трябва да видиш, че няма причина, поради която бих направила това.
– Не виждам нищо такова – каза той, като я гледаше с недоверие. – Всичко, което виждам, е една жена, която обича да създава драма и раздори, където и да отиде, като през цялото време претендира, че е жертва.
Тя се разплака.
– Това не е честно и не е вярно.
– А сега ще ми обясниш какво знаеш за брат ми.
Тя отвори уста, знаейки, че нищо, което би могла да каже в този момент, няма да направи нищо друго, освен да го накара да я намрази и да и се довери още повече, отколкото вече го правеше.
– Кажи го – заповяда Истън. Очите му бяха като два кинжала и я болеше да го гледа, затова отвърна поглед.
– Моля те, недей да правиш това – помоли тя.
– Кажи ми истината, Кенеди – каза той, като повиши гласа си. – Кажи ми какво, по дяволите, си направила на брат ми. Кажи ми всичко, сега.
Тя не можеше да понесе да го погледне. Но сега вече нямаше връщане назад. Всичко се разпадаше пред очите ѝ. Всичко, което и се бе сторило толкова съвършено, толкова истинско, толкова красиво, че можеше да го види, вкуси и докосне.
Беше толкова близо до новия си живот. Никол беше започнала да мисли за нея като за истинска сестра, някой, с когото да се сближи, а Истън се беше влюбил в нея, започвайки отново да ѝ се доверява въпреки всичко. Бяха правили любов. Беше перфектно.
Но сега всичко беше приключило.
Беше време да му каже и останалата част от истината, осъзна Кенеди. Нямаше как да спести каквото и да било, защото това, което щеше да му каже след това, щеше да разруши всяка частица доверие, която все още не беше унищожена.
Кенеди срещна враждебния поглед на Истън и започна да говори. Започна да му разказва за Шери и за това, което Кенеди беше открила, когато проучваше Шери в интернет.
Очите на Истън се разшириха от тревога, но Кенеди просто продължи да говори, разказвайки всичко, знаейки, че нищо между тях никога няма да бъде същото.