***
По това време на ноща клуба вече беше пълен с хора. Кенеди можеше да разбере само като минеше покрай входа. Виждаше зад портиера и в бара, където мъже и жени пиеха и разговаряха рамо до рамо, докато силната музика се разнасяше, филтрирайки нощния въздух.
Но самия клуб не я интересуваше.
Притесняваше я това, което се случваше в другата част на сградата, тайната част, в която преди беше прекарала толкова малко време, а все пак се беше случило толкова много.
Дори да се намираше близо до мястото, където се беше съблякла за Истън, където беше чакала сама в тази стая, знаейки, че той ще дойде за нея – това накара Кенеди да се подмокри.
Този път тя отиде до тайната врата без придружител.
Когато италианецът отвори вратата и я погледна, очите му забелязаха слабо разпознаване.
– Вие сте тук за синьора Ратър, нали?
– Да – отговори тя и кимна.
– Кажете ми номера на сметката.
Кенеди изброи цифрите без усилие, сякаш винаги ги е знаела, вместо да ги е зърнала за кратко върху картата на Истън веднъж за няколко секунди.
Италианският охранител прошепна в слушалката си и я пусна да мине.
Когато излезе в коридора, тя се обърна и погледна мъжа, който току-що я беше пуснал вътре. Осъзна, че този път няма абсолютно никаква представа къде да намери Истън.
– Знае ли синьор Ратър, че съм тук? – Попита тя, като се опита да звучи уверено.
Очите на италианеца се свиха с подозрение.
– Ти ми кажи. – Той се приближи към нея. – Очаква те, нали?
– Да, разбира се. Но… аз проверявах. Той в нормалната си стая ли е?
Мъжът сгъна ръце.
– В неговата стая. Да, нормалната, както казахте.
Тя му благодари, след което отново тръгна, като веднъж провери през рамо дали мъжът я наблюдава как върви. Наблюдаваше я.
Кенеди започна да върви по-бързо, заобикаляйки ъгъла, докато се опитваше да се измъкне от подозрителния поглед на пазача. Докато вървеше, Кенеди се спъна, а изключително високите и токчета накараха глезена и да се изкълчи.
Тя падна на пода, като си охлузи коляното и разкъса чорапа си.
– По дяволите – изсъска тя. Коляното и гореше, както и гордостта ѝ. И тя отново се върна в ужасяващия дълъг коридор с всички врати.
Както и преди, вратите бяха затворени. Зад тях тя можеше и да чуе, и да си представи всякакви тъмни и неприлични дейности, които се извършваха.
Надяваше се, че италианският пазач не си е играл с нея, когато се е съгласил, че Истън е в обичайната си стая. Беше го извадила от въздуха, но имаше смисъл Истън да използва същата стая, в която я беше насочил миналия път.
И във всеки случай трябваше да каже нещо, за да не се пита охранителят дали наистина принадлежи към клуба.
Кенеди тръгна бавно по коридора. Когато наближи средата, вратата вляво се отвори. На входа стоеше възрастен мъж, по-нисък от нея, с голям корем и брада. Разкопча ръкавите на ризата си, потта се стичаше по челото му, гърдите му се издигаха, сякаш току-що беше приключил интензивна тренировка.
Зад него тя видя жена, чисто гола, легнала с лице надолу и завързана за леглото, с червени линии по гърба и дупето.
Брадатият мъж се засмя на изненаданата реакция на Кенеди.
– Харесва ли ти това, което виждаш? – Попита той с дълбок и гърлен глас. – Останала ми е енергия. Влез с мен вътре, ще ти покажа как да се държиш.
– Не, благодаря.
Мъжът избърса потта от челото си, докато тя минаваше покрай него. Тя усещаше миризмата на потта му, примесена с афтършейва му.
– Ще ми благодариш – каза той. – Обещавам ти.
Тя не обърна внимание на погледа и коментарите му и продължи да върви целеустремено, въпреки че сега трепереше и се страхуваше.
Не трябваше да идваш тук – прошепна и един глас. Те могат да кажат, че не ти е тук мястото. А какво ще каже Истън?
Увереността ѝ бързо се изчерпваше.
Обхвана я гадно чувство, което проникна в стомаха ѝ, накара го да се свие, да се усуче и да и се догади. Кенеди забави ход, сложи ръка върху разбунтувалия се корем и се опита да овладее емоциите си.
Не беше далеч от стаята, към която Истън я беше насочил, когато за последен път беше дошла на това място. Трябваше ли наистина да отвори тази врата, без да знае какво ще намери зад нея?
Истън можеше да е там, а можеше и да не е. Ако е някой друг, по-добре да има добро извинение, за да нахлуе. Кой знаеше какво наказание можеше да и бъде наложено за това, че е отишла на неподходящо място и е разрушила личното пространство, което тези хора, изглежда, жадуваха?
Кенеди отново започна да върви.
Може би ще му напиша съобщение и ще му съобщя, че съм тук.
Тя забави ход пред въпросната врата и извади мобилния си телефон. Когато се канеше да изпрати SMS на Истън, тя се замисли.
Защо да изминава целия този път само за да му пише? Ами ако той просто ѝ отговори и ѝ каже да си тръгва?
Не можеше да понесе мисълта, че е изминала целия този път напразно, че е изминала целия този път, за да не го види. Трябваше да види изражението на лицето му, когато я види отново. Това щеше да ѝ каже толкова много.
Сега тя прибираше телефона и се приближаваше към вратата. Можеше да види всяко зрънце в облицовката ѝ, да усети мириса на боята. Зад нея се напъваше да чуе звуци, за да разбере дали Истън е там.
Ами ако той прави секс точно в тази секунда?
Тази мисъл я отблъсна. Но тя нямаше друг избор, освен да продължи напред.
Ако той правеше секс, така да бъде. Това се случваше на това място, повече или по-малко, и Истън със сигурност не нарушаваше никакви обети.
Трябваше да е подготвена за всичко. Трябваше да се съсредоточи и да остане в зоната – да направи каквото е необходимо, за да привлече вниманието му и да го задържи.
Не чукай, помисли си тя. Просто отвори проклетата врата.
Когато ръката ѝ се протегна, хвана студеното копче и започна да го върти, чу женски глас, идващ отвътре.
– Учителю, ще направя всичко. Всичко.
– Тихо – отвърна мъжкият глас.
Кенеди се поколеба. Дали изобщо беше той? Трябваше да е сигурна. Помисли си, че звучи като него, но имаше вероятност да греши.
Пое си треперещ дъх и зачака. Ръката ѝ отпусна дръжката. Когато го направи, тя изскърца силно.
– Някой се опитва да влезе – каза сега жената, като гласът ѝ беше само леко приглушен иззад вратата. – Току-що видях как дръжката на вратата се завъртя – продължи тя. – Кълна се, че някой е точно пред стаята. – Гласът ѝ беше тревожен, почти панически.
Кенеди започна да отстъпва назад, осъзнавайки, че е попаднала в капана. Планът ѝ да устрои засада на Истън и да го изненада се беше провалил.
Идеята, точно в този миг, изведнъж ѝ се стори много лоша. Смелостта, която алкохолът и душевното ѝ състояние ѝ бяха дали, рязко я напусна и тя стоеше разтреперена в празния коридор, когато стъпките се приближиха до вратата и тя се отвори.
Кенеди беше посрещната от Истън, точно както усещаше, че ще стане. Той не носеше риза, но беше облякъл перфектно изгладен панталон и лъскави черни обувки. Очите му бяха напрегнати, а косата му беше леко разрошена. Брадата му беше леко пораснала, малко повече от сянка. Но тя му придаваше груб вид, който я плашеше.
Голата горна част на торса му беше мускулеста, лъскава, малко напомпана от каквито и да било щуротии, в които беше участвал с жената.
Зад него стоеше висока, дългокрака блондинка, която можеше да бъде супермодел, облечена само в бикини и сутиен. Ръцете ѝ изглеждаха вързани зад гърба.
Кенеди се нацупи.
Истън се взираше в Кенеди, а челюстта му работеше и потрепваше.
– Какво. В. Ада. Правиш. Ти. Тук. – Той на практика изръмжа думите.
Толкова много ѝ се искаше да се обърне и да избяга. Погледът на отвращение върху лицето му беше достатъчен, за да я накара да се свие в ембрионална поза и да умре. Това беше моментално унижение и всичките ѝ надежди, че той ще я иска, бяха разбити.
– Аз… ти… ти пренебрегваше съобщенията и обажданията ми. – Оправданието беше толкова жалко и слабо, колкото звучеше.
– Махай се по дяволите оттук. – Той тръгна да затваря вратата.
Кенеди почти изпита облекчение, че всичко приключи толкова бързо и че не каза или не направи нещо по-лошо. Но после видя самодоволната усмивка на високата руса жена, която стоеше зад него, и кръвта ѝ кипна.
– Не, няма да се махна оттук – каза Кенеди, а тонът на гласа ѝ беше изненада дори за нея.
Истън спря за кратко.
– Какво ми каза?
– Няма да отида никъде.
Блондинката се засмя подигравателно.
Очите на Истън бяха ледени, челюстта му – твърда, докато я гледаше.
– Ти не можеш да решаваш. Ще се обадя и ще наредя да те изнесат оттук и да те изхвърлят на улицата. Предпочиташ ли аз да направя това вместо теб?
– Може би.
– Тогава аз ще го организирам.
– Не мисля така – отвърна тя. Високомерието ѝ беше преднамерено, макар че не беше напълно сигурна защо реши да го примами.
Истън облиза устни и се усмихна, но усмивката беше студена.
– Започваш да създаваш повече проблеми, отколкото си струваш, Кенеди.
Кенеди вдигна високо глава.
– Откъде знаеш?
Този път смехът на блондинката беше още по-отвратителен.
– Всичко, което трябва да направи, е да те погледне, скъпа. А след това да погледне мен.
Истън се обърна и погледна към жената в стаята си.
– Замълчи.
Усмивката изчезна от лицето ѝ.
Когато отново погледна към Кенеди, той кипна.
– Ние с теб трябва да поговорим, но не тук. Това е въпрос за друго време и място. А това, което правиш тук, е крайно непрофесионално – добави той.
– Не ме интересува.
– Ама на мен ми пука. Наистина ли се опитваш да съсипеш кариерата ми?
– Не. – Кенеди се вгледа в очите му. – Но ще съсипя своята, ако това е необходимо.
– Ти дори не знаеш какво искаш.
– Може би просто се страхуваш – отвърна тя и сви рамене.
Той се засмя, като отново погледна надолу, сякаш в пълно недоверие към арогантността на Кенеди.
Сега и русата жена се взираше в Кенеди. Лицето ѝ имаше толкова пренебрежително изражение, толкова високомерно и уверено само заради външния ѝ вид. Кенеди се вбеси, че Истън би искал да бъде с такъв човек.
– Не се страхувам, Кенеди – каза Истън. – Но вече ми омръзнаха твоите игри.
– Тогава нека изиграем една последна игра и аз обещавам да спра.
Той въздъхна.
– Не мисля така.
– Ще си тръгна. Всичко, което трябва да направиш, е да ми кажеш, че си избрал нея пред мен.
Истън погледна назад към русата жена и после отново към Кенеди.
– Какво?
– Да избереш между нас. Кажи ми, че избираш нея, честно, и аз ще си тръгна. В противен случай я отпрати и постави мен на нейно място още сега.
Жената излая още един смях.
– Глупава грозна кучка – каза тя, достатъчно силно, за да я чуе Кенеди.
Но Кенеди не се отдръпна. Вместо това изчака решението на Истън, знаейки, че ако той избере другата жена, Кенеди ще се обърне и ще си тръгне, без да се оглежда и без да съжалява.
Опитах. Опитах, а ако той не ме иска, какво мога да направя?
Истън стисна зъби, раменете му се напрегнаха, докато сякаш обмисляше решението си.
– Истън – каза другата жена – не можеш честно да си мислиш да я избереш. Просто я отпрати, тя е луда. Знаеш ли какво мога да направя за теб.
Истън отвори по-широко вратата, сякаш избухването ѝ беше решило въпроса.
След това се пресегна към мястото, където блондинката стоеше вцепенена. Започна да развързва китките ѝ.
– Сериозно ли? – Попита недоверчиво блондинката. – Тя? Нея вместо мен?
Истън кимна.
– Научи се да мълчиш. Никой не обича да слуша как красива жена се прави на грозна по начина, по който ти го направи току-що.
– Добре. Както искаш.
– Освен това – каза и Истън – ти така или иначе никога не си имала шанс.
Блондинката излезе от стаята, грабна дрехите си, но дори не си направи труда да се облече, докато минаваше покрай Кенеди.
– Ако някога те видя отново, ще съжаляваш – заплаши с тих глас блондинката, преди да продължи по празния коридор.
Кенеди не си направи труда да отговори. Вместо това влезе в стаята, а Истън затвори вратата след нея.
Тя все още усещаше парфюма на високата руса жена, която беше изпратила, и това я отвращаваше. Ароматът беше едновременно сладък и смътно кисел.
Леглото все още беше постлано, стаята беше оскъдна и спретната.
– Докъде стигна с нея? – Попита Кенеди, докато оглеждаше мястото.
Истън сгъна ръце.
– Не е твоя работа.
Тя седна на леглото и кръстоса краката си. Хареса ѝ начинът, по който погледът на Истън се плъзна надолу към краката ѝ, когато го направи.
– Мисля, че това е малко моя работа. В края на краищата е отвратително да си представям, че спя с теб, след като току-що си спал с онази курва.
– Първо, кой е казал нещо за това да спим заедно?
– Ами предположих…
– Първият ти проблем – каза Истън, вървейки бавно към нея – е, че си мислиш, че разбираш всичко, свързано с мен и това, което правя.
Кенеди усети присъствието му, докато се приближаваше, и за първи път, откакто влезе в стаята, наистина осъзна колко са сами. А магнетизмът на Истън ѝ въздействаше както винаги – мислите ѝ се объркваха, разсейваха се, увереността ѝ се разклащаше, докато нуждата завладяваше тялото ѝ.
Искаше само да го усети, да го вкуси, да го целува и смуче и да му позволи да се разпорежда. Но той я и плашеше. Интензивността му, силата му, безпощадността му.
– Искам да се науча – каза тя накрая, когато Истън застана толкова близо, че краката му почти докосваха нейните. Сега той се извисяваше над нея, ръцете му бяха отпуснати отстрани, а тялото му беше вяло и сексуално дори в тази отпусната поза.
– Изобщо не съм убеден, че си готова да ме приемеш за свой господар – каза той. – Идваш тук и изискваш от мен разни неща, опитваш се да ме манипулираш, заплашваш кариерата ми.
– Кариерата ми е застрашена.
Изражението му потъмня.
– Майната ти на кариерата – каза той. – Ами ако ти кажа, че единственият начин да продължим е да спреш да работиш за мен?
– Тогава ще напусна веднага.
– Не вярвам.
Тя го погледна.
– Ако знаех, че наистина ще ме приемеш, ще ме научиш, ще ми позволиш да те задоволя – щях да го направя. Бих направила всичко.
Истън се обърна и се отдалечи от нея, сложил ръце на хълбоците си, докато се взираше в стената.
– Ред не иска да те уволнявам – каза той.
– Не иска? – Сърцето на Кенеди започна да се ускорява, когато осъзна какво означава това. – За да мога да запазя работата си?
– Но Ред също така ме прати по дяволите за това, че съм имал „неподходяща“ връзка с теб. Каза, че застрашавам компанията му, че можеш да ни съдиш. Казах му, че нещата не са стигнали толкова далеч, но той не ми повярва. Накара ме да му обещая, че ще прекратя каквото и да е, което развивахме, и аз се съгласих.
Кенеди кимна, а мислите ѝ се забързаха.
– Предполагам, че съм те поставила в доста ужасно положение, нали?
Истън отново се обърна и този път в очите му се четеше глад и желание, които бяха неоспорими.
– Не ти ме постави в него. Позволих си да бъда засмукан. Когато те срещнах, знаех какво е това, но не можах да се спра.
Гласът му се стегна.
– Ти… имаш някакво въздействие върху мен. – Изражението му стана несигурно.
– Ти също имаш ефект върху мен – каза тя, гласът ѝ беше нисък и дрезгав от вълнение.
Беше толкова мокра. Какво ли не би дала, за да го усети срещу себе си, твърдостта му, тялото му, допира на ръцете му до голата ѝ кожа. Само погледът в очите му беше почти достатъчен, за да и се прииска да свърши.
– Ако ще продължаваме – каза той – тогава го правя с огромен личен риск. А това означава, че ще трябва да бъда абсолютно сигурен, че мога да ти се доверя.
– Какво мога да направя, за да спечеля доверието ти?
– Трябва да ме слушаш. На всяка дума, която казвам, на всяка заповед, която ти давам. Думата ми е окончателна.
Тя кимна, а устата ѝ пресъхна. Думите я плашеха, но вълнението от това да му се отдаде изцяло беше неоспоримо. Умът ѝ беше ужасен, но тялото ѝ вече губеше контрол. Зърната ѝ бяха сковани, а путката ѝ – обляна.
– Ще направя всичко. Всичко, което ми кажеш.
– Никога не трябва да показваме, че има нещо между нас, особено пред Ред или Никол. Не можеш да кажеш и дума и със сигурност не можеш да вземеш и да се появиш с един от твоите изблици на гняв в офиса. Ако някой види и докладва на Ред, и двамата ще приключим с агенцията, а личните ни отношения също ще бъдат прекъснати.
– Разбирам.
– Когато сме в офиса, правиш каквото ти кажа. И се държиш професионално.
– Разбира се.
– Веднага щом излезем, ще станеш моя в много по-интимен смисъл. Ще имам много изисквания към теб. Ще трябва да ми вярваш, че знам защо искам тези неща от теб и че това е за твое добро. Ще те науча да ми угаждаш и да изпитваш удоволствие като моя робиня.
– Твоя робиня – каза тя, повтаряйки думите почти като заклинание.
– Да, моя робиня. – Сега Истън се приближи до нея, протегна ръка и постави пръсти под брадичката ѝ, като я накара да вдигне поглед към него.
Докосването му беше наелектризиращо, караше зърната ѝ да потръпват, коремът ѝ да се стяга, а между краката ѝ да нахлува удоволствие и очакване за това, което може да се случи.
– Ще ме нараниш ли?
Той я погледна надолу.
– Всяка болка, която изпиташ, ще бъде за твое добро, когато трябва да бъдеш наказана или поправена. Обучението ти ще бъде строго, но аз съм справедлив учител. Никога няма да отида отвъд това, което можеш да приемеш, и в крайна сметка ще го пожелаеш повече, отколкото можеш да оцениш в момента.
Тя облиза устните си.
– Ами ако реша, че искам да спра?
Той отдръпна ръката си и тя моментално съжали за въпроса си. Истън се придвижи към вратата.
– Не държа пистолет в главата на никого – отвърна той тихо. – Решението е твое. Но ако поемеш ангажимент към мен, очаквам думата ти да е като злато. В противен случай това е загуба на времето ми.
– Всичко това е ново за мен – каза тя.
– Знаеш защо си дошла тук – отвърна той, върна се при нея и гласът му стана по-взискателен. – Знаеш, че си искала това от самото начало. Можех да усетя мириса му, който се процеждаше от порите ти, когато те срещнах за първи път, точно както усещам мириса на възбудата ти в момента. – Ноздрите му се разшириха.
Кенеди преглътна, а краката ѝ се свиха.
– Не съм опитна. И съжалявам, ако това те отблъсква.
Истън се усмихна, но това беше хищническа усмивка.
– Наслаждавам се на аромата ти, Кенеди. Ако беше готова, ако беше подготвена подобаващо за това, щях да ти оближа путката, докато не свършиш отново и отново. Бих взел влажността ти в устата си, бих те смукал, бих опитал всяка твоя капка до последната.
Тя сложи ръка на гърдите си.
– О, Боже мой. Никой никога не ми е говорил така.
– Харесва ми, че си развълнувана. Харесва ми, че си чист бял лист, готова да научиш правилата от някой като мен, майстор на своя занаят. Но не си мисли, че това ще е лесно. – Изражението му отново стана по-сериозно. – За всяка частица удоволствие, която получаваш, си има цена. Има цена и за двама ни.
– Защо? – Попита тя, без да е сигурна, че иска да знае отговора.
– Защото – каза той – просто е така. Все едно да питаш защо тревата е зелена.
Тя кимна. За човек, който се занимава с наука, това, което Истън ѝ казваше, имаше пълен смисъл. Харесваше ѝ, че във всичко това има някаква ефективност, чиста и ясна формула. Тя щеше да бъде негова и щеше да плати висока цена, за да бъде негова. Но в крайна сметка удоволствието, вълнението и жизнеността щяха да си заслужават.
– Искам да го направя – каза тя, а гласът ѝ трепереше. – Искам да бъда твоя.
– Добре – каза той. – Тогава започваме. – За миг тя си помисли, че той ще дойде при нея и ще разкъса дрехите ѝ там и тогава. Това беше изписано на лицето му – желанието, принудата, и тя знаеше, че той иска да го направи.
Но вместо това той тръгна и отново отвори вратата.
– Върви сега. Очаквай по-нататъшни инструкции.
Несигурно Кенеди се изправи, тялото ѝ беше покрито с пот, а вътрешната страна на бедрата ѝ – с нещо съвсем друго. Докато минаваше покрай него, усещаше, че почти стига до кулминацията, само защото беше близо до него и знаеше, че накрая той ще я вземе и ще я направи своя. Но тя знаеше, че е по-добре да не говори.
Гледаше право напред и продължи да излиза през вратата.
Накрая чу как тя се затваря с последващо щракване.
Назад към част 9 Напред към част 11