***
Кенеди беше неспокойна.
Отиде да вземе бутилката и наля още от киселото на вкус вино в чашата си. Изпи още малко от него, като забеляза, че вкусът му е по-добър сега, когато Блейк вече не беше в стаята с нея.
Тя провери мобилния си телефон, като я връхлетя нова вълна на разочарование и недоверие, тъй като не видя нови обаждания. После реши да провери служебната си поща, за всеки случай.
Защо ще ти пише на работа? Знае, че си уволнена и нямаш основателна причина да влезеш в системата. Вероятно вече си блокирана от системата.
Кенеди беше благодарна, че най-накрая беше решила да извади допълнителните няколко долара, за да си осигури Wi-Fi в апартамента. В противен случай нямаше да може да направи това, но беше преценила, че понякога ще се налага да работи от вкъщи и не искаше да продължава да ходи до кафенето, за да го прави.
Ръцете ѝ се разтрепериха съвсем леко от прилива на адреналин, който заля тялото ѝ, когато си помисли, че може да види имейл от Истън.
Няма да можеш да влезеш в системата. Няма как да стане. Големите компании са пословично внимателни, за да попречат на бившите си служители да получат достъп до мрежата им.
Само че аз все още не съм бивш служител.
Но може би си. Той все още не ти се е обадил. Това може да е, защото вече си уволнена.
Като изведе екрана за вход в мрежата, тя стисна зъби, въвеждайки потребителското си име и паролата си.
– Моля те – промълви тя. – Моля те, все още работи.
И сякаш с магическа пръчка входът беше успешен и тя успя да провери служебната си поща. Но веднага надеждите ѝ бяха попарени, тъй като не беше получила нови имейли от Истън.
Кенеди отпи още една глътка вино, оставяйки парещата течност да премине през гърлото ѝ, да я стопли и да ѝ даде още един прилив на смелост.
Добре, значи не се е опитал да ми изпрати имейл, помисли си тя. Няма причина да го направи.
Но може би е време да взема нещата в свои ръце. Може би все още имам една-две карти, които да изиграя.
Този път тя се опита да получи достъп до работния календар на Истън. Преди това той я беше заключил за него, но един лукав глас ѝ подсказа, че може би го е променил обратно, за да ѝ позволи достъп.
А защо би го направил?
Престани да задаваш глупави въпроси – каза си тя, а пръстите ѝ летяха по клавиатурата, докато се опитваше да влезе в календара му.
Преди това не ѝ беше позволено.
Този път се появи календарът на Истън. Кенеди седна и се загледа в монитора си.
Той ми върна достъпа – помисли си тя, почти твърде зашеметена, за да продължи.
Но после и хрумна, че Истън Ратър никога не прави нищо случайно.
Ако и беше дал достъп до личния си календар, това означаваше, че тайно е искал тя да знае какво прави и кога го прави.
Имаше причина за това.
Ти се държиш лудо. Просто престани.
Още една голяма глътка вино и тя прелистваше обширния му списък със срещи и задължения.
Когато стигна до настоящия ден, сърцето ѝ едва не прескочи.
По-голямата част от деня включваше обичайните дейности на Истън. Среща с Ред (за мен?), друга със счетоводния отдел, обяд с един от членовете на борда. По-късно същия ден той имаше насрочено интервю за ESPN онлайн, за нещо, свързано с известен клиент, когото представляваха в света на спорта, със сигурност.
Но не събитията от деня я накараха да затаи дъх. Беше това, което намери, докато превърташе в нощните часове.
Никога досега не беше виждала Истън да включва нещо в графика си след шест или шест и трийсет вечерта.
Едва сега видя нещо, вписано за единайсет часа вечерта.
ЦЪРКОВНА СЛУЖБА.
Това беше всичко, което пишеше. Църковна служба.
И все пак това беше всичко, нали? Защото тя знаеше какво трябва да означава това, точно както Истън щеше да знае, че тя ще разбере препратката.
Няма как да е въвел тази информация, за да не я видиш. Откъде можеше да знае, че ще отидеш и ще се опиташ да погледнеш графика му, след като уж беше уволнена и блокирана от календара му?
Да не говорим за факта, че Истън демонстративно е отказал да се свърже с теб или да отговори на опита ти да се свържеш с него.
Той не се интересува. Това е съвпадение, това е негов личен запис, за да си напомни къде трябва да бъде тази вечер.
Само че Кенеди отказваше да повярва на каквото и да било от това. Тя се изправи, а сърцето ѝ се разтуптя. Преди да успее да се разговори, тя отиде в спалнята си, оставяйки халата си да падне в краката ѝ.
Чувстваше се гола, секси и малко пияна, докато стоеше пред гардероба си и обмисляше възможностите си.
Съблазнителна.
Знаеш, че той все още те иска, Кенеди. Сега е време да му напомниш защо те иска.
Тя се усмихна леко, докато избираше къса черна пола, която прилепваше към нея на всички правилни места. След това – чорапи. Високи токчета. Много високи, толкова високи, че прасците я боляха, когато ги носеше.
Е, няма нищо по-хубаво от малко болка в допълнение към удоволствието. Не е ли това начинът, по който трябва да се играе тази игра?
След това прозрачен топ, който повече разкриваше, отколкото скриваше. Обикновено тя нямаше да излезе от апартамента с такова облекло. Беше го купила с мисълта за Истън, но никога не беше вярвала, че ще има смелостта да го облече на публично място.
След като се облече, Кенеди се гримира. Не много, достатъчно, за да прикрие някои от уморените бръчки и тъмнината под очите си.
Червилото подчертаваше устните ѝ и привличаше вниманието към пълнотата им, как биха могли да се чувстват при целуване и смучене. Не беше ли това правилно? Не беше ли това идеята?
Тя си подари съблазнителна усмивка, преструвайки се, че гледа в изненаданите, но възбудени очи на Истън.
Добре, значи трябва да поработя върху секси усмивката си, помисли си тя, без да се чувства толкова естествена в нея.
Но това е най-доброто, което мога да направя в кратки срокове, и ще проработи.
Трябва да се получи.
Кенеди отиде и изпи последното си вино за малко допълнителна помощ, преди да грабне чантата си и да се отправи в нощта, за да го намери.
Назад към част 8 Напред към част 10